Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

 

гр. София, 17.09.2021г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                                      

                                                     

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.

                           ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Г. въззивно гражданско дело № 8649 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

         С решение от 18.12.2019г., постановено по гр.д. № 57856/2014г. по описа на СРС, ГО, 177 състав, е отхвърлен предявеният от Г.Д.Г. и О.Д.Г. срещу М.О.Г. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради липса на съгласие на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 151, рег. № 3944, дело № 126 от 02.06.2014г., с който Г.Д.Г. и Д.Т.Г. са прехвърлили на М.О.Г. правото на собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.2040.56, находящ се в гр. София, ул. “****, при съседи: поземлен имот с идентификатор 68134.2040.2079, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.54, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.57, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.58, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.59 и поземлен имот с идентификатор 68134.2040.97, ведно с построените в този имот жилищна сграда с идентификатор 68134.2040.56.1, с предназначение еднофамилна жилищна сграда на два етажа, сграда с идентификатор 68134.2040.56.2, с предназначение хангар, сграда с идентификатор 68134.2040.56.3, с предназначение друг вид складова сграда, срещу насрещна престация на приобритателите за издръжка и гледане. Със същото решение е уважен предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ГПК и съдът е развалил поради неизпълнение сключеният на 02.06.2014г. договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 151, рег. № 3944, дело № 126 от 02.06.2014г., с който Г.Д.Г. и Д.Т.Г. /починал на 29.06.2018г. и заместен от своя законен наследник О.Д.Г./ са прехвърлили на М.О.Г. правото на собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.2040.56, находящ се в гр. София, ул. “****, при съседи: поземлен имот с идентификатор 68134.2040.2079, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.54, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.57, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.58, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.59 и поземлен имот с идентификатор 68134.2040.97, ведно с построените в този имот жилищна сграда с идентификатор 68134.2040.56.1, с предназначение еднофамилна жилищна сграда на два етажа, сграда с идентификатор 68134.2040.56.2, с предназначение хангар, сграда с идентификатор 68134.2040.56.3, с предназначение друг вид складова сграда, срещу насрещна престация на приобритателите за осигуряване на издръжка и гледане на прехвърлителите.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ГПК, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника М.О.Г.. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че приобритателят е изпълнявал договорните си задължения, като е полагал грижи и издръжка за прехвърлителите. Твърди, че е поддържал постоянен контакт с ищците, информирал се е за тяхното здравословно състояние, съдействал е при необходимост от посещение при лекар, закупувал е лекарства и храна, съдействал е при посещение в различни държавни учреждения и други. Освен това купувал на ищците храна, дрехи, обувки, средства за лична и домашна хигиена, предоставял е парична издръжка винаги, когато е можел да си позволи това с оглед ниските доходи, който самият жалбоподател получавал. Поддържа се и релевираното в първоинстанционното производство искане съдът да определи подходящ срок да изпълни своите договорни задължения. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и да се постанови друго, с което претенцията да се отхвърли.

Насрещната страна Г.Д.Г. и О.Д.Г. не вземат становище по жалбата.

Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният главен иск за прогласяване нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, е влязло в законна сила като необжалвано.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявени са в условията на евентуалност активно субективно съединени искове за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД /главен иск/ и евентуален иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Предмет на процесния договор, съответно – и на предявените облигационни искове, е недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.2040.56, находящ се в гр. София, ул. “****, при съседи: поземлен имот с идентификатор 68134.2040.2079, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.54, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.57, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.58, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.59 и поземлен имот с идентификатор 68134.2040.97, ведно с построените в този имот жилищна сграда с идентификатор 68134.2040.56.1, с предназначение еднофамилна жилищна сграда на два етажа, сграда с идентификатор 68134.2040.56.2, с предназначение хангар, сграда с идентификатор 68134.2040.56.3, с предназначение друг вид складова сграда.

Родовата подсъдност разпределя делата между различните първоинстанционни съдилища - районни и окръжни. Критерият, въз основа на който се извършва това разпределяне, е естеството, родът на материалното правоотношение, по повод на което се търси съдебната защита и по което съдът ще се произнесе с решението си и той се определя императивно от закона. Затова и родовата подсъдност е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно през цялото времетраене на процеса. Това означава, че въпросът за родовата подсъдност  може да се повдига във всяко положение на делото, вкл. и пред касационната инстанция /така решение № 26 от 24.03.2021г. по т.д. № 524/2020г. на ВКС, Второ търговско отделение/.

При служебно извършената проверка за допустимост на решението в обжалваната му част настоящият съдебен състав констатира, че същото е постановено в нарушение на правилата на родовата подсъдност, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът е длъжен да следи служебно и без възражение на страна по делото. Съгласно чл. 103 ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция - делата посочени в чл. 104 ГПК. Родовата подсъдност на делата е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск пред сезирания съд, поради което за наличието й съдът следи служебно. Когато районният съд е сезиран с иск, родово подсъден на окръжен съд, той няма право да разгледа и реши делото, а следва да прекрати производството по него и да изпрати делото по компетентност на окръжния съд, а в случаите, когато пропусне да стори това и постанови решение по съществото на гражданскоправния спор, решението е недопустимо и същото следва да бъде обезсилено от въззивния съд на основание чл. 270, ал. 3, изр.2 ГПК, като делото следва да се изпрати на компетентния съд.

Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лeва, с изключение на делата по искове за издръжка, за трудови спорове и по актове за начет, са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото - чл. 68 ГПК, и тя се определя съобразно правилата на чл. 69 и чл. 70 ГПК. Родовата подсъдност на спора по предявени оценяеми искове се определя от цената на иска, а правилата за определяне размера на цената на иска са регламентирани в нормата на чл. 69 от ГПК. Иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, е оценяем. Неговата цена се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно – по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор – от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – размерите по т. 2 – от данъчната оценка на недвижимия имот. В случая по делото е представено удостоверение за данъчна оценка на процесните недвижими имоти /земя и сграда/, издадено на 18.06.2015г., видно от което същата възлиза на сумата от общо 92 165 лева за земята, жилището, гаража и складовото помещение, построени върху парцела. Предявени са активно субективно съединени облигационни искове, цената на всеки един от които се равнява на по 1/2 от данъчната оценка на процесните имоти, съответстваща на притежаваната от всеки един от ищците идеална част от правото на собственост върху процесните имоти, предмет на оспорения договор. т.е. цената на всеки един от активно субективно съединените искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е в размер на 46 082, 50 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ГПК възраженията за родова неподсъдност могат де се правят до приключване производството във въззивната инстанция, както и да се повдигат служебно от съда. Според правилото на чл. 104, т. 4 от ГПК заявената претенция по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е с цена определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 от ГПК – цената на данъчната оценка. В случая e установено, че цената на всеки един от активно субективно съединените искове по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е над 25 000 лева и по правилото на чл. 104, т. 4 от ГПК спорът е подсъден като първа инстанция на съответния окръжен съд - в случая на СГС с оглед местонахождението на недвижимия имот. С произнасянето по този иск първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, които въззивната инстанция в приложение на чл. 269, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК дължи да обезсили в обжалваната му част, като изпрати делото на компетентния да се произнесе по иска съд. Обжалваното решение, като процесуално недопустимо следва да се обезсили и в частта за разноските на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК, като отговорността за сторените разноски в първоинстанционното производство следва да се определи при новото разглеждане на делото съобразно изхода на спора.

По отговорността за сторените в настоящото производство съдебни разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд – СГС, при новото разглеждане на делото по същество.

 

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

   Р  Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 304617 от 18.12.2019г., постановено по гр.д. № 57856/2014г. по описа на СРС, ГО, 177 състав, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, като е развален поради неизпълнение сключеният на 02.06.2014г. договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 151, рег. № 3944, том I, дело № 126 от 02.06.2014г., с който Г.Д.Г. и Д.Т.Г. /починал на 29.06.2018г. и заместен от своя законен наследник О.Д.Г./ са прехвърлили на М.О.Г. правото на собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.2040.56, находящ се в гр. София, ул. “****, при съседи: поземлен имот с идентификатор 68134.2040.2079, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.54, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.55, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.57, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.58, поземлен имот с идентификатор 68134.2040.59 и поземлен имот с идентификатор 68134.2040.97, ведно с построените в този имот жилищна сграда с идентификатор 68134.2040.56.1, с предназначение еднофамилна жилищна сграда на два етажа, сграда с идентификатор 68134.2040.56.2, с предназначение хангар, сграда с идентификатор 68134.2040.56.3, с предназначение друг вид складова сграда, срещу насрещна престация на приобритателите за осигуряване на издръжка и гледане на прехвърлителите, както и в частта, в която М.О.Г. е осъден да заплати в полза на СРС сумата от 782, 11 лева – разноски в производството съобразно с уважената част от исковете.

ИЗПРАЩА делото, след влизането в сила на решението, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 -ро от ГПК на родово компетентния първоинстанционен съд, а именно – Софийски градски съд, за разглеждане от първоинстанционен състав на СГС на предявения от Г.Д.Г. и О.Д.Г. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 151, том I, рег. № 3944, дело № 126 от 02.06.2014г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.

 

                                        

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                            

 

                                                                                  

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                     2.