Р Е Ш
Е Н И Е
гр. С., 27.12.2016 г.
СГС,
VI-4 състав, в
открито съд.заседание на петнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар А.Г., като разгледа докладваното
от съдия Чомпалов
т.дело № 3725/16 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.68, вр. с чл.66 ал.6 ЗБН. СГС е сезиран с възражение с правно
основание чл.66 ал.6 ЗБН, с което Т.Д. оспорва решение N ЗБН 66-255/18.01.2016 г. на синдиците на „К.т.б.”- в
несъстоятелност, с което е оставено без уважение възражението му срещу списъка
с приети вземания, в който не е включено вземане от 443 975 ЕВРО,
равняващо се на 868 340 лв. Сочи
се, че кредиторът има вземане срещу банката в несъстоятелност в размер на 443
975 ЕВРО, равняващо се на 868 340 лв., което произтича от рамков договор
за платежни услуги за потребители физически лица от 02.12.2011 г. Сочи се от
кредитора, че вземането към банката е било предмет на договори за цесия, които
обаче са развалени поради неизпълнение на задължението на цесионерите
да платят договорената цена, а банката длъжник е била уведомена за развалянето
на договорите. Поддържа се, че развалянето на договорите за цесия има обратно
действие, поради което след развалянето кредиторът отново е придобил вземанията
към банката длъжник, които са били предмет на договорите за цесия. Тъй като е
прието вземане само от 717,04 лв. Иска се от кредитора списъкът с приети
вземания да бъде допълнен и вземането му да бъде включено в пълния размер от 868 340
лв.,т.е иска се установяване на вземане от 867 622,96 лв., което да се
включи в списъка до достигане на пълния размер от 868 340 лв. / сбор от
приетото вземане в размер на 717,04 лв. и 867 622,96 лв./.
Синдиците на „К.т.б.”- в несъстоятелност са
представили писмен отговор, с който оспорват възражението с довода, че процесното вземане е било предмет на сключени от кредитора
договори за цесия, а след съобщаването за прехвърлянето носител на вземането са
цесионерите. Сочи се, че развалянето на договора за
цесия има действие в отношенията между цедент и цесионер и единственият начин за придобиване на вземането отново
от цедента е да се сключи нов договор за цесия.
Поддържа се, че съобщението за разваляне на договорите за цесия не е породило
правни последици, защото не е съобщено от кредиторите Д.А., „Е.” ЕООД, Л.А., Д.А.
и „С.М.Е.”АД. При условията на евентуалност се сочи, че при обратно придобиване
от кредитора на вземането той няма качеството на вложител, защото вземането не
се придобива в резултат на обичайна банкова сделка и не може да се ползва от
привилегията по чл.94 ал.1, т.4 ЗБН, защото вложителят е извършил разпореждания
с влога. Представено е споразумение
от 13.05.2015 г., с което Т.Д. и „Е.” ЕООД са постигнали съгласие за това, че договорът за цесия от 05.11.2014
г. на вземане от 98 000 ЕВРО е развален.
Представено е споразумение от 13.05.2015
г., с което Т.Д. и Л.А. са постигнали
съгласие за това, че договорът за цесия
от 30.10.2014 г. на вземане от 95 000 ЕВРО е развален.
Представено е споразумение от 13.05.2015
г., с което Т.Д. и Д.А. са постигнали съгласие
за това, че договорът за цесия от 30.10.2014 г. на вземане от
84 000 ЕВРО е развален.
Представено е споразумение от 13.05.2015
г., с което Т.Д. и Д.А. са постигнали съгласие
за това, че договорът за цесия от 29.10.2014 г. на вземане от
70 000 ЕВРО е развален.
Представено е споразумение от 13.05.2015
г., с което Т.Д. *** М.Е.”АД са постигнали съгласие за това, че договорът за цесия от 29.10.2014
г. на вземане от 97 000 ЕВРО е развален.
Представена е молба с вх.N 2387/17.06.2016 г., с която Т.Д. *** М.Е.”АД са
уведомили банката в несъстоятелност, че са сключили споразумение на 13.05.2015
г., с което са постигнали съгласие за
това, че договорът за цесия от 30.10.2014 г. на вземане от 97 000 ЕВРО не
е произвел действие по прехвърляне на вземането.
Представена е молба с вх.N 2388/17.06.2016 г., с която Т.Д. и Д.А. са уведомили
банката в несъстоятелност, че са сключили споразумение на 13.05.2015 г., с
което са постигнали съгласие за това, че
договорът за цесия от 29.10.2014 г. на вземане от 70 000 ЕВРО не е
произвел действие по прехвърляне на вземането.
Представена е молба с вх.N 2389/17.06.2016 г., с която Т.Д. и Д.А. са уведомили
банката в несъстоятелност, че са сключили споразумение на 13.05.2015 г., с
което са постигнали съгласие за това, че
договорът за цесия от 30.10.2014 г. на вземане от 84 000 ЕВРО не е
произвел действие по прехвърляне на вземането.
Представена е молба с вх.N 2390/17.06.2016 г., с която Т.Д. и Л.А. са уведомили
банката в несъстоятелност, че са сключили споразумение на 13.05.2015 г., с
което са постигнали съгласие за това, че
договорът за цесия от 30.10.2014 г. на вземане от 95 000 ЕВРО не е
произвел действие по прехвърляне на вземането
Представена е молба с вх.N 2391/17.06.2016 г., с която Т.Д. и „Е.” ЕООД са
уведомили банката в несъстоятелност, че са сключили споразумение на 13.05.2015
г., с което са постигнали съгласие за
това, че договорът за цесия от 05.11.2014 г. на вземане от 98 000 ЕВРО не е
произвел действие по прехвърляне на вземането.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд е възражение с правно основание чл.66 ал.6 ЗБН.
Възражението по чл.66 ал.6 ЗБН по правната
си природа представлява искане за установяване на вземане срещу банката в
несъстоятелност, което не е било включено от синдиците в списъка с приети
вземания.
По делото не се спори, че кредиторът Т.Д. е
сключил с банката рамков договор за платежни услуги за потребители физически
лица от 02.12.2011 г., по който е имал вземане в размер на общо 443 975 ЕВРО -
868 340 лв. Следователно вземането на кредитора срещу банката длъжник
произтича от сключен договор за банков паричен влог, по който „К.т.б.“АД /сега в несъстоятелност/ е поела задължението да съхранява пари по откритата на името
на депозанта Т.Д. банкова сметка.
Не се спори, че на 29.10.2014 г.,
30.10.2014 г. и на 05.11.2014 г. Т.Д. е сключил договори за цесия с Д.А., „Е.”
ЕООД, Л.А., Д.А. и „С.М.Е.”АД, с които е прехвърлил на посочените лица вземания
в общ размер на 440 000 ЕВРО, както и че след сключване на договорите за
цесия банката длъжник е била уведомена на 05.11.2014 г. за прехвърляне на
вземанията. След като на 05.11.2014 г. банката длъжник е получила съобщенията
за цесиите, от тази дата спрямо нея цесионерите са
придобили качеството на кредитор и носители на вземането в общ размер на 440 000
ЕВРО – чл.99 ал.4 ЗЗД.
След прехвърляне на вземанията цедентът и цесионерите са сключили споразумения на 13.05.2015 г., с които са постигнали
съгласие за разваляне на договорите за цесия, по които са прехвърлени вземания
от 70 000, 97 000, 98 000, 84 000 и 95000 ЕВРО. Общото
правило е, че договорът се разваля с изявление на изправната страна по реда на
чл.87 ал.1 ЗЗД, но не съществуват законови пречки страните по договора да
постигнат изрично съгласие за неговото разваляне.
Развалянето на договора за цесия, който не
е с продължително изпълнение, има обратно действие – чл.88 ал.1 ЗЗД, в резултат
на което би следвало да отпадне прехвърлителният
ефект досежно цедираното
вземане от общо 440 000 ЕВРО. Доколкото
договорът за цесия има за предмет вземания срещу трето за договора лице –
банката длъжник, необходимо е това трето лице да бъде уведомено за развалянето
на договора, защото до момента на уведомяване за развалянето спрямо длъжника се
приема, че носител на вземането е цесионерът.
С молби с вх.N 2387/17.06.2016 г., с вх.N 2388/17.06.2016 г., вх.N 2389/17.06.2016 г. вх.N 2390/17.06.2016 г. и вх.N 2391/17.06.2016 г., цедентът Д. *** М.Е.”АД, Д.А., Д.А. и Л.А. и „Е.” ЕООД са уведомили банката длъжник, че
сключените договори за цесия са развалени и че вземанията по тях се дължат на Т.Д..
От получаване на 17.06.2016 г. от банката длъжник на съобщенията за развалянето би
следвало да се приеме, че спрямо нея настъпва ефектът на обратното действие / в
този смисъл постановено по реда на чл.290 ГПК решение N 291 от
18.11.2014 г. по гр.дело N 2193/14 г.
на ВКС, IV Г.О./.
В случая важно е да се отбележи, че макар и
споразуменията за разваляне на договорите за цесия да са сключени на 13.05.2015
г., спрямо банката длъжник действието на развалянето не може да настъпи преди 17.06.2016 г., когато е била уведомена
за развалянето. Преди 17.06.2016 г.
банката длъжник не е била уведомена за развалянето на договорите за цесия,
поради което до тази дата кредитори на вземането от общо 440 000 ЕВРО са били цесионерите.
До 17.06.2016
г. спрямо банката длъжник носители на вземането от общо 440 000 ЕВРО са
били цесионерите, поради което до този момент те са
се легитимирали като нейни кредитори. В този смисъл преди датата 17.06.2016 г. само цесионерите
са притежавали легитимация да предявят по реда на чл.63 ал.1 ЗБН вземанията
пред синдиците на банката длъжник.
Вземането в общ размер от 443 975
ЕВРО - 868 340 лв. е било предявено от Т.Д. с молба с вх.N ЗБН63-998/18.06.2015 г., но към 18.06.2015 г. вземането
в този размер е принадлежало на цесионерите, защото
едва на 17.06.2016 г. банката длъжник е била уведомена за развалянето на
договорите за цесия. Към изготвяне от синдиците на списъка с приети вземания, а
и към постановяване на решението от 18.01.2016 г., с което е оставено без
уважение възражението, Т.Д. не е бил носител на вземането в общ размер на 443 975
ЕВРО - 868 340 лв. Правилно синдиците не са включили вземане с такъв
размер в списъка на приети вземания, защото това вземане не е било в патримониума на кредитора към подаване на молбата до
синдиците, а и към изготвяне на списъка с приети вземания.
Нормата
на чл.63 ал.1 ЗБН предвижда, че кредиторите предявяват
писмено своите вземания пред синдика
в срок два месеца от
вписването на решението по чл. 13, ал. 1. Към предявяване на молбата с вх.N ЗБН63-998/18.06.2015 г. кредиторът не е притежавал
вземане в размер на 443 975 ЕВРО - 868 340 лв., защото едва на
17.06.2016 г. банката длъжник е била
уведомена за развалянето на договорите за цесия, от обратното действие на което
кредиторът черпи права.
Спрямо
банката длъжник вземането от 443 975 ЕВРО - 868 340 лв. до изтичане
на срока по чл.63 ал.1 ЗБН - на 22.06.2015 г. е принадлежало на цесионерите, но това вземане не е бил предявено от тях до 22.06.2015 г. / два месеца от вписване в ТР на решението за откриване на
производство по несъстоятелност/. Това означава, че от 23.06.2015 г., когато е изтекъл срокът по чл.63 ал.1 ЗБН,
вземанията на цесионерите са били погасени на
основание чл.110 ЗБН.
Към 17.06.2016 г., когато е постигнато
съгласие за разваляне на договорите за цесия, цесионерите
не са били носители на вземания срещу банката. Това е така, защото придобитите
от тях вземания от общо 440 000 ЕВРО по сключените с Т.Д. договори за
цесия са били погасени на основание чл.110
ЗБН от 23.06.2015 г.
Следователно развалянето на договорите за цесия и уведомяването на банката
длъжник на 17.06.2016 г. не води до обратно придобиване на цедираните
вземания от кредитора. Не може погасено на основание чл.110 ЗБН /към 23.06.2015
г. / вземане да се върне обратно в патримониума на
кредитора на 17.06.2016 г..
С
оглед на изложеното съдът намира, че възражението е неоснователно и следва да
се отхвърли. По делото на страната на ответната страна се е явил юрисконсулт,
който е в трудово правоотношение с банката, която обаче не е страна в
настоящето производство, в което участват само синдиците и възразилия кредитор
- чл.68 ал.1 ЗБН.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеното от Т.Д. ЕГН **********, притежаващ
разрешение за постоянно пребиваване N *******,
гр.С., ул.“******“ N **, вх.“*“, ет.*,
ап.**, срещу синдиците на „К.т.б.”- в несъстоятелност възражение с правно
основание чл.66 ал.6 ЗБН, с което се иска да се допълни списъка на приети
вземания по чл.67 ал.2 ЗБН с включване на вземане от още 867 622,96 лв. /
до пълния размер от 868 430 лв./ - по рамков договор за платежни услуги за
потребители физически лица от 02.12.2011 г. и анекс към него N 75301/02.12.2011 г.
ОСЪЖДА Т.Д.
ЕГН **********, притежаващ разрешение за постоянно пребиваване N *******, гр.С.,
ул.“*****“ N **, вх.“*“, ет.*, ап.**, да заплати по сметка на СГС Държавна
такса в размер на 34704,91 лв.
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: