Решение по дело №418/2014 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 260092
Дата: 1 ноември 2021 г.
Съдия: Татяна Станчева Станчева Иванова
Дело: 20142130100418
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2014 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

260092 / 1.11.2021г. ,                        град Карнобат

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                         І граждански състав

На двадесет и седми септември, през две хиляди и двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева

 

Секретар: Веска Христова

като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева

гражданско  дело номер 418 по описа за  2014 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на Р.В.К. ЕГН ********** и Т.К.К. ЕТН **********, двамата с постоянен адрес: ***, представлявани от адв. П.С.Н. *** срещу И.Р.Н., ЕГН ********** и Д.С.Н. ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, представлявани от адв.И.Ч. ***, с която е предявен ревадикационен иск за признаване за установено, че ищците са собственици на  недвижим имот от 98,82кв.м., представляващ масивен едноетажен склад (общ склад) при граници: изток, запад, север и юг-външни стени, ведно с правото на строеж върху мястото, в което е построен, представляващо УПИ II-10, кв. 3 по плана на промишлена зона гр. Карнобат, целият с площ от 10 600 кв. метра, при граници: изток-УПИ III, запад-УПИ I, север-УПИ V-100,103 и юг-ж.п линия и за осъждане на ответниците да предадат владението, респ.държането на имота. Ищците претендират ответниците да бъдат осъдени да им платят обезщетение в размер на 1 400 лева, представляващо частично претендирана сума от общо дължима в размер на 10 200 лева, която съставлявала обезщетение за ползите, от които ответниците лишили ищците за периода от 12.07.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба ведно със законната лихва от дата на исковата молба до окончателното плащане на присъдената сума.

В исковата си молба ищците сочат, че са съпрузи и са собственици на процесния имот. Твърдят, че са го придобили чрез възмездна сделка – договор за покупка продажба, сключен с нотариален акт на 12.07.2011г. От началото на 2010 г. недвижимият имот се ползвал от двамата ответници без правно основание. Ищците изпратили до двамата ответници нотариална покана, с която са ги уведомили, че са съсобственици на процесния имот и са поискали от ответниците да го освободят. Ответниците не освободили имота и не предали владението му на ищците, което обосновава правният интерес на ищците от воденето на настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците са подали писмен отговор с който завяват, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Излагат подробни съображения за оспорването му. С отговора на исковата молба е направено искане за спиране на производството по делото до приключване на гр.дело № 328/2014г. по описа на БОС с влязъл в сила съдебен акт, който спор считат за преюдициален по отношение на спора по настоящото гр.дело № 418/2014г. на КРС. Ответникът И.Р.Н. с отговора на исковата молба заявява, че макар и съпруг на Д.С.Н. не упражнявал фактическа власт (държане или владение) върху процесния склад и спрямо него делото следва да бъде прекратено. Ответниците ангажират доказателства.

С определение от 07.07.2014г. производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1 т.4 от ГПК до решаване на спора с окончателен съдебен акт по гр.д. № 628/2014г. по описа на ОС-Бургас.

След влизане в сила на решение по гр.дело № 628/2004г. на БОС, с определение № 260190/4.12.2020г. съдът е възобновил производството по деелото.

В съдебно заседание страните, чрез упълномощените си процесуални представители, поддържат претенциите и твърденията си. Претендират разноски по делото.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства. По искане на ищците беше назначена СИЕ.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание по чл.108 и чл. 73, ал.1 предл. 3 от ЗС.

Не се спори по делото, че ищците Р.К. и Т.К. са съпрузи и че ответниците И.Н. и Д.Н., са съпрузи.  От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.12.2001г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 53, том XIII рег. № 7893 дело № 1293 от 2001г. на нотариус Таньо Великов с район на действие РС-Карнобат, Е.Ч.Г., като едноличен собственик на „Карной“ ЕООД гр.Карнобат и съпругът й В.Г.Г., двамата от с.Т. обл.Бургас са продали на И. П.И. и Д.С.Н.,*** недвижими имот 1400/10600 кв.метра ид.части от поземлен имот целия 10600кв.м.  имот, с планоснимачен номер 10, за който имот е отреден парцел II в квартал 3 в Промишлена зона Карнобат при граници: изток – парцел III, запад- парцел I, север – имот 100-амбалаж, юг – ЖП линия, заедно с построения в него масивен едноетажен склад № 6 със застроена площ 418 кв.м. при граници: изток – външен зид, запад-склад № 5, север – външен зид, юг-външен зид, заедно с правото на строеж върху мястото.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том XIII рег. № 7966 дело № 1298 от 2001г. на нотариус Таньо Великов с район на действие РС-Карнобат, сключен на 11.12.2001 година Е.Ч.Г., като едноличен собственик на „Карной“ ЕООД гр.Карнобат и В.Г.Г., двамата  от с.Т. обл.Бургас са продали на Т.К.К., в качеството му на ЕТ „Т.К.“, недвижим имот: 3900/10600 ид.части кв.м. от поземлен имот целия с площ 10600 кв.м. с планоснимачен № 10, за който имот е отреден парцел II в квартал 3 в Промишлена зона Карнобат при граници: изток – парцел III, запад- парцел I, север – имот 100-амбалаж, юг – ЖП линия, заедно с построените в него масивен едноетажен склад № 5, със застроена площ от 420.78 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото при граници на склада на изток – склад № 6, на запад – склад на Районна база Карнобат, север – имот № 103, юг-външен зид и масивен едноетажен общ склад със застроена площ от 98.82 кв.м. при граници: изток, запад, север, юг – външни стени, ведно с правото на строеж върху мястото и масивен едноетажен склад за олио със застроена площ 758.00 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото при граници: изток, запад, север, юг – външен зид.

По делото е представено решение № 546/20.09.2007 година на ВКС, III–то ГО, с което е отменено решение на БОС по гр.д. № 1708/2004 г. и е признато за установено между РКС „Орало“ Карнобат от една страна и „Карной“ ЕООД Карнобат и Т.К.К., извършващ търговия под формата „Т.К.“*** от друга страна, че РКС „Орало“ Карнобат е собственик на склад № 5 с площ 420.78 кв.м.

С решение от 11.07.2007 г. по гр.д. № 357/2006 година по описа на БОС, потвърдено с решение № 1372/18.03.2009 година по гр.д. 5961/2007 г. на ВКС-Пето ГО, е отменено решение № 47/10.03.2006 г. по гр.д. 245/2003 г. на КбРС и са отхвърлени претенциите на РКС „Орало“ срещу „Карной“ ЕООД /в ликвидация/, И. П.И., Д.С.Н., К.Д.П., И.Р.Н. и ЕТ „К. – Т.К.“ за осъждане на ответниците да предадат владението на недвижим имот, представляващ 1400/10600 кв.м. ид.части от имот с планоснимачен номер 10, за който имот е отреден парцел II в квартал 3 в Промишлена зона Карнобат ведно с построения в него масивен едноетажен склад № 6, със застроена площ 418.00 кв.м., както и претенцията за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба сключен с нотариален акт № 53, том XIII рег № 7893 дело № 1293 от 2001г. на нотариус Таньо Великов с район на действие РС-Карнобат, с който Е.Ч.Г. като едноличен собственик на „Карной“ ЕООД гр.Карнобат и съпругът й В.Г.Г., двамата от с.Т. обл.Бургас са продали на И. П.И. и Д.С.Н.,*** недвижими имот 1400/10600 кв.метра ид.части от поземлен имот целия 10600кв.м.  имот, с планоснимачен номер 10, за който имот е отреден парцел II в квартал 3 в Промишлена зона Карнобат при граници: изток – парцел III, запад- парцел I, север – имот 100-амбалаж, юг – ЖП линия, заедно с построения в него масивен едноетажен склад № 6 със застроена площ 418 кв.м. при граници: изток – външен зид, запад-склад № 5, север – външен зид, юг-външен зид, заедно с правото на строеж върху мястото.

По делото са представени три споразумения, с напълно идентично съдържание, подписани от Е.Ч.Г. и В.Г.Г., представляващи „Карной“ ЕООД, като продавач по два договора за покупко-продажба на недвижим имот сключен под формата на нотариален акт № 70, том XIII рег № 7966 дело № 1298 от 2001г. на нотариус Таньо Великов с район на действие РС-Карнобат, сключен на 11.12.2001 година и № 53, том XII рег № 7893 дело № 1293 от 2001г. на нотариус Таньо Великов с район на действие РС-Карнобат. Съгласно тези споразумения Т.К.К. в качеството на ЕТ „К.-Т.К.“, като купувач по договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен с нот. акт № 70, том XIII рег. № 7966 дело № 1298 от 2001г. на нотариус Таньо Великов с район на действие РС-Карнобат, сключен на 11.12.2001 година и И. П.И. и Д.С.Н.-купувачи по договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен под формата на нотариален акт 53, том XII рег № 7893 дело № 1293 от 2001г. на нотариус Таньо Великов с район на действие РС-Карнобат, са декларирали, че действителните купувачи на недвижимия имот продаден от „Карной“ ЕООД с нотариален акт № 70 са И. П.И. и Д.С.Н. и при сключването на договора за покупко-продажба във формата на нот.акт № 70 от 11.12.2001 г. Т.К.К. е бил тяхно подставено лице, че покупната цена за описаните в нотариалния акт недвижими имоти е платена на продавача „Карной“ ЕООД от И. П.И. и Д.С.Н., а не от Т.К.К., както и че още на 11.12.2001 г. „Карной“ ЕООД е предал фактическата власт върху продадените недвижими имоти с нот. акт № 70/11.12.2001 г. на И. П.И. и Д.С.Н., а не на Т.К.К. и от тази дата те са единствените владелци, а Т.К.К. никога не ги е владял или държал. В трите споразумения( двете без датата, едното с дата 16.12.2002г., е посочено, че действителният купувач на недвижимия имот продаден от „Карной“ ЕООД с нот.акт за покупко-продажба № 53 от 06.12.2001 г., представляващ 1400/10600 ид.ч. от поземлен имот целия с площ 10600 к.м. пл.номер 10, за който имот е отреден парцел II в кв.3 по плана на Промишлена зона Карнобат е Т.К.К. в качеството му на ЕТ „К.-Т.К.“, че при сключването на договора за покупко-продажба с нотариален акт № 53 от 06.12.2001 г. И. П.И. и Д.С.Н. са били негови подставени лица, че покупната цена на описаните недвижими имоти е платена на продавача „Карной“ ЕООД от Т.К.К., а не от И. П.И. и Д.С.Н., както и че на 06.1.2001 г. продавачът „Карной“ ЕООД е предал фактическата власт върху продадените с нотариален акт № 53/06.12.2001 г. недвижими имоти на Т.К.К., а не на И. П.И. и Д.С.Н. и от тази дата той е единственият им владетел, а И. П.И. и Д.С.Н. никога не са владели или държали имотите.

На 30.09.2010 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49, том V, вх. Рег. 2845, дело 415/2010 г. на нотариус Мариана Стоева при РС-Карнобат Т.К.К. в качеството си на ЕТ „К.-*** продал на „Ули транс“ ЕООД гр.София представлявано от управителя К.В.Д. масивен едноетажен общ склад със застроена площ 98.82 кв.м., при граници: изток, запад, север, юг – външни стени, ведно с правото на строеж върху мястото и масивен едноетажен склад за олио със застроена площ от 758.00 кв.м. при граници: изток, запад, север, юг – външен зид, ведно с правото на строеж върху мястото, в което двата склада са построени, представляващо УПИ II-10 в кв.3 на Промишлена зона, Карнобат, целия с площ 10600 кв.м. по плана на град Карнобат.

На 12 юли 2011 година с нотариален акт за покупко-продажба № 40, том IV, рег. № 1858, дело 237/2011 г. „Ули транс“ ЕООД гр.София е продало същите имоти на Р.В.К., съпруга на Т.К.К..

С решение № 180/15.05.2019 г. по гр.д. 628/2014 г. по описа на БОС, допълнено с определение № 1250/02.07.2019 година за поправка на ОФГ и решение № 644/18.07.2019 година за поправка на ОФГ, влязло в сила на 23.10.2020г., е прието за установено по отношение на ЕТ „К.-***, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т.К., че недвижим имот, представляващ 3900/10600 кв.м. ид.ч. от ПИ с пл. № 10, за който е отреден парцел II-10 в кв.3 на Промишлена зона-север по плана на гр. Карнобат, с площ 10600 кв.м. ведно с построените в имота три сгради, а именно – масивен едноетажен склад № 5 с площ 420.78 кв.м., масивен едноетажен общ склад с площ 98.82 кв.м. и масивен едноетажен склад за олио с площ 758.00 кв.м. ведно с правото на строеж върху УПИ II-10 по плана на Промишлена зона гр.Карнобат, целия с площ от 10600 кв.м., при граници: изток УПИ III, запад – УПИ – I, сeвер УПИ V 100,103 и юг –ж.п. линия е собствен на И. П.И., ЕГН-**********,  К.Д. И., ЕГН:**********,***, Д.С.Н., ЕГН:**********, И.Р.Н., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, към датата на сключване на договора за покупко-продажба във формата на нотариален акт № 70, том XIII, рег. № 7966 дело № 1298 от 2001г. на нотариус Таньо Великов с район на действие РС-Карнобат, сключен на 11.12.2001 година, поради наличие на персонална симулация от страна на купувача.

От разпитаните по делото свидетели А.Д. и И.П.И. се установи, че страните са имали уговорки, разменили са ползването на складовете си, че склад от около 100 кв.м. се ползва от ответниците от години, както и че са били водени дела за имотите предмет на сделките по нот.актове № 53 от 06.12.2001г. и нот.акт № 70от 11.12.2001г.

 

При оспорване на иск по чл. 108 от ЗС, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на предпоставките за уважаването му, като докаже, че е собственик на вещта на соченото от него основание и че ответникът я владее без правно основание.

 

Ищците черпят правата си на собственици въз основа на нот. акт № 40, том IV, рег. № 1858, дело 237/2011 г. на нотариус Мариана Стоева, с който „Ули транс“ ЕООД гр.София е продал на Р.В.К. масивен едноетажен общ склад със застроена площ 98.82 кв.м. Както беше посочено по –горе, „Ули транс“ ЕООД гр.София от своя страна е придобило имота на 30.09.2010г. чрез покупко-продажба от Т.К.К. в качеството на ЕТ „К.-***. По тази сделка продавачът ЕТ „К.-Т.К.“ се е легитимирал като собственик на недвижимия имот с нот. акт № 70 от 11.12.2001г том XIII, рег. № 7966 дело № 1298 от 2001г. на нотариус Таньо Великов.

С влязлото в сила решение № 180/15.05.2019 г. по гр.д. 628/2014 г. по описа на БОС е прието за установено по отношение на ЕТ „К.-***, ЕИК *********, представлявано от Т.К., че процесният имот е собствен на И. П.И., ЕГН **********,  К.Д. И., ЕГН:**********,***, Д.С.Н., ЕГН:**********, И.Р.Н., ЕГН:**********, двамата с адрес: *** към датата на сключване на договора за покупко-продажба във формата на нотариален акт № 70, том XIII, рег. № 7966 дело № 1298 от 2001г. на нотариус Таньо Великов с район на действие РС-Карнобат, сключен на 11.12.2001 година. От това следва извод, че към момента на продажбата на имота от ЕТ „К. -Т.К.“ на „Ули транс“ ЕООД през 2010г. и последвалата „обратна“ продажба на имотите от „Ули транс“ ЕООД на Р.К., съпруга на Т.К.К. не са породили вещнотранслативен ефект. Към момента на изповядване на сделката за продажба с нот. акт № 40/2011 г.  ЕТ „К. -Т.К.“  като продавач не е бил собственик на процесния склад и не е могъл да прехвърли правото на собственост на „Ули транс“ ЕООД. Последният  не е станал собственик на спорния недвижим имот, което води до извода, че последвалата продажба от „Ули транс“ ЕООД на Р.К., на която се позовават ищците, като собственици на процесния имот също не е породила транслативен ефект.

По изложените съображения съдът прави извод, че искът по чл.108 от ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на процесния имот и осъждане на ответниците да им предадат владението на имота е неоснователен и следва да се отхвърли.

След като по делото се доказа, че ищците не са собственици на процесния имот, те нямат право на обезщетение за ползите, от които са били лишени от ползването на имота и претенцията на основание чл.73, ал.1 предл 3 от ЗС за сумата от 1400 лева, предявена като частична от общо дължимата от 10200 лева за периода от 12.07.2011г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за забава, от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на присъдената сума е неоснователен.

При този изход от спора в полза на ответниците следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение за упълномощения по делото адвокат.

Мотивиран от изложеното, Карнобатският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска на Р.В.К. ЕГН ********** и Т.К.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, с правно основание по чл.108 от ЗС срещу И.Р.Н., ЕГН ********** и Д.С.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, за признаване за установено, че ищците Р.В.К. и Т.К.К. са собственици на  недвижим имот от 98,82кв.м., представляващ масивен едноетажен склад („общ“ склад) при граници: изток, запад, север и юг-външни стени, ведно с правото на строеж върху мястото, в което е построен, представляващо УПИ II-10, кв. 3 по плана на промишлена зона гр. Карнобат, целият с площ от 10 600 кв. метра, при граници: изток-УПИ III, запад-УПИ I, север-УПИ V-100,103 и юг-ж.п линия и за осъждане на ответниците да предадат владението.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Р.В.К. ЕГН ********** и Т.К.К. ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, с правно основание по чл.73, ал.1 от ЗС срещу И.Р.Н., ЕГН ********** и Д.С.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: ***  за осъждане на ответниците да платят на ищците сумата от 1400 лева, предявена като частична от общо дължимата от 10200 лева за периода от 12.07.2011г. до датата на завеждане на исковата молба ведно със законната лихва за забава, от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на присъдената сума.

ОСЪЖДА Р.В.К. ЕГН ********** и Т.К.К., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на И.Р.Н., ЕГН ********** и Д.С.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: *** направените по делото разноски в размер на 600,00 лева.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от уведомяването пред Бургаски окръжен съд.

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: