Решение по дело №369/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 август 2020 г. (в сила от 24 август 2020 г.)
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20207240700369
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 338

 

гр. Стара Загора,  24.08.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретар  Николина Николова

и с участието на прокурор

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 369 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на Окръжен съд – Бургас, гр.Бургас, чрез Р.Т. – административен ръководител, Председател на Окръжен съд Бургас, против Решение №188/04.06.2020г. на Директора на ТД на НАП –Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Окръжен съд – Бургас срещу разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх. № С200024-035-0077073/10.01.2020г., на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив по изпълнително дело №**********/2007г.      В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с него Разпореждане с изх. № С200024-035-0077073/10.01.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, по съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като неправилен изводът на административния орган за неизчерпателност на изброяването в чл.162, ал.2 ДОПК. Твърди се, че публичните държавни и общински вземания извън тези по ал.2 са частни. Заявява, че разпоредбата на чл.171 ДОПК регламентира давността при публичните вземания, а чл.173, ал.2 – прилагането й служебно, като с изтичане на абсолютната 10-годишна давност по ал.2, вземането се погасява. Обосновава, че за частните държавни вземания, каквито представляват присъдените в полза на Държавата разноски в наказателните производства, следва да намерят разпоредбите на ЗЗД, които регламентират общата давност, която съгласно чл.120 ЗЗД не се прилага служебно. С оглед на тези съображения счита, че е недопустимо прекратяване на изпълнителното производство в частта за присъдените разноски служебно на основание чл.173, ал.2 от ДОПК, като соченото от публичния изпълнител основание за прекратяване на производството по чл.225, ал.1, т.7 от ДОПК касае само публичните държавни вземания, какъвто не е случаят с присъдени в полза на Държавата разноски. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на Решение № 188/ 04.06.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.

 

Ответникът по жалбата -  Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият орган е приел, че вземането на Окръжен съд гр. Бургас по изпълнителен лист от 14.01.2009г. по НОХД №162/2008г. е публично вземане и за него е изтекъл законово регламентирания в ДОПК 10-годишен давностен срок, съответно че това вземане е погасено по давност, за което излага подробни съображения. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Заинтересована страна - В.А.В., оспорва жалбата, като изразява становище, че решението на Директора на ТД на НАП Пловдив е правилно и законосъобразно.

 

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

          С изпълнителен лист №7 от 14.01.2009г. (л.122), издаден по НОХД №162/2008г. В.А.В. е бил осъден в условията на солидарна отговорност да заплати в полза на Окръжен съд Бургас разноските по делото в размер на 23 602.57 лева, както и 5 лева държавна такса. Видно от отбелязването върху изпълнителния лист, същия е бил приет за събиране от Агенция за държавни вземания, Регионална дирекция Бургас с вх. № 10-04-006-001760/03.02.2009г. С разпореждане №3431/2007/000003/10.02.2009г., издадено от публичен изпълнител при РД Бургас на АДВ, вземането на Окръжен съд Бургас по изпълнителния лист е било присъединено към изпълнително дело №3431/2007г.

          По образуваното изпълнително дело, видно от представените по преписката доказателства, са извършени последващи действия – издадено е постановление №3431/2007/000008/12.03.2009г. на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки – запор на банкови сметки, съответно и запорно съобщение от същата дата (л.117-л.118); с друго постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С170002-022-0011966/07.03.2017г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас отново е наложен запор на банковите сметки на длъжника в търговски банки (л.113); с постановление изх. № С180024-022-0053131/27.07.2018г. (л.101) е наложен и запор върху вземане от трето лице-работодател „БРЕД ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, като на последното е било изпратено и запорно съобщение (л.99). В резултат на извършените действия в изпълнителното производство срещу длъжника В.А.В., с разпореждания на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив (л.82-л.95), е разпоредено разпределение на постъпили плащания в общ размер на 700 лева, за погасяване на публични вземания по изпълнително дело № **********/2007г.

 

          Междувременно, с подадена от длъжника В.А.В. молба с вх. № С180024-000-0402554/04.07.2018г. (л.106) до публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, Офис Стара Загора е направено искане да бъдат отписани публичните задължения на лицето по изпълнително дело № **********/2007г., включително и вземането по изпълнителен лист от 14.01.2009г., издаден по НОХД № 162/2008г. на Окръжен съд Бургас, поради изтекла погасителна давност. С Разпореждане с изх. № С180024-137-0008721/27.07.2018г., издадено от В.Д.- публичен изпълнител в ТД на МАП Пловдив, е прието, че абсолютната 10-годишна давност за вземането по този изпълнителен лист не е изтекла, тъй като същата на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК с налагането на обезпечителните мерки е спряла да тече.

 

          С последващо Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх. №С200024-035-0077073/10.01.2020г. (л.80), издадено от Н.Й.на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив на основание чл.225, ал.1, т.7, във връзка с чл.173, ал.2 от ДОПК, е прекратено производството по изпълнително дело № **********/2007г., образувано срещу В.А.В., в частта за вземане на Окръжен съд Бургас по изпълнителен лист от 14.01.2009г., издаден по НОХД № 162/2008г. за главница 20 761.32лв. и лихва 26 950.27лв., поради изтичане на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

 

          С подадена от Окръжен съд Бургас жалба вх. № 11-00-645/22.05.2020г. до Директора на ТД на НАП Пловдив, Разпореждане с изх. № С200024-035-0077073/10.01.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е оспорено по административен ред.

 

          С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 188/04.06.2020г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, е оставена без уважение жалбата, подадена от Окръжен съд Бургас - чрез Р.Т. - административен ръководител - Председател на Окръжен съд Бургас, срещу Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх. №С200024-035-0077073/10.01.2020г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив по изпълнително дело № **********/2007г. Въз основа на представените по преписката, в образуваното производство по реда на чл.266 от ДОПК, доказателства решаващият орган е приел, че по изп.дело № **********/2007г. по безспорен начин е установено, че преди постановяване на обжалваното разпореждане в тежест на длъжника В.В. е било налице установено и изискуемо публично вземане, представляващо солидарно задължение за съдебни разноски, съгласно изпълнителен лист №7/14.01.2009г. по НОХД №162/2008г. на Окръжен съд Бургас. Този изпълнителен е бил издаден на основание съдебно споразумение по протоколно определение № 86 от 19.06.2008г. (л.73-л.78), влязло в сила на същата дата. Посочено е, че доколкото вземането за съдебни разноски е възникнало въз основа на влязлото в сила определение, то давността е започнала да тече на 01.01.2009г., поради което абсолютната давност е изтекла на 01.01.2019г., съгласно чл.171, ал.2 ДОПК. За да обоснове прилагането на давността, решаващият орган е изложил съображения, че процесното вземане за съдебни разноски е публично, по смисъла на чл.162, ал.2 от ДОПК. Изтъкнато е, че изброяването в цитираната разпоредба не е изчерпателно, като се сочи, че в нея се съдържат два основни критерия, съобразно които се определя дали едно вземане е публично, а именно - субектът на вземането и правоотношението, в рамките на което е възникнало. С оглед на това е прието, че субект на публично вземане може да бъде само държавата, в лицето на различните държавни органи, институции, включително и органи на Европейския съюз, или община. Посочено е, че от изброените в чл.162, ал.2, т.1 – т.8 от ДОПК възможни хипотези става ясно, че се касае за правоотношения по упражняване на държавна власт във всичките й възможни проявления. Подчертано е, че в рамките на тези правоотношения съответният субект на вземането участва не като равнопоставен с останалите участници, а като носител на властнически правомощия. Направен е извод, че в случая, субект на вземането е Окръжен съд Бургас, който несъмнено попада в кръга на възможните публични взискатели, тъй като е част от системата на държавната, в частност съдебната власт, а правоотношението, по повод на което с възникнало вземането, видно от изпълнителния лист, е процесуално, доколкото става въпрос за разноски, направени в рамките на съдебно производство по реда на НПК. Изразява се становище, че процесуалните правоотношения по правило са държавноправни и в тази връзка производствата, регулирани от нормите на НПК, са част от упражняването на държавна власт. С оглед на това е обоснован извод, че спорното вземане отговаря на зададените критерии и попада в хипотезата на чл.162, ал.2. т.6 от ДОПК, според която норма за публични вземания се определят и такива по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции. Направено е позоваване на разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК, съгласно която одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. По изложените съображения, че вземането за съдебни разноски е публично и по отношение на него е приложима разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК и същото е погасено по давност, е направен извод, че правилно и законосъобразно с оспореното Разпореждане с изх. №С200024-035-0077073/10.01.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, на основание чл.173, ал.2 ДОПК, частично е прекратено производството по изпълнително дело № **********/2007г., образувано срещу В.А.В., в частта за вземане на Окръжен съд Бургас по изпълнителен лист от 14.01.2009г., издаден по НОХД № 162/2008г.

 

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив, намира за установено следното от правна страна:

 

         Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо.

 

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна.  

 

Оспореното Решение №188/04.06.2020г. на Директора на Териториална дирекция на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Окръжен съд Бургас срещу Разпореждане с изх.№С200024-035-0077073/10.01.2020г. за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл.267, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството по реда на чл.266 от ДОПК и при постановяването на обжалваното решение.

 

          Всъщност, спорът по делото е правен и се свежда до това, дали вземането за съдебни разноски, присъдени в полза на Държавата са публични или частни, съответно подлежат ли на събиране по реда на ДОПК.

 

          В текста на чл.162, ал.2 ДОПК са изброени видовете публични вземания, но изброяването макар и изчерпателно, определя отделните публични вземания с техни общи признаци, при което и отделните хипотези се нуждаят от тълкуване. Така например в т.1 от цитираната разпоредба, се посочват като публични вземания, освен изброените данъци, акцизи, митни сборове и задължителни осигурителни вноски, и други вноски за бюджета; в т.2 също се използва изразът други вноски; в т.3 като публични се определят вземанията за държавни и общински такси, но не изчерпателно изброени, а такива, установени по основание със закон. Анализът на разпоредбата на чл.162, ал.2 ДОПК, действително показва, че законодателят изхожда от няколко критерия, за да определи едно вземане за публично, извод до който е стигнал и решаващия административен орган. На първо място, това е кредиторът по правоотношението. Във всички случаи това следва да бъде Държавата (различни държавни органи), община или ЕС. Вторият критерий е характерът на самото правоотношение, част от което е вземането. Прецизният прочит на отделните хипотези визирани в чл. 162, ал.2 от ДОПК, налагат извод, че се касае за правоотношения едната страна, по които е Държавата, община или ЕС, и тези субекти действат като носители на властнически правомощия. Следователно правоотношението е свързано с упражняване на държавна власт, в тях частноправните субекти не са равнопоставени, а Държавата и общините участват не като субекти на частното право, а като публичноправни такива.

 

          Процесното вземане в случая е такова, присъдено в полза на държавен орган (Окръжен съд Бургас), представляващо на второ място разноски по НОХД, извършени в хода на проведено наказателно производство, т.е. при осъществяване на държавната власт. Касае се за плащане, извършено от бюджета на съда, в който случай държавните органи, категорично действат в качеството си на субект на публичното право. Самото вземане е установено с постановен по реда на НПК и влязъл в сила съдебен акт.

 

          Тук е мястото да бъде посочено, че извършването на разходи за експертизи и други подобни в хода на съдебното производство за сметка на бюджета на съда, не е и не може да бъде квалифицирано като частно вземане, произтичащо от частноправни, граждански правоотношения, възникнали по повод възлагането и извършването на определени дейности срещу заплащане. Дейностите по осъществяването на правосъдието по дела от общ характер и в частност приобщаването на доказателства чрез извършване на експертизи за установяване по безспорен начин на правнорелевантните факти и на обективната истина не са частноправни взаимоотношения, нито пък гражданско правни такива. Те не са резултат от сделки по възлагането и изпълнението на определена услуга срещу заплащане, в какъвто смисъл е цитираната в жалбата съдебна практика на ВАС и ВКС. Именно поради това цитираните в жалбата съдебни актове са неотносими към конкретния казус. Осъществяването на наказателната политика на държавата по дела от общ характер очевидно няма гражданскоправен характер, не са дейности между равноправни субекти и не представляват частно вземане на съдебните органи.

 

          Противно на изложеното в жалбата, налице са следователно всички предпоставки за квалифициране на процесното вземане като публично такова на основание чл.162, ал.2, т.6 ДОПК, според която норма за публични вземания се определят тези по влязъл в сила съдебен акт – присъда, решение, определение в полза на Държавата или общините.

 

          Следва да се посочи, че разпоредбата създава впечатление, че е неясна, тъй като не сочи кои са тези публични вземания. Буквалният и прочит налага извод, че се касае за публични вземания, изброени в другите точки на чл.162, ал.2 ДОПК, но такъв буквален прочит е очевидно неправилен. Ако това е така, то т.6 на чл. 162, ал.2 ДОПК няма свое собствено приложно поле, тъй като вземанията вече са обявени за публични и съществуването на тази точка се обезсмисля. Вземанията, изброени в предходните точки на чл.162, ал.2 ДОПК са публични именно на тези самостоятелни основания, а не на основание тяхното посочване и във влязъл в сила съдебен акт.

 

          Налага се извод, че публични на основание чл.162, ал.2, т.6 ДОПК са не тези вземания, които са изброени и в останалите хипотези на чл.162, ал.2 ДОПК, а тези, по които взискател е Държавата, общините, установени и посочени са във влязъл в сила съдебен акт или в решение на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ и са свързани с осъществяване на властническите правоотношения на последно посочените публичноправни субекти. Очевидно е, че и това вземане по този конкретен изпълнителен лист отговаря на последно посочените изисквания, при което по отношение на него следва да се прилагат правилата и сроковете за погасяването му по давност, регламентирани в ДОПК. Съдържащата се в ДОПК правна регламентация за погасяването на публичните вземания по давност, изключва уредбата в ЗЗД, за която жалбоподателят претендира, че следва да намери приложение.

 

          Предвид на това, че по несъмнен начин се установи, че процесното вземане на взискателя – Окръжен съд Бургас е публично, неоснователни се явяват и възраженията, че публичния изпълнител е излязъл извън рамките на правомощията си. Именно той е компетентния орган, на когото е възложено както събирането на публичните вземания, така и прекратяване на производството по принудителното им изпълнение (по арг. от чл.163, ал.3 и чл.225 от ДОПК).

 

          В този смисъл, съдът намира, че в конкретния случай действително е изтекла предвидената в закона абсолютна давност. Видно от представения изпълнителен лист от 14.01.2009г. (л.122), процесното вземане е възникнало въз основа на влязъл в сила съдебен акт от 19.06.2008г. и следователно давността за него, на основание чл.171, ал.2 от ДОПК, е започнала да тече от 01.01.2009г. и е изтекла на 31.12.2018г. В тази връзка правилно публичният изпълнител е упражнил правомощието си, регламентирано в разпоредбата на чл.173, ал.2 ДОПК, задължаваща го служебно да отпише тези публични вземания, за които е изтекъл срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК.

 

          С оглед на гореизложеното обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона с Разпореждане с изх. № С200024-035-0077073/10.01.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е прекратено производството по изп. дело № **********/2007г., образувано срещу В.А.В., в частта за вземане на Окръжен съд Бургас по изпълнителен лист от 14.01.2009г., издаден по НОХД № 162/2008г. за главница 20 761.32лв. и лихва 26 950.27лв., поради изтичане на 10-годишен давностен срок. Съответно правилно и законосъобразно с оспореното решение жалбата на Окръжен съд - Бургас срещу Разпореждане с изх. №С200024-035-0077073/10.01.2020г. е оставена без уважение.

 

          Ето защо, съдът приема, че жалбата на Окръжен съд - Бургас срещу Решение № 188/ 04.06.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

          Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя Окръжен съд - Бургас следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.268 от ДОПК, Старозагорският административен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Окръжен съд - Бургас, гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 101, подадена чрез Р.Т. – административен ръководител, председател на Окръжен съд Бургас, против Решение №188/04.06.2020г. на Директора на ТД на НАП –Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Окръжен съд – Бургас срещу разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх. № С200024-035-0077073/10.01.2020г., на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив по изпълнително дело №**********/2007г., като неоснователна.

 

ОСЪЖДА Окръжен съд - Бургас, гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 101, да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.

 

 

СЪДИЯ: