Решение по дело №24/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 35
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия: Татяна Димитрова Даскалова
Дело: 20203500500024
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                   06.03. 2020 г.                     гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На двадесет и четвърти февруари                         2020 година,

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

              ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                   ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                  

Секретар Милка Тончева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 24,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 194 от 01.11. 2019 г., по гр.д. № 335/ 2019 г. на РС-Попово, съдът е признал за установено в отношенията между страните, че Ю.Я.М., ЕГН ********** *** 62, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район р-н “Владислав Варненчик”,  Варна Тауърс - Г, бул. “Владислав Варненчик”  258, СУМАТА от 3525,38лв., с ДДС, представляваща корекция, по партида с клиентски № **********, абонатен № 12111203203, за доставена и потребена електроенергия на адрес – Г.Градище, общ.Опака, ул.”Й. Куругяуров” №6, за период от 20.10. 2017 г. до 17.01. 2018 г., за което е издадена фактура № *********/05.04. 2019 г. Присъдени са и разноски от 746 лв.

Срещу това решение е постъпила жалба от „Енерго-про продажби“ АД, чрез адвокат Н.М., като се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Основният довод е в това, че електрическата енергия е била потребена и следва да бъде заплатена, защото всеки потребител е длъжен да заплаща ползваната от него електроенергия. Затова моли, решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, като неоснователен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание адвокат М. поддържа жалбата.

От ответника е постъпил писмен отговор на жалбата, чрез пълномощника му адвокат  Р. Токмачиев. В него жалбата се оспорва и се иска съдът да потвърди решението на РС-Попово. Да се присъдят и направените по делото разноски. В съд.зас. не се яви представител.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на РС-Попово, по отношение на установените факти и правните изводи:

В допълнение се излагат следните мотиви:

Ищецът в исковата молба желае да установи недължимост на начислена му сума, за консумация на електрическа енергия, на абонатен номер **********. Тази енергия му била начислена допълнително, като корекция с писмо от 05.04. 2019 г.

Възраженията на ответника са били свързани с това, че ищецът трябва да заплаща консумираната от него енергия според общите условия, установена е намеса в електромера, за въздействие, което позволява неотчитането на консумираната енергия, съставен е констативен протокол, електромерът е изследван по установения ред и корекцията е извършена според правилата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Въпреки това обаче, енергията се дължи и на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, защото е реално консумирана от абоната.

Ищецът е потребител на ел. енергия по партида с клиентски №**********, абонатен № 12111203203, за обект в с. Голямо Градище, общ. Опака, ул.”Й. Куругяуров” № 6, където  бил  монтиран процесният електромер.

Видно от приложения по делото  Констативен протокол № 1400616 от 17.01. 2018 г., служители на „Енерго-про мрежи” АД (с ново наименование „Електроразпределение Север“ АД), са извършили проверка на процесния електромер, като  е  демонтирано  намиращо се  СТИ, което е предаден за експертиза в БИМ и на негово място е монтиран ново СТИ.

Видно от Констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 890/02.04. 2019 г. – АУ-Е-000029-3552/19.01.2018г. на БИМ гр. Русе, при  проверка на СТИ е установено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера –добавено е устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата и часовникът отчита в 09:15ч.-10:46 ч.  Това е било установено и от двамата свидетели, които са извършили демонтажа. Установено е, че електромерът  съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия (без часовника), не съответства на  технически характеристики.

Метрологичната експертиза установява, че показанията на тарифите на електромера, са както следва: 1.8.1-2760,6 кWh, 1.8.2-5481,6kWh, 1.8.3.- 3525,6 kWh. Установено е освен това, че пломбите на електромера са били унищожени – пломби за метрологична проверка, фирмен знак и допълнителни стикери.

С писмо с изх. № 52040_КП1400616-1/ 04.04. 2019 г. „Електроразпределение Север“ АД, изпратило копие от констативния протокол на ищеца, както и го е уведомил, че в резултат на констатирано  неточно измерване/неизмерване, било направено преизчисление на количеството потребена ел.енергия

На 05.04. 2019 г. „Енерго - Про Продажби „ АД издало фактура № **********, в  която били  начислени служебно 18950 кВтч, с крайна сума за плащане – 3525,38лв.

С писмо с изх. № 52040_КП1400616-2/04.04. 2019 г. „Енерго - Про Продажби"АД  изпратило фактура № ********** на стойност 3525,38лв., със срок на плащане 15.04. 2019 г.

По делото са приложени и справка за потреблението на ищеца през последните 12/24/36 месеца,  извлечение за фактури и плащания, справка за корекция и извлечение от сметка, от които се установява, че консумацията на енергия след смяната на СТИ се увеличава значително.

От разпита на свидетелите, служители на дружеството, които са демонтирали СТИ се установява, че на проверката е присъствал ищецът в началото, като е казал на съпругата си да остане да се подпише, защото той имал работа. В началото на проверката сигналната лампа на електромера не светела, но малко след това е проработила. Проверката е извършена поради отчитането на загуби по трансформатора и е правена не само за имота на ищеца. Поради съмнение в изправността електромерът е демонтиран и изпратен в БИМ още на следващия ден. Проверката е извършена от института повече от година след изпращането.

От заключението на СТЕ се установява, че процесното СТИ,  с фабричен №1119081111205544, не  е в срока на метрологична годност, тъй като от датата на произвеждането му през 2011г., е  следвало да премине последваща метрологична проверка през 2015 г., а при извършената експертиза няма открити стикери удостоверяващи такива. В заключение вещото лице прави извод, че при извършената проверка  електромерът не е в срока на метрологична годност. Според вещото лице  няма данни за неправомерно вмешателство върху системата на свързване на електромера към електроразпределителната мрежа, но има данни за неправомерно вмешателство в схемата ( устройството) на самия електромер. Поради характера на допълнително монтираното устройство, вещото лице дава заключение, че не може категорично да се твърди, че през процесното СТИ от захранващия кабел към абоната има преминала неотчетена ел.енергия, както и какво е нейното количество. На последния поставен въпрос вещото лице дава заключение, че е възможно през  процесното СТИ, по начина, по който е установено, че е било свързано към електроразпределителната мрежа да бъде измерено посоченото във фактурата количество ел.енергия 18950 кВтч, за периода от 20.10. 2017 г. до 17.01. 2018 г.

При така установените факти, въззивният съд прави следните изводи във връзка с наведените от двете страни доводи: На първо място по отношение на начина на съставяне на констативния протокол, съдът не намира нарушения, защото се установи, че изнесеното в исковата молба не отговаря на истината.  Ищецът е присъствал, когато е започнала проверката, като е упълномощил съпругата си да подпише протокола.

По отношение на това дължи ли се допълнително начислената сума. На първо място, ответникът се позовава на чл. 50 от ПИКЕЕ, без да уточнява за кои точно правила става дума. Към момента на извършване на проверката от БИМ и на смяната на СТИ са били действащи отменените на 30.04. 2019 г. ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.; изм. с Решение № 1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017 г. - бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г.; изм. с Решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018 г. - бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г., отм., бр. 35 от 30. 04.2019 г./Към момента на съставяне на фактурата обаче, за корекция на сметката, чл. 50 от тези правила е бил отменен. На практика с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11. 2018 г., останалите да действат разпоредби на ПИКЕЕ от чл. 48 до 51 са отменени. Приети са нови правила, обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04. 2019 г.

В този период от време, когато е направена корекцията, не е имало правно основание за такава, защото нормата не е била действаща. От друга страна, дори и да беше действаща, тя не е относима към процесния случай. По този въпрос съдът се позовава и на собствената си практика по тази норма и Р по в.т.д. № 128/ 2018 г. на ОС-Търговище.

По отношение на това, че енергията е действително консумирана и следва да бъде заплатена. По това основание ответникът не проведе пълно и главно доказване, тъй като в негова тежест е да установи, че това е действително доставена енергия. Ищецът се позовава на съдебна практика на ВКС, но без да излага каквито и да било съображения по своя конкретен случай и защо тази практика е относима към него. Затова съдът трябва да гадае позовава ли се ищецът на подобни обстоятелства, каквито са изложени в решенията на ВКС и как коментира конкретиката по делото.

Въпреки това, съдът намира за необходимо да изложи мотиви и във връзка с тази практика и по-конкретно решение №150 от 26.06. 2019 г. по гр.д. № 4160/ 2018 г. В това дело, ВКС е установил, че абонатът и потребител на ел.енергия, чрез софтуерна намеса в СТИ, е постигнал резултат, при който преминалата и консумирана ел.енергия не се отчита в пълен обем на видимите дисплеи на СТИ, по тарифи 1.8.1 и 1.8.2 – дневна и нощна. Същото е било снабдено обаче и с друг, скрит регистър 1.8.3. Той е предназначен да отчита енергия, която не се отчита на другите тарифи, когато по някаква причина се отклонява от нея.

В случая по настоящото дело, ответникът не въвежда каквито и да било твърдения има ли процесното СТИ подобна тарифа, какви са показателите й, как следва да се отчита, по какви цени се извършва заплащането, за какъв период от време е консумирана енергията. След като няма въведени подобни твърдения, ищецът не би могъл и да се защитава по тях и да ги опровергава.

На второ място, във фактурата са начислени допълнително 18 950 кВч. От доказателствата по делото е видно, че показанията в регистър 1.8.3 са 3525,6 кВч, т.е. много по-малко. Не може да се установи по какъвто и да било начин за какъв период от време е натрупана тази енергия и кога точно е станала намесата в СТИ. Няма и твърдения в тази насока. Това води и до другия проблем – на каква цена е следвало да се заплаща тази енергия, защото периодът от 2011 до 2018 г. / ако се приеме, че неотчитането е ставало още след монтажа/е дълъг и са действали различни цени на енергията. На съда не са представени каквито и да било доказателства, че след монтирането на електромера през 2011 г., същият е бил с нулеви показатели за всички тарифи. Самият електромер не е преминал необходимата метрологична проверка през 2015 г. и е бил с неверен часовник, макар да е отчитал вярно при експертизата. Не може да се установи и дали пломбите му са били унищожени още при свалянето му от свидетелите или това може да е станало при дългия престой в института. Поради всички тези причини, съдът намира, че ответникът не е доказал по несъмнен начин, че така посочената енергия от 18 950 кВч е изразходвана за посочения във фактурата период от октомври 2017 до 17.01. 2018 г. Още повече, тази енергия е многократно по-голяма от натрупаната в скрития регистър и надвишава два пъти цялата отчетена в трите регистъра енергия. Ако бяха наведени твърдения, че  консумираната енергия и неотчетена, и незаплатена от ищеца е тази по регистър 1.8.3, то тогава, според посочената цена на кВч от 0,15503 лв., стойността щеше да бъде 546,57 лв. Но това ли е цената, която трябва да се има предвид, също няма доказателства.

И както се посочи вече, подобни доводи не бяха представени на съда и с оглед на техническата неизправност на самия електромер, и на всички обсъдени от съда доказателства и доводи, не може да се приеме за установено, че ищецът действително е изразходвал така посочената енергия от 18 950 кВч за посочени период и не е заплатил същата.

Към настоящия момент, по отношение на отчитането в скрития регистър на СТИ, новите ПИКЕЕ съдържат правила, в чл. 55, но те нямат обратно действие.

Затова искът е основателен и следва да бъде уважен. РС-Попово е достигнал до същия краен извод и решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Втора инстанция няма направени разноски от въззиваемия, който би имал право на такива. Не се присъждат.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 194 от 01.11. 2019 г., по гр.д. № 335/ 2019 г. на РС-Попово, като правилно и законосъобразно изцяло.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                   2.