№ 13109
гр. София, 19.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100512453 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответниците в
първоинстанционното производство Е. И. М. и И. Д. М., чрез адв. В. срещу решение №
10052 от 13.09.2022 г., постановено по гр. д. № 70763/2021 г. по описа на СРС, 53
състав, в частта, в която са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД
срещу Е. И. М. и И. Д. М. установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд констатира, че на стр. 1, ред 9 от решението е посочено, че
ищецът претендира от ответниците сумата от 3847,22 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ през периода м.09.2018 г. - 04.2020 г.
Същият период е посочен и в мотивите на решението на редове 18 и 21 на стр. 4.
Същевременно в диспозитива на решението за период на неплатена цена на доставена
топлинна енергия е посочен период от м.02.2018 г. до м.04.2020 г.
На второ място на стр. 1, ред 10 от решението е посочено, че ищецът претендира
от ответниците и сума за дялово разпределение за период 08.2018 г. -02.2020 г. в
размер на 41,31 лв., от които 34,03 лв. – главница и 7,28 лв. лихва. На стр. 4 последния
абзац съдът е изложил съображения за отхвърляне на сумата в размер на 34,03 лв.,
представляваща стойност на услугата за извършване на дялово разпределение за
периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г. Същевременно в диспозитива на решението
липсва произнасяне по иска за цена за услугата за дялово разпределение за топлинна
енергия, макар да е формирана воля за това в мотивите на съдебния акт.
На следващо място, съдът констатира и че в решението на стр. 1 от същото,
съдът е посочил, че ищецът претендира от ответниците вземане за законна лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК /като същото е депозирано на 01.09.2021 г./. В диспозитива не съдебното
решение, на ред 7 от същото, съдът е присъдил законна лихва върху главницата за
топлинна енергия, считано от 24.03.2021 г. до изплащане на вземането.
По изложените съображения съдът намира, че в решението са допуснати
очевидни фактически грешки – налице е несъответствие между мотивите на съдебния
1
акт и неговия диспозитив, по чието отстраняване обаче компетентен да се произнесе е
постановилият съдебното решение съд, съгласно нормата на чл. 247 ГПК. С оглед на
изложеното делото следва да се изпрати на СРС за извършване на преценка дали е
налице необходимост от провеждане на процедура по отстраняване на очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение или не.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 12453 по описа за 2022 г. на СГС,
ГО, II-Д въззивен състав.
ВРЪЩА гр. д. № 70763 по описа за 2021 г. на СРС, 53 състав за извършване на
преценка относно необходимостта от допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото съдебно решение, съобразно посоченото в мотивите
на настоящото определение.
СЛЕД ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕЦЕНКА, респ. ПОСТАНОВЯВАНЕ на влязъл
в сила съдебен акт по реда на чл.247 ГПК, делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на СГС за
произнасяне по депозираната въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2