№ 1196
гр. В., 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500455 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба с рег. № 7961/01.02.2023
год. (именувана „молба“), допълнена с молба и жалба към нея с рег. №
9118/06.020.2023 год., подадени от М. В. И. от с. К., община Д. против
Определение № 462/12.01.2023 год. постановено по гр. дело № 15061/2022
год., с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело
поради недопустимост на предявения иск.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт
(определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото) и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството по гр. дело № 15061/2022 год. по описа на РС-В. е
образувано по искова молба рег. № 2015/15.11.2022 г., уточнена с с молба с
рег. № 8302/30.11.2022 г. и с молба рег. № 2015/ 11.01.2023 год. по рег. на РС-
В., подадена от М. В. И. от с. К., община Д. срещу Частен съдебен изпълнител
Н. Г. с рег. № 716 с район на действие района на ОС-В..
Наведени са твърдения, че ищецът М. И. е длъжник по изп. дело №
20187160401156 по описа на ЧСИ Н. Г.. Изпълнителното производство по
цитираното изпълнително дело било образувано по искане на взискателя
Община В. и с правно осн. чл. 106 /107 ДОПК, № АУ – 1411-1 , издаден на
10.2.2017 г., с покана за доброволно плащане от 30.07.2018 г. и с посочен в
поканата размер на задължението 918, 93 лева. Ищецът твърди, че не е
получавал съобщение за съставения акт, не е обжалвал, но акта бил основание
за принудително събиране на публичното му задължение, съгл. чл. 201, ал. 1
1
т. 3 ДОПК. Получаване на акта било отказано на ищеца от публичния
изпълнител в Общината, но по настояване на публичния изпълнител, ищецът
платил атакуваното задължение в общинската каса. Твърди се още, че по
изпълнителното дело ЧСИ Н. Г. нарушил нормите на чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК,
като запорирал сметките на ищеца и вземанията му за трудово
възнаграждение, без да спази нормата на чл. 512, ал. 1 и ал. 2 ГПК и чл. 446,
ал. 1 ГПК. Наведени са и твърдения, че на 10.06.2022 г. взискателят уведомил
писмено ЧСИ за прекратяване на изпълнението, но в нарушение на чл. 433,
ал. 1, т. 2 ГПК изпълнението не било прекратено, като ЧСИ изпратил до
работодателя на ищеца съобщение за наложен запор върху трудовото му
възнаграждение, по което били удържани 362, 89 лв. за м. юли; 355, 63 лв. за
м. август и 73 лв. за м. септември, а на 31.08.2022 г. ЧСИ уведомил ищеца, че
е наложил и запор върху пенсията му. Твърди още, че ответникът ЧСИ Н. Г.
продължава принудителното изпълнение срещу него без изпълнително
основание по делото и без право по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, както
и че ищецът, в качеството си на длъжник по изпълнението, търпи изпълнение
при настъпила двугодишна давност за принудително изпълнение по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК (3 години, 11 месеца и 16 дни от последното изпълнително
действие) и при удовлетворено вземане и прекратено материално отношение
с взискателя, както и след отправено от взискателя до ЧСИ писмено искане за
прекратяване на изпълнителното производство.
При така наведените твърдения са отправени следните искания, уточнен
с молбата от 11.01.2023 год.: да се установи в отношенията между страните
със сила на пресъдено нещо, че принудителното изпълнение от ответника
срещу длъжника е без право. Изрично е пояснено в цитираната уточнителна
молба, че имуществени и неимуществени вреди, настъпили от изпълнение без
право, техния размер и срокове на възникване, не са предмеит на настоящия
иск. По - натакък в цитираната молба, в пункт IV от същата, озаглавен
„Петитум“, ищецът е поискал от съда да се установи, че наложените от
ответника с образуването на изпълнителното дело запори върху банковите му
сметки и върху трудовото му възнаграждение са погасени по закон, съгласно
ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС и продължаващото върху тях изпълнение е
без правно основание. Поискал е също да се установи в отношенията между
страните, че ответникът ЧСИ Н. Г. продължава без право изпълнението, след
отправено до ЧСИ писмо от взискателя за прекратяване на принудителното
изпълнение.
С обжалваното определение съдът е прекратил производството, като е
приел, че е сезиран с недопустим иск. Изложил е съображения относно
предвидените в ГПК способи за защита на длъжника против незаконно
принудително изпълнение – чрез иск и жалба. Посочил е, че защитата срещу
изпълнението чрез предявяване на иск може да се осъществи само ако
законодателят е предвидил предявяване на специален иск при наличието на
специални предпоставки – визирал е иска по чл. 439 ГПК, но от твърденията
на ищеца не може да се приеме, че съдът е сезиран с такъв иск, доколкото
твърдения, които да обосноват извод, че ищецът оспорва вземането на
взискателя, няма наведени, а освен това искът по чл. 439 ГПК се насочва
2
срещу взискателя. Няма и твърдения, които да сочат на иск по чл. 441 ГПК,
доколкото ищецът изрично е заявил, че не търси обезщетение за вреди,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
Прието е, че в случая ищецът търси защита срещу твърдяна процесуална
незаконосъобразност на принудителното изпълнение – твърдения за
продължаващо принудително изпълнение при осъществени факти,
обуславящи прекратяването му – чл. 433, ал. 1, т. 2 и т. 8 от ГПК, която
защите не може да бъде реализирана по исков ред с предявяване на иск
против съдебния изпълнител, а по реда на глава тридесет и девета от ГПК.
Приел е също, че искът е неподустим и поради липса на правен интерес, тъй
като предявеното пред съда искане, по начина по който е формулирано, не би
могло да рефлектира върху правната сфера на ищеца и да изпълни функцията
на исковия процес на защита и санкция, поради това, че при наличието на
елементите от фактическия състав на нормата на чл. 438, ал. 1, т. 8 ГПК,
правните последици на изтеклата давност за принудително изпълнение (т.
нар. „перемпция“) и прекратяването на изпълнителното производство
настъпват по силата на закона.
При тези данни настоящият състав намира, че определението е
правилно.
От наведените от ищеца твърдения в първоначалната и уточняващите я
молби, следва, че същият търси защита срещу твърдяна процесуална
незаконосъобразност на воденото против него принудително изпълнение –
наведените твърдения са за продължаващо против него принудително
изпълнение, въпреки осъществени факти, обуславящи прекратяването му –
изтекла давност за принудително изпълнение по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
въпреки писменото искане на взискателя, отправено до съдебния изпълнител,
за прекратяване на изпълнителното производство – чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
Защитата на длъжника срещу твърдяната процесуална незаконосъобразност
на принудителното изпълнение се реализира по реда на Глава тридесет и
девета от ГПК – чрез жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК срещу
евентуален отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство. Защита по исков ред чрез предявяване на иск против съдебния
изпълнител, извън случаите на чл. 441 ГПК, какъвто не е настоящият случай,
не е предвидена.
В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба
против него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с рег. № 7961/01.02.2023
год. (именувана „молба“), допълнена с молба и жалба към нея с рег. №
9118/06.020.2023 год. по рег. на Рс-В., подадена от М. В. И. от с. К., община Д.
против Определение № 462/12.01.2023 год. постановено по гр. дело №
15061/2022 год., с което е прекратено производството по цитираното
3
гражданско дело поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4