Р Е Ш Е Н И Е
№267/12.12.2019г.
Град Варна
Варненският
окръжен съд
Наказателно отделение
На
пети декември Две хиляди
и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
СТАНЧО
САВОВ
Секретар Нели Йовчева
като разгледа докладваното от съдия
Светла Даскалова
ВНЧХД № 1030 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 313 и
сл. от НПК.
Предмет на въззивното производство е
присъда № 186 по НЧХД № 119/2019 год. по описа на ВРС – ХХХVIII-ми
наказателен състав, постановена на 01.08.2019 год., с която подсъдимият Д.С.Б.
е бил признат за виновен в това, че на 21.07.2018 година в град Варна се е
заканил на Д.И.Н. с престъпление против неговата личност като му казал „марш от
тук, защото отивам да си взема пистолета“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му. За това деяние на основание чл.144,
ал.1 вр. чл.78а, ал.1 от НК Б. е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
На основание член 304 от НПК подсъдимият Б. е оправдан
за това, че на 21.07.2018 година в град Варна да се е заканил на Д.И.Н. с
престъпление против неговата личност като след пристигането на полицейския
патрул си „взел пистолета“ и заявил „ако не излезеш веднага или влезеш пак в
дворното място ще стрелям по теб с пистолета“.
Подсъдимият Б. е бил признат за виновен в това, че на
21.07.2018 в град Варна причинил на частния тъжител Д.И.Н. лека телесна повреда
изразяваща се травматични отоци в областта на дясната лицева половина и
контузия на дясната долночелюстна става - лека степен, обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. За това деяние на основание
чл.130, ал.1 вр. чл.78а, ал.1 от НК Б. е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
С присъдата подс.Б. е осъден да
заплати на ч.т. Н. сумата в размер на 600 лева, представляваща
обезщетение за причинени с деянието по чл.144, ал.1 от НК неимуществени вреди и
сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за причинени с деянието по
чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди, и двете суми ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието до окончателното им изплащане. Двата граждански
иска са били отхвърлени над посочените размери. Присъдени са в полза на ч.ч. и
разноските, сторени от него.
С присъдата подс.Б. е осъден да
заплати държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск в размер на 56
лева.
Срещу така постановената присъда е
подадена въззивна жалба от адв.Ч., служебен защитник на подс. Б.. В жалбата се
навеждат доводи за това, че постановеният първоинстанционния съдебен акт е
неправилен, необоснован и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна и
постановяването на нов, с който подс.Б. бъде оправдан.
По съществото на делото пред
въззивната инстанция адв.Ч., посочва, че изцяло поддържа депозираната въззивна
жалба. Прави се искане жалбата да бъде уважена и подсъдимия да бъде оправдан.
Повереникът на ч.т., адв.Г. изразява
становище, че липсват основания за отмяна на първоинстанционната присъда. Моли
присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена изцяло. Претендира
присъждане на сторените поделото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт
по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,
подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по
същество се явява неоснователна.
От фактическа страна, първостепенният съд в
съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по
безспорен начин следното:
Майката на частния тъжител Н.-
Славейка С. и подс. Б. притежавали недвижими имоти с обща граница, като по повод
на тези имоти водили помежду си граждански дела. По силата на съдебно решение
по гр.д. № 15723/2014 г. по описа на ВРС, влязло в сила на 22.04.2016 г. подс. Б.
е бил осъден да предаде владението на имота на С. и останалите съсобственици,
на основание чл.108 от ЗС.
На 21.07.2018 г. сутринта ч. тъжител Н.,
заедно със свидетелите Славейка С. и Снежанка С. посетили имота , находящ се в
гр. Варна, местност „Прибой“, кв. „Галата“, като целта им била да обработят
имота. При пристигането им на място, те отвързали оградата , за да влязат
вътре.
При това при тях отишъл подс. Б. ,
който започнал да крещи „Марш оттук“, „марш оттук, няма да влизате!“ При това
ч. тъжител Н. възразил, че имат документи. Подс. Б. казал „Изчезвайте, ще ви
унищожа“, след което замахнал с юмрук и ударил ч. тъжител Н. в дясната страна
на лицето. От силата на удара ч. тъжител Н. се олюлял и се подпрял на стената.
Свидетелката Славейка С. попитала
подс. Б. защо бие момчето й , но подс. Б.
продължил да вика, като заявил: „марш оттук“ „отивам да си взема пистолета“
обърнал се към ч. тъжител и му казал, че ще го разстреля, след което се
отдалечил.
За случилото се било
сигнализирано ОДМВР – Варна, тъй като ч.
тъжител Н., свидетелките се изплашили за своя живот.
На място пристигнал екип на ІV РУ
ОДМВР Варна, в състава на който влизали свидетелите Пелов и Петров.
Полицейските служители възприели подс.
Б. , който носел препасан кобур с газово оръжие.
Ч. тъжител Н. и двете свидетелки
обяснили на полицейските служители, че са били заплашени от подс. Б., както и
изяснили отношенията си по повод на имотен спор. В присъствието на свид. Пелов
и свид. Петров подс. Б. продължил конфликта по отношение на оградата, но не
употребил обидни думи или закани. Само твърдял, че те нямат право да влизат в
имота.
За установеното свид. Пелов съставил
докладна записка, в която посочил, че по данни от пострадалите, подс. Б. ги е
заплашвал със саморазправа, че притежава оръжие, да не влизат в неговия имот.
Подалият сигнала се оплакал, че подс. Б. му е посегнал, като бил насочен към РУ да се тъжи по случая.
След намесата на полицейските
служители всички си тръгнали, защото ги било страх, а ч. тъжител Н. посетил болнично заведение, тъй
като започнал да се подува.
Видно от Медицинско удостоверение
№705/2018г. на 21.07.2018г. ч. тъжител Н.
е получил травматични отоци в областта на дясната лицева половина, контузия на
дясната долночелюстна става лека степен. Травматичните увреждания са резултат
на действието на твърд, тъп предмет и биха могли да бъдат получени по указаните
време и начин. Обусловили са временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
След нанасяне на телесната повреда ч.
тъжител изпитвал болки при дъвчене и това наложило да се храни с пюрета около
20 дена, залитал и имал главоболие. Вследствие на заканите , отправени от подс.
Б. той бил стреснат и това състояние продължило известно време.
Тази фактическа обстановка
е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата се доказва от
показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното следствие, заключението на вещото лице и писмените доказателства по делото.
Първоинстанционният съд след
внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства е постановил
присъдата си, като е признал за виновен подс.Б. по обвинението че е причинил
лека телесна повреда ч.т. Н., както и че се е заканил на тъжителя Н. с
престъпление против неговата личност като му казал „марш от тук, защото отивам
да си взема пистолета“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му.
Тези изводи са правилни, обосновани,
кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от настоящият съдебен
състав.
Първоинстанционният съд е постановил
своето решение въз основа на задълбочен анализ на всички релевантни към делото
доказателства, като направените изводи са достатъчно обосновани и аргументирани
и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. Фактическите
констатации, от значение за правилното разкриване на обективната истина по
делото, са изведени след всестранна и задълбочена проверка на всички събраните
по делото доказателствени средства.
В конкретния случай по отношение на
основните факти, включени в предмета на доказване са събрани достатъчно
доказателства, които са и еднопосочни. Безспорно е установено, че на 21.07.2018
г. подс.Б. причинил лека телесна повреда на ч.т.Н..
За съставомерността на престъплението
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, събраните по делото
доказателства следва от обективна страна безспорно да установяват проявление в
действителността на съзнателен и целенасочен акт от страна на дееца, с който се
наранява телесната неприкосновеност на друго лице. В резултат на телесното
увреждане на последното лице причинено временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
В конкретния случай, чрез активни
телодвижения подсъдимият е причинил телесни увреждания на пострадалия Н., като
по този начин е причинил на последния разстройство на здравето, неопасно за
живота, определящ обективната съставомерност на деянието, както правилно е
посочил и първоинстанционния съд. Подсъдимият добре е знаел, че извършва
акт на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на тъжителя и че
употребява сила, но независимо от това, същият е извършил тези си
действия, добре съзнавайки, че ще последва телесно увреждане. Той е
насочил усилията си към осъществяването на акта, съзнавайки обществено опасния
характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния резултат.
По отношение деянието по чл.144, ал.1
от НК:
За осъществяване на престъплението по
чл. 144, ал. 1 от НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с престъпление против личността на другиго, която заплаха да
е приета от лицето и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването.
От субективна страна деецът следва да
съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от изплашения като
действителна заплаха. При това не е
необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да бъде осъществена.
Поради това и е правилна оценката на
първоинстанционния съд, че отправените заплахи и изрази от подсъдимия: „Марш
оттук, защото отивам да си взема пистолета“ по отношение на ч.тъжител Н., както
и въздействието, което са оказали те върху него, следствие на начина по който
са отправени, обуславят съставомерността
на деянието от обективна страна.
От показанията на свидетелките Сн. С.
и Сл. С. безспорно се установява, че следствие на отправените заплахи от подс. Б.,
ч.т. Н. е бил в състояние на силна уплаха и стрес. Нещо повече заплахите срещу
него са били отправени след като същия вече е преживял ситуация на упражнено
спрямо него физическо насилие от страна на подсъдимия.
Както правилно е посочил ВРС, подсъдимият
е целял да възбуди страх у лицето към което е отправил заканите с престъпление
против неговата личност и такъв е бил постигнат, тъй като следствие на действия
на подсъдимия, ч.т. Н. се принудил да
търси закрила от компетентните органи – полиция и съд.
Предвид изложеното ВОС счита за
несъстоятелно оплакването, направено във въззивната жалба, че присъдата е
необоснована. В мотивите си, ВРС след като е извършил преценка на събраните
доказателства, поотделно и в съвкупност, изяснил е обстоятелствата, които са от
съществено значение за решаване на делото, правилно е направил своите изводи
относно съставомерността на извършените деяния и участието на подсъдимия в
извършването им, като заключенията на съда са достатъчно аргументирани и
мотивирани и изцяло се споделят от настоящата инстанция.
При определяне на наказанието
първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.78А от НК, като е
преценил, че условията, предвидени в същата са налице и по отношение на двете
престъпления. Действително подс.Б. не е осъждан за престъпление от общ
характер, за деянията се предвиждат наказания лишаване от свобода – за това по
чл.130, ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок до две години или пробация, а
за това по чл.144, ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок до три години и не
са причинени имуществени вреди.
ВРС обаче неправилно е приложил
разпоредбата на чл.78А от НК, като е освободил дееца от нак. отговороност,
налагайки му глоби в размер на по 1 000 лева за всяко от престъпленията
предвид забраната в ал.7 на чл.78А от НК. Съгласно тази разпоредба ал.1-6 не се
прилагат при множество престъпления, какъвто е настоящият случай.
Варненски Окръжен съд, като прецени
изложеното и въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, намира, че същият страда от съществен порок, по смисъла на
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, който не може да бъде отстранен от въззивната
инстанция, предвид липсата на съответна жалба от частният тъжител. Начинът по
който може да стане отстраняването е единствено по реда на Глава Тридесет и
трета от НПК.
Предвид гореизложеното, въззивната
инстанция намира, че следва да потвърди присъдата на ВРС.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.Б.
следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител сумата от 2100 лева,
представляваща направените по делото разноски за адвокатска защита.
По изложените съображения, на
основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна
инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 186 по НЧХД № 119/2019 год.
по описа на ВРС – ХХХVIII-ми наказателен състав, постановена
на 01.08.2019 год.
ОСЪЖДА подс. Д.С.Б. да заплати на частния
тъжител Д.И.Н. сумата от 2100 лева, представляваща направените по делото
разноски за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се уведомят писмено страните
за изготвяне на настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: