Р Е Ш Е Н
И Е
№ 477/15.3.2023г.
гр. Пловдив, 15.03.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора БОРИС МИХОВ,
като разгледа КАД № 18 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М.Д.А.,***, чрез
пълномощник адв. М., срещу Решение № 1955 от 07.11.2022 г., постановено по
адм. дело № 2308/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХIII състав, в отхвърлителната му част, като се твърди незаконосъобразност на съдебното решение
като постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост –
касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното
решение в частта, касаеща отхвърления размер на предявените искове и вместо
него да постанови друго по същество, с което се уважи искът в неговата цялост.
Ответникът - ГДИН – София в писмен отговор от процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Навежда твърдения, че решението в обжалваната му част е обосновано и
справедливо и като такова следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище
за неоснователност на касационната жалба.
Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след
като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която
решението в обжалваната му част е неблагоприятно, подадена е в срок, поради
което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд са предявени
искови претенции от М.Д.А. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение в общ размер
на 56 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, както следва:
3 000 лв. за периода от 02.02.2015 г. – до 05.05.2015 г., когато твърди,
че е пребивавал в Арест Пловдив; 15 000 лв. за периода от 05.05.2015 г. до
08.12.2016 г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив; 5 000 лв.
за периода от 29.10.2017 г. до 12.05.2018 г., когато твърди, че е пребивавал в
Арест Пловдив; 25 000 лв. за периода от 12.05.2018 г. до 15.06.2020 г.,
когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив; 5 000 лв. за периода от
17.08.2020 г. до 28.04.2021 г., когато твърди, че е пребивавал в Арест Пловдив
и 3 000 лв. за периода от 28.04.2021 г. до 25.08.2021 г. (датата на предявяване на исковата молба), когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив.
Вредите се сочи, че са в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив,
както и наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив.
По отношение на трите пребивавания в Арест Пловдив възраженията на
ищеца са, че е поставян в условията на пренаселеност, липса на естествена
светлина, поради малкия размер на прозорците, наличието на дървеници, хлебарки
и мухъл в спалните помещения, както и принуждаване да се съблича гол преди и
след всяко свиждане с адвокат или близък.
А за Затвора Пловдив твърденията са следните: във всички килии, в
които е пребивавал, нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.; липса на
вентилация, чрез която да се пречиства въздухът, която ведно с пренаселеността,
довело до задух и кашлица у ищеца; лошо състояние на тоалетните в килиите –
неработещи казанчета, липса на работещи чешми или умивалници, липса на
уединение, тъй като тоалетните не са шумоизолирани; лошо състояние на банята –
на л.св. се налага да се къпят по 30-40 заедно при работещи само 5-6 душа, от
които тече или гореща или ледено студена вода, водата е с лошо качество и не
става за пиене, въпреки това, ищецът я пие, тъй като няма откъде другаде, което
водело до вирусни инфекции и заболявания у ищеца; банята не се дезинфекцирала
след всяко къпане; неосигуряване на достатъчен приток на естествена слънчева
светлина; липса на външна изолация на стените в Затвора Пловдив, вследствие от
което отоплението през зимата е трудно и има случаи, в които не може да заспи
поради ниските температури; непредоставяне на достатъчно дебели завивки, като
на молбите за предоставяне на такива, е получавал отказ; спалното и постелъчно
бельо се сменяло изключително рядко, което е предпоставка за развъждане на дървеници
и бълхи в леглата, вследствие на което ищецът става обект на нападения от
насекоми и постоянно има обриви по тялото и крайниците; недостатъчно и
нередовно дезинфекциране на затворническите помещения; липса на водена с ищеца
индивидуална и корекционна работа, непредоставена възможност за участие в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа, довело до
поведенческа и личностна криза у ищеца.
При постановяване на своето решение, съдът е приел, че е сезиран с
искова молба, предявена от М.Д.А., срещу ГДИН - София, за присъждане на
обезщетение в общ размер на 56 000 лева, за понесени от ищеца неимуществени
вреди от бездействията на администрацията в Арест Пловдив и Затвора Пловдив,
вследствие на държането му в пренаселени килии, в които нетната площ е под 3
кв.м., без постоянен достъп по санитарен възел и постоянно течаща топла и
студена вода, липса на естествена светлина, наличие на гризачи и дървеници, от
които не може да се спи, наличие на мухъл.
Мотивирано е, че от събраните и описани в решението доказателства,
се установява, че ищецът е пребивавал в Арест Пловдив в следните периоди: от
30.01.2015 г. до 08.05.2015 г., от 30.10.2018 г. до 29.05.2019 г. и от
18.08.2020 г. до 22.04.2021 г., същевременно претендира обезщетение за периодите
от 02.02.2015 г. до 05.05.2015 г., от 29.10.2017 г. до 12.05.2018 г. и от
17.08.2020 г. до 28.04.2021 г. С оглед направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност (погрешно посочено в решението, че е направено от ищеца), решаващият съд, след като е цитирал относимите правни
норми, е приел, че исковата претенция за периода от 02.02.2015 г. до 05.05.2015
г. е погасена по давност, тъй като ищецът е постъпил в ареста на 02.02.2015 г.
и на 05.05.2015 г. е напуснал същия (при положение, че по-горе в решението е посочено, че ищецът е
пребивавал в ареста до 08.05.2015 г.). При така установеното е прието, че исковете претенции, досежно
Арест Пловдив, следва да бъдат разгледани по същество само за следните периоди:
от 30.10.2017 г. до 12.05.2018 г. и от 18.08.2020 г. до 22.04.2021 г. Като
неоснователни и недоказани са приети твърденията на ищеца, че в ареста не са
били спазени законовите изисквания, тъй като от приетата по делото справка от
Началник сектор „Арести“ ОС ИН гр. Пловдив е установено, че в помещенията, в
които ищецът е пребивавал, има достатъчно пространство, достъп до естествена
светлина и въздух, поддържа се хигиена, т.е. спазени са общите принципи и
стандарти, поради което искът в тази му част е прието, че следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение исковите претенции, касаещи престоя на ищеца в
Затвора Пловдив, от събраните по делото доказателства, съдът е приел, че се
установява, че той е пребивавал в Затвора Пловдив през следните периоди: от
30.01.2015 г. до 13.04.2016 г. – когато е преместен в ЗООТ Смолян; от
29.10.2018 г. до 15.06.2020 г. и от 28.04.2021 г. до датата на предявяване на
исковата молба в съда, същевременно е претендирал обезщетение за периодите от
05.05.2015 г. до 08.12.2016 г.; от 12.05.2018 г. до 15.06.2020 г. и от
28.04.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.08.2021 г.
Констатирано е, че в исковата молба ищецът не е претендирал обезщетение за
престоя му в ЗООТ Смолян (погрешно посочено като Затвора гр. Смолян). А във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност е прието, че за периода 30.01.2015 г. до 13.04.2016 г.
погасителната давност започва да тече от момента на преустановяване на
незаконосъобразните бездействия, а именно от 13.04.2016 г. и изтича на
13.04.2021 г., като исковата молба е подадена на 25.08.2021 г., поради което
исковата претенция за този период (без да се посочи кой е той) е приета за погасена по давност. При така установеното съдът е
приел, че следва да се произнесе по същество за следните периоди: от 29.10.2018
г. до 15.06.2020 г. и от 28.04.2021 г. до датата на предявяване на исковата
молба в съда. Посочено е, че предметът на делото е очертан в исковата молба,
според която се търси обезщетяване за твърдени от ищеца претърпени неимуществени
вреди, които са последица от липса на достатъчно жилищна площ. С оглед
доказателствената тежест в процеса, съдът е констатирал, че ответникът не е
представил каквито и да е доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив за
периода от 29.10.2018 г. до 04.06.2019 г., а относно останалите периоди,
предвид информацията в табличен вид в цитираните в решението становища, е
прието, че не са били спазени изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за
минималната жилищна площ за един лишен от свобода за следните периоди от
04.06.2019 г. до 15.06.2020 г.; от 11.05.2021 г. до „13.15.05.2021 г.“;
от 25.05.2021 г. до 21.06.2021 г.; на 22.06.2021 г.; от 21.06.2021 г. до
12.07.2021 г.; от 20.07.2021 г. до 28.08.2021 г. Мотивирано е, че по делото не
са установени данни да има гризачи и дървеници, доколкото от страна на
затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани
периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които касаят целия исков
период, отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват
ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията на
Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Констатирано е на
следващо място, че няма нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като в
спалните помещения е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода,
а по отношение на топлата е установено, че времето за достъп до такава, е
посочено в утвърден график от Началника на Затвора Пловдив за разпределение на
времето на лишените от свобода. В този смисъл оплакванията относно липсата на
топла и студена вода и санитарен възел са приети за неоснователни и недоказани.
При така установеното, първоинстанционният съд е приел, че ищецът
е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, като конкретният размер на
следващото се обезщетение е посочено, че следва да бъде определен при
съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ,
съобразена се сочи да е и практиката на ЕСПЧ по конкретно посочени дела и
отчетени обстоятелствата, съставляващи проявления на незаконосъобразната
административна дейност и периода на исковата претенция: „…времето, през което
ищецът е пребивавал в затвора гр. Пловдив в пренаселени помещения, което е 674
дни …“.
Съответно при прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС съдът е
приел, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за
неимуществените вреди, настъпили за периодите от 29.10.2018 г. до 15.06.2020
г.; от 11.05.2021 г. до 16.05.2021 г.; от 21.05.2021 г. до 22.06.2021 г.; от
25.06.2021 г. до 12.07.2021 г.; от 20.07.2021 г. до 25.08.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) или „…общо 299 дни“ вкл. в Затвора Пловдив, възлиза на
1 794 лв. За останалата част – за разликата над 1 794 лв. до пълния
предявен размер от 56 000 лв. исковата претенция като неоснователна е
прието, че следва да се отхвърли.
Тук е мястото да се посочи, че решението, в частта, в която е
осъдена ГДИН да заплати на М.Д.А. сумата в размер на 1 794 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя му в Затвора Пловдив за следните периоди: от 29.10.2018 г. до
15.06.2020 г.; от 11.05.2021 г. до 16.05.2021 г.; от 21.05.2021 г. до 22.06.2021
г.; от 25.06.2021 г. до 12.07.2021 г.; от 20.07.2021 г. до 25.08.2021 г., както
и в частта за разноските, е влязло в сила. Предмет на разглеждане в настоящото
производство е решението в частта, в която съдът е отхвърлил „…иска в останалата му част по периоди и за
разликата до пълния му предявен размер от 56 000 лв.“.
След като прецени наведените в касационната жалба доводи и въз
основа на служебната проверка за допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, настоящият
касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но
неправилно в оспорената в настоящото производство част. Спорът обаче не може да
бъде решен по същество от настоящата инстанция, тъй като при разглеждане на
делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Установява се на първо място от исковата молба, че с нея са
заявени шест искови претенции, като са посочени конкретни периоди на
пребиваване във всяко едно затворническо заведение, а така също и конкретните
претендирани суми. За всяко едно от заведенията – Арест Пловдив и Затвора
Пловдив са изложени отделни твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС
от органите по чл. 284, ал. 1 от с.з., като са направени и доказателствени
искания. В тази връзка и с оглед депозирания от ответника отговор на исковата
молба и представените с него доказателства, на страните е следвало да бъдат
дадени указания за разпределяне на доказателствената тежест при съобразяване на
обстоятелството, че производството е по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС, поради
което и на ищеца е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно
доказване осъществяване на твърдените нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на органите по чл. 284, ал. 1 от с.з., а доказването
на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а
на оборване от страна на ответника по пътя на обратното доказване, което също
следва да бъде пълно. На ответника е следвало да се укаже и че тази оборима
презумпция се простира и върху причинната връзка между нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат, т.е. тежестта да я обори в случая е на
ГДИН, като може да стори това с всички допустими по ГПК доказателствени
средства. Това в случая не е било сторено.
На следващо място, настоящият съдебен състав констатира, че
първоинстанционният съд се е произнесъл само по една част от наведените
оплаквания. Така, по отношение на наведените твърдения, че по време на
пребиваването на ищеца в Арест Пловдив, е бил принуждаван да се съблича гол
преди и след всяко свиждане с адвокат или близък, липсва произнасяне. По
идентичен начин стои въпросът и по отношение твърденията за наличие на
дървеници, хлебарки и мухъл в помещенията, в които е бил настанен А.. Липсва
произнасяне и по голяма част от наведените твърденията, касаещи Затвора
Пловдив, а именно: че е налице липса на вентилация, чрез която да се пречиства
въздухът, което обстоятелство, ведно с пренаселеността, е довело до задух и
кашлица у ищеца; тоалетните в килиите са в лошо състояние – с неработещи
казанчета, липса на работещи чешми или умивалници, липса на уединение, тъй като
тоалетните не са шумоизолирани; че банята е в лошо състояние – на л.св. се
налага да се къпят по 30-40 заедно при работещи само 5-6 душа, от които тече
или гореща или ледено студена вода, водата е с лошо качество и не става за
пиене, въпреки това, ищецът я пие, тъй като няма откъде другаде, което водело
до вирусни инфекции и заболявания у него; банята не се дезинфекцирала след
всяко къпане; че не е осигуряван достатъчен приток на естествена слънчева
светлина; че липсва външна изолация на стените в Затвора Пловдив, вследствие от
което отоплението през зимата е трудно и има случаи, в които ищецът не може да
заспи поради ниските температури; че не са предоставяни достатъчно дебели
завивки, като на молбите за предоставяне на такива, е получавал отказ; че
спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко; че недостатъчно и
нередовно се дезинфекцират затворническите помещения; че липсва водена с ищеца
индивидуална и корекционна работа и не му е предоставена възможност за участие
в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, довело до
поведенческа и личностна криза у него. Съдът е обсъдил само твърденията за
липса на достатъчно жилищна площ и наличието на дървеници и гризачи, последното
от които дори не е наведено като твърдение. По идентичен начин и съдът се е
произнесъл по наличието на осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена
вода в килиите, в които пребивавал, без да са били наведени възражения в тази
насока, както и по отношение на осигуряването на топла вода.
Все в тази насока следва да се посочи още и че не става ясно в кои
периоди съдът е приел, че ищецът е пребивавал в Арест Пловдив, съответно в
Затвора Пловдив, доколкото е налице противоречие в мотивите на оспорваното
съдебно решение, което пък препятства извършването на проверка по отношение на
приетите за погасени по давност искови претенции.
Така например, по отношение на първата искова претенция в размер
на 3 000 лв. за периода от 02.02.2015 г. до 05.05.2015 г., в който ищецът
твърди, че е пребивавал в Арест Пловдив, съгласно приетата и неоспорена от
страните справка от Началник Сектор „Арести“ ОС „ИН“ гр. Пловдив (л. 34 от адм. дело № 2308/2021 г.), ищецът е пребивавал от 30.01.2015 г. до 08.05.2015 г., когато е
изпратен в Затвора Пловдив, т.е. на 08.05.2015 г. А. ***. Същевременно обаче
съдът е приел, че е напуснал ареста на 05.05.2015 г. и тази е датата, към която
е извършвана преценка за изтекла погасителна давност.
По идентичен начин стои въпросът и с исковата претенция в размер
на 15 000 лв. за периода от 05.05.2015 г. до 08.12.2016 г., в който ищецът
твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив. Съгласно приетата и неоспорена от
страните справка за правното положение на лицето (л. 53 от адм. дело № 2308/2021 г.), по НОХД № 2712/2015 г. на ПРС, е определено А. да изтърпи
наказание в размер на пет месеца и двадесет и три дни, с начало на изтърпяване 29.01.2015 г.
Съгласно цитираната по-горе справка от Арест Пловдив, А. е пребивавал в ареста
от 30.01.2015 г. до 08.05.2015 г., когато е бил изпратен в Затвора Пловдив. А
съгласно становище от ИСДВР Владимир Иванов (л. 60-61 от адм. дело № 2308/2021 г.), със Заповед № 863/30.06.2015 г. е настанен в Шеста група, стая №
12, т.е. установява се, че до 08.05.2015 г. А. е бил в ареста, след тази дата
до 29.06.2015 г. няма данни къде е бил, а след 30.06.2015 г. е бил в затвора.
Същевременно обаче съдът е приел, че е бил в Затвора Пловдив от 30.01.2015 г. и
съответно е погасил по давност исковата претенция, касаеща периода 30.01.2015
г. до 13.04.2016 г., каквато претенция не му е била предявена.
В този смисъл и настоящият касационен състав намира, че в случаи
от категорията на процесния, с оглед правилното установяване на фактите по
делото, е следвало на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС от отделните
специализирани органи по изпълнение на наказанията – Арест Пловдив и Затвора
Пловдив да бъдат изискани и съответните доказателства, като им се укаже, че на
основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС в случай на непредставяне на изисканите
доказателства, съдът може да приеме за доказани твърдените от ищеца факти и обстоятелства.
При тези данни настоящият съдебен състав намира за основателни
направените оплаквания в касационната жалба – така констатираните неясноти и
неточности в атакуваното решение водят до извод, че същото в обжалваната в
настоящото производство част, е постановено при неизяснена фактическа
обстановка, тъй като първоинстанционният съд не е установил по безспорен начин
в кои периоди е пребивавал ищецът в Арест Пловдив и Затвора Пловдив и какви са
били условията, при които е пребивавал. Като е разгледал иска при неизяснена
фактическа обстановка, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение
на съдопроизводствени правила, довело до порочно решение. При тези съображения
решението следва да бъде отменено в обжалваната му част и делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото, съдът следва да разпредели
доказателствената тежест, да изясни и установи точния период на пребиваване на
ищеца в Арест Пловдив и Затвора Пловдив, като при необходимост, с оглед
правилното установяване на фактите по делото, на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС да изиска и съответните доказателства с указание, че на основание чл.
284, ал. 3 от ЗИНЗС в случай на непредставяне на изисканите доказателства от
съответното затворническо заведение, съдът може да приеме за доказани
твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Едва след изясняване на всички
релевантни обстоятелства, съдът следва да формира извода си за наличие или
липса на осъществяване на твърдените нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на
органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, а при положителен отговор на този въпрос,
да извърши преценка за настъпването на твърдените неимуществени вреди и
причинната връзка между нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен
резултат, след което да определи следващото се обезщетение при съобразяване с
актуалната практика на ЕСПЧ, в т.ч. с постановените на 04.06.2020 г. решения по
делата Йорданов и Джелебов срещу България и Иванов и други срещу България.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
Административен съд – Пловдив, ХХІ състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1955/07.11.2022 г.,
постановено по адм. дело № 2308/2021 г. по описа на Административен съд -
Пловдив, XIII състав в неговата отхвърлителна част.
ВРЪЩА делото в тази част на
Административен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда при
съобразяване с дадените указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: