Определение по дело №3629/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1473
Дата: 8 юни 2021 г.
Съдия: Красимир Машев
Дело: 20201000503629
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1473
гр. София , 07.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев

Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503629 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на въззивника М. Н. И. за изменение на въззивното решение в
частта му за разноските. Молителят твърди, че незаконосъобразно въззивният съд е
присъдил в полза на въззиваемия сумата от 1500 лв. – сторени разноски пред САС, тъй като
не било установено, че те са извършени (заплатени), респ. такива не се дължат поради
неизвършване на процесуални действия пред въззивната инстанция. Не била представена
фактура за направените разходи за адвокатско възнаграждение, за да може въззивникът да
направи възражение за прекомерност още в съдебно заседание.
Ответникът по молбата и въззиваем в настоящото съдебно производство е подал в
законоустановения срок писмен отговор, в който поддържа становище за нейната
неоснователност.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок, като се явява
неоснователна.
За да възникне задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по учредено мандатно правоотношение, не е
необходимо договорът за правна защита и съдействие да бъде обективиран във фактура -
изложените в тази насока правни съждения биха касаели фиска, но са ирелевантни за
възникването на отговорността за разноските, вкл. и по отношение на възможността в
преклузивния срок – приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, да се
релевира довод за прекомерност на уговореното и заплатена адвокатско възнаграждение.
От Договор № 908384/15.12.2020 г. (обективиран върху бланка на САС) за правна
защита и съдействие се установява, че между ответното застрахователно дружество и адв.
1
М. Г. от САК е възникнало действително мандатно правоотношение, по което е уговорено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред САС по настоящото дело
– в размер на 1500 лв. без ДДС, като изрично е удостоверено, че тази сума е заплатена в
брой (в тази част този договор притежава правните признаци на разписка за изпълнение на
породено парично задължение по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД). Макар и въззиваемият да е
поискал да му бъдат присъдени и разноски за ДДС в размер на сумата от 300 лв. (над
уговореното възнаграждение от 1500 лв.), въззивният съд е оставил това искане без
уважение, тъй като не е доказано, че получателят на облагаемата услуга (фактическият
платец) е заплатил ДДС на доставчика на тази услуга (юридическия платец на ДДС).
Със Становище от 20.04.2021 г. процесуалният представител на въззиваемия е заявил
изрично, че оспорва предявената въззивна жалба, като ирелевантно за дължимостта на
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство по делото представлява обстоятелството дали надлежен процесуален
представител се е явил в единствено проведеното пред САС о. с. з., в което да заяви същото
по съдържание становище.
Мотивиран от изложеното, съдът на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от М. Н. И., за
изменение на въззивното решение в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в 1-
седмичен срок от получаване на препис от него от страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2