Решение по дело №1121/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер № 96 /02.07 Година 2019 Град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Втори наказателен състав

На пети юни Година 2019

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

2. ТАТЯНА ГЬОНЕВА

Секретар НАНКА КОЕВА

Прокурор

разгледа докладваното от съдията - докладчик ТОНЬО ТОНЕВ

ВНЧХ дело №1121 по описа на съда за 2019 година

Производството е по Глава ХХІ от НПК.

Обжалвана е от П.Й.П., чрез защитника си адв. Е.А.Г. от САК, присъда №23 от 11.02.2019 год. по НЧХД №1610/2018 год. по описа на Старозагорски районен съд, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 22.01.2018 г. в град Стара Загора е разгласил позорни обстоятелства за Я.Г. ***, както следва:

„миналата година /2017 година/ - първи, втори януари Я.Я. превзема съседно помещение, което купува или по-скоро си присвоява незаконно от ето този блок, собственост на блока. В момента това помещение е тоалетната на най-новото и модерно заведение… “

„завзема и разширява с около метър от всички страни помещението, като завзема частна собственост и съкращава ето това разстояние до 1.55 метра. По-късно ще се опитва на комисия да смени Наредбата, която указва, какво трябва да бъде разстоянието. Аз лично съм входирал сигнал в Община Стара Загора …“, като клеветата е нанесена публично - Престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1 т.1 във вр. с чл.147, ал.1 НК – и на основание чл.78 А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, а по обвинението, че е разгласил позорните обстоятелства:

„детската площадка струва 38 000 лева, това произведение на изкуството, като аз ви гарантирам, че същите хора, които са монтирали детската площадка, са и тези, които правиха ремонт на кафето…“

и „получавал съм неведнъж заплахи от лицето Я., включително деня след референдума, а пред ***, пред водещата и моя приятелка, във фейсбук, телевизията ….“

съдът го е признал невиновен и оправдал в тази част на обвинението по чл.148,ал.2 във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.147, ал.1 НК

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия П.Й.П. за невиновен и в това, че на 22.01.2018 г. в гр.Ст.Загора е казал нещо унизително за честта и достойнството на Я.Г.Я. в негово присъствие и пред множество хора – „просто няма, какво да стане. Разбираш ли? Просто няма, какво да стане, брат ми. Излизай, да те видя, излизай. Глупак…“ и го оправдал по обвинението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 НК.

Съдът е осъдил подс.П.Й.П. да заплати на Я.Г.Я. обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 2000 лева за клеветническите твърдения „миналата година /2017 година/ - първи, втори януари Я.Я. превзема съседно помещение, което купува или по-скоро си присвоява незаконно от ето този блок, собственост на блока. В момента това помещение е тоалетната на най-новото и модерно заведение… “, а в останалата част до 3000 лева иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С обжалваната присъда подсъдимият П.Й.П. е осъден да заплати на Я.Г.Я., ЕГН - ********** обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 2000 лева за клеветническите твърдения „завзема и разширява с около метър от всички страни помещението, като завзема частна собственост и съкращава ето това разстояние до 1.55 метра. По-късно ще се опитва на комисия да смени Наредбата, която указва, какво трябва да бъде разстоянието. Аз лично съм входирал сигнал в Община Стара Загора …“ , а в останалата част до 3000 лева е отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.

С присъдата съдът е отхвърлил предявеният граждански иск от Я.Г.Я. против подс.П.Й.П. за сумата 3000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди за клеветническите твърдения „детската площадка струва 38 000 лева, това произведение на изкуството, като аз ви гарантирам, че същите хора, които са монтирали детската площадка, са и тези, които правиха ремонт на кафето…“ като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда съдът е отхвърлил предявеният граждански иск от Я.Г.Я. против подс.П.Й.П. за сумата 3000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди за клеветническите твърдения „получавал съм неведнъж заплахи от лицето Я., включително деня след референдума, а пред ***, пред водещата и моя приятелка, във фейсбук, телевизията ….“ като неоснователен и недоказан.

С присъдата съдът е отхвърлил предявеният граждански иск от Я.Г.Я. против подс. П.Й.П. за сумата 3000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди за обидата „просто няма, какво да стане. Разбираш ли? Просто няма, какво да стане, брат ми. Излизай, да те видя, излизай. Глупак…“ като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия П.Й.П. да заплати на Я.Г.Я. направените по делото разноски в размер на 1589 лева, както и да заплати на РС-Стара Загора държавна такса в размер на 160 лева по бюджета на съдебната власт и направените по делото разноски в размер на 200 лева.

Според въззивната жалба присъдата е неправилна, необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Прави се искане присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за невиновен и оправдан по посочените обвинения, а предявените искове за обезщетение за причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди да бъдат отхвърлени, както и да му се присъдят направените разноски по водене на делото.

Против присъдата е постъпила и въззивна жалба от адв.Д.Е. ***, като пълномощник на частния тъжител Я.Г.Я., в която се сочи, че присъдата в частта, в която подсъдимия П.Й.П. е признат за невинен и оправдан в това, че е разгласил следните позорни обстоятелства:

„получавал съм неведнъж заплахи от лицето Я., включително деня след референдума, а пред ***, пред водещата и моя приятелка, във фейсбук, телевизията...“, както и по обвинението,че 22.01.2018 г. в гр. Стара Загора е казал нещо унизително за честта и достойнството на Я.Г.Я. в негово присъствие и пред множество хора го е нарекъл „глупак“, е неправилна и необоснована.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че в хода на съдебното производство са събрани безспорни и категорични доказателства, които установяват по несъмнен начин, че с описаните в тъжбата клеветнически твърдения подсъдимият П.Й.П. е засегнал личността и е разгласил позорни обстоятелства по отношение на тъжителя Я.Г.Я., а едновременно с това го е обидил публично наричайки го „глупак“.

Според повереника на тъжителя присъдата в гражданско-осъдителната част, с която е осъден подсъдимия П.Й.П. да заплати на тъжителя Я.Г.Я. сумата от по 2 000 /две хиляди/ лева, или общо 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени вреди за клеветническите твърдения:

„завзема и разширява с около метър от всички страни помещението, като завзема частна собственост и съкращава ето това разстояние от 1.55 метра. По-късно ще се опита на комисия да смени Наредбата, която указва, какво трябва да бъде разстоянието. Аз лично съм входирал сигнал в Община Стара Загора...“

като са отхвърлени, като неоснователни и недоказани така предявените граждански искове в останалата част до размера на 3 000 лева, е незаконосъобразна и явно несправедлива.

Искането е първоинстанционната присъда да бъде изменена и постановена нова, с която съдът да признае подсъдимия П.Й.П. за виновен в обжалваната(оправдателна) й част, както и да се увеличи размера на обезщетенията за причинените неимуществени вреди в обжалваната част до пълния размер.

Прави се искане, като цяло гражданските искове да бъдат уважени в пълния им размер предявен с тъжбата, а именно: в общ размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева - по 3000 лева за всяко от отделните деяния, представляваща обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху размера на присъдената сума от деня на извършване на деянията - 22.01.2018 г.

По отношение направеното във въззивната жалбата искане за повторен разпит на свидетелите - М.Р.П., С.А.Г., И.В.Л. и Д.С.П., въззивната инстанция прие, че следва да бъде оставено без уважение, тъй като пред първоинстанционния съд свидетелите са дали подробни показания. Техните показания са подложени на анализ от районния съд.

В допълнението към въззивната жалба от подсъдимия, съдържащо направени доказателствени искания, окръжният съд се произнесе с определение в съдебно заседание, с което не уважи искането. Основен аргумент на съда беше, че за обстоятелствата, включени в искането пред първоинстанционния съд са събрани многобройни доказателства, вкл. и писмени такива, които изясняват предмета на доказване в пълнота, а и районния съд също се е произнесъл в тази насока по направени пред него аналогични искания.

Пред въззивната инстанция защитата и подс.П. П. поддържат жалбата и молят за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова,с която подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан и съответно приетите за съвместно разглеждане граждански искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Аргументи обосноваващи това искане е недоказаността на обвинението, както от обективна, така и от субективна страна.

Районния съд е приел от фактическа страна, че на 22.01.2018 год. тъжителят Я.Я. бил в кафе“****“, находящо се в гр.Стара Загора. Заведението се стопанисвало от „****“ЕООД с управител Р.Г., която е майка на тъжителя Я. Я..

Около обяд на паркинга до заведението пристигнал автомобил на „Пътна помощ“ с натоварен изгорял автомобил. По същото време там пристигнал и подсъдимият П.П., който с мобилния си телефон започнал да снима видеоклип, който пуснал на живо в социалната мрежа Фейсбук. Снимайки клипа, подсъдимият изрекъл следното по адрес на тъжителя Я.Я.:

„получавал съм неведнъж заплахи от лицето Я., включително деня след референдума, а пред ***, пред водещата и моя приятелка, във фейсбук, телевизията ….“

„просто няма, какво да стане. Разбираш ли? Просто няма, какво да стане, брат ми. Излизай, да те видя, излизай. Пак…“.

Излъчения във Фейсбук видео(и аудио)клип бил видян в реално време, а в последствие на запис, от множество потребители на социалната мрежа.

Съдът приел описаната фактическа обстановка на базата на доказателствената съвкупност: показанията на свидетелите Д. П., М. П., Ст. Г., И. Л., експертните заключения на двете инженерно-технически експертизи на видео и аудиозапис, видеозапис на CD, съдебно-техническа експертиза. В частта от показанията на цитираните свидетели съдът не е дал вяра за твърденията им свързани с изречената от подсъдимия дума „глупак“, като се позовал на заключението СИТЕ и възпроизвеждането на записа от CD в съдебно заседание.

Тук е мястото да се уточни, че изводите на районния съд съответстват на рамките на обвинението очертани в тъжбата на Я. Я. до районния съд. Опитите на тъжителя да внесе „уточнение“ в съдебно заседание на 12.11.2018 год., че записът от CD касае „друго деяние“, а не инкриминираното, правилно не са взети под внимание от районния съд. В приложението към тъжбата ясно е отбелязано, че въпросните „два броя дискове“ съдържат видеоматериал „на случилото се на 22.01.2018 г.“. От друга страна показанията на свидетелите са непротиворечиви и категорично насочват за случая описан в тъжбата до съда.

При приетата за установена фактическа обстановка, която се възприема и от въззивната инстанция, и която в същността си не се оспорва от страните, окръжният съд счита, че и правните изводи са правилни и законосъобразни.

Всъщност тъжителят, чрез своя повереник, във въззивната жалба възразява на изводите на съда в частта, в която подсъдимият П. П. е признат за невинен и оправдан, а именно,че:

Във въззивната жалба тъжителят не обосновава с аргументи направеното искане за изменение на присъдата, с признаване на подсъдимия за виновен в посочените по-горе пунктове от обвинението на подс.П. П.. В допълнителна молба депозирана непосредствено преди съдебно заседание са изложени съображения свързани с основателността на направените искания с въззивната жалба.

По отношение „детската площадка“ съдът е приел, че твърденията са и неверни(показанията на св.Л. П.-технически ръководител на „Д.“ЕООД), а от друга страна не засягат личността на тъжителя, т.е. деянието е несъставомерно от обективна страна, поради факта, че тъжителя не е собственик на „кафето“ и неизвършване на ремонтни дейности в кафето от работници на строителната фирма, която е изградила площадката. Окръжният съд счита, че деянието описано в тъжбата е несъставомерно по принцип. Дори евентуалното установяване, че „същите хора, които са монтирали“ площадката, са правили ремонт и на кафето, не е позорящо обстоятелство. Няма пречка, при условията на свободно договаряне, всеки инвеститор да избере изпълнител на определени СМР. В тази връзка дори да беше установено, че ремонтът на кафето е извършен от работници на „Д.“ЕООД, този факт сам по себе си не е клеветнически,т.е. не съдържа в себе си позорни обстоятелства, засягащи честта и достойнството на тъжителя. Позорно обстоятелство би било твърдение на подсъдимия П. П., че работниците са отклонявани от общинския обект от тъжителя, за да работят на „кафето“, че той не им е заплащал или това е ставало със средствата предназначени за общинския имот. Такива преки твърдения, а и конкретно визиране на тъжителя, няма в изявлението на подсъдимия и в тази връзка правилно съдът е приел, че подсъдимият П. П. следва да бъде признат за невинен и оправдан по това обвинение.

Правилни и обосновани са изводите на районния съд и по отношение отправените заплахи от тъжителя по отношение на подс.П. П.. Разпитаните свидетели Ж. А.и М. К.потвърждават думите на подсъдимия, че тъжителят Я. Я. в деня след референдума пред „***“-Стара Загора е заплашвал подс.П. П. с думите „внимавай какво говориш, защото мога да те закопая“ и „мога да те накарам да си събираш зъбите от земята“. Казаното от подсъдимия може да бъде признато за клеветническо по чл.147,ал.1 НК в случай, че е измислица, не съответстваща на действителността. Признаването на разгласени обстоятелства за позорни е въпрос на факти, които се разглеждат за всеки конкретен случай от съда, който взема решение дали са налице клеветнически твърдения. За отправените обвинения на подсъдимия, че тъжителят е заплашвал П. П. са събрани преки доказателства, които налагат извод за тяхната достоверност и безспорност. В този случай деянието на подс.П. П., поради доказана истинност на разгласените обстоятелства не се наказва чл.147, ал.2 НК.

По отношение жалбата на повереника на частния тъжител Я. Я. – адв.Дж. Е. на частта от присъдата, в която подс. П.П. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.148,ал.1,т.1 вр. чл.146,ал.1 НК.

Безспорно е, че наричането на дадено лице „глупак“ е унижаващо честта и достойнството на това лице.

При доказателствената съвкупност по отношение на това обвинение пред районния съд са били противопоставени две групи доказателствени средства – от една страна гласни и писмени (на база изготвени 2 броя СТЕ) и веществени доказателствени средства. Правилно съдът е дал приоритет и кредитирал заключенията на съдебнотехническите експертизи и възпроизведен в с.з. аудио и видеоматериал и приел, че изречената от подсъдимия П. П. дума е „пак“, а не „глупак“. Показанията на свидетелите М.Р.П., С.А.Г., И.В.Л. и Д.С.П. възпроизвеждат субективни възприятия, докато при назначаване на съдебнотехническа експертиза като способ на доказване се извършва проверка на доказателствата. При диаметрално противоположни доказателства относно един и същи факт, правилно е да се даде вяра на заключението на специалисти в съответната област, които освен, че са незаинтересовани от изхода на делото имат необходимата техническа квалификация да изследват и анализират безпристрастно съответен доказателствен източник. В случая вещото лице е категорично относно изреченото от подсъдимия, както и, че видеоматериалът в изследвания диск не е манипулиран.

На с.5 и с.6 в настоящите мотиви въззивната инстанция обоснова защо не възприема направеното „уточнение“ от страна на частния тъжител за представения в съда видеоматериал, разминаването в свидетелските показания и заключението на двете съдебно-технически експертизи.

При установената фактическа обстановка и доказаната обективна страна на престъпния състав на чл.148,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.147,ал.1 НК за две от обвиненията, а именно: „миналата година /2017 година/ - първи, втори януари Я.Я. превзема съседно помещение, което купува или по-скоро си присвоява незаконно от ето този блок, собственост на блока. В момента това помещение е тоалетната на най-новото и модерно заведение… “

С показанията на свидетелите А. К., Й. Й. и Е.С., извлечение от социалната мрежа Фейсбук, защитата обосновава несъставомерност на деянието на подсъдимия П. П. и от обективна и субективна страна по пунктовете, по които е признат за виновен(„превзема“,“присвоява незаконно съседно помещение“ и „завзема чужда собственост“) . Според защитата деянието е несъставомерно от обективна страна, тъй като твърденията на подсъдимия са истина, а освен това обстоятелствата не са и клеветнически в същността си. Твърденията за „превземане“ и „завземане“ на чужда собственост в същността си са не само позорни, но и граничат и с преписване извършване на престъпление от тъжителя Я. Я.. Деянието би било ненаказуемо единствено в хипотезата на чл.147,ал.2 НК, т.е. ако е доказана истинността на разгласените обстоятелства. Приложените по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот(л.8), справка от Търговски регистър(л.11), договор№2194/03.11.2014 год.(л.140), нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение(л.146), по недвусмислен начин установяват собствеността на процесния имот(кафе „***“),а това е „****“ЕООД, представлявано от управителя Р.В.Г.– майка на тъжителя Я. Я.. Това от своя страна изключва възможността тъжителят да извърши приписаните му действия-„превзема“,“присвоява незаконно съседно помещение“ и „завзема чужда собственост“. В тази връзка аргументите на защитата, че изложените обстоятелства са верни, са необосновани и не отговарят на действителното фактическо и правно положение.

По отношение субективната страна на престъплението.

Основен акцент в защитната теза на подсъдимия П. П. е, че изреченото от П. П. е резултат на „увереност формирана на основата на обективни факти“, които „са споделени в обществото“. Окръжния съд, предвид разпоредбата на чл.147,ал.2 НК прие, че дори несъзнаването на неверността на разгласените позорни обстоятелства, поради вътрешното убеждение на дееца, че това което казва, е вярно, не представлява грешка по смисъла на чл.14 НК, която да изключва умисъла.

По пунктовете, по които подсъдимият е признат за виновен(„превземане на съседно помещение и…. присвояване незаконно“ и „завземане и разширяване с около метър от всички страни помещението“) категорично от обективна страна се установява, че твърденията(конкретните факти) на подс.П. П. са неистина(не отговарят на действителността) и са позорящи. При яснотата относно собствеността на „****“ ЕООД, подписаните договори между дружеството и Община –Стара Загора, съдебните спорове на дружеството и етажната собственост е очевидно, че тъжителят не може да извърши вменените му действия. И в тази връзка е необосновано становището на защитата на подс.П. П. за истинност на твърденията на подсъдимия и след като същият разпространява действителни обстоятелства едва ли не е налице т.нар. диффамация(разпространяване на действителни факти, позорящи друго лице), което изключва наказателна отговорност по чл.147,ал.2 НК.

От субективна страна клеветата е умишлено престъпление, което може да се извърши с пряк или с евентуален(косвен) умисъл. Когато се преценя субективаната страна на престъпното деяние и конкретно вината - дали се касае за пряк или евентуален умисъл, трайна и непротиворечива е практиката, изводите да се основават не на твърденията на подсъдимия, а на обективните данни по делото.

При извършване на престъпление със „формален“ състав(какъвто е престъплението по чл.147,ал.1 НК), което се явява довършено в момента на извършване на действието(или въздържането от него), субективната страна на престъплението се определя от отношението на дееца към това действие(или бездействие). При клеветата субективната страна на престъплението се определя от отношението на дееца към последиците – засягане(опорочаване) честта и репутацията на пострадалия.

Общоизвестен факт в гр.Стара Загора е, че тъжителят Я.Я. е **** (към датата 21.01.2017 год.) в ***** гр.Стара Загора. Този факт е бил известен и осъзнат от подсъдимия П. П., който се доказва със заявеното от него в приложения по делото и излъчен във фейсбук видеоклип „По късно на комисия ще се опитва на комисия да смени Наредбата…“.

Според ЗМСМА(чл.34,ал.5,т.3) общинският съветник не може да е едноличен търговец, съдружник, акционер, член на управителен, надзорен или контролен съвет на търговско дружество, което има сключени договори с общината, в която е общински съветник, както и с търговски дружества с общинско участие или общински предприятия. По презумпция всеки гражданин е длъжен да познава нормативните актове и да съобразява своето поведение със записаните в тях предписания,т.е. подс.П. П. е бил наясно със статута на тъжителя и ограниченията, които закона му налага в качество на ******

От назначената по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че за поставените две слънцезащитни устройства на кафе „****“ наем на Община гр.Стара Загора заплаща „****“ ЕООД, представлявано от управителя Р.В.Г.. В тази връзка тъжителят не нарушава ЗМСМА, а от друга страна се установява, че Я. Я. не собственик на дружеството стопанисващо кафе „****“ и няма договорни отношения с общината .

При решаване въпроса за съдържанието на умисъла при престъпленията против личността(каквото е и престъплението по чл.147,ал.1 НК) съдът е длъжен да изследва и предшестващото поведение на подсъдимия и тъжителя и техните взаимоотношения. По делото е установено, че П. П. и Я.Я. са в изострени отношения от преди 21.01.2017 год. като показателно в тази насока е обвинението на тъжителя, че подсъдимият е разгласил позорни обстоятелства с думите „получавал съм неведнъж заплахи от лицето Я., включително в деня след референдума, а пред ***, пред водещата и моя приятелка, във фейсбук, телевизията…“. Първоинстанционният съд е приел, че изнесеното от подсъдимия отговаря на истината, т.е. действително тъжителят, далеч преди инкриминираната по делото дата, е отправял заплахи за саморазправа с подсъдимия. Като се съгласява с изводите на районния съд в тази насока, въззивната инстанция отчита като недобри и неприязнени отношения между подс.П. П. и тъжителя Я. Я., което доказва наличие на мотив за извършване на престъплението клевета(неприязаност, отмъщение), което сочи на пряк умисъл на извършване на престъплението.

След като субективната страна на престъплението по чл.147,ал.1 НК се определя от отношението на дееца към последиците – засягане(опорочаване) честта и репутацията на пострадалия, при конкретните обективни данни по делото правилен е извода на първоинстанционния съд, че деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият П. П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието – разгласяване на позорни обстоятелства, които не са истина, предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните последици – засягане честта и достойнството на пострадалия Я. Я..

По отношение обжалването на присъдата в гражданско-осъдителната част от тъжителя Я. Я. въззивната инстанция намира, че първоинстанционния съдебен акт и в тази му част е правилен и законосъобразен.

По пунктовете от обвинението „детската площадка струва 38 000 лева, това произведение на изкуството, като аз ви гарантирам, че същите хора, които са монтирали детската площадка, са и тези, които правиха ремонт на кафето…“

„просто няма, какво да стане. Разбираш ли? Просто няма, какво да стане, брат ми. Излизай, да те видя, излизай. Пак…“ районният съд правилно е признал подсъдимия за невинен и оправдал П.П. по тези обвинения. В тази връзка съдът законосъобразно е отхвърлил като неоснователни и недоказани, приетите за съвместно разглеждане граждански искове за обезщетение за причинени неимуществени вреди за по 3000 лева по всяко обвинение. Позицията на настоящия състав на окръжния съд съвпада с изводите на районния съд. След като не е извършено престъпление, не е налице и сложния юридически факт на чл.45 ЗЗД и следователно, не са настъпили неимуществени вредни последици за тъжителя Я. Я..

Определените обезщетения за неимуществени вреди свързани с наказателно-осъдителната част от присъдата в размер на по 2 000 лева въззивната инстанция прие за съобразени с принципа за справедливост.

Реално тъжителят е изживял нравствени(неимуществени) страдания от разгласените от подсъдимия П. П. позорни обстоятелства, свързани с честта и неговата репутация в обществото. Българският законодател е въвел принципа на справедливостта при определяне размера на обезщетение за причинени морални вреди.

Главният принцип, който Европейския съд по правата на човека(ЕСПЧ) последователно утвърждава в своите решения, е следния:всяко вмешателство в правото на собственост е длъжно да отговаря на критерия за пропорционалност; при вмешателство е необходимо да се придържаме към критерия за справедливо равновесие между интересите на обществото и изискванията за защита основните права на човека. По този принцип се решават разнообразните проблеми, свързани с обезщетение на морални(нравствени) вреди.

В тази връзка въззивната инстанция счита, че районния съд се е съобразил с критерия за пропорционалност и справедливо равновесие на интересите на подсъдимия и тъжителя. От материалите на делото е установено, че отношенията между подсъдимия и тъжителя са били конфликтни от дълго време, като пострадалият реално е отправял закани и заплахи по отношение личността на подс. П.П.. В този смисъл би било несправедливо удовлетворяване на исковата претенция на Я. Я. в пълен размер.

При цялостната проверка на присъдата съгласно чл.314,ал.1 НПК съдът не установи основания за нейната отмяна или изменение.

Водим от гореизложеното и двете въззивни жалби се явяват неоснователни, поради което и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №23 от 11.02.2019 год. по НЧХД №1610/2018 год. по описа на Старозагорски районен съд

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Номер на акта:	96
Дата:	2 юли 2019 г. (в сила от 2 юли 2019 г.)
Съдия:	Тоньо Мирчев Тонев

Дело:	20195500601121
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	16 май 2019 г.

Решение по дело №1121/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта