Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 12.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на дванадесети юли, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
участието на секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от младши
съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. №
354 по описа за
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 78 от 13.02.2019 г., постановено по гр. д. № 417 по описа за
С
Решение № 149 от 01.04.2019 г. първоинстанционният съд оставил без уважение
молба на В.Г. за допълване на горепосоченото решение, като се мотивирал, че
ищцата е оспорила истиността на следните
документи: нареждане-разписка от 06.03.2013 г., нареждане-разписка от
11.10.2013 г. и преводно нареждане на кредитен превод от 08.08.2013 г., но
ответната страна не е заявила по надлежен ред, че иска да се ползва от тези
документи, поради което не е налице основание за съда да постанови извършване
на проверка на истинността на оспорените документи съгласно чл. 193, ал. 2 от ГПК.
Настоящото
въззивно призводство е образувано по въззивна жалба на „Юробанк България” АД
срещу решението на съда, с което последният е уважил претенциите на В.Г..
Според жалбоподателя обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован. В
жалбата се излагат подробни мотиви, че съдът не е извършил цялостна и
всеобхватна преценка на всички
доказателства по делото, а е формирал вътрешното си убеждение на база едно от
тях. Така според жалбоподателя решававащият извод на съда, че дружеството не е
изплатило на Г. претендираните от нея суми по сключените два договора за
депозит и един договор за спестовна сметка, се базира единствено на оспорената
съдебно-графиологическа експертиза, пропускайки наличието на писмени и гласни
доказателства в обратната насока. Според жалбоподателя заключението по
изготвената експертиза е необосновано, субективно и вътрешно непротиворечиво,
като счита, че вещите лица са констатирали два различни, но устойчиви начини за
подписване на ищцата, тоест, че ищцата разполага с кратък и дълъг вариант на
подписа си. Акцентира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установяват факти, които изключват отговорността на дружеството, а именно,
че претендираните вземания са били надлежно изтеглени от ищцата или съответно
платежните операции по тяхното изтегляне са били фингирано одобрени от ищцата по
реда на чл. 55, ал. 1 от ЗПУПС, дори да не са били наредени и разрешени от
титуляра. Сочи, че при преценката на оспорените три броя парични нареждания
съдът е следвало да отчете, че по делото са приложени писмени доказателства – 3
броя извлечения от сметки и 18 платежни нареждания, от които е видно, че Г. е
ползвала активно множество банкови продукти и е извършвала многократни входящи
и изходящи платежни операции, като единствените оплаквания са ограничени до
процесните нареждания. В тази насока се твърди, че платежните нареждания са
частни диспозитивни документи, ползващи се със завишена доказателствена
стойност, доколкото при изготвянето им се ползва специален образец от БНБ,
носят подписита освен на наредителя и на поне двама представители на банката,
както и печата на банката. Акцентира, че само по себе си обстоятелството, че
положения върху платежното нареждане подпис не съответства на подписа на
титуляра не означава автоматично липсата на съгласие на платеца. Според
жалбоподателя в процесния случай наличието на съгласие се установява от
показанията на свидетелите – служители на банката, които са посочили, че Г. е
посещавала мнократно банката и лично е подписвала всяко платежно нареждане,
включително и процесните. На следващо място се релевира, че съдът неправилно е
квалифицирал спора по общия закон, пропускайки наличието на специален такъв -
ЗПУПС. Счита, че по отношение на главната претенция следва да намери приложение
чл. 55, ал. 1 и сл. от ЗПУПС или алтернативно да се приеме, че съдът е сезиран
с възражение по посочения текст, което следва да бъде разгледано като
преюдициално, доколкото главния иск е пряко обусловен от надлежно проведеното
оспорване на платежните операции по посочения текст от ЗПУПС. Твърди, че в
посочената разпоредба е предвиден преклузивен срок за оспорване на претенцията,
който е пропуснат от ищцата. Релевира, че от изготвената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че вземането, предмет на главния иск, е погасено и по
давност, тъй като са изтекли повече от пет години от момента на узнаване на
липсите. Наведени са и възражения за неоснователност и по отношение на
акцесорната претенция за мораторна лихва за възнаградителната лихва, като
според жалбоподателя същата следва да е в размер на 1,25 лв.
Моли
обжалваният съдебен акт да бъде отменен изцяло, като съдът отхвърли исковите
претенции. Претендира разноски и за двете инстанции.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от В.Д.Г., в която се излагат
подробни мотиви за неоснователността на жалбата и за правилност на обжалвания
съдебен акт. Сочи се, че от изготвената по делото съдебно-графологическа
експертиза се установява по безспорен начин, че положените подписи под
нарежданията не са на Г.. Оспорва по делото да са налице доказателства, че въззиваемата на процесните дати е посетила банката и е
положила подпис под процесните нареждания. Счита, че съдът правилно е
квалифицирал спора, а установяването на правомерността на операциите не
представлява отделен иск, а съпътсващ въпрос. Твърди, че не е налице изтекла
погасителна давност, тъй като последната започва да тече от прекратяването на
договора за банков кредит. Счита за неоснователно и възражението за изтекъл
срок по чл. 55, ал. 1 от ЗПУПС, като се мотивира с ал. 3 на същата разпоредба.
Акцентира, че по делото не са налични доказателства, че ищцата е била
информирана за осъществените транзакции.
По
делото е депозира и жалба от В.Д.Г. срещу Решение № 149 от 01.04.2019 г., като
го счита за неправилен. Твърди, че по делото са налице редица действия, от
които се установява, че ответната страна е демонстрирала желание да се ползва
от оспорените документи. Счита, че са били налице всички основания за
произнасяне по реда на чл. 194 от ГПК.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от „Юробанк България” АД като се
излагат мотиви за неоснователност на жалбата, тъй като проведеното от ищцата
оспорване е успешно доказано и би се формирала сила на присъденото нещо при
евентуалното влизане в сила на обжалваното решение. Акцентира, че съдът неправилно
е приел, че ответното дружество не желае да се ползва от процесните платежни
нареждания, което е изведимо от процесуалното му поведение в производството.
В съдебно заседание „Юробанк България“ АД не
изпраща представител. За въззивника В.Д.Г. – починала, се явява А.П.Г. – неин
син заедно с адв. С.Л., като излагат становище, че поддържат изложеното в
депозираната жалба и отговор.
От
допуснатите по гр. дело № 417 по описа за
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита,
че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по
същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата
инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В.Д.Г. с
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 421, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, с които се иска „Юробанк България“ АД да ѝ заплати сума в размер на 4 304 лв., от която 3 600 лв. – главница, 704
лв. – договорна /възнаградителна лихва/ и сума в размер на 1072 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.09.2015 год. до 05.03.2018 г. , както и законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат твърдения, че между
страните в настоящото производство са възникнали гражданскоправни
правоотношения на основание сключени договори за откриване на депозитни сметки
на физически лица, по силата на които банката се задължила да приеме за
съхранение вложените суми, да начислява годишна лихва и да ги върне при
поискване или при изтичане на срока на влога. Сочи, че по силата на договорите
са били открити банкови сметки със следните IBAN-***: ****, BG42
BPBI ****** и BG 26 BPBI ****. Не оспорва, че многократно е
внасяла суми по депозитните сметки, както е извършвала и различни банкови
операции с тях, но отрича да е извършвала тегления в брой на вложените суми. Твърди,
че при закриването и на трите сметки е установила липси, които и до настоящия
момент не са изплатени от банката. Така сметка с IBAN: ***.09.2013 г. със салдо в размер на сумата 1
087,76 лева, като същата представлява част от общо дължимата сума в размер на 3
087,76 лв. Сметка с IBAN: ***.09.2015 г. със салдо 22 000
лв. при общо дължима сума в размер на 23 600 лв. Сметка с IBAN: ***.09.2015 г., като вместо да начисли лихвения процент
съгласно броя на месеците, в които е бил действащ договорът за депозит, банката
е сторнирала изплатената лихва от
главницата. На следващо място счита, че ответникът не е начислявал дължимата и
уговорена лихва за всяка от изтеклите години за срока на влога. Претендира и
заплащането на мораторна лихва за времето от 23.09.2015 год. до 05.03.2018 г.
В срока по
чл.131 от ГПК ответната страна е представила отговор, с който оспорва
предявения иск по основание и размер, тъй като същият е неоснователен и
недоказан. Не оспорва, че между страните в настоящото произовдство е била
налице облигационна връзка по силата на сключени два броя договори за депозитна
сметка и един договор за спестовна сметка. Твърди, че през периода 26.09.2011
г. - 26.04.2016 г. ищцата е извършвала многократни платежни операции по
теглене, внасяне на каса в брой, включително входящи преводи от една сметка в
друга и изходящи преводи. Сочи, че към датите на закриване на банковите сметки наличните
салда са били в следните размери – 1 087,76 лв. за сметка с IBAN : ***;
22 000 лв. за сметка с IBAN : ***,24 лв. за сметка с IBAN : ***., като посочените суми са били преведени по други банкови сметки на
ищцата, договорите са били прекратени и обслужващите ги банкови сметки закрити.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111, б. „б” от ЗЗД по отношение на претендираната главница, както и на сумата по отношение на
Договор „Мега”, сключен на 26.09.2011 г. и подновен на 16.09.2013 г.
Като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е налице спор, че страните са сключили
три броя договори – два, от които за откриване на депозитна сметка и един за
спестовна сметка между В.Д.Г., в качеството ѝ на депозант /влогодател/, и „Юробанк България“ АД, в
качеството ѝ на банка /влогоприемател/, по силата на които Г. е предоставила за временно съхранение
парични суми, а „Юробанк
България“ АД от своя страна се е задължила да открие три броя банкови сметки и да начислява и изплаща лихва върху
предоставените суми по начин и за срок уговорен между страните в договорите.
Договор за
депозит с нарастваща лихва е сключен във Финансов център – Ловеч на 04.09.2012
г., като Г. е предоставила сума в размер на 3200 лв. за срок от 12 месеца, а „Юробанк България“ АД се задължила да й открие депозитна
сметка с IBAN: *** /чл. 2 от Договора/ и да начислява нарастваща месечна лихва по определен
в табличен вид размер /чл. 3 от Договора/, като съгласно чл. 4 лихвата се
начислява и изплаща в края на договорения срок или при прекратяване на
договора, но при предсрочно прекратяване на договора размера на лихвата е 1,50 %.
В чл. 11 страните са се споразумели, че ако договорът не бъде прекратен, същият
се счита за подновен за нов срок от 12 месеца, но при условията на стандартен
12 месечен срочен депозит в същата валута и при същите условия.
Договор за спестовна сметка
„Мега“ е сключен във Финансов център – Ловеч на 16.09.2013 г., по силата на
който „Юробанк
България“ АД се задължила да открие и води безсрочна спестовна сметка в ВGN с IBAN ***а Г., чрез която
банката да приема пари за съхранение и да извършва по нареждане на тируляра плащания,
с изключение на периодични плащания и директни дебити, в границите на
наличността по сметката и при условията на настоящия договор – чл. 1 от
Договора. Видно от чл. 2 от Договора страните са се договорили за всяка
извършена транзакция по сметката банката да издава на титуляра справка за
наличните средства /салдото/ по сметката към датата на извършване на
съответната транзакция, а веднъж месечно и отчет за извършените транзакции по
реда на раздел VIII от Общите условия за откриване, водене и закриване на
сметки на физически лица в „Юробанк България” АД, като при внасяне и теглене на
суми от сметката нов договор за спестовна сметка не се сключва. Съгласно чл. 4,
ал. 1 от Договора банката се е задължила да начислява върху сумата по сметката
годишна лихва съгласно годишния лихвен процент за спестовна сметка „Мега”,
предвиден в лихвения бюлетин, но при договорените в ал. 2, 3 и 4 от чл. 4
условия, а именно: не се начислява лихва при закриване на сметката преди осмия
ден, считано от деня, следващ датата на откриването й – чл. 4, ал. 2; лихвата
се изчислява ежедневно на база 360 лихводни за година и 30 лихводни за месец,
считано от датата на откриването на сметката и се капитализира в края на
календарната година или при закриване на сметката, считано от датата на
откриването на сметката и се капитализира в края на календарната година или при
закриване на сметката – чл. 4, ал. 3; при извършени повече от две тегления от
сметката в рамките на един календарен месец годишният лихвен процент, приложим
за следващия календарен месец се намалява до размера на лихвения процент по
разплащателна сметка за физическа лица за съответната валута, определен в лихвения
бюлетин на банката, действащ за месеца, за който се начислява – чл. 4, ал. 4. В
чл. 4, ал. 5 е предвидено, че за извършване на операции по банковата сметка,
титулярът дължи възнаграждение съгласно действащата Тарифа на банката, като
касовото внасяне на средства по сметката е освободено от такси и комисионни, а
дължимите от титуляра такси и комисионни се събират служебно от сметката, за
което той, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо и
безусловно съгласие.
Договор за депозит с регулярно изплащане на лихвата е сключен във
Финансов център – Ловеч на 19.09.2014 г., по силата на
който „Юробанк България”АД е приела за съхранение сумата от 22 000 лева за
срок от 18 месеца – т. 1 от Договора, задължила се е да открие депозитна сметка
с IBAN : *** Г.,
по която да се отнесе посочената сума – чл. 2 от Договора. В чл. 3 е предвидено
задължение за банката да начислява и изплаща на титуляра върху предоставената
на депозит сума фиксирана годишна лихва в размер на 3.2000%, като съгласно чл. 4
съответната част от годишната лихва се начислява и изплаща в края на всеки
6-месечен период, считано от датата на
откриване на сметката и се превежда от банката по разплащателна или спестовна
сметка, открита на името на титуляра в същата валута в банката с IBAN : ***. В чл. 5 изрично е предвидено, че и двете страни по договора –
титуляра и депозанта няма право да довнася суми по депозита. Страните са се
договорили в случай на изтичане на договорения срок на договора депозитът не се
подновява, като първоначално депозираната сума се превежда по разплащателната
или спестовната сметка по чл. 4 – чл. 6, като банката не начислява и не плаща
лихви по депозити, прекратени преди изтичането на 8 дни, считано от деня,
следващ датата на откриване на сметката – чл. 6, ал. 2. В чл. 7, ал. 1 страните
са се договорили, че при изтегляне на депозираната сума или част от нея преди
изтичане на договорения срок по чл. 1, действието на настоящия договор се
прекратява, а в ал. 2 че освен в горепосочената хипотеза договорът се
прекратява и при направена по искане на титуляра промяна на вида и договорения
срок на депозита /включително и промяна на датата на изтичане на срока на
депозита/, като тези случаи се начислява и изплаща за изтеклите дни от датата
на откриване, прилагайки годишен лихвен процент, равен на лихвения процент по
разплащателна сметка в съответната валута по чл. 1, съгласно лихвения бюлетин
на банката, действащ към датата на откриването. Така, ако банката е извършила
лихвени плащания, при прекратяване на договора, тя удържа служебно от
депозираната сума целия размер на лихвата, изплатена при условията на чл. 4 –
чл. 8, ал. 1. В чл. 9, ал. 1 е изрично предвидено, че за разпореждане със
срочния депозит титулярът или упълномощено от него лице следва да представи
документ за самоличност и процесния договор за депозит, съответно
упълномощеното лице да представи и пълномощно съобразно предвиденото в Общите
условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически лица в „Юробанк
България”АД. Срокът на депозита започва да тече от датата на внасяне на сумата
по чл. 1 и изтича след съответния брой месеци на същото число, на което е
открит, а ако месецът, в който изтича срока на депозита няма същото число,
срокът изтича в последния му ден, освен ако договорът не е прекратен по-рано,
като когато краят на срока е неработен ден, депозитът е платим в първия следващ
работен ден – чл. 11 от Договора.
С нареждане разписка от 06.03.2013 г. В.Д.Г. като наредител с IBAN ***
платила във Финансов Център - гр. Ловеч на ответната банка сумата 2 000
лева. В нареждането са положени подписи в следните полета: „подпис за лицата,
който могат да се разпореждат“, „получих сумата“, „контролен подпис“,
„получател“. Въпросната операция е извършена от Ц. В. И. – банков счетоводител.
С преводно нареждане за кредитен
превод от 08.08.2013 г. е заплатена погасителна вноска кредит в размер на
сумата 200 лева с наредител В.Д.Г., с IBAN *** получател В.Д.Г., IBAN ***,
извършено в „Юробанк България”АД, Финансов Център - гр. Ловеч. Подпис е положен
в полето за наредител и от Р. Ц. Д. в качеството ѝ на служител на банката
– счетоводител.
Видно от бордеро № 9073022/29.09.2011 г. по нареждане на Г. е довнесена в
депозит АП сумите от по 1 147,84 лв. по следните банкови сметки: IBAN: ***:
BG26 BPBI 7928 2061 9003 01
С нареждане разписка от
11.10.2013 г. Г. е платила в брой сума в размер на 1 600 лева от
сметка с IBAN ***. Подписи са положени в
следните полета: „подпис за лицата, който могат да се разпореждат“, „контролен
подпис“, „получател“. Банковата операция е извършена от М. Д. П.– счетоводител
на банката.
По делото е приложено бордеро № 7128795/11.10.2013 г., видно от което на същата
дата Г. е захранила всяка една от сметките си с IBAN: ***: BG76 **** ***** със
сума от по 3 468,17 лв.
С искане от 04.09.2013
г. Г. е поискала от въззиваемата страна да закрие банкова сметка ***: ***, а с
друго искане от 23.09.2015 г. закриване на банковата ѝ сметка с IBAN: ***.
От представените от ответника
Общи условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически
лица в „Юробанк и Еф Джи България” АД, актуализирани към 23.08.2011 г.,
09.12.2011 г., 17.09.2012 г., 22.07.2013 г., 01.08.2014 г., 09.09.2014 г., 25.05.2015 г., в раздел V, точка 1 се установява, че
воденено и извършването на платежни операции със сметки на ФЛ и предоставяне на
платежни услуги на ФЛ се извършва от банката на основание ТЗ, ЗЗД, ЗКИ, ЗПУПС,
Наредба №3 за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти и другите приложими разпоредби на
действащото законодателство, сключения договор за банкова сметка, *** и тарифа
на банката. Изрично в Общите условия са посочени какви са видовете банкови
сметки, откривани от банката на ФЛ, платежните услуги, предоставяни по банкова
сметки на ФЛ, воденето и извършването на операции с банкови сметка на ФЛ,
лихвите, таксите и комисионните, които се начисляват, включително и закриването
на банковите сметки и прекратяването на договора за банкова сметка.
***ната съдебно-икономическата експертиза, което и
настоящата инстанция кредитира като обективно и обосновано, се установява, че
депозитната сума за получаване от вложителя към датата на прекратяване на
Договора за откриване на депозитна сметка на физически лица от 04.09.2012 г. по
сметка с IBAN: ***, ако сума в размер на
2 000 лв. съгласно нареждане-разписка от 06.03.2013 г. не е изплатена на жалбоподателката,
би била 2 000 лв. Сумата за получаване от вложителя към датата на
прекратяване на Договор за спестовна сметка „Мега” от 16.09.2013 г. по
сметка с IBAN: ***, ако сума в размер на
1 600 лв. съгласно нареждане-разписка от 11.10.2013 г. не е изплатена на
ищцата, би била 1 600 лв. Вещото лице е установило, че въззиваемата страна
е начислявала договорна лихва по Договор за спестовна сметка „Мега” от
16.09.2013 г. за целия период на действие на договора съобразно с чл. 4 от договора. В заключението се
посочва, че на Г. не е била изплатена сума в брой в размер на 704 лв. с
нареждане-разписка /начислените лихви за два поредни шестмесечни периода/, а
същата е прехвърлена в друга нейна сметка. Експертът е изчислил, че размерът на
лихвата за забава върху претендираната главница от 2 000 лева по Договор
за откриване на депозитна сметка на физически лица от 04.09.2012 г. за периода
04.09.2013 г.-05.03.208 г. е 914,39 лв., а размерът на лихвата за забава върху
претендираната главница от 1 600 лв. по Договор за спестовна сметка „Мега”
от 16.09.2013 лв. за периода от 26.04.2016 г. до 05.03.2018 г. е 301,80 лв.
Размерът на лихвата за забава върху претендираната главница от 704 лв. по
Договор за депозит с регулярно изплащане на лихвата от 19.09.2014 г. за периода
от 23.09.2015 г. до 05.03.2018 г. е 175,10 лв.
След извършена справка в счетоводството на банката вещото
лице е отговорило на поставения от ответната страна въпрос, че по бордеро №
5402702/06.03.2013 г. „усвояване на кредит” е дебитирана сметка на банката с № 1411928619003015
със сумата от 2 000 лева във връзка със сключения Договор за потребителски
кредит „Еластика” с № 4314825 между страните в настоящото производство. Със
същата сума е кредитирана сметката на жалбоподателката с IBAN: ***, която е
разкрита за обслужване на отпуснатия й кредит. Вещото лице е посочило в
заключението си, че от момента на откриване на банковите сметки до тяхното
закриване са регистрирани многократни платежни операции по теглене, внасяне в
брой на каса в банката, входящи и изходящи преводи. В банковата
информационно-счетоводна система всички входящи /кредитни/ и всички изходящи
/дебитни/ платежни операции по трите банкови сметки с IBAN : ***, с IBAN : *** : BG26 BPBI ******,
съответно за периода за цитираните три сметки 04.09.2012 г.-04.09.2013 г.;
26.08.2011 г.-26.04.2016 г.; 19.09.2014 г.-23.09.2015 г., са отразявани вярно и
точно. Крайните салда по трите сметки съответно към 04.09.2013 г.; към
26.04.2016 г. и 23.09.2015 г. са нула лева. Цитираните по-горе три банкови
сметки са закрити, както следва: първата на 04.09.2013 г. с подадено искане от
страна на титуляра на сметката и ищца по делото; втората е закрита на
26.04.2016 г. служебно и последната на 23.09.2015 г. – с подадено искане от
страна на ищцата. Счетоводството на банката по трите банкови сметки, по които
са извършени оспорените операции е водено редовно, като според експерта и
счетоводните книги на „Юробанк България”АД
през периода 26.09.2011 г.-26.04.2016 г. са водени редовно и коректно и
не са налице данни или констатациии от одитни доклади и/или от данъчно
счетоводни проверки за евентуални проблеми или нередности, свързани с редовното
водене на счетоводството, които да имат отношение към счетоводните записвания,
извършени по нареждане на банкови служители от офис „Ловеч
Видно от заключението на в.л. по извършената
графологическа експертиза на в.л. Ц. Цв. се установява, че четирите подписа в
нареждане-разписка от 06.03.2013 г. в полетата: „подписи на лицата, които могат
да се разпореждат”, „получател”, „контролен подпис” и „получих сумата” не са
положени от В.Д.Г.. Експертът е категоричен, че четирите подписа в
нареждане-разписка от 11.10.2013 г. в следните полета : „подписи на лицата,
които могат да се разпореждат”, „получател”, „контролен подпис” и
„упълномощавам” не са положени от В.Д.Г..
Подписът в поле „подпис на наредителя” в преводно нареждане от 08.08.2013 г. не
е положен също от това лице.
Напълно иденчитни с цитираното по-горе заключение са и
отговорите на същите въпроси, но поставени към друго вещо лице инж. Ст. по съдебно-почерковата експертиза, който
категорично е заявил, че четирите подписа в нареждане-разписка от 06.03.2013 г.,
четирите подписа в нареждане-разписка от 11.10.2013 г. в полетата: „Подписи на
лицата, които могат да се разпореждат”, „Получател”, „Контролен подпис” и
„Упълномощавам” не са положени от В.Д.Г., както и положения подписа в полето
„Подпис на наредител” в преводно нареждане за кредитен превод от 08.08.2013 г.
По молба на ответната страна първоинстанционният съд е
допуснал назначаването и на тройна съдебно-графологическа експертиза с вещи
лица от друг съдебен район – гр. Велико Търново – Хр. Б., Мл. М., Т. М., които
са дали заключение, че подписите за „Подписи на лицата които могат да се
разпореждат”, „Получател”, „Получих сумата” и „Контролен подпис” в нареждане
разписка от 06.03.2013 г. не са положени от В.Д.Г.. Подписите за „Подписи за
лицата които могат да се разпореждат”, „Получател”, „Получих сумата” и
„Контролен подпис” в нареждане разписка от 11.10.2013 г. не са положени от В.Д.Г..
Подписът на „Подпис на наредителя” в преводно нареждане за преводен кредит от
08.08.2013 г. не е положен от В.Д.Г.. Експертите не са установили изследваните
подписи да са имитирани от В.Д.Г..
Настоящата инстанция изцяло кредитира заключенията на
вещите лица по изготвените графологически експертизи – единични и тройни,
доколкото и трите експертизи са пълни, извършени от лица, разполагащи с
експертни знания в съответната област и непротиворечащи на наличната по делото
доказателствена съвкупност. Съдът акцентира и на обстоятелството, че всички
вещи лица са стигнали до идентични изводи при изследване на процесните
нареждания.
По искане на ответната страна по делото са ангажирани
гласни доказателства. При разпита на свидетелката Р.Др. в съдебно заседание от
12.09.2018 г. е бил предявен оригиналът на преводно нареждане от 08.08.2013 г.,
като същата е потвърдила, че подписът е неин и е положен в качеството ѝ
на служител. Свидетелката е обяснила, че с този документ отразява банкова
операция по прехвърляне на парични суми от една сметка на В.Г. към друга нейна
сметка, като реално представлява погасителна вноска за кредита, който е
обслужвала. При разпита е посочила и механизма на извършването на подобни
операции, а именно, че първо се иска лична карта, като се сравнява дали документа
е валиден, след което се осъществява парични превод, документът се подписва от
наредителя и друг служител го потвърждава. Едното копие от документа остава в
оригинал в банката, а другото се дава на клиента, като преди да се даде на
клиента, тя в качеството си на банков служител полага подпис и печат с дата със
съответните реквизити на банката. Свидетелката е пояснила, че познава ищцата,
като ѝ е давала съвети за депозитни продукти и за каквото ѝ е било
необходимо. Категорична е, че банката не дава неподписани екземпляри от каквито
и да е документи на клиентите си. Когато се изплаща сума на каса, в банката
освен касиера присъства и друго лице от банката. При безкасово плащане се потвърждава от друго
лице, а когато е на каса ако сумата е доста по-голяма, като за сума над
10 000 лв. задължително се подписва името на трето лице или управител или
ръководител на банката. Ако се касае за сума по-малка от 10 000 лв. се извършва
от касиер. Задължително е когато сумата се получава в брой, клиента да се
подпише на нареждането-разписка на четири места. Банката улеснявала клиентите
си, като им пуска директно от системата този документ, като имало стандартен
формуляр нареждане-разписка.
По искане на ответника е била разпитана и свидетелката Ц.
И., служител касово обслужване на клиенти през последните 17 години в клона на „Юробанк
България”АД в гр. Ловеч. При разпита ѝ е бил предявен нареждане-разписка
от 06.03.2013
г., като последната е заявила, че същият е подписан от нея в качеството ѝ
на счетоводител и касиер. И тази свидетелкат е посочила, че първо се проверява
документ за самоличност на клиента, след което той казва каква услуга иска от
банката. Съответният документ за осъществяване на банковата операция се
подписва от клиента, след което от служителя на банката и едва тогава се дава
сумата, която клиентът е пожелал да изтегли. Твърди, че познава свидетелката от
доста време като клиент на банката, тъй като е идвала често, за да я обслужват.
Не знае дали Г. е идвала в банката с придружител, тъй като е минал дълъг период
от време. Сочи, че към момента в банката задължително всяка операция и съотвено
издадения документ от банката се подписва с полагането на четири подписа на
клиент в полета: получих сумата, контролен подпис и подпис на лице наредител, и
с изписването на три имена.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като
взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно
разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от
правна страна:
По отношение на исковата
претенция с правно основание чл. 79,
ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 421, ал. 1 от ТЗ:
За
уважаването на процесната искова претенция ищецът следва да докаже в
условията на пълно и главно доказване, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение и размера на депозираната сума. Ответникът в условията на пълно и главно
доказване следва да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора, а
именно, че е върнал депозираната сума в пълен размер и е изплатил дължимата
възнаградителна лихва.
В процесния случай по делото не е налице спор, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение на основание два договора за
банков паричен влог – Договор за депозитна сметка на физически лица от
04.09.2012 г. и Договор за спестовна сметка „Мега“ от 16.09.2013 г., във връзка
с които Г. е депозирала процесните суми. Настоящата инстанция изцяло споделя
изводите на проверяваната, че договорът за банков влог по своята правна същност
съчетава белезите на договор за неправилен влог по смисъла на чл. 257 и сл. от ЗЗД и на договор за заем и се характеризира като едностранен, реален и
възмезден. Видно от разпоредбата на чл.
422, ал. 1 от ТЗ банката издава на влогодателя платежен документ за внесената сума -
влогова книжка, удостоверение, вносна бележка и др. Доколкото сделката е
реална, то от тук следва извода, че с влагането на парите в банката настъпва
транслативния ефект на договора – собственик на вложените пари става банката, а
в нейна тежест възниква парично задължение спрямо влогодателя да върне парите при
прекратяване на договора. От събраните по делото доказателства и най-вече от
назначените съдебно-икономическа и съдебно-графологически експертизи се
установява по безпорен начин, че сумите, посочени в нареждане-разписка от
11.10.2013 г. в размер на 1 600 лв. и в нареждане-разписка от 06.03.2013
г. в размер на 2 000 лв. не са изплатени на ищцата, поради което и настоящата
инстанция споделя извода на районния съд, че искът с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 421, ал. 1 от ТЗ за сумата 3 600 лева се
явява основателен и доказан. Сумата по главницата е дължима ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 06.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Неоснователни са направените възражения от „Юробанк България”АД, а
именно, че от свидетелските показания се установява, че Г. е положила подписите
под процесните нареждания-разписки. Свидетелките И. и Д. са описали принципно
механизма на извършване на банковите операции, като изложеното от тях не може
да преодолее заключението на три експертизи, от които последната тройна. Следва
да се посочи, че житейски неправдоподобно е двете свидетелки да могат да си
спомнят в детайли случилото се на процесните дати с оглед дългия период от
време, който е изминал. В тази насока са и показанията на Илиева, която
споделя, че няма спомен дали Г. е посещавала офиса на банката с придружител. Неоснователни
са и възраженията за квалификацията на спора по чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС /отм./,
доколкото процесния случай касае неизпълнение на договорно задължение по
договор за банков влог. Дори да се сподели тезата, че искът по чл. 57, ал. 1 от
ЗПУПС /отм./ се явява преюдициален, настоящата инстанция не възприема
становището на ответната страна, че е настъпила предвидената в чл. 55, ал. 1 от
ЗПУПС /отм./ преклузия, доколкото по делото не са представени доказателства за
предоставена информация за платежната операция съгласно Глава III от ЗПУПС /отм./.
Прекратяването на договорите и закриването на банковите сметки не попада в
посочената хипотеза.
По отношение на акцесорните претенции за заплащане на
възнаградителна и мораторна лихва с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предвид уважаване на главния иск, съдът счита, че
основателни се явяват и акцесорните претенции, както следва: възнаградителна
лихва в размер на сумата 5 лева по договори за банков кредит, сумата 1 216,19
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 3 600 лева за
периода 23.09.2015 г.-05.03.2018 г., сумата от 175,37 лева мораторна лихва върху възнаградителната лихва в размер на
сумата от 5 лева за периода 23.09.2015 г.-05.03.2018 г. Основателността на тази
претенция произтича не само от изрично договореното между страните задължение,
посочено в текстовете на т. 3 на Договора за депозит от 19.09.2014 г. и чл. 4,
ал. 1 от Договор за спестовна сметка „Мега” от 16.09.2013 год., но и за
неизпълнение на парично задължение по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в който
случай длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В процесния случай ищцата е доказала не само основателността на това
вземане, но и точният му размер с оглед ангажираната съдебно-икономическата
екдпертиза, което дава основание на съда да уважи и това акцесорно вземане
изцяло до пълния претендиран размер на сумите и за посочените в петитума на
исковата молба периоди.
По разноските:
С
огледа изхода на спора и съгласно представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК искането за присъждане от страна на
въззивника В.Г. на съдебно-деоловодни разноски пред
настоящата инстанция в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение се явява
основателно и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи изцяло.
По направеното искане с правно основание
чл. 193 от ГПК:
Основателна
е възражението на В.Г., че с оглед установената неистинност на двата документа
в откритото производство по 193 от ГПК, първоинстанционният съд е следвало да
се произнесе в мотивите на съдебния акт, доколкото е пропуснал да стори това с
изрично определение. Настоящата инстанция се съгласява с посоченото от районния
съд, че е недопустимо произнасяне в диспозитива – Решение № 135 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 820/2009 г., IV г.о. на ВКС, поради което правилно е отказала и да допълни така
постановеното решение по реда на чл. 250 от ГПК. В същия момент отчете, че
макар ответникът изрично да не е посочил, че ще се ползва от процесните
документи, с действията си – оспорване на експертизите и искане на събиране на
гласни доказателства, включително и депозирания отговор пред настоящата
инстанция, е манифестирал воля в тази насока. С оглед на посоченото съдът
признава за установено на основание чл. 194, ал. 2 във вр. с чл. 193, ал. 2 от ГПК заявеното от В.Г. оспорване на истинността на представените нареждане-разписка от
11.10.2013 г. в размер на 1 600 лв. и нареждане-разписка от 06.03.2013 г.
в размер на 2 000 лв., че двата документа са неистински в частта относно
авторството на подписа на В.Г., като на основание чл. 194, ал. 2, изр. 2 от ГПК, ги изключва от доказателствата по делото и заедно с решението на ОС-Ловеч и решението на РС-Ловеч ги
изпраща на Районна прокуратура - Ловеч.
Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 271, ал. 1,
предл. 1 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 78 от 13.02.2019 г., постановено по гр. д. № 417 по описа за
ПОТВЪРЖДВА Решение
№ 149 от 01.04.2019 г., постановено по гр. д. № 417 по описа за
ОСЪЖДА
„Юробанк България”АД, ЕИК: .....
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен
път” № 260 да заплати на А.П.Г., с ЕГН:
**********, сумата в размер на 500 /петсторин/ лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски във въззивното производство, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Препис от решението на ОС-Ловеч, решението на РС-Ловеч
и препис от нареждане-разписка от
11.10.2013 г. в размер на 1 600 лв. и нареждане-разписка от 06.03.2013 г.
в размер на 2 000 лв. да се изпрати на Районна прокуратура – Ловеч.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………… ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..
2……………………..