РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 08.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Ирена Димитрова сложи за разглеждане адм. дело №412 по
описа за 2023 г. на ДАС,
докладвано от административния
съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.46 ал.5 от Закона за общинската собственост.
Образувано е по жалба на П.В.П. с ЕГН ********** и И.П.П. с ЕГН **********,***,
представлявани от процесуалния представител адвокат Д.А. с адрес ***, срещу
Заповед №879/12.06.2023 г. на кмета на Община град Добрич, с която на основание
на чл.44 ал.1 т.1 и чл.44 ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, както и чл.46 ал.1 т.6 и т.7 от Закона за общинската собственост
във връзка с чл.40 ал.2 във връзка с чл.40 ал.1 т.5 и т.6 от НРУУЖНННУРЖОЖФ на
Община град Добрич е прекратено наемното правоотношение на техния починал
наследодател П.И.П. с ЕГН ********** за общинско жилище, намиращо се в гр.
Добрич, ж.к.“Христо Ботев“ бл.1, вх.Б , ет.4, ап.12, възникнало на основание на
Заповед №97/21.02.1991 г. на началника на службата за жилищно настаняване при
Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – Добрич и Договор за отдаване
под наем на общински жилищен имот от 22.02.1991 г., като е постановено
жалбоподателите да освободят общинското жилище в едномесечен срок. В жалбата се излагат
подробни съображения за нейната незаконосъобразност поради нарушение на
процесуалния закон и противоречие с
материалния закон. Посочва се, че П.В.П. след смъртта на своя съпруг П.И.П. е
заместила по право същия в наемното правоотношение с Община град Добрич; същата
не е пребивавала на територията на друга държава за периода от датата на
смъртта на титуляра на настанителната заповед до 04.01.2021 г.; нито тя, нито нейният син И.П.П. са
отсъствали от жилището след смъртта на титуляра на настанителната заповед.
Настоява се за отмяна на оспорената заповед.
По
делото в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от административния
орган.
В
съдебното заседание жалбоподателите чрез своя пълномощник са заявили, че подписването
на договора само с починалия титуляр на заповедта П.И.П. не означава, че само
той е ползвател на апартамента; при сключването на договора през 1991 г. и
издаването на настанителната заповед в жилището са настанени както П.И.П., така
и неговата съпруга П.В.П. и техния син И.П.П.; от 1967 г. жилището е общинско; П.И.П.
и П.В.П. са сключили граждански брак през 1976 г. и винаги до настоящия момент
са живели само и единствено на този адрес; няма друго жилище, където биха могли
да отидат да живеят наследниците на починалия титуляр на настанителната
заповед; от 2017 г. до 2023 г. П.В.П. е работила к.к.„Албена“; преди това е имала
адресна регистрация в Гърция, тъй като е работила там, но въпреки всичко се е прибирала;
във връзка с работата в Гърция по-рано е била регистрирана на остров Санторини;
заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършена оценка на
обстоятелствата, които са свързани с
личното положение, финансовото и здравословно състояние на лицата - наследници
на титуляра на настанителната заповед, ползващи жилището в гр. Добрич, ж.к.„************** като свой дом; преди издаването на оспорената заповед не
са изследвани рисковете жалбоподателката и нейният син да останат бездомни, ако
заповедта бъде изпълнена; също така не е изследвано обстоятелството, че
наемателят, респективно неговите наследници впоследствие редовно и в срок са
заплащали всички консумативи и задължения; всичко това сочи, че изискванията за
пропорционалност на заповедта не са налице, което води до нейната
незаконосъобразност; съгласно чл.29 ал.1 от
НРУУЖНННУРЖОЖФ на Община град Добрич починалият титуляр се замества от
преживелия съпруг, като това заместване става по право; не е необходимо
преживелият съпруг да предприема каквито и да било действия, за да бъде това
заместване извършено; П.В.П. няма друго жилище и отговаря на изискванията на
Община град Добрич; настояват за постановяването на решение, с което се отменя изцяло
Заповед №879/12.06.2023 г., както и за присъждането на сторените по делото разноски.
В
съдебното заседание ответникът чрез своя процесуален представител е посочил, че
жалбата е неоснователна и недоказана; подложената на съдебна проверка
административна заповед черпи правното си основание от нормите на чл.44 ал.2 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.46 ал.1 т.6 и т.7
от Закона за общинската собственост, чл.40 ал.2 във връзка с чл.40 ал.1 т.5 и
т.6 от НРУУЖНННУРЖОЖФ; при прекратяването
на наемното правоотношение административният орган е извършил проверка по реда
на чл.46 ал.4 от Закона за общинската собственост дали наемателят отговаря на
всички условия за настаняване под наем в общинско жилище с оглед продължаване
на наемното правоотношение; съгласно разпоредбата на чл.29 ал.1 т.3 от
споменатата наредба при смърт на титуляр преживелият съпруг, съответно неговите
наследници могат да го заменят при подаване на заявление в 6-месечен срок от
установяването на факта на смъртта; в конкретния случай П.В.П. е подала
заявление 2 години след настъпването на събитието; при проверка на условията за
настаняване, на които следва да отговаря титуляр на общинското жилище,
респективно неговите наследници, е получена официална справка от служба „ГРАО“
при Община гр. Добрич, от която е видно, че от 05.12.2002 г. до 04.01.2021 г. П.В.П.
трайно не е обитавала общинското жилище; същата е била с настоящ адрес на
територията на Република Гърция. Съгласно чл.40 ал.1 т.8 от посочената наредба
наемните правоотношения се прекратяват при необитаване на общинския апартамент
за повече от шест месеца, освен при наличието на доказани медицински нужди,
което следва да се подкрепи с писмени доказателства, или при завършване на
висше образование, ако някой от домакинството е студент и му се налага трайно
да не обитава общинското жилище, което съответно пак се доказва със надлежните писмени
документи; в настоящия случай нито една от тези хипотези не е налице; ето защо
административният орган, събирайки всички писмени доказателства, правилно и законосъобразно е издал процесния
акт, който трябва да бъде потвърден.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирани лица - адресати на оспорената заповед, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
От данните по административната преписка се установява,
че със Заповед №879/12.06.2023
г. на кмета на Община град Добрич на основание на чл.44 ал.1 т.1 и чл.44 ал.2
от Закона за местното самоуправление и местната администрация, както и чл.46
ал.1 т.6 и т.7 от Закона за общинската собственост във връзка с чл.40 ал.2 във
връзка с чл.40 ал.1 т.5 и т.6 от Наредбата за реда и условията за установяване
на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища
от общинския жилищен фонд на Община град Добрич (НРУУЖНННУРЖОЖФ) е прекратено
наемното правоотношение на починалия наследодател на жалбоподателите П.И.П. с
ЕГН ********** за общинско жилище, намиращо се в гр. Добрич, ж.к.“*************, възникнало на основание на Заповед №97/21.02.1991 г. на
началника на службата за жилищно настаняване при Изпълнителния комитет на
Общински народен съвет – Добрич и Договор за отдаване под наем на общински
жилищен имот от 22.02.1991 г., като е постановено жалбоподателите да освободят
общинското жилище в едномесечен срок от връчването на заповедта. Изложените
мотиви от органа са отпадане на условията и изтичане на срока за настаняване на
наемателя в общинско жилище; съгласно препис – извлечение от акт за смърт
№958/18.08.2017 г. титулярът на общинското жилище е починал на 17.08.2017 г., а
преживялата съпруга П.В.П. е подала заявление за промяна на титуляр на
15.07.2019 г., което е извън законоустановения срок и се явява нарушение на
изискванията на посочената по-горе наредба; след извършена служебна проверка на
02.02.2023 г. е установено, че настоящият адрес на преживялата съпруга е бил на
територията на Република Гърция през периода от 05.12.2002 г. до 04.01.2021 г.,
което представлява нарушение на изискванията и означава, че общинското жилище
не се обитава трайно.
Представена е Заповед №97/21.02.1991 г. на началника на
службата за жилищно настаняване при Изпълнителния комитет на Общински народен
съвет – Добрич, с която са настанени П.И.П., П.В.П. и И.П.П. в процесния
апартамент, както и сключения въз основа на нея Договор за отдаване под наем на
държавен жилищен имот от 22.02.1991 г. Впоследствие е сключен договор за
отдаване под наем на общинския жилищен имот между „ЖИЛФОНД – ИНВЕСТ“ЕООД – гр. Добрич
(еднолична собственост на Община град Добрич) и П.И.П., за който като основание
е посочена горната заповед; последният договор е продължаван многократно с
анекси за 3 години, като последният представен такъв е от 13.01.2017 г. Между
страните не се спори, че починалият П.И.П. има за свои единствени законни
наследници жалбоподателите, като датата на сключването на гражданския брак между
него и П.В.П., прекратен със смъртта на съпруга, е 23.01.1976 г.
Обжалваната
заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в
кръга на предоставените му правомощия съгласно чл.46 ал.2 от Закона за
общинската собственост и в необходимата писмена форма, но при нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон.
Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение
представлява индивидуален административен акт, като в настоящия случай не са
спазени изискванията на чл.34 ал.1 и ал.3 от АПК за осигуряване на възможност
на засегнатите лица – жалбоподатели да участват в административното
производство, да се запознаят с доказателствата по преписката, да изразят
становища и да направят своите възражения. По отношение на жалбоподателя И.П.П.
не е спазено изискването и по чл.26 ал.1 от АПК за уведомяването му за
образуването на административното производство, което е започнало по инициатива
на административния орган. Уведомяването на П.В.П. е извършено основно във
връзка с нейното заявление за продължаването на договора за наем, като
единствено в края на уведомлението (на лист 24 от делото) е посочено, че
започва процедура по издаване на заповед за прекратяване на наемното
правоотношение за общинското жилище. Засегнатите лица не са били уведомени и за
нито едно от извършените действия по събиране на доказателства от Агенцията по
вписванията, ОД на МВР – Добрич и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД – гр.
Добрич. Неизпълнението на изискванията на чл.26 и чл.34 от АПК води до
нарушаване на чл.35 и чл.36 от АПК, като допуснатите нарушения са от
категорията на съществените, защото са довели до непълнота на доказателствата,
неизясненост на фактическата обстановка и неправилно приложение на материалния
закон.
Посочените
в заповедта фактически основания за издаването са подаденото заявление извън
6-месечния срок от смъртта на титуляра за неговата промяна, както и наличието
на настоящ адрес на П.В.П. на територията на Република Гърция през периода от
05.12.2002 г. до 04.01.2021 г. Наличието на регистриран адрес на друго място не
води автоматично до необитаване на жилището за повече от 6 месеца, както е
приел административният орган. Твърде често регистрацията се променя, за да се
отговори на определено административно изискване, каквото е например работата в
чужбина, а след това при напускане и промяна на действителното местопребиваване
временният адрес може да не бъде променен. Такава е и настоящата хипотеза, като
жалбоподателката е представила доказателства за работата си в к.к.“Албена“ през
периода от 2017 г. до настоящия момент. Налице са и други доказателства за
реалното обитаване на процесното жилище след смъртта на титуляра на
настанителната заповед – такива са справките от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ДОБРИЧ“АД – гр. Добрич, според които всеки месец е имало немалка консумация на
вода в апартамента; И.П.П. от 2002 г. до настоящия момент има за постоянен и
настоящ адрес този на процесния апартамент; П.В.П. също от 2002 г. до настоящия
момент има за постоянен адрес този на процесното жилище. Нещо повече –
настоящият адрес на жалбоподателката от 04.01.2021 г. досега е този на
процесното жилище и няма основание да бъде извършвана преценка на условията, на
които тя отговаря, към някой друг момент. Основателно е и другото твърдение на И.П.П.
и П.В.П. за допуснато от административния орган нарушение на материалния закон
– съгласно чл.29 ал.1 от Наредбата за реда и
условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление
и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич починалият титуляр на настанителната заповед
може да бъде заменен по право като наемател от преживелия съпруг/съпруга. Тази норма е пълен унисон с нормата на чл.24 ал.2 от Семейния кодекс,
според който управлението на общото имущество може да извършва всеки от
съпрузите, както и чл.32 от Семейния кодекс, съгласно който разходите за задоволяване на нужди
на семейството се поемат от двамата съпрузи и те отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Още при първоначалното издаване
на настанителната заповед на 21.02.1991 г. П.И.П. и П.В.П. са били съпрузи,
поради което последната след смъртта на своя съпруг по право е встъпила в
създаденото наемно правоотношение относно ползването на процесното общинско
жилище.
По
изложените съображения обжалваната заповед е неправилна и издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което са налице
основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 т.3 и т.4 от АПК и жалбата
следва да бъде уважена.
Заради
изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателите трябва
да бъдат присъдените сторените и поискани разноски в общ размер на 620 лева,
включително внесена държавна такса в размер на 20 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2
от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.В.П. с ЕГН ********** и
И.П.П. с ЕГН **********,***, Заповед №879/12.06.2023 г. на кмета на Община град
Добрич.
ОСЪЖДА Община град Добрич с административен адрес гр.
Добрич, ул.“България“ №12, представлявана от кмета Й.Т.Й., да заплати на П.В.П. с ЕГН ********** и
И.П.П. с ЕГН **********,***, направените разноски по административно дело №412/2023 г.
по описа на ДАС в размер на 620 (шестстотин и двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: