№ 95985
гр. С., 17.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20251110106116 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 34547/31.01.2025 г., подадено от "А. Л." ООД, ЕИК
********, против П. С. А., **********.
Иска се издаване за заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, както и
изпълнителен лист за сумата от 500 000,00 лева въз основа на запис на заповед от 01.02.2017
г., издаден от длъжника П. С. А. в полза на поемателя В. И. Г., ЕГН **********. С джиро от
30.05.2025 г. вземането по записа на заповед е прехвърлено от първоначалния поемател на
заявителя "А. Л." ООД, ЕИК ********.
Към заявлението е представен оригинал на запис на заповед.
Преди постановяване на настоящото разпореждане от длъжника по делото е депозирано
възражение по чл. 414 ГПК, в което се излага, че А. бил жертва на престъпление, оспорва се
автентичността на подписа, поставен за издател в процесния запис на заповед, оспорва
валидността на записа на заповед.
Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед съдържа: 1. наименованието "запис на заповед" в
текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати
определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на издателя.
Съгласно чл. 536, ал 1 ТЗ документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл.
535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4.
В практиката на ВКС константно се приема, че на основание чл. 68, т. 1 ЗЗД във вр. с чл.
535, т. 4 ТЗ задължението по запис на заповед е търсимо и трябва да бъде изпълнено на
означеното от издателя /длъжник/ място на плащане, а ако то не е посочено - на основание
чл. 536, ал. 3 и ал. 4 ТЗ на мястото на издаване, а ако последното не е вписано, съответно на
мястото, посочено до името на издателя. Следователно, мястото на плащане е презумиран
реквизит на записа на заповед. При непълнота на посоченото място на издаване от значение
е мястото, посочено до името на издателя. Доколкото записът на заповед е строго формална
1
сделка, то посоченият задължителен реквизит следва да е в максимална степен
конкретизиран и ясен, като не налага нееднозначно тълкуване /Решение № 60166 от
2.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1932/2020 г., I т. о., ТК/. Записът на заповед, в който не е
посочено мястото на издаването му, е недействителен /Решение № 553 от 20.10.2006 г. на
ВКС по т. д. № 456/2005 г., I т. о./. Еднозначното тълкуване на термина "място на плащането"
съобразно териториалните критерии /като административно-териториално обозначение с
конкретни пространствени координати - населено място, местност, сграда и пр./ е
задължително при плащане в брой /Определение № 549 от 12.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. №
345/2011 г., I т. о., ТК/.
В процесния запис на заповед е посочен адрес на издателя като място на издаване и място
на плащане - "гр. С., ул. "Е." № ***, ет. 10, ап. 46".
Настоящият състав намира за общоизвестен факт обстоятелството, че в гр. С. не
съществува административен адрес "ул. "Е." № ***", тъй като последният номер на улицата
е **.
Безспорно е в практиката на ВКС, че за действителността на записа на заповед е
необходимо посочената дата да е възможна /Определение № 309 от 28.04.2010 г. на ВКС по
ч. т. д. № 28/2010 г., II т. о., ТК/. Това правило следва да се приложи по аналогия и по
отношение на адреса, като се приеме, че посочването в записа на заповед като място на
издаване и място на плащане на невъзможен адрес, адрес, който очевидно не съществува,
влече недействителност на целия запис на заповед. Това е така, тъй като посочването на
несъществуващ адрес като място на плащане прави изпълнението напълно невъзможно, а от
друга страна идва да покаже, че менителничното задължение не е издадено със сериозно
намерение, тъй като невъзможното не се дължи. Не може да се претендира плащана на дълг
на несъществуващ, на невъзможен адрес.
По изложените съображения настоящият състав намира, че заявлението следва да се
отхвърли.
Водим от горното, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 34547/31.01.2025 г. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на запис на заповед от 01.02.2017 г., подадено от "А.
Л." ООД, ЕИК ********, против П. С. А., **********.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването на
препис на заявителя.
Препис да се връчи за сведение и на длъжника на адреса, посочен в депозираното
възражение.
2
Препис от цялото дело да се изпрати на СГП за преценка на необходимостта от
извършване на проверка.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3