№ 270
гр. Варна, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20253100900288 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена пред Районен съд
– Варна, от М. П. Д. срещу „ЗД „Бул Инс““ АД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 100,00 лева – частичен иск от общо 60 000,00 лева претърпени
имуществени вреди в размер на действителната стойност на собствения на ищеца л.а. марка
„Тойота Ланд Круйзер" с peг. № ******, вследствие на пътнотранспортно произшествие
(ПТП), настъпило на 22.11.2022 г. на ПП I-9, км. 129, в землището на с. Б., по вина на водача
на лек автомобил марка „Шкода Октавия" с peг. № ******, застрахован по договор за
гражданска отговорност от „ЗД „Бул Инс““ АД, със срок на действие 12/04/2022 г. -
11/04/2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 22.11.2022 г. около 22:10 часа на ПП I-9 на км.
129 в землището на с. Б. собственият му лек автомобил марка „Тойота Ланд Круйзер" с peг.
№ ****** е бил блъснат от лек автомобил „Шкода Октавия" с peг. № ******, управляван от
С.И.. ПТП настъпило при следните обстоятелства: Лекият автомобил „Тойота“ се движел по
главен път Бургас - Варна. На км. 129 водачът В. Д. забелязал, че приближаващият отсреща
лек автомобил „Шкода Октавия" навлиза неговата лента, поради което спрял в дясната част
на платното за движение. Водачът на Шкодата се опитал да върне управлявания от него
автомобил в своята лента, но автомобилът загубил устойчивост и започнал да се плъзга
странично с лявата си част напред и се блъснал странично в лекия автомобил „Тойота Ланд
Круйзер" с peг. № ******. Ударът за лекия автомобил „Шкода Октавия" настъпил в
страничната лява част, а за лекия автомобил „Тойота Ланд Круйзер" – в предната част. За
настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2333.
Вследствие на произшествието настъпила смъртта на водача лек автомобил „Шкода
Октавия", поради което е образувано ДП № 2336/2022г. по описа на четвърто РУ при
ОДМВР-Варна било прекратено. Автомобилът „Тойота Ланд Круйзер" бил задържан за
нуждите на досъдебното производство и след като бил освободен, поради многото получени
увреждания се наложило използване на специален автомобил „Пътна помощ", за което
ищецът заплатил сумата от 160.00 лв. Водачът на лек автомобил „Шкода Октавия" с peг. №
1
****** бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от „ЗД „Бул Инс““ АД със
срок на действие 12/04/2022г. – 11/04/2023г. На 26.06.2023г. ищецът уведомил
застрахователя, който извършил оглед на автомобила и съставил опис на щетите. Освен
описаните, имало още много увредени детайли, но застрахователят отказал да ги опише, т.к.
била налице „тотална щета". По тази причина ищецът претендира обезщетение в размер на
действителната стойност на автомобила, която към датата на събитието била в размер на 60
000 лева.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „„ЗД „Бул Инс““ АД е подал писмен отговор на
исковата молба. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за автомобил „Шкода Октавия“с
peг. № ****** към момента на настъпване на събитието. Оспорва механизма на ПТП като
счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на ПТП. Единственото доказателство за механизма, което
ангажирал ищеца, бил съставеният по случая Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, който не се ползвал с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и
причини за ПТП", доколкото нямало данни длъжностното лице да е възприело лично
настъпването на инцидента. Без да е установен механизма на ПТП не можело да бъде
направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено
противоправно поведение не подлежала на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2
ЗЗД. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП. Оспорва всички
елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, в това число противоправност
и вина на водача на Шкодата. Твърди, че събитието е случайно деяние (чл.15 НК) като за
водача не била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите. Твърди, че само и единствено ищецът е причина за настъпилото произшествие. Ако
бъде установено противоправно поведение на водача на МПС – „Шкода Октавия“, твърди че
ПТП-то и произтеклите от него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с
поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и
произтеклите от него вреди. Същият, видно от предоставения с исковата молба констативен
протокол, се движел в нарушение на законовите разпоредби с превишена скорост и не
управлявал непрекъснато процесното МПС, нарушавайки чл. 20 ЗДвП. Оспорва причинно-
следствената връзка между процесния инцидент и всички изброени в исковата молба
повреди. Твърди, че описаните щети на л.а. „Тойота Ланд Крузер" с рег. № ****** не
кореспондират с декларирания механизъм на процесното ПТП. Оспорва предявения иск и по
размер. Твърди, че претендираната с исковата молба сума в размер на 60 000 лв. при
предявен частичен иск в размер на 100 лв е силно завишена и не отговаря на действителния
размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл. 386 от КЗ. В случая би била налице
тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ, като от размера на обезщетението следвало да се
извади стойността на запазените части. Ищецът като ползвател на застрахователна услуга не
бил представил удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрация на моторно превозно средство, в което да е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпила „тотална щета", поради което обезщетение не се дължало.
Моли за отхвърляне изцяло на исковите претенции, евентуално, за намаляване размера на
претендираното обезщетение. Претендира направените в производството разноски. С
писмени становища от 03.12.2024 г., от 17.02.2025 г. и 05.06.2025 г. ответникът алтернативно
моли в случай на основателност на иска да се присъди обезщетение в размер на 57 300 лева,
получено след приспадане от действителната стойност стойността на лекия автомобил на
сумата 2 000 лева, представляваща стойността на запазените части.
С протоколно определение № 1075/24.02.2025 г. по гр. дело № 2142/2024 г. по описа
на ВРС е допуснато увеличение на иска до размер на 26 000 лева като частичен от заявен
пълен размер 60 000 лева.
С протоколно определение № 340/11.06.2025 г. по настоящото дело е допуснато
2
увеличение на иска до размер на 57 300 лева, който ищецът заявява като пълен размер на
исковата претенция.
Варненският окръжен съд, въз основа на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Не са спорни между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установяват следните факти:
Ищецът е собственик на лек автомобил марка „Тойота Ланд Круйзер" с peг. № ******
от 24.06.2015 г. до момента съгласно представено Удостоверение за регистрация СХТ
215779, издадено от Украйна.
На 22.11.2022 г. около 22:10 часа на ПП I-9 (първокласен път от Републиканската
пътна мрежа на България) на км. 129 в землището на с. Б. лекият автомобил на ищеца
„Тойота Ланд Круйзер" с peг. № ****** е бил блъснат от лек автомобил „Шкода Октавия" с
peг. № ******, управляван от С.Г.И. от гр. И., обл. Варна. За настъпилото ПТП бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2333/23.11.2022 г. от дежурен при ОД на
МВР – Варна. Било образувано досъдебно производство (ДП) № 2336/2022 г. по описа на
Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна. Наказателното производство било прекратено с
Постановление № 7130/2022 г. на прокурор при ОП – гр. Варна на осн. чл. 24, ал. 1, т. 4 от
НПК – поради смърт на дееца – водачът на лек автомобил „Шкода Октавия" с peг. № ******.
Към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на лек автомобил „Шкода
Октавия" с peг. № ****** за вреди причинени на трети лица е покрита от ответника „„ЗД
„Бул Инс““ АД по силата на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно застрахователна полица №
BG/02/122001061892.
Ответникът е бил уведомен от ищеца за настъпило застрахователно събитие – ПТП с
участието на лек автомобил „Шкода Октавия" с peг. № ****** на 26.06.2023 г. „„ЗД „Бул
Инс““ АД е образувало преписка по щета № ********** като е извършен оглед на лекия
автомобил на ищеца „Тойота Ланд Круйзер" с peг. № ******. Съставен е опис на щетите,
съгласно който уврежданията включват: фар ляв и десен, преден ролбар, облицовка предна
броня, маска предна решетка, преден капак, калник преден ляв, врата предна лява, лайсна
преден ляв калник, лайсна предна лява врата, челно стъкло тонирано, кутия бушони и
релета, калник преден десен, подкалник ПВЦ преден десен, подкалник ПВЦ преден ляв,
панти преден капак лява и дясна, въздушна възглавница предна лява, въздушна възглавница
предна дясна, арматурно табло, блок управляващ въздушни възглавници, колан преден ляв,
колан преден десен, пиропатрон преден десен колан, пиропатрон преден ляв колан, мигач
преден ляв, мигач преден десен, рамка радиатори, радиатор маслен охл., радиатор климатик,
воден радиатор, радиатор интеркулер, тръби интеркулер, тръби климатик, тръби маслен
охладител, дифузьор вентилатор, казанче чистачки, гърловина казанче чистачки, пистов
ремък, стойка акумулатор лява, основа преден ляв калник, колонка предна лява, шенкел
преден ляв, амортисьор преден ляв, рог преден ляв, подкалник преден ляв метален, носач
преден ляв долен, преден мост, ПВЦ подкалник преден ляв, клаксон преден десен, перка
виско охл., рог преден ляв и преден мост са общ елемент – шаси, греда под радиатори и
кутия въздушен филтър.
От приетото по делото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, неоспорено от
страните, което съдът изцяло кредитира като ясно, пълно и обективно, е установен следният
механизъм на настъпване на процесното ПТП:
На 22.11.2022 г. около 22:10 часа Главен път гр. Варна – гр. Бургас км. 129 в посока
към гр. Бургас лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. N: ****** с водач С.Г.И. се е движил в
посока от гр. Варна към гр. Бургас, в дясната лента за движение, предвидена за движение в
тази посока. Лек автомобил „Тойота Ленд Крузер“ с рег. № ****** с водач В. М.вич Д. се е
3
движил в посока от гр. Бургас към гр. Варна, в дясната лента за движение, предвидена за
движение в тази посока. Пешеходецът К.Р. М.в се е движил в посока от запад към изток,
като е предприел пресичане на платното за движение в посока от дясно на ляво, спрямо
посоката на движение на лек автомобил „Шкода“. Пешеходецът е навлязъл в лентата за
движение на лек автомобил „Шкода“, след което настъпва удар между лекия автомобил
„Шкода“ и пешеходеца. В момента на удара с пешеходеца лекият автомобил „Шкода“ се е
отклонявал надясно спрямо посоката на първоначалното си движение, след което се
отклонява на ляво, навлиза в лентата за насрещно движещи се превозни средства, започва да
се завърта около вертикалната си ос и се удря в установилия се в покой срещу него лек
автомобил „Тойота Ленд Крузер“ с рег. № ******. За лек автомобил „Шкода“ ударът е в
странична лява част. За лек автомобил „Тойота“ ударът е в предната част на превозното
средство. Вследствие на удара настъпват материални щети по автомобилите, смъртта на
водача на лек автомобил „Шкода“ и телесни увреждания на пешеходеца и пътниците в
автомобилите.
Според заключението на вещото лице скоростта на лек автомобил „Шкода Октавия“ с
рег. № ****** в момента на удара с лек автомобил „Тойота“ е 110,17 км/ч. Лек автомобил
„Тойота Ленд Крузер“ в момента на удара е бил в покой. Водачът на лек автомобил „Тойота“
преди удара е възприел лек автомобил „Шкода“ като опасност и е предприел спиране, като е
установил в покой управляваното от него превозно средство в дясната част на платното за
движение, частично извън него преди да настъпи удара. Водачът на лек автомобил „Тойота“
не е имал възможност да предотврати произшествието. Уврежданията, които са установени
по лек автомобил „Тойота Ленд Крузер“ с рег. № ****** са в зоната на удара, в предната
част на автомобила и са вследствие на деформация и изместване на увредените детайли при
удар в посока отпред назад спрямо оста на автомобила. При съпоставяне на механизма на
произшествието, скицата в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и установените
увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди за лек автомобил „Тойота Ленд Крузер“ и е възможно същите да са
причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Експертизата е установила уврежданията, описани в Опис заключение по щета №
********** и видими на предоставения снимков материал и е определила общата стойност
на щетите на лек автомобил „Тойота Ленд Крузер“ с рег. № ****** поотделно и като обща
сума по средни пазарни цени към датата на събитието в размер на 94 393,01 лв. Съгласно
заключението пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП – 22.11.2022г. е в размер
на 59 300 лв. Налице е „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тъй като
стойността на разходите за необходимия ремонт са 159,18% от действителната стойност на
автомобила, т.е. надвишават 70 на сто от нея. Стойността, която би заплатил търговец на
употребявани резервни части за останките от процесния лек автомобил е 2 000 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 ГПК е
функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка "гражданска отговорност" водач на моторно превозно средство. Отговорността
на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
́
включва действие или бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в
резултат от което са настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното.
При установените от събраните по делото доказателства факти относно механизма на
настъпване на процесното ПТП съдът намира, че водачът на лек автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. № ****** е нарушил правилата за движение по пътищата, в частност чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно който при избиране скоростта на движение на водача на пътно
4
превозно средство е забранено да превишава посочените стойности, като в участъка на
процесното ПТП максималната разрешена скорост е 90 km/h. Нарушени са и разпоредбите
на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, според които водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие; да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.
Водачът на лекия автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ****** С.Г.И. е избрал
скорост на движение над 110 км/ч. в тъмната част на денонощието при разрешена
максимална скорост от 90 км/ч, в резултат на което не е бил състояние своевременно да
възприеме възникналата на пътното платно опасност, създадена от пресичащия пешеходец
К.Р. М.в, като не е успял да намали скоростта и да избегне удара с него и е изгубил контрол
върху управляваното МПС. Това от своя страна е довело до сблъсък с правомерно движещия
се насреща в посока от гр. Бургас към гр. Варна в дясната пътна лента съгласно чл.15, ал. 1
от ЗДвП л.а. „Тойота Ленд Крузер“.
В случаите на непозволено увреждане вината се предполага, до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Законовата презумпция не е оборена от ответника. Водачът
С.И. е могъл и е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици от
неправомерното си поведение – движение с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост в тъмната част на денонощието, поради което не се касае за случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК и вината на делинквента е установена по несъмнен начин.
Настъпилото ПТП е в пряка причинна връзка с неправомерното поведение на водача
на лекия автомобил „Шкода Октавия“ С.И., тъй като по своя характер деянието е
практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, а при спазване на
правилата за движение от страна на делинквента не би се стигнало до недостиг на времето,
необходимо за адекватна реакция на възникналата опасност, загуба на контрол върху
автомобила, управляван от И., респ. до настъпване на вреди, в т.ч. причинените на ищеца
имуществени такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер,
равняващ се на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При
пълна увреда обезщетението е в размер на действителната стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
закупи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). В случаите, когато отговорността на
делинквента е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ обезщетението за вреди на имущество не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
Видно от заключението на вещото лице по приетата САТЕ, средната пазарна стойност
на процесния л.а. „Тойота Ленд Крузер“ към датата на застрахователното събитие е в размер
на 59 300 лева. Доколкото по делото е установено, че стойността на ремонта за
възстановяване на автомобила възлиза най-малко на 94 393 лева, то същата надвишава 70%
от средната пазарна цена на автомобила към датата на ПТП, което води до извода, че
възстановяването на автомобила не е икономически обосновано и изгодно и се касае за
тотална щета на моторно превозно средство по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. При тотална
щета на увреденото МПС, дължимото застрахователно обезщетение е в размер на
действителната (пазарната) стойност на МПС-то към датата на увреждането, т.е. сумата
59 300,00 лв. С оглед на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, от тази
сума следва да се приспадане стойността на запазените части. Ето защо, дължимото на
5
ищеца обезщетение е равно на разликата между действителната стойност на автомобила към
датата на увреждането – 59 300,00 лева и определената от вещото лице стойност, която би
заплатил търговец на употребявани резервни части за останките от процесния лек
автомобил, която е в размер на 2000,00 лева, или сумата от 57 300,00 лева.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца е напълно неоснователно. Ищецът с поведението си не само не е допринесъл за
настъпване на вредите, но е направил всичко възможно да ги избегне като е спазил стриктно
изискванията на закона (чл.15, ал. 1, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП) и при възникналата опасност за
движението е намалил скоростта и е спрял възможно най-вдясно на платното за движение
като е установил част от автомобила на банкета. Въпреки адекватните спрямо създадената
ситуация действия на ищеца, произшествието не е могло да бъде избегнато.
При това положение предявеният иск за присъждане на имуществени вреди ще бъде
уважен изцяло.
Основателността на иска за главница обуславя основателност и на акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъдената сума от датата на подаване на исковата молба 22.02.2024 г. до датата на
погасяване на задължението на застрахователя. Съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ, условие за
изплащане на обезщетение определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, е представяне на удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство.
Тази разпоредба не може да намери приложение в конкретния случай, тъй като процесният
лек автомобил не е регистриран в Република България.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца ще се присъдят сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски в размер 9 217,00 лева включващи държавна
такса, депозит за вещо лице, разходи за преводаческа услуга и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 6 600 лева (вкл. ДДС) съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК и доказателства за извършването им. Насрещната страна своевременно е направила
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар при условие, че същият
надвишава минималния размер, установен с Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Съгласно чл. 7, ал.
2, т 4 от посочената наредба минималният адвокатски хонорар е 6 280 лева с ДДС.
Претендираният размер надвишава незначително минимално определения с наредбата,
който не е обвързващ за съда. В случая съдът намира, че претендираният размер от 6 600
лева с ДДС не е прекомерен с оглед на фактическата и правна сложност на делото, обемът и
качеството на предоставените правна защита и съдействие, поради което възражението се
явява неоснователно.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район
„Лозенец", бул. „Джеймс Баучер" № 87, да заплати на М. П. Д., ЕГН **********, с адрес:
******, сумата от 57 300,00 (петдесет и седем хиляди и триста) лева обезщетение за
имуществени вреди по собственият му лек автомобил „Тойота Ланд Круйзер" с peг. №
****** в хипотеза на настъпила тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба
22.02.2024 г. до окончателно и изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
́
като вредите са резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.11.2022 г. на
ПП I-9, км. 129, в землището на с. Б., обл. Варна, по вина на водача на лек автомобил
„Шкода Октавия" с peг. № ****** С.Г.И., застрахован по договор за „гражданска
6
отговорност“ на автомобилистите от „ЗД „Бул Инс““ АД към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 22.11.2022 г.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София район
„Лозенец", бул. „Джеймс Баучер" № 87, да заплати на М. П. Д., ЕГН **********, с адрес:
******, сумата от 9 217,00 лева съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника по банкова сметка ****** –
специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7