№ 19496
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110119557 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на четиринадесети ноември 2023 год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
19557/2023 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
1
Ищецът „Е,рс Г твърди, че е сключил с ответника „СИ, ап. 13 договор за комбинирани
услуги № МПМТ-**********/06.08.2020 г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, които доставял на
ответника. Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 2 от договора той бил със срок от 1 г. , като
съгласно чл. 4, ал. 3 от договора той ставал безсрочен, ако никоя от страните не го прекрати
преди изтичането на срока, като после прекратяването ставало само с 30-дневно писмено
предизвестие. Твърди, че договорът се изпълнявал точно от ответника по аб. №
32Z103000380641J на доставка на услугите, като съответно станал безсрочен. Твърди, че
съгласно чл. 19, ал. 3 във вр. чл. 18, ал. 1, б. „б“ във вр. чл. 4, ал. 2 от договора ответникът
дължал неустойка в размер на 350 лв. , ако договорът бъде прекратен поради смяна от
страна на получатела на услугите от доставчика им – хипотеза предвидена в чл. 18, ал. 1, б.
„б“ , след изтичане на 1-годишния срок на договора и след преобразуването му в безсрочен.
Твърди, че ответника извършил такава смяна на доставчика на услугите, за което ищецът
получил уведомление от мрежовия оператор на 01.08.2022 г. , поради което възникнало
задължението за неустойка в размер на 350 лв. , която ответникът не му заплатил. Поради
неплащането възникнало задължение и за лихва за забава в размер на 4,38 лв. за периода
17.09.2022 г. – 31.10.2022 г. Твърди, че поискал осъждане на ответника да му заплати
посочените суми по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо,
предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи сумите в размер на 350 лв. главница и 4,38 лв. лихва за забава за периода 17.09.2022
г. – 31.10.2022 г. Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска по съображения, изложени в отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимастта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране на неустойка за неизпълнение на договор, както и
материално-правните предпоставки за възникване на вземането за обезщетение за забавено
плащане на претендираната главница по договора за доставка на ел. енергия.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главница:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Като, съгласно цитираната разпоредба, кредиторът може да иска обезщетение за
2
по-големи вреди, по общия ред. Материално – правна предпоставка за основателност на
претенцията за неустойка е неизправност на страната от която се претендира неустойката. В
конкретния случай, видно от неоспорения отстраните доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК,
страните не спорят и съдът приема за установено по делото, че ищецът е сключил с
ответника договор за комбинирани услуги № МПМТ-**********/06.08.2020 г. /л.л. №№ 8-
13/ за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги, които доставял на ответника. Съгласно чл. 4, ал. 2 от
договора той е със срок от 1 г. , като съгласно чл. 4, ал. 3 от договора той става безсрочен,
ако никоя от страните не го прекрати преди изтичането на срока, като после прекратяването
става само с 30-дневно писмено предизвестие. Безспорно е, че договорът се е изпълнявал
точно от ответника по аб. № 32Z103000380641J на доставка на услугите, като съответно е
станал безсрочен. Съгласно чл. 19, ал. 3 във вр. чл. 18, ал. 1, б. „б“ във вр. чл. 4, ал. 2 от
договора ответникът дължи неустойка в размер на 350 лв. , ако договорът бъде прекратен
поради смяна от страна на получатела на услугите от доставчика им – хипотеза предвидена
в чл. 18, ал. 1, б. „б“ , след изтичане на 1-годишния срок на договора и след преобразуването
му в безсрочен. Безспорно е, че ответникът е извършил такава смяна на доставчика на
услугите, за което ищецът е получил уведомление от мрежовия оператор на 01.08.2022 г. ,
поради което формално е възникнало задължението за неустойка в размер на 350 лв. , която
ответникът не е заплатил. Безспорно е, че ищецът е поискал осъждане на ответника да му
заплати посочената неустойка по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответникът
подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила.
При така изложените данни, съдът приема, че горецитираната разпоредба от процесния
договор, която предвижда, че възниква задължение за неустойка в размер на 350 лв. , ако
след изтичането на срока на договора от 1 г. и превръщането му в безсрочен, ответникът
едностранно го прекрати - не по реда на чл. 4, ал. 3 от договора – с 30-дневно писмено
предизвестие, и избере друг доставчик на услугите по договора, е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Това е така, доколкото, не е в
съответствие на добрите нрави да се начислява идентична неустойка – 360 и 350 лв. , ако се
прекратява съответно срочен договор или безсрочен /чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от договора/. Ако е
оправдано да се предвиди неустойка в размер на 360 лв. за ответника-получател на услугите
ако не спази договорения едногодишен срок, то не е оправдано от гледна точка на добрите
нрави да се начислява неустойка от 350 лв. ако ответникът-получател на услугите прекрати
договора, като избере друг доставчик, след като не е обвързан вече от срока – само защото
не е спазил уговорката да отправи 30-дневно писмено предизвестие. Включването в
договора на правило за формално прекратяване на безсрочния договор, неизпълнението на
което предвижда неустойка в размер идентичен с тази за прекратяване на срочен договор, е
недобросъвестна практика, която цели запазване на пазарни позиции по неконкурентен
начин.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът, както в частта за главницата, така и в
частта за лихвата за забава, поради акцесорността му, следва да се отхвърли изцяло.
3
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца „Е,рс Г срещу
ответника „СИ, ап. 13 за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните
суми: 350 лв. неустойка и 4,38 лв. обезщетение за забавено плащане на неустойката за
периода 17.09.2022 г. – 31.10.2022 г.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4