№ 32
гр. Сливен, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500024 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260040/19.11.2021г. по гр.д.
№208/2018г. на К.ски районен съд, с което:
1. Признато е за установено по исковете с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.54,
ал.2 от ЗКИР, предявени от СТ. Д. Д. срещу Община К., че ищецът е собственик на
основание договор за покупко-продажба № *** на съдията по вписванията при PC К.,
на недвижим имот с площ 5767 кв.м. в землището на село С., община К., в който са
построени едноетажна паянтова жилищна сграда, състояща се от приземен етаж със
застроена площ 42 кв.м. от две изби и първи етаж със застроена площ от 42 кв.м,
състоящ се от входно антре и три стаи, както и паянтова стопанска постройка, едната
част от който с площ 3096 кв.м. попада в ПИ № *** в местността „Ш.“,
неурбанизирана територия, повдигнати с жълт цвят на комбинирана скица № 3 и
координатен регистър към нея, изготвени от инж. Ж.Ж. - правоспособно лице по
кадастъра, а другата част с площ 2671 кв.м - в ПИ№ *** в местността „К.“,
неурбанизирана територия, повдигнати с оранжев цвят на комбинирана скица № 3 и
координатен регистър към нея, изготвени от инж. Ж.Ж. - правоспособно лице по
кадастъра, като е постановено, че комбинираната скица №3, заедно с координатния
1
регистър към нея са неразделна част от решението;
2. Оставени са без разглеждане евентуалните искове с правно основание чл.124 от
ГПК, вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявени от СТ. Д. Д. срещу Община К. за признаване
за установено, че ищецът е собственик на описания по-горе имот на основание изтекла
в негова полза придобивна давност;
3. Отхвърлен е иска с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР,
предявен от СТ. Д. Д. против Община К. за признаване за установено в отношенията
между тях, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба № ***
на съдията по вписванията при PC К. на 111кв.м. от ПИ № *** в местността „Ш.“ в
землището на село С., община К., неурбанизирана територия;
4. Отхвърлен е евентуалния иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.54, ал.2 от
ЗКИР, предявен от СТ. Д. Д. против Община К. за признаване за установено в
отношенията между тях, че ищецът е собственик на основание изтекла в негова полза
придобивна давност на 111кв.м. от ПИ № *** в местността „Ш.“ в землището на село
С., община К., неурбанизирана територия;
5. Отхвърлен е иска с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР,
предявен от СТ. Д. Д. срещу Държавата за признаване за установено в отношенията
между тях, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба № ***
на съдията по вписванията при PC К. на 168 кв.м. от ПИ №*** по кадастралната карта
на с. С., общ. К., горска територия;
6. Отхвърлен е евентуалния иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.54, ал.2 от
ЗКИР, предявен от СТ. Д. Д. срещу Държавата за признаване за установено в
отношенията между тях, че ищецът е собственик на основание изтекла в негова полза
придобивна давност на 168 кв.м. от ПИ №*** по кадастралната карта на с. С., общ. К.,
горска територия.
С Решението са присъдени по съразмерност разноски на страните.
Въззивната жалба е подадена от един от ответниците в първоинстанционното
производство - Община К. и с нея се обжалва първоинстанционното решение в
частта, с която е уважен предявеният срещу нея положителен установителен иск за
собственост на основание договор за покупко-продажба и в частта относно разноските.
Въззивникът Община К., чрез пълномощника адв. С.Р., обжалва
първоинстанционното решение в частта, с която ищеца е признат за собственик на
основание договор за покупко-продажба от 25.01.2005г. на подробно описания в
решението недвижим имот с площ от 5767 кв.м. в землището на с. С., общ. К., съгласно
комбинираната скица, приета за неразделна част от решението, като недопустимо и
евентуално като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място
развива редица съображения за недопустимост на решението. Посочва, че в
2
първоначалната си искова молба ищецът твърдял, че е собственик на основание
покупко-продажба на имот в землището на с. К.. След като в отговора било наведено
възражение, че няма такъв имот в землището на с. К., многократно по метода за
отстраняване на нередовности, без да има изменение на иска, ищецът посочил два
положителни установителни иска, предявени в условията на евентуалност на две
различни основания, че е собственик на някакъв измислен него и възприет от вещите
лица по негови указания имот, придобит по договор и втори иск за същия имот с
основание придобивна давност и иск по чл. 54 от ЗКИР. Поради това от първоначално
предявените искове не останало нищо, като предмет на делото и предмет на доказване.
По първия положителен установителен иск имота се преместил от с. К. в с. С., втория
се появил някъде изневиделица, като не станало ясно какво се случва с отрицателния
установителен иск, а искът по чл. 54 от ЗКИР бил предявен с поредната допълнителна
искова молба след изтичане на сроковете за изменение на иска, включително и чрез
добавяне на нов иск. Посочва, че по последно предявените искове, заместили
първоначалните такива, нямало нито искане, нито допускане от съда на изменение на
иска. Поради това, счита, че исковете са процесуално недопустими и съответно
постановеното по тях решение също е недопустимо. На следващо място, въззивникът
излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната част. Посочва, че ищецът не доказал идентичността на претендирания
имот с този по договора за покупко-продажба. Съдът безкритично приел заключението
на вещото лице, без да го анализира и да установи какво действително доказва
заключението относно индивидуализацията на имота. Посочва, че по нотариален акт
ищецът е собственик на имот в землището на с. К., а не в с. С.. Не било установено
границите на посочения от ищеца имот да съвпадат с границите на описания в
нотариален акт имот. В нотариалния акт е описан друг имот, с граници, площ и
местонахождение, различни от тези на посочения в последната искова молба имот.
Посочва, че показанията на свидетелите не могат да служат като доказателствено
средство за предмета и съдържанието на договора. По отношение на евентуалния иск
за придобиване на имота по силата на давностно владение посочва, че същият е
неоснователен. Видно от състоянието на имота, ищецът от дълго време не го владее.
Установило се, че от няколко години насам имотите се обработват от наематели,
сключили договори с Община К., която чрез тях упражнява фактическата власт върху
тях. Заключава, че след като имотите се владеят от Общината, то те не се владеят от
ищеца. Посочва, че дори и да е изтекла придобивна давност в полза на ищеца в по-
ранен момент, то за да се признае за собственик на това оригинерно основание, ищецът
трябва да владее имотите и към момента на предявяване на основанието, което не било
така. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да обезсили като недопустимо
първоинстанционното решение в обжалваната му част и да остави исковете без
разглеждане, като недопустими, евентуално да го отмени като неправилно и
3
незаконосъобразно в обжалваната част и вместо него да постанови ново, с което да
отхвърли всички предявени против Община К. искове. Претендира присъждане на
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза
на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът Община К., редовно призована, не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие
адв. Р., който посочва, че поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и
моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемият СТ. Д. Д., редовно призован не се явява и не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител
по пълномощие адв. О., който посочва, че оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като
допустимо, правилно и законосъобразно. Излага съображения в тази насока.
Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
въззивната страна.
В с.з. въззивамата страна Държавата, представлявана от Министерство на
земеделието, храните и горите, редовно призована, не се представлява. Няма изразено
становище по въззивната жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269
от ГПК и констатира, че същото е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и
допустимо в обжалваната част.
Въззивният съд намира възраженията за недопустимост на решението, с оглед
недопустимост на исковете, наведени с въззивната жалба, за неоснователни.
Уточненията в предмета на иска, т.е. относно процесния имот, направени с
няколко последователни допълнителни искови молби, са по реда на чл.129 от ГПК, в
резултат на изпълнение на указания на съда за отстраняване на нередовности в
исковата молба, установени в хода на производството. Не е налице едновременно
изменение на основанието и на петитума на исковата претенция. Процедирането на
4
първоинстанционния съд във връзка с обездвижване на исковата молба и даване на
указания на ищеца, въззивният съд намира за правилно и процесуално
законосъобразно. Районният съдия е предприел това процедиране с мотивиран акт,
поради установено приемане на кадастрална карта за района, в който се намира
процесния недвижим имот и необходимостта същият да бъде индивидуализиран с
оглед отразяванията в КК и КР. Приетата кадастрална карта е за землището на с. С.,
като районният съд е допуснал ЯФГ в мотивите на определението си от 03.06.2019г.,
като е посочил, че същата е за с. Боринци. Уточненията във връзка с площта на имота
също са във връзка с приетата кадастрална карта, отразяването в нея и указанията,
дадени от първоинстанционния съд за уточняване, индивидуализиране на предмета на
спора. Следва да се отбележи, че възражения относно индивидуализацията на имота
/недостатъчната такава/ е заявил и самия ответник с отговора на исковата молба.
Съдът намира, че не е налице недопустимо подменяне предмета на спора,
едновременно изменение на обстоятелствата и петитума на иска, а се касае за
уточняване, индивидуализиране имота, предмет на иска, според приетата и действаща
КК и КР. Промяна в исканата защита няма – с първоначалната и с последващите
искови молби са предявени в условията на евентуалност положителни установителни
искове за собственост върху процесния /допълнително индивидуализиран/ недвижим
имот, на основание договор за покупко-продажба и евентуалното основание –
давностно владение. Действително с първоначалната искова молба е предявен в
условията на евентуалност и отрицателен установителен иск за собственост, по силата
на който да се установи, че Община К. не е собственик на процесния недвижим имот,
но производството по този иск е прекратено с Определение №260024/28.09.2020г. по
гр.д. №208/2018г. на КРС, като недопустимо. Определението е връчено на страните, не
е обжалвано в прекратителната част и е влязло в сила. Следователно първоначалният,
предявен като евентуален, ОУИ за собственост против Община К. не е предмет на
първоинстанционното производство, поради това и не е разгледан от
първоинстанционния съд.
По отношение на квалификацията по чл.54 от ЗКИР, действително тя е
посочена от ищеца в една от допълнителните уточняващи молби, но е именно с
приетата КК и твърдяното грешно заснемане на процесния имот като няколко отделни
такива. Следва да се има предвид, че не е налице предявяване нов самостоятелен иск
по чл.54, ал.2 от ЗКИР, нито изменение на предявения иск за собственост. В случая е
приложило разрешението дадена с Тълкувателно решение №8/2014г. от 23.02.2016г. по
т.д. №8/2014г. на ОСГК на ВКС, според което искът за собственост, който включва и
твърдения за допуснати непълноти или грешки в кадастралната карта, да може да се
предяви самостоятелно и без да е проведен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. При
произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид всички
факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество,
5
които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост.В производството по
иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената
кадастрална карта.
По отношение на претенцията спрямо Държавата относно част от поземлен
имот – горска територия, частна държавна собственост, следва да се посочи, че
първоинстанционното решение в тази му част /отхвърляща иска спрямо Държавата/ не
е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на въззивното
производство.
С оглед изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение в
обжалваните части е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на субективно
пасивно и обективно евентуално съединяване искове, както следва: предявени против
Община К.: главен иск за признаване право на собственост на основание договор за
покупко-продажба на недвижим имот в землището на село С., община К., ведно с
построените в имота сгради, като част от имота с площ от 3096 кв.м. попада в ПИ №
***, част с площ от 2671 кв.м - в ПИ№ *** и част с площ от 111кв.м. от ПИ № *** и
евентуален иск, че правото на собственост върху имота е придобито на основание
изтекла придобивна давност; предявени против Държавата: главен иск за признаване
право на собственост на основание договор за покупко-продажба на 168 кв.м.,
попадащи в ПИ № ***, находящ се в землището на с. С., общ. К. и евентуален иск, че
правото на собственост върху тази част от имота е придобито на основание изтекла
придобивна давност. Исковете намират правното си основание в чл.124, ал.1 от ГПК.
Предмет на въззивното производство са само ПУИ за собственост, предявени
6
против Община К. /главен и евентуален/ и то по отношение на съответните части от
ПИ № *** и ПИ № ***, находящи се в землището на с. С., общ К., с оглед предмета на
въззивната жалба – първоинстанционното решение в уважаващата главния иск,
основан на правна сделка, част.
Първоинстанционното решение в останалата му част – относно отхвърляне на
главния и евентуалния иск против Община К. по отношение на 111кв.м., попадащи в
ПИ № *** в землището на с. С., общ К. и отхвърляне на главния и евентуалния иск
против Държавата по отношение на 168 кв.м., попадащи в ПИ № ***, находящ се в
землището на с. С., общ К., като необжалвано, е влязло в сила.
Ищецът се позовава на деривативен способ – договор за покупко-продажба №
*** на съдията по вписванията при PC К., за придобиване правото на собственост
върху процесния недвижим имот и евентуално – на оригинерния способ изтекла в
негова полза придобивна давност.
Ответната Община К. по съществото на спора навежда възражение за липса на
такъв имот в землището на с. К., общ. К. /в нотариалния акт е посочено, че имота се
намира в землището на с. К./. По отношение на евентуалния иск за придобивна давност
е навела възражение за действие на мораториума върху срока на придобивната
давност. Наведено е твърдение, че имотите са общинска собственост на основание
чл.19 от ЗСПЗЗ.
Възраженията по същество във въззивната жалба също са относно липсата на
имот, като претендирания, в землището на с. К. и относно липсата на идентичност на
претендирания имот с този по договора за покупко-продажба, като по нотариален акт
ищецът е собственик на имот в с.К., а не в с. С.. Твърди се, че в нотариалния акт е
описан друг имот, с граници, площ и местонахождение, различни от тези на посочения
в последната искова молба имот.
Въззивният състав намира тези възражения за неоснователни.
Безспорно, видно от всички събрани по делото доказателства – писмени и
гласни, ищецът С.Д. е закупил по силата на договор за покупко- продажба от
25.01.2005г., оформен с нотариален акт № *** на съдията по вписванията при PC К.,
недвижим имот, находящ се в махала П.. Както правилно районният съдия е посочил,
отразяването, че махала П. и съответно закупеният имот се намират в землището на с.
К. е направено от служител при Община К. във всички, издадени от Общината
документи във връзка с въпросната сделка /удостоверение за данъчна оценка;
удостоверение за декларирани данни; обяснителна записка от 01.12.2004г.; скица на
имота от 22.11.2004г./. Към момента на сключване на сделката, както и към момента на
подаване на исковата молба за района на селата К. и С. не е имало изготвена и
одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри.
7
Видно от заключението назначената и изслушана от районния съд СТЕ, в
Община К. няма изготвени устройствени планове за махалите и разположените около
тях дворни места. За процесния район имало извършено фотограметрично заснемане
през 1959г. Според него процесният имот е съществувал тогава, заедно с много други,
самостоятелно или групирани по няколко къщи около най-големите махали „П.“ и
„К.м.“, като имотът е част от множество разпръснати по планинския скат единични
имоти между двете махали. Използвайки геодезическото заснемане и данните на
АГКК, вещото лице е определило, че местонахождението на процесния имот всъщност
е в землището на с. С., а не както служителите на Община К. са го отразили – в
землището на с. К.. Вещото лице е посочило, че имота, като част от множеството
разпръснати около двете големи махали единични имоти, винаги се е намирал в
землището на с. С.. Следователно е налице при описването му в обяснителната
записка, скицата и другите документи, по.служили при изповядване на сделката за
покупко-продажба, грешка, допусната от служители на ответната Община К.. Именно
поради това, съдът не приема твърденето на въззивника, че се касае за напълно
различен имот.
Идентичността на имота, описан в процесния нотариален акт за покупко -
продажба № *** на съдията по вписванията при PC К. и процесния имот, е категорично
установена от събраните по делото доказателства, в т.ч. заключението на СТЕ,
изготвено от в.л. инж. Ж.. Вещото лице е направило категоричен извод за наличие на
такава идентичност. Противно на твърдението на въззивника, са установени границите
и останалите идентифицирани белези на имота, идентични с тези, описани в
нотариалния акт. Вещото е посочило, че има идентичност на съществуващата на терен
запазена ограда от запад, дере и гора /посочени, като граница на имота в нотариалния
акт/, сградите, каменните зидове от заснемането и тези от скицата, използвана при
сделката. Установено е, че имотът съществува с материализирани граници от запад и
югозапад, останалата част от имота е ограничен от скатове и синури, от изток граничи
със скат на дере и гора. Вещото лице е установило, че заснетите ограда, застройка и
части от топографските ситуационни елементи попадат в ПИ №*** и №*** по КККР в
землището на с. С., общ. К..
Следва да се отбележи, че въззивният състав кредитира изцяло заключението на
вещото лице, като обосновано, изготвено от лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява. Установеното от вещото лице се
подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства.
По отношение на възражението, че земите са общинска собственост на
основание чл.19 от ЗСПЗЗ следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1 - ал.14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически
8
или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на
посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо
и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/
от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена
категория имоти, а именно земеделските земи. Не всички земеделски земи обаче,
подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран
по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически,
запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се
приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и
включването на такива земи във фонда по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и придобиването им в
собственост от общината не намира опора в закона. Лицата, които претендират да са
придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях
субективно материално право по общия исков ред. В този смисъл е задължителната за
съдилищата практика на ВКС. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам - и
основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос и на
фактическо установяване.
В конкретния случай, по делото е установено, че процесния имот е част от
множество разпръснати по планинския скат единични имоти между двете махали „П.“
и „К.м.“. Имотите са застроени със сгради. Категорично е установено, че имота има
селищен характер. Няма данни, няма ангажирани доказателства, имота да е бил
включван в блок на ТКЗС. Няма данни за отчуждаване на имота. В тази насока са и
свидетелските показания относно липсата на отчуждаване и коопериране на имота и
съседните такива, като е посочено, че с времето махалата се обезлюдила, а къщите
започнали да се събарят.
По делото няма ангажирани доказателства от носещата доказателствената тежест
страна – Община К., относно включване на имота в ТКЗС и попадането му под режима
на ЗСПЗЗ, както и относно проведена процедура по одържавяване на този имот. Затова
съдът приема, че имотът не е включен в ТКЗС и не е станал част от кооперативното
земеползване. Затова от гледна точка на реституционното законодателство не може да
се обоснове наличие на отнемане от държавата и съответно - основание за включване
на имота в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ. Разпоредбите на ЗСПЗЗ са
неприложими по отношение на процесния имот, за който липсват данни да е включен в
ТКЗС или фактически да е отнет, след надлежно обезщетяване на собственика. Поради
това и неоснователно е бил включен във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.
С оглед изложеното, съдът намира предявения главен положителен
установителен иск за собственост върху процесния имот, на основание договор за
покупко-продажба, за основателен и доказан.
Правилно районният съд е постановил комбинираната скица на вещото лице
9
инж. Ж. да се счита неразделна част от решението.
Ответната Община К. не е направила възражение, че тя е собственик на имота
по силата на давностно владение и доказателства в тази насока не са ангажирани.
Възраженията във въззивната жалба са с оглед евентуалния придобивен способ, заявен
от ищеца.
С оглед основателността и доказаността на главния иск, съдът няма да
разглежда и да се произнася по евентуалния иск, основан на оригинерния способ
придобивна давност.
Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивната жалба се явява неоснователна. Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
Правилно и законосъобразно е и присъждането на страните на направените в
първоинстанционното производство разноски, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част от исковите претенции.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивната страна не се
следват разноски, като въззивника – Община К. следва да понесе своите, така, както ги
е сторила и да заплати на въззиваемия С.Д. направените от него разноски в доказания
размер от 500лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №260040/19.11.2021г.,
постановено по гр.д.№208/2018г. на К.ски районен съд, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ОБЩИНА К. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. К.,
пл.“***“ 1 да заплати на СТ. Д. Д. с ЕГН ********** от с. К., общ. К. сумата от
500лв., представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11