Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 157/05.04.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 106 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК)
Образувано е по жалба подадена от В.И.И. с
ЕГН * чрез процесуалния й представител адвокат Т.Г. от АК – Монтана против Акт
за налагане на компенсаторна такса в размер на 70,00лева по отношение на
движението на лек автомобил с рег. №М*** по пътен участък от платената пътна
мрежа на страната на 30.01.2021г. без заплатена такса, материализиран в
издадена фактура за извършено плащане с референтен №88160039/1849 и №1821 от
30.01.2021г. във връзка с управлявания от собственика И., лек автомобил,
издаден от Д*** Ц*** Г. – инспектор „Контрол и правоприлагане“ в ОПУ – Монтана
към Агенция „Пътна инфраструктура“ - Национално тол управление.
В подадената жалба се твърди, че на
жалбоподателката е издаден ИАА обективиращ изрично волеизявление на
административен орган, с което непосредствено е създадено за нея задължение
изразяващо се в заплащане на място на компенсаторна такса в размер на 70,00лева
/седемдесет/ за движението на лек автомобил с рег. №М*** по пътен участък от
платената пътна мрежа на страната, като считат, че издадения от АПИ ИАА, за
които свидетелства приложената фактура е незаконосъобразен. Твърди се, че на
18.10.2020г. жалбоподателката е подала декларация за активиране на електронна
винетка в бензиностанция „ОМВ“ Монтана, като в декларацията е отразила
коректния рег. номер на автомобила и е посочила началната дата на валидност на
електронната винетка от 20.10.2020г. за срок от една година. На 30.01.2021г.
жалбоподателката управлявала собствения си автомобил по платена пътна мрежа,
когато била спряна от инспектор „Контрол и правоприлагане“ в ОПУ – Монтана към
Агенция „Пътна инфраструктура“ и след заплащането на компенсаторна такса и била
издадена фактура за извършено плащане с референтен №88160039/1849 и №1821 от
30.01.2021г. При което разбрала, че при закупуване на електронната винетка е
допусната грешка в изписването на рег. номер на автомобила й, като вместо рег.
№М*** е въведен погрешно рег. №М*** . С това обосновава правния си интерес от
обжалване на ИАА за налагане на компенсаторна такса, като излага доводи, че
издадената фактура няма белезите на ИАА, но установява, че такъв съществува, не
в установената от закона форма, издаден в нарушение на административно
производствените правила, тъй като въз основа на него е възникнало задължение,
което е било заплатено на място. Излага доводи за липса
на персонална компетентност на издателя на административния акт, незаконосъобразност
на ИАА, нарушение на материалните разпоредби на закона и несъответствие с целта
му.
В съдебно заседание жалбоподателката
редовно призована се явява лично и с адвокат И*** Е*** от АК – Монтана като
поддържат жалбата. Изрично уточняват искането си да се отмени актът, с който е наложена
компенсаторната такса като незаконосъобразен и да бъдат възстановени
заплатените средства – компенсаторна такса, платена на 30.01.2021г., за която
са приложили издадена фактура. Не възразява по отношение на определения размер
на компенсаторната такса. По съществото на делото излага доводи, че извършеното плащане на
компенсаторна такса по повод развило се санкционно по своя характер
производство като основание на плащането е именно това производство и
наложената санкция. Наличието на фактура и заплащането на компенсаторната такса
свидетелстват за развитието на санкционно производство като преди това
производство трябва да е установено и нарушението. Производството по налагане
на компенсаторна такса е сурогат на административно наказателния процес, именно
защото структурата му е подобна и защото резултатът от двете е еднакъв, а
именно налагане на санкция, макар и в различни размери и интензитет да засяга
правната сфера на санкционираното лице. В случая при едно неспазване на
производствените правила при налагане на санкцията или по установяване на
нарушението вече е порок на крайния акт, с който е наложена компенсаторната
такса. Действително процедурата по налагане на компенсаторна такса е уредено
нормативно по такъв начин. Компетентните органи са освободени от задължението
да съставят АУАН в определени случаи, но това не означава, че те не трябва да
установят нарушението. Те трябва да се запознаят в детайли с относимите факти и
обстоятелства и да положат максимални усилия да установят истината. Цялостната
процедура по установяване на нарушението продължава да се прилага и органът е
освободен само и единствено да състави АУАН. Категорично са противопоставени
като неправилни и противоречащи на духа и буквата на закона констатациите на
ответната страна, че органът не е трябвало или не е могъл да следи за това дали
изобщо е плащана винетна такса. Това са факти от първостепенно значение за
изхода на административното, както и на настоящото съдебно производство, като
органът е бил длъжен да положи усилия в насока събиране на тези данни. От друга
страна, практиката на ВАС по отношение на компенсаторните такси е категорична,
че те са санкционен акт. Обща теоретична обосновка, е че санкцията се свързва с
определено правонарушение, разглеждано през призмата на субективното отношение
на санкционираното лице, в жалбата е представена и съдебна практика. Смисълът
е, че в случай като настоящия, когато лицето съзнателно е заплатило своята
винетна такса не би следвало да бъде подвеждано под някаква отговорност –
административна или административно наказателна. Дори да допуснем, че чисто
формално е налице нарушение, прилагайки аналогията на правото считаме, че е
приложима и съответната разпоредба за маловажност. От друга страна, по
отношение изискванията за издаване на санкционния акт категорично няма предвидени
изключения от общата процедура. Не става ясно кой е издал санкционния акт и
дали актът е имал необходимите реквизити, защото макар и в устна форма актът
трябва да отговаря на изискванията на закона, за да бъдат гарантирани в
максимална степен правата на санкционираното лице. Във връзка с позоваванията
на чл. 5, ал.3 от въпросната наредба твърди, че ответната страна все повече
използва тази разпоредба като някакъв начин за оправдаване на допуснати
нарушения на производствени правила от тяхна страна. Налице е достатъчна
практика на българските съдилища в посока, че тази разпоредба касае
гражданско-правния аспект на отношенията, а именно възстановяването на
заплатената сума и няма общо със санкционни последици. Представя списък с
разноски и претендира тяхното присъждане.
Ответникът – Д*** Ц*** Г. – инспектор
„Контрол и правоприлагане“ в ОПУ – Монтана към Агенция „Пътна инфраструктура“ -
Национално тол управление, издал акта, с който е наложена компенсаторната такса
редовно призован се явява лично. Оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне.
Жалбата е подадена чрез АПИ до АС –
Монтана на 05.02.2021г. и е заведена с вх.№94-00-542 по описа на АПИ, т.е
спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Тъй като задължението за плащането на компенсаторна
такса възниква въз основа на едностранно властническо разпореждане на овластен
за това орган - длъжностните лица от съответните служби за контрол които
осъществяват контрол за спазването на изискванията по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП и
пряко се засяга правата и законните интереси на адресата му предвид възлагането
на финансово задължение, в каквато насока е и практиката на ВАС, същата е
допустима за разглеждане.
Съдът, след преценка на събраните по
делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от приложените
по делото заверени копия от регистрационни талони част I и част II, че жалбоподателката е собственик на лек автомобил
марка „П*** “, модел 207 с рег. №М*** . На 30.01.2021г. в 15,38часа МПС - то
с рег. №М*** собственост
на В.И.И. с постоянен адрес в гр.Монтана е засечено при преминаване в обхвата
на платената републиканска пътна мрежа, и по-конкретно при движение по път ІI-81, километър 53+979 нарастващ километър в посока – с.Б*** , обл.Монтана.
Така засеченото движение е било регистрирано в Електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
На същата дата 30.01.2021г. около
16,15часа превозното средство с рег. № №М*** собственост на В.И.И. е било
спряно от инспектор „Контрол и правоприлагане“ в ОПУ – Монтана към Агенция
„Пътна инфраструктура“ -Д*** Г., при което служителя изискал от водача да
заплати компенсаторна такса, за да може да продължи да се движи по платената
пътна мрежа, с оглед констатираното движение на същата дата без заплатена
винетна такса.
С фактура с референтен №88160039/1849 и
№0000000000000001821 от 30.01.2021г. от В.И.И. е била заплатена определената
компенсаторна такса в размер на 70.00 лв. /седемдесет/, което е удостоверено с
разписка от пос терминално устройство приложена на л.16 и 32 от делото.
Предвид факта на плащането не е съставян
акт за установяване на административно нарушение.
По делото е приложен доклад – извадка от
електронната система за събиране на пътни такси /ЕССПТ/ на л.27, заедно със
статични изображения във вид на снимков материал на лекия автомобил рег. №М*** собственост
на В.И.И. на л.29 и 30 от делото.
Приложена е и декларация за активиране на
електронна винетка в Бензиностанция ОМВ за лекия автомобил с рег. №М*** с
отразена начална дата на валидност от 20.10.2020г. за срок от една година. Като
видно от полето активиране на електронната винетка е отразен рег. №М*** /различен
от декларирания/, за което обаче активиране е налице собственоръчен подпис от
страна на жалбоподателката, която се е съгласила с въведените данни в
електронната система на АПИ и декларираните от нея данни в приложената по-долу
декларация.
Приложена е Заповед №РД-11-54/15.06.2020г.
издадена от Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с която на осн. чл.37, ал.1,буква „б“ от ЗАНН, чл.21г, т.1 и 7
от ЗП и чл.167а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП във вр. чл.11, ал.2,т.12 от Правилника за
структурата, дейността и организация на работа в АПИ, са определени длъжностни
лица, които да установяват нарушения, да съставят и връчват актове за
установяване на административни нарушения, където под №439 е вписан инспектор Д***
Г..
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Оспорването в настоящото съдебно
производство уточнено в съдебно заседание е да се отмени актът, с който е
наложена компенсаторната такса като незаконосъобразен и да бъдат възстановени
заплатените средства – компенсаторна такса, платена на 30.01.2021г., за която
са приложили издадена фактура.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган – длъжностното лице, установило нарушението и уведомило
жалбоподателката В.И. за възможността за заплащане на компенсаторна такса,
произтичащо от разпоредбата на чл. 167а, ал.2 т. 2,3 и 4 от ЗДвП и приложената
Заповед № РД-11-54/15.06.2020 г. на председателя на Агенция „Пътна
инфраструктура". Видно от Заповедта, в същата са определени служителите на
Агенцията, на които са възложени правомощия да осъществяват контрол по
заплащането на пътни такси и да извършват свързаните с това действия, изброени
в т. 1-4 на ал. 2 на чл. 167а от ЗДвП, т.е. длъжностното лице, съгласно изрично
предоставените му правомощия по чл. 167а, ал. 2, т.1-4 - да спира ППС, да
установява съответното нарушение с технически средства или системи, да
осъществява контрол по повод заплащането на пътни такси и да предоставят
възможност за плащане на компенсаторна такса. Видно от представения по делото
писмо график на инспекторите от отдел „Контрол и правоприлагане", ведно с
кореспонденция по ел.поща, компетентното длъжностно лице, установило
нарушението и уведомило жалбоподателката за възможността за заплащане на
компенсаторна такса, е служителят на отдел „Контрол и правоприлагане" -
сектор Монтана Д*** Ц*** Г., фигуриращ под № 439 в издадена Заповед №
РД-11-54/15.06.2020 г., поради което и възраженията на жалбоподателката относно
компетентността на органа са неоснователни.
Фактът, че законодателя не е регламентирал
формата на акта, в който се обективира установеното от длъжностното лице
административно нарушение – неплащане на такса за ползване на платената пътна
мрежа, която дава възможност да не се предприемат действия по реализирането на
административно наказателната отговорност на нарушителя, а инспекторите да
проведат особено административно производство по чл.10, ал. 2 ЗП сочи, че не е
нарушена формата на акта, както се твърди в жалбата.
Платената от В.И.И. сума от 70.00 лв.
/седемдесет/ е в резултат на доброволен избор на лицето, за да избегне съставянето
на АУАН. Не случайно в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата се казва, че
"може" да заплати компенсаторната такса, за да се освободи от
административно-наказателната отговорност. Във връзка с това, съгласно чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП при установяване на нарушение
по чл. 179, ал. 3 – 3б, преди съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват
нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП. Това
правомощие, иманентно свързано с правомощията на контролните органи по чл.
167а, ал. 2 от ЗДвП, и залегнало в нормата на чл. 167а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП,
представлява израз на законодателната воля да бъде предвидена и да бъде
реализирана (при ясно изразено съгласие и желание на лицето, сочено за
нарушител) чрез заплащане на компенсаторна такса в определен от закона размер,
една опростена и съкратена по своя характер процедура, сурогат на предвиденото
в нормите на Закона за административните нарушения и наказание производство по
установяване на административни нарушения и тяхното санкциониране чрез издаването
на наказателно постановление.
По силата на ал. 3 на чл. 189е от ЗДвП таксата
по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата може да бъде заплатена по банков път или
чрез картово плащане.
Съгласно ал. 6 на същия член „Ако таксата
по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата е заплатена в срока и при условията на
ал. 3 и 4, акт за установяване на административно нарушение по чл. 179, ал. 3 –
3б не се съставя, а когато акт е съставен, не се издава наказателно
постановление и производството се прекратява." Съгласно ал. 8 и 9 на същия
член „Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, като отразените
в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
В настоящия случай, жалбоподателката не
спори, че е заплатила компенсаторната такса. По този начин същата не е оспорила
факта на извършване на нарушение, не е възразила срещу същото, за да й бъде издаден
АУАН и фактически е признала извършването на нарушението. Ако същата е оспорила
нарушението, е следвало не да плаща, а да иска да й бъде съставен АУАН и да
оспори пред районния съд издаденото въз основа на него Наказателно
постановление, като в това производство ангажира всичките си доказателства, че е
закупила електронна винетка в Бензиностанция ОМВ за лекия автомобил с рег. №М***
с отразена начална дата на валидност от 20.10.2020г. за срок от една година,
като при нейното активиране погрешно е отразена една от цифрите в
регистрационния номер и реално е налице електронна винетка за МПС с рег. №М*** ,
въпреки, че собственоръчно е положила подпис за идентичност на данните от
декларацията и въведените данни в електронната система на АПИ, за което е предвидена
законодателна фикция в разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредба за условията, реда
и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние.
Няма как тези обстоятелства, при
доброволно заплатена компенсаторна такса от 70.00 лв. да се установяват в
настоящото производство и да се върне преписката с указания на органа да върне тази
сума, тъй като именно по волята не жалбоподателката не е съставен АУАН и не е
развито административно-наказателно производство, където може и следва да се
разглеждат възраженията й за липса на административно нарушение. Релевирайки
липсата на нарушение в настоящото производство жалбоподателката поставя
настоящата инстанция в ролята на районен съд, който следва да прецени извършено
ли е такова, респ. Върховния административен съд следва да влезе в ролята на
административният съд, който е по закон касационна инстанция по касационно
наказателно административен характер дела. Още повече, че по делото е
представен Доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, който Агенция "Пътна инфраструктура" издава и
съхранява. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179,
ал. 3 – 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените
в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата.
Административнонаказателното производство
не може да бъде възобновено и черпейки благоприятни правни последици от прекратяването
му на база плащане на компенсаторната такса от 70.00лв., не дават възможност на
жалбоподателката в друго /настоящото/ производство да иска пререшаване на
въпроса налице ли е било нарушение, за да се приема, че недължимо е платена
компенсаторната такса от 70.00лв. Още повече, че жалбоподателката разполага с
процесуалната възможност да иска възстановяване на недължимо внесена такса по
чл.10 от ЗП, съгласно изричната разпоредба на чл.55 от Закона за пътищата по
реда на Закона за държавните такси. Съгласно чл. 4б от закона за държавните
такси недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.
Компетентното длъжностно лице е установило
вида и характеристиките на превозното средство – лек автомобил марка „П*** “,
модел 207 с рег. №М*** , собственост на жалбоподателката, липсата на
предварително платена такса за ползване на платената пътна мрежа – видно от
извадката от електронната система за събиране на пътни такси, ползването на
конкретна пътна мрежа - приложен доклад със статични изображения във вид на снимков материал на
лекия автомобил и към тях е приложил нормата определяща размера на таксата, за
която по делото няма спор.
По изложените съображения съдът намира, че
оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона
форма и при съответствие с действащите материално-правни разпоредби и целта на
закона да не се допусне ползването на платената пътна мрежа без да е заплатена
дължимата за това такса, поради което следва жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.И. от
гр.Монтана против Акт за налагане на компенсаторна такса в размер на 70,00лева
по отношение на движението на лек автомобил с рег. №М*** по пътен участък от
платената пътна мрежа на страната на 30.01.2021г. без заплатена такса,
материализиран в издадена фактура за извършено плащане с референтен
№88160039/1849 и №1821 от 30.01.2021г. във връзка с управлявания от собственика
И., лек автомобил, издаден от Д*** Ц*** Г. – инспектор „Контрол и
правоприлагане“ в ОПУ – Монтана към Агенция „Пътна инфраструктура“ - Национално
тол управление, както и да й бъде възстановена заплатената компенсаторна такса.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: