№ 158
гр. Шумен, 02.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500017 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 423 от ГПК.
Делото е образувано по възражение по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ГПК с вх. № 9091/27.10.2021 г. депозирано от Л.И. Д. с ЕГН ********** от
гр. Б., ул. №, ет. , ап. чрез адв. Р.Р. от АК – П., с което е поискано приемане на
възражение срещу заповед № 365/26.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 1395/2021 г. по описа на
РС – Шумен, в полза на заявителя „Колект БГ“ АД с ЕИК ********* за
сумата от 80 000лева – главница, представляваща част от цялата главница от
90 000лева, произтичаща от НА за договорна ипотека № 20, том. ІІ, дело
1022/2008г. обезпечаваща вземането по договор за банков кредит № HL34948
от 17.03.2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и С.К.Д. и
Л.И. Д., ведно със сключените към него допълнителни споразумения от
19.03.2009г. и 24.03.2010г.. Вземането е прехвърлено на заявителя „Колект
БГ“ АД с ЕИК ********* по силата на договор за цесия от 27.03.2020г..
Молителят, чрез процесуалният си представител излага, че от години не
пребивава в Р. България, като за образуваното изпълнително дело научава
след разговор от бившата си съпруга, с която са разведени от 10г. - С.К.Д.
(преди Д.) на 27.09.2021г., която му съобщила за образуваното дело. Твърди,
че не е получавал никакви книжа по образуваното ИД № 2021*0400064 на
ЧСИ Я. Б. с рег. № * с район на действие ОС – Шумен, предвид факта, че
постоянно пребивава в Англия. Оспорва каквото и да е връчване на книжа по
делото, тъй като нищо не му е било връчвано лично, а ако са връчвани книжа
на лицето А.П. Д. – втората му съпруга, с която от години не живеят заедно,
1
поради пребиваването му в Англия и с която са в процес на развод, за който е
образувано гр. д. № 2228/2021г. по описа на РС – Благоевград сочи, че
поради силно влошените им взаимоотношения и да и е връчено нещо на нея,
нищо не му е предавала. Твърди, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2
от ГПК – заповедта за изпълнение не му е била връчена лично, тъй като както
в деня на връчването, така и към момента на подаването на заявлението за
издаване на заповедтта, не е имал обичайно местопребиваване на територията
на Република България, позовавайки се на разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от
КМЧП, което е отрицателна предпоставка, препядстваща издаването на
исканата заповед съгл. чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК. Представя като
доказателства писмо – отговор от 16.10.2019г. във връзка с кандидатстване
по схема на ЕС за пребиваване за период от 5 г., съгласно имиграционните
правила на Англия, фиш за заплата от работодател в Англия, длъжностна
характеристика и твърди, че от години, вкл. и към настоящият момент, живее
и работи на територията на Англия. Отправени са и доказателствени искания:
1) да се изиска и приложи по делото ч. гр. д. № 1395/2021г. по описа на РС -
Шумен, по което е издадена процесната заповед за изпълнение; 2) да се
изиска изпълнително дело № 2021*0400064 по описа на ЧСИ Я. Б. с рег. № *
с район на действие ОС – Шумен; 3) да се допуснат до разпит при режим на
довеждане двама свидетели за установяване на трайното пребиваване на
длъжника в Англия. Излага, че така издадената заповед, по отношение на
солидарния длъжник, бившата му първа съпруга С.К.Д., към настоящия
момент е обезсилена с определение № 331/26.08.2021г. по в.ч.гр.д. № 340/
2021г. по описа на ОС – Шумен, както и издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист.
С оглед на изложеното моли съдът да приеме възражението му срещу
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с
№ 365/26.05.2021г. по ч. гр. д. № 1395/2021 г. по описа на РС – Шумен и да
обезсили заповедтта, както и издаденият въз основа на нея изпълнителен
лист. Алтернативно, ако съда счете, че не са налице основанията на чл. 423,
ал. 1, т. 2 от ГПК, да разгледа депозираната с настоящото възражение частна
жалба по чл. 419 от ГПК. Също така моли да му бъдат присъдени направените
съдебно деловодни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение за един
адвокат съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Препис от възражението на длъжника и препис от частната жалба са
били редовно връчени на заявителя в заповедното производство „Колект БГ“
АД, като в указания срок, същият не е подал отговор.
Настоящият състав на Окръжен съд - Шумен, като прецени
оплакванията във възражението, събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение,
намира за установено следното:
Искането за приемане на възражение е подадено от надлежна страна, а
2
именно длъжникът по издадената заповед за изпълнение.
Съобразно твърденията в подаденото възражение, длъжникът сочи, че е
узнал за издадената заповед за изпълнение на 27.09.2021г.. В случая,
доколкото по делото не са налице данни за узнаване преди твърдяната от
длъжника дата, следва да се приеме, че с депозиране на възражението на
27.10.202г. (пощ. кл. от 25.10.2021г.), срокът по чл. 423, ал. 1 от ГПК е спазен.
Следователно възражението е допустимо и подлежи на разглеждане по
същество.
Разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава право на длъжника, който е бил
лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез
подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението
си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение. Молбата за приемане на възражението следва да се основава на
твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК.
Производството по чл. 423 от ГПК е извънредно такова, аналогично на
производството по отмяна на влезли в сила решения, а не въззивно (т.15 от ТР
№ 4 по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Преценката на съда е различна от
тази на заповедния съд, т.к. не се преценява правилността на
първоинстанционния съдебен акт, а се упражняват правомощия за
извънинстанционна проверка по повод надлежно връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника и предпоставките за реализирането правото му на
защита срещу последиците на издадената заповед – дали съществуват
основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при
наличието на предвидените в закона предпоставки.
Конкретните твърдения във възражението обосновават фактическия
състав на хипотезата по чл. 423, ал.1, т.2 от ГПК – неосъществена процедура
по лично връчване на ЗИ, тъй като в деня на връчването длъжникът не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България – чл. 423,
ал.1, т.2 от ГПК.
Смисълът на основанието е да се даде възможност на длъжника, който
не е имал обичайно местопребиваване в Република България, да се защити
като подаде възражение пред въззивния съд. Това основание, за разлика от
хипотезата на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, не съдържа изискване съдът да е
допуснал нарушение на процесуалните правила при връчване на заповедта за
изпълнение. В конкретния случай законът отдава значение на факта, че след
като не е връчена лично на длъжника заповедта за изпълнение, при
отсъствието му от страната, макар правилата на призоваването да са спазени,
той обективно не е имал възможност да узнае за нея и да упражни правото си
на възражение чл. 414 от ГПК.
Не се спори, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1395/2021 г. по описа на Районен съд –
Шумен, не е връчена лично на длъжника, при което е налице първата
предпоставка от фактическия състав на основанието по т.2 на ал.1 за
3
приемане на възражението по чл. 423 от ГПК.
По втората предпоставка: Според чл. 48, ал.7 от КМЧП, под обичайно
местопребиваване на физическото лице се разбира мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост
от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за
определяне на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
От представените с възражението писмени доказателства – документи
на английски език с превод на български: писмо – отговор от 16.10.2019г. във
връзка с кандидатстване по схема на ЕС за пребиваване за период от 5 г. до
17.10.2024г., съгласно имиграционните правила на Англия, фиш за заплата от
работодател в Англия и от разпита на допуснатите по делото свидетели Е.Д. –
дъщеря на длъжника от първият му брак и В.Т. – без роднинска връзка със
страните, може да се приеме за доказано, че длъжникът Л.И. Д. от 2017г. се е
установил трайно да живее и работи във Великобритания, с което обичайното
му местопребиваване се е изместило извън пределите на Република България
вкл. и към датата на връчване на заповедта.
От друга страна, от материалите по ИД 2021*0400064 на ЧСИ Я. Б. с
рег. № *, приложено към настоящото е видно, че процесната заповед за
изпълнение не е връчвана на длъжника, а на същия от ЧСИ е изпратено
съобщение с изх. № 2475/02.06.2021г. в което му се съобщава, че по вече
образуваното ИД №2021*0400064 се присъединяват вземания в размер на още
80 000лева. Това съобщение е получено на 10.06.2021г. от лицето А. Д. –
съпруга, за която от събраните по делото доказателства се установи, че е във
влошени отношения с длъжника и към момента на получаване на това
съобщение същата е в процес на развод с него, приключил с влязло в сила
съдебно решение от 12.11.2021г. по гр. д. № 20211210102228 по описа на РС –
Благоевград.
По делото са налице взаимнокореспондиращи доказателства, които
доказват, че в периода на връчване на съобщението от ЧСИ, длъжникът е бил
с местопребиваване извън страната и ангажираните доказателства са
достатъчни, за да обосноват наличието и на втората предпоставка за приемане
на възражението, с оглед установеното трайно отсъствие на лицето от
страната.
При така установените факти съдът намира, че е налице основанието на
чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК /заповедта не е била връчена лично на молителя и в
деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията
на Република България/, поради което възражението на длъжника Л.И. Д.
следва да бъде прието.
С оглед на горното и доколкото липсата на обичайно местопребиваване
4
на територията на Република България на длъжника – физическо лице към
датата на издаване на заповедта за изпълнение е отрицателна процесуална
предпоставка, препятстваща издаването на исканата от кредитора заповед –
аргумент от чл. 411, ал. 2, т. 5 /предишна т. 4/, предл. първо ГПК, то
проверката за наличие и на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК /ненадлежно
връчване на заповедта за изпълнение/ се явява безпредметна.
При така установената недопустимост на издадената срещу длъжника
Л.И. Д. Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и в съответствие с
правомощието си по чл. 423, ал. 3, изр. последно, във вр. с чл. 411, ал. 2, т. 5
/предишна т. 4 / от ГПК, въззивният съд следва служебно да обезсили
процесната заповед за изпълнение, както и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
Предвид горното, искането на длъжника за разглеждане на частната
жалба по чл. 419 от ГПК се явява лишено от предмет, поради което не следва
да бъде разглеждана.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на длъжника разноските за настоящото производство за заплатена държавна
такса в размер на 25.00 лева.
Процесуалният представител на молителя адв. Р.Р. от АК – П.
претендира да му бъдат присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение
съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за осъществената безплатна правна защита на осн. чл. 38, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В случая видно от представеният договор за
правна защита и съдействие длъжникът Л.И. Д. е представляван безплатно от
пълномощник, поради което е налице хипотезата на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в този случай и предвид изхода на спора
насрещната страна дължи разноски за възнаграждение на адв. Р.Р. от АК – П.
и ответника ще следва да бъде осъден да заплати сумата от 1 730 (хиляда
седемстотин и тридесет) лева, представляваща възнаграждение за
процесуално представителство и защита, изчислено по реда на чл. 7, ал. 7 във
вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Настоящото определение е окончателно и неподлежи на обжалване, тъй
като по съществото си производството е извънинстанционно, след като е
насочено към отмяна на влязла в сила заповед; актът по чл. 423 от ГПК не
съставлява определение по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК, което да прегражда
по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в
закона; не е определение и по смисъла на ал. 3, тъй като въззивният съд се
произнася не като въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от
закона правомощия.
По изложените съображения, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение на длъжника Л.И. Д. с ЕГН ********** с пост.
адрес: гр. Б., ул. №, ет. , ап. срещу Заповед № 365/26.05.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 1395/2021 г.
по описа на РС – Шумен, в полза на заявителя „Колект БГ“ АД с ЕИК
*********.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 365/26.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 1395/2021 г. по описа на
РС – Шумен, в полза на заявителя „Колект БГ“ АД с ЕИК *********, както и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист, на основание чл. 423, ал. 3,
изр. последно, във вр. с чл. 411, ал. 2, т. 5 /предишна т. 4 / от ГПК, по
отношение на длъжника Л.И. Д. с ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Б., ул.
№, ет. , ап..
ОСЪЖДА „Колект БГ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „Рачо Петков казанджията“ № 4, ет. 6
да заплати на Л.И. Д. с ЕГН ********** с пост. адрес: гр. Б., ул. №, ет. , ап.
сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева – разноски за производството за
внесена държавна такса и на адв. Р.Р. от АК – П., със съд. адрес: гр. Л., ул. №
сумата от 1 730 (хиляда седемстотин и тридесет) лева – представляваща
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6