Решение по дело №309/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на „Деви проект“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д. А. С. – управител, с адрес: гр. Велинград, ул. „Винчо Горанов“ № 19, вх. „а“, ет. 3, ап. 8, подадена чрез адв. З. Д. със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“ бл. 381, вх. „А“, ап. 37, срещу Решение № 1012-12-20#1 от 15.02.2024 год. на Директора на ТП – НОИ – Пазарджик, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-12-01491143 от 05.01.2024 год. на контролен орган на ТП НОИ – Пазарджик, главен инспектор по осигуряването П. Х., с които дружеството е задължено да заличи подадените данни за С. Й. Т. с декларация обр. № 1 „Данни за осигурено лице“ за периода от 20.09.2023 год. до 09.11.2023 год. (вкл.) с код за вид осигурен „01“ (работници и служители, трета категория).

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби и на материалния закон. Оспорват се констатациите на административния орган за липса на реално извършвана трудова дейност от служителката С. Т. при дружеството – жалбоподател. Според оспорващия, през периода от 20.09.2023 год. до 09.11.2023 год., лицето е извършвало работата от разстояние, с периодични срещи в гр. Велинград, за което е получавала договореното трудово възнаграждение и от него са удържани дължимите осигурителни вноски и данък, поради което неправилно административният орган е приел, че в трудовия договор не е упоменато, че служителят ще извършва работа от разстояние. Сочи, че този извод не обосновава липсата на трудова дейност на осигуреното лице. Жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. З. Д., поддържа жалбата и направените в нея оплаквания. Моли за отмяна на оспореното решение и претендира присъждане на разноски, с оглед представения на л. 118 от делото списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, както и приложени доказателства за направените разходи по водене на настоящия съдебен спор. Представя писмени бележки.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез юрисконсулт М., моли за отхвърляне на жалбата с доводи за нейната неоснователност. Излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение от страна на пълномощника на жалбоподателя. Представя писмени бележки.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Във връзка с постъпил сигнал от ТП на НОИ - София град относно установяване на факти и обстоятелства, свързани с упражняването на трудова дейност от С. Й. Т., [ЕГН] в „Деви проект“ ЕООД, ЕИК *********, с управител Д. А. С., е извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик – П. А. Х. – Главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик. На 13.12.2023 год. контролните органи на ТП на НОИ – Пазарджик са извършили посещение по седалище и адрес на управление на дружеството в гр. Велинград, ул. „Винчо Горанов“ № 19, вход „А“. При посещението не е открит офис, управител или лице, което да представлява дружеството. За посещението е съставен протокол № ПТ-5-12-01486702 от 13.12.2023 год. и е осъществен контакт по телефона с управителя на дружеството, който е заявил, че през периода 18.12.2023 год. - 22.12.2023 год. ще се яви в ТП на НОИ – Пазарджик. На 21.12.2023 год. на управителя на дружеството Д. А. С. е връчена заповедта за проверка по разходите на ДОО. Последната е представила писмено обяснение - анкета с вх. № 4022-12-190#2 от 21.12.2023 год. относно извършваната от С. Т. трудова дейност. В нея е заявила, че лицето е назначено след препоръка; с основни задължения - „следи за изпълнението, оформлението и съдържанието на документите на клиенти на фирмата, с които имаме договори за консултантски услуги по проекти с Еврофинансиране; извършване на проучвания и анализи“. Дейността на дружеството се осъществява „основно on-line с клиентите и офисът ми е вкъщи“; „не е назначавано лице на длъжност „бизнес консултант“. Д. С. е посочил, че се е наложило да наеме новозаето лице, тъй като не е могла да се справя с обема на работата, но е освободила С. Т., тъй като е имала други очаквания към работата й, както и че има компетенции и познания относно актуалните процедури за Еврофинансиране. В допълнителен коментар на анкетата е заявила, че „като управител на фирмата, аз лично подписвам приемо-предавателните протоколи, договори и доклади, които касаят договорите и подписът на г-жа Т. не е достатъчен за тези документи “. Относно мястото на упражняване на трудовата дейност от С. Т., управителят е заявил: „основно дистанционно е упражнявала трудова дейност; периодично, веднъж седмично, присъствено обсъждахме работата на място във Велинград; г-жа Т. оставаше във Велинград, но не знам къде е нощувала“. Осигурителят е представил за проверка пред контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик ведомости за работни заплати за периода от месец септември 2023 год. до месец ноември 2023 год.; форма 76 за горепосочения период; трудовото досие на С. Т.; доклад от С. Т. относно извършена „Оценка за изпълнение на етап СВОМР“, Мониторинг и оценка на стратегията за ВОМР за изпълнение на задълженията на МИГ по чл. 34, параграф 3, буква „ж“ от Регламент (ЕС) 1303/2013 на МИГ МИГ - Лясковец-Сражица“ за 2023 год. от 30.11.2023 год. (3 стр.); 2 бр. сключени договори и 2 бр. фактури, издадени от „Деви проект“ ЕООД; справка от 18.10.2023 год. до Х. Д., в качеството му на управител на „Хари Аликанс“ ЕООД относно представяне на документи по договор № BG06RDNP001-0229-C04 от 13.09.2018 год. за окончателно плащане по проекта, подписано от С. Т..

При извършената проверка, свързана с упражняване на трудова дейност от С. Т., наета по трудово правоотношение в „Деви проект“ ЕООД е установено, че лицето е сключило трудов договор, на 20.09.2023 год., в гр. Велинград, с осигурителя „Деви проект“ ЕООД, ЕИК *********. Същият е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) на длъжност „бизнес консултант“, с код по НКПД 2421 6007, на пълно работно време - 8 часа; с основно месечно трудово възнаграждение - 2400,00 лв. за неопределено време, със срок на изпитване за 6 месеца в полза на работодателя, считано до 19.03.2024 год.; с работно място - гр. Велинград, ул. „Винчо Горанов“ № 19. Със Заповед № 002 от 10.11.2023 год. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 10.11.2023 год. и работодателят е уведомил компетентната ТД на НАП. При проверката е установено, че в трудовото досие на лицето се съхраняват:

1. Заявление от С. Й. Т. от 20.09.2023 год. за назначаване на работа на длъжност „бизнес консултант“;

2. Трудов договор № 1, сключен на 20.09.2023 год., между С. Й. Т. и Д. С. - управител на „Деви проект“ ЕООД, ЕИК *********, в който е вписано, че Т. е постъпила на работа на 20.09.2023 год.

3. Длъжностна характеристика за длъжността „бизнес консултант“, в която като основни задължения са посочени: „Участва пряко в изграждането и поддържането на актуална и точна база данни за клиентите на компанията; Представя и налага продуктите на фирмата целенасочено и според конкретното крайно място. Следи за подходящото представяне на фирмените услуги и е длъжен постоянно да го подобрява; Консултира клиентите на фирмата по отношение на възможности за външно финансиране, подобряване и развитие на бизнеса и работата им. Напътства, контролира и инструктира клиентите по отношение на документи и др.; Всекидневно наблюдава обяви за кандидатстване на външно финансиране на дейността на представители на стопански, публичен и нестопански сектори; Изготвя справки, анализи и доклади, касаещи дейността на клиента и на фирмата; наблюдава и докладва на управителя информация относно конкуренцията на фирмата и др.;

Длъжностната характеристика е представена пред контролните органи по електронен път на 03.01.2024 год.

4. Служебна бележка № 02 от 20.09.2023 год. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, проведен на 20.09.2023 год.;

5. Декларация от 20.09.2023 год., с която С. Т., че дава съгласието си „Деви - проект“ ЕООД да предоставя личните данни на НАП, НОИ и Инспекцията по труда, за да бъдат реализирани правата и задълженията по сключен трудов договор.

6. Декларация от С. Т., с която декларира, че към момента на постъпване на работа в „Деви проект“ ЕООД не укрива здравна информация: не е освидетелствана от ТЕЛК за общо или професионални заболяване; не страда от заболявания по Наредба № 5 (ДВ. Бр. 33 от 1987 год.) като исхемична болест; активна форма на туберкулоза; онкологично заболяване; професионално заболяване; психично заболяване и захарна болест.

7. Декларация от С. Й. Т. по чл. 348, ал. 3 от КТ, че желае трудовата книжка да се съхранява от работодателя.

8. Заявление от С. Й. Т., че желае полагащото й се трудово възнаграждение да се изплаща в брой.

9. Справка за приети/отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 13388233035363 от 20.09.2023 год. (заверено уведомление за сключен трудов договор със С. Й. Т.).

10. Заявление от С. Й. Т. за ползване на платен годишен отпуск 3 дни, считано от 01.11.2023 год.

11. Заповед № 1 за ползване на 3 дни платен годишен отпуск от С. Т., считано от 01.11.2023 год.

12. Заповед № 2 от 10.11.2023 год. за прекратяване на трудовото правоотношение със С. Й. Т.. Като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено: прекратяване на договора със срок за изпитване в полза на работодателя.

13. Декларация от С. Т., че при прекратяването на трудовото й правоотношение е получила трудовата си книжка (не е вписан № на трудовата книжка) и УП - 3 № 01 от 10.11.2023 год.

14. Удостоверение обр. УП - 3 за осигурителен стаж № 01 от 10.11.2023 год. на С. Й. Т..

15. Справка за приети/отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 13388233043094 от 10.11.2023 год. (заверено уведомление за прекратяване на трудов договор със С. Й. Т.).

Работодателят е представил ведомости за работни заплати и форма 76 за С. Т.. От тях е установено, че за м. септември 2023 год. - отработени 7 работни дни; начислено трудово възнаграждение в размер на 884,21 лв. (има положен подпис за получена сума от лицето); за м. октомври 2023 год. - отработени 22 работни дни; начислено трудово възнаграждение в размер на 2400,00 лв. (има положен подпис за получена сума от лицето); за м. ноември 2023 год. - отработени 4 работни дни; 3 дни платен отпуск; начислено трудово възнаграждение в размер на 763,63 лв. (има положен подпис за получена сума от лицето), т.е. за посочените периоди от време работодателят е подавал данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с декларация обр. № 1 „Данни за осигурените лица“ за С. Й. Т. и данните са съпоставими с данните от представените ведомости.

От информационната система на НОИ е установено, че дружеството – жалбоподател е подавало уведомления за сключени/прекратени трудови договори с 4 лица, като едно от тях е С. Т., назначена на длъжност „бизнес консултант“, има внесени за нея осигурителни вноски и има отработени 36 работни дни и след прекратяване на трудовото правоотношение е подала заявление за получаване на обезщетение за безработица.

В хода на проверката по искане на контролния орган на ТП на НОИ, осигурителят е представил: доклад от С. Т. относно извършена „Оценка за изпълнение на етап от СВОМР“. Мониторинг и оценка на стратегията за ВОМР за изпълнение на задълженията на МИГ по чл. 34, параграф 3, буква „ж“ от Регламент (ЕС) 1303/2013 на „МИГ Лясковец - Стражица“ за 2023 г., с дата от 30.11.2023 год.; 2 броя договори и 2 броя фактури с доставчик „Деви проект“ ЕООД във връзка със сключен договор на 13.09.2018 год. между „Хари Аликанс“ ЕООД, гр. Сърница и „Деви проект“ ЕООД за предоставяне на консултантска услуга, свързана с подготовка и управление на проект и включва подготовка на заявление за подпомагане, изработка на бизнес-план и подготовка на заявки за плащане, вкл. отчитане и управление на проекта, със срок на договора – до извършване на услугата, възнаграждението е уговорено в размер на 10 300,00 лв. без ДДС, като плащането се осъществява на два етапа: първо плащане, след одобрение на проекта от УО - 5000,00 лв.; второ плащане - 5300,00 лв. след издаване на фактура и подписване на приемо - предавателен протокол. Всички плащания са извършвани по банков път след издаване на фактури, които са представени пред административния орган.; Стандартизиран образец на договор за възлагане на обществена поръчка за услуги от 01.09.2023 год., сключен между СНЦ „Местна Инициативна Група Лясковец - Стражица“, гр. Лясковец и „Деви проект“ ЕООД за извършване на услуга: „Оценка за изпълнение на етап от СВОМР“. Мониторинг и оценка на стратегията за ВОМР за изпълнение на задълженията на МИГ по чл. 34, параграф 3, буква „ж“ от Регламент (ЕС) 1303/2013 за 2023 год., с уговорен срок до 22.12.2023 год. и сума за плащане - 1680,00 лв. Представена е фактура от 21.12.2023 год. за посочената стойност.

Представени са декларации от управителя на дружеството и наетото лице С. Т. относно декларираната/упражняваната трудова дейност.

Във връзка с извършвана проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Деви проект“ ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл. 108, ал. 1 от КСО и Заповед № ЗР – 5 – 12-01483257 от 11.12.2023 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пазарджик, П. А. Х. – Главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Пазарджик е съставен Констативен протокол № КП – 5 – 12-01491122 от 05.01.2024 год. и въз основа на събраните писмени доказателства е прието, че С. Й. Т. не е полагала трудова дейност в „Деви проект“ ЕООД, тъй като наличието само на сключен трудово договор не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение по чл. 4 от КСО. Констатирано е, че от направената проверка не се обосновава извод в обратен смисъл. Дадените от С. Т. и от управителя на „Деви проект“ ЕООД данни са неясни и уклончиви относно естеството на трудовите задължения на осигуреното лице. Обусловен е извод, че изобщо не е възникнало основание за осигуряване на С. Т., съгласно чл. 10 и параграф 1, ал. 1, т. 3 от КСО. Констативният протокол е съставен в два екземпляра и единият е връчен на Д. С. – управител на „Деви проект“ ЕООД, лично, срещу подпис, по реда на чл. 110, ал. 4, изречение второ от КСО.

На осн. чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са дадени Задължителни предписания № ЗС – 1 – 12 – 01491143 от 05.01.2024 год. от контролния орган на ТП на НОИ – Пазарджик на „Деви проект“ ЕООД да заличи данните, дадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на С. Й. Т., за периода от 20.09.2023 год. до 09.11.2023 год., с вид осигурен 01, Декларация образец № 1. Посочено е, че в срок до 14 работни дни, от получаването им, управителят на дружеството следва да изпълни дадените предписания. На 05.01.2024 год. екземпляр от задължителните предписания са връчени на управителя на дружеството Д. С., срещу подпис.

С жалба вх. № 1012-12-20 от 17.01.2024 год., подадена в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО, „Деви проект“ ЕООД е обжалвало задължителните предписания пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Административният орган се е произнесъл с Решение № 1012-12-20#1 от 15.02.2024 год., постановено в производство по чл. 117 от КСО и е потвърдил задължителните предписания. В същото са възприети изцяло мотивите, изложени в обжалваните задължителни предписания, като е приет за правилен изводът на контролния орган на ТП на НОИ – Пазарджик, че С. Й. Т. действително е полагала труд в „Деви проект“ ЕООД, поради което не е възникнало основание за осигуряването на лицето, съгласно чл. 10 и параграф 1, ал. 1, т. 3 от КСО. В решението са изложени доводи относно твърденията на жалбоподателя, че с подаването на жалбата й до по - горестоящия орган не е представил нови доказателства, установяващи твърденията му, че действително лицето е извършвало трудова дейност – извлечения от ел. поща за осъществени контакти с клиенти на дружеството, контакти с работодателя и други. Посочено е, че лицето не помни електронния адрес на работодателя, което не е логично, след като е била поддържана връзка от разстояние с работодателя. Установено е, че са налице различия в писмените обяснения на работодателя и работника. С. Т. е заявила, че е получавала трудово възнаграждение по договора в размер на 1800,00 лв., а не 2400,00 лв. Също така са установени разминавания в декларациите на двете страни и относно ползвания годишен отпуск. С. Т. е декларирала, че не е ползвала такъв, а от страна на работодателя е представена молба и заповед за ползван отпуск от работника през м. ноември 2023 год. Констатирано е, че във връзка с установените несъответствия С. е заявила, че има формални нарушения в съдържанието на трудовия договор, в който не е вписано, че работникът ще извършва работата си от разстояние, а вписан адресът на дружеството в гр. Велинград, поради което административният орган е посочил, че в разпоредбата на чл. 107з от КТ са регламентирани условията за работа т разстояние, а според чл. 107з, ал. 2 от КТ следва да има допълнително споразумение при полагане на труд от дома на работника или служителя, което дружеството и Т. не са сключили. Предвид нормата на чл. 107л, ал. 4 и ал. 5 от КТ за извършваната дейност от разстояние служителят следва да отразява ежемесечно действително отработеното време, в документ по образец, утвърден от работодателя.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя е представен приемо – предавателен протокол от 15.12.2023 год., подписан СНЦ „Местна инициативна група Лясковец – Стражица“ и „Деви проект“ ЕООД за извършена услуга“ „Оценка за изпълнение на етап от СВОМР“. „Мониторинг и оценка на стратегията за ВОМР за изпълнение на задълженията на МИГ МИГ Лясковец – Стражица“ за 2023 год. Представеното писмено доказателство е прието и приложено по делото, както и представената от ответника административна преписка.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2 от КСО, от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби при издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 1012-12-20#1 от 15.02.2024 год. на Директора на ТП – НОИ – Пазарджик. Същото е издадено от компетентен орган, на основание чл. 117, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик, който се явява ръководител по смисъла на цитираната разпоредба, притежава съответната материална компетентност да издаде оспореното решение. Обжалваният акт съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановяването му. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в хода на производството по съставяне и оспорване на предписанията, вкл. при събирането и обсъждането на доказателствата и формирането на фактическите и правните изводи, не са нарушени принципите на административния процес при упражняване на процесуалните права на съответните органи. Няма данни да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия, нито има основание да се приеме, че някое от предприетите действия, извършени за изясняване на всички правнорелевантни факти, не съответства на реда и средствата, предвидени в КСО и АПК. На задълженото лице е била осигурена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения, същото е било редовно уведомявано, както за откриването на производството, така и за всички последващи действия на органите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за производството. Изискани са доказателства за попълване на преписката, на база на които е извършена проверка на релевантните обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на оспорения акт. Предвид това съдът намира, че ответната администрация е действала в съответствие с вменените й задължения, формулирани като основни принципи в административното производство и не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на състоялото се производство. В процесното решение е формулиран ясен диспозитив и съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

По съществото на спора съдът счита, че обжалваното решение е издадено в съответствие с материалния закон и с неговата цел, предвид следното:

Както по-горе беше отбелязано спорът се свежда това, дали С. Т. действително е упражнявала труд през декларирания период в „Деви проект“ ЕООД, която да определя задължението за осигуряване и произтичащите от това последващи права за осигуреното лице. Съдът счита, че носейки доказателствената тежест за това, жалбоподателят не съумя да докаже твърдения от него положителен факт, на който основава своите искания. Административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство доказателства. Като цяло събраните писмени доказателства по никакъв начин не установяват факти, потвърждаващи наличието на реално изпълнение на трудовите задължения на С. Й. Т. в „Деви проект“ ЕООД. Това се потвърждава от проверките, извършени от контролните органи, от проверката в информационната система на ТП на НОИ – Пазарджик и другите приобщени доказателства. В потвърждение на констатациите са декларация с вх. № 1019-21-20112#1 от 06.12.2023 год., попълнена от С. Т. и декларация с вх. № 4022-12-190#4 от 03.01.2024 год., попълнена от управителя на дружеството Д. С.. При съпоставяне на информацията и в двете органът правилно е установил несъответствия между тях, касаещи декларираната/упражняваната дейност от страна на Т.. Обстоятелството, че в трудовия договор не е упоменато, че работникът ще извършва работа от разстояние, а като работно място е посочен адресът по седалище на дружеството - гр. Велинград, ул. „Винчо Горанов“ № 19, който адрес е и адресът, на който живее управителят на дружеството не е спазена разпоредбата на чл. 107з от КТ, в която са регламентирани същността и условията за работа от разстояние. Според чл. 107з, ал. 2 от КТ работата от разстояние има доброволен характер. Поради това, за да се организира полагането на труд от дома на работника или служителя, между страните по трудовото правоотношение следва да се сключи допълнително споразумение към трудовия договор. В това споразумение трябва да са определени конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването й. Съществен елемент от допълнителното споразумение следва да е уговарянето и на работното време при извършването на работа от разстояние. Разпоредбата на чл. 107и, ал. 3 от КТ предвижда, че при извършване на работа от разстояние работодателят има задължение да осигурява за своя сметка: необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му; програмно (софтуер) осигуряване; техническа профилактика и поддържане;

устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност; защита на данните; информация и изисквания за работата с оборудването и поддържането му в изправност, както и за законовите изисквания и правила, в т.ч. такива на предприятието в областта на защитата на данните, които ще се използват по време на работата от разстояние; система за наблюдение, ако такава се налага да бъде монтирана на работното място и е получено писмено съгласие на работника или служителя за това; в тези случаи задължително се зачита правото му на лично пространство; други технически или документни пособия съгласно индивидуалния и/или колективния трудов договор. Стандартите за натовареност и извършване работата на служителя, който извършва работа от разстояние, са еднакви с тези на служителите, които работят в помещенията на работодателя, гласи текстът на чл. 107л, ал. 4 от КТ. Работникът или служителят, който извършва дейността си от разстояние, следва да отразява действително отработеното време. Последният носи отговорност за достоверността на отразените данни. Действително отработеното време се отразява ежемесечно в документ по образец, утвърден от работодателя, като работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за достоверността на данните, с оглед нормата на чл. 107л, ал. 5 от КТ. Поради това независимо дали е в помещение на работодателя или в своя дом работникът или служителят има идентични задължения без местоположението му да оказва влияние върху характера на работата.

От цитираните правни норми може да се направи извод, че работата от разстояние има доброволен характер, но такава организация на трудовите задължения може да се постигне само, ако е налице сключен трудов договор, в който страните са се договорили работата да е от разстояние или чрез допълнително споразумение към трудовия договор. Следва да се отбележи, че посочените норми от КТ за приети с ДВ, бр. 82 от 2011 год., т.е. преди датата на сключване на трудовия договор между С. Т. и дружеството, и страните е следвало да сключат допълнително споразумение към трудовия договор, в което да уговорят работното място и работното време на служителя. От представените писмени доказателства по делото не се установява да е сключено такова, както и не са представени документи по образец, в които да ежемесечно да е отразено действителното работно време на работника, извършващ работата от разстояние. Следователно не може да се направи извод, че Т. действително е престирала работна сила съобразно подписания от нея договор. На следващо място и то не на последно следва да се вземе предвид, че в декларациите на двете лица са налице различия и по отношение на получаваното възнаграждение от служителя. Последната е заявила, че е получавал месечно възнаграждение в размер на 1800,00 лева, а управителят на дружеството е посочил, че този размер възлиза на 2400,00 лева. Последната сума е посочена в трудовия договор, сключен със С. Т., като основно месечно трудово възнаграждение. Разликата между двете суми е особено голяма и не се касае за минимална разлика, която да се отдаде на небрежност или грешка в изписването на сумите. Също така правилно е констатирано, че със Заповед № 1 С. Т. е ползвала 3 дни платен годишен отпуск, считано от 01.11.2023 год., каквито и са твърденията на управителя С., но те не са идентични с тези на Т. в нейната декларация. Последната е заявила, че не е използвала годишен отпуск през времето, когато е полагала труд в „Деви проект“ ЕООД. Полагането на труд за приблизително два месеца и половина не е толкова дълъг период от време, за който може да се предположи, че е настъпило объркване или забравяне на дните, които са ползвани за годишен отпуск. Несъответствия в двете декларации са и налице по отношение на дните, през които служителят е посещавал офиса на дружеството. Т. е заявила, че три дни от седмицата го е посещавала, а управителят е посочил, че лицето е присъствало веднъж седмично в офиса в гр. Велинград.

По отношение на дейността, извършвана от Т., работодателят е представил пред административния орган доклад относно извършена „Оценка за изпълнение на етап СВОМР: „Мониторинг и оценка на стратегия за ВОМР за изпълнение на задълженията на МИГ по чл. 34, пар. 3, б. „ж“ от Регламент 1303/2013 на МИГ МИГ – Лясковец – Стражица“ за 2023 год.“, съставен от С. Т. на 30.11.2023 год. и два броя фактури, респективно от 21.11.2023 год. и от 30.10.2023 год. за извършено плащане от „СНЦ местна инициативна група Лясковец – Стражица“ и от „Хари Аликанс“ ЕООД по банковата сметка на „Деви проект“ ЕООД. Представеният доклад е във връзка с представения в хода на съдебното производство приемо-предавателен протокол от 15.12.2023 год., подписан СНЦ „Местна инициативна група Лясковец – Стражица“ и „Деви проект“ ЕООД за извършена услуга“ „Оценка за изпълнение на етап от СВОМР“. „Мониторинг и оценка на стратегията за ВОМР за изпълнение на задълженията на МИГ МИГ Лясковец – Стражица“ за 2023 год.

Въз основа на тези писмени доказателства съдът не може да обоснове извод за действително положен труд от С. Т. като служител на „Деви проект“ ЕООД. В доклада е посочено, че е изготвен на 30.11.2023 год. от същата служителка, но тя към тази дата няма сключен трудов договор с жалбоподателя. На 10.11.2023 год. трудовото й правоотношение е прекратено. Това обстоятелство се установява, освен от Заповед № 2 от 10.11.2023 год. за прекратяване на трудовото правоотношение, подписана и връчена на същата дата на служителя, така и от собственоръчно подписани декларация от Т., че на 10.11.2023 год. е получила трудовата си книжка, така и от Удостоверение обр. УП - 3 за осигурителен стаж № 01 от 10.11.2023 год. на С. Й. Т.. Представените два броя фактури също не могат да обосноват извод за реално престиран труд от Т.. Тяхното съдържание позволява да се установи, че действително дружеството – жалбоподателя е получил плащане по два договора от две различни страни. В длъжностната характеристика на С. Т. са посочени нейните служебни задължения, които следва да изпълнява като „бизнес консултант“ в „Деви проект“ ЕООД. Една част от тях касаят изготвяне на справки, анализи и доклади, касаещи дейността на клиента и на фирмата; наблюдава и докладва на управителя информация относно конкуренцията на фирмата и др. От страна на жалбоподателя не бяха представени доказателства във връзка с тази част от длъжностната характеристика на Т., както и такива касаещи останалите й задължения. От едно единствено писмо, изготвено на 18.10.2023 год. от С. Т. до Х. Д. – управител на „Хари Аликанс“ ЕООД, във връзка с Договор № BG06RDNP001 – 6.003-0229-С04 (Консултантски договор от 13.09.2018 год.), представено пред административния орган, не може да се направи извод, че лицето е полагало труд при жалбоподателя. За периода от 20.09.2023 год. до 09.11.2023 год. Т. е следвало да изготви не само едно писмо, а да бъда заета през по-голяма част от осемчасовия й работен ден, пет дена в седмицата. Същото не може да бъде убедително доказателство, че действително работата е извършвана.

Изложените фактически и правни констатации констатации имат определящо значение за спора от правна страна, тъй като по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност. Наличието на трудов договор и трудово правоотношение, само по себе си, не е достатъчно за целите на осигуряването. То е условие за възникване на осигурителното правоотношение на работещите по трудов договор лица, но не и единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. От съдържанието на определението за осигурено лице по параграф 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 от КСО. Същественото е, дали лицето упражнява трудова дейност. Не е достатъчно да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. След като по делото се доказа, че С. Т. реално не са упражнявали трудова дейност в „Деви проект“ ЕООД, то съдът намира за правилен извода за липса на осигурително правоотношение, който обуславя законосъобразно процедиране от органите на ответника. Ето защо, във връзка с констатираните несъответствия, правилно административният орган е задължил с предписание осигурителя да заличи подадените данни за С. Й. Т. с декларация обр. № 1 „Данни за осигурено лице“ за периода от 20.09.2023 год. до 09.11.2023 год., с код за вид сигурен „01“ (работници и служители трета категория). Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-12-01491143 от 05.01.2024 год. на контролен орган на ТП НОИ – Пазарджик е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за разноски за юрисконсултско възнаграждение, като съдът му присъжда такива в претендирания размер на 100,00 лв. на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените мотиви и на осн. чл. 118, ал. 3 от КСО, във вр. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Деви проект“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д. А. С. – управител, с адрес: гр. Велинград, ул. „Винчо Горанов“ № 19, вх. „а“, ет. 3, ап. 8, подадена срещу Решение № 1012-12-20#1 от 15.02.2024 год. на Директора на ТП – НОИ – Пазарджик, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-12-01491143 от 05.01.2024 год. на контролен орган на ТП НОИ – Пазарджик.

ОСЪЖДА „Деви проект“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д. А. С. – управител, с адрес: гр. Велинград, ул. „Винчо Горанов“ № 19, вх. „а“, ет. 3, ап. 8 да заплати на ТП на НОИ – Пазарджик разноски по настоящото дело в размер на 100,00 лева (сто лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.