Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1032
гр. Русе, 15.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 15
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Десислава В.при секретаря Светла Георгиева и в присъствието
на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №448 по описа
на
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Състейнъбъл Бизнес
Солюшънс” АД твърди, че на 14.01.2016 г. между „Мобилтел” ЕАД и
ответницата Р.Й.И. бил сключен Договор за продажба на изплащане № *********,
като тя закупила и станала собственик на устройство „Lenovo
A 7010 Black” със сериен № 867802021067492, като се
задължила да заплати на „Мобилтел” ЕАД продажната цена за вещта, съобразно
погасителен план към Договора. Поради неплащане в
срок на две месечни вноски, договора между „Мобилтел”
ЕАД и ответницата бил прекратен
предсрочно. Непогасените вноски до края на срока били
в размер на 216 лева. На 07.11.2014 г. между „Мобилтел”
ЕАД и ищеца бил сключен договор за
поръчителство, който бил продължен с Анекси до 07.02.2018 г. Ищецът се задължил
в качеството си на поръчител да обезпечи задължение на абонатите, които
сключили с „Мобилтел” ЕАД Договор за продажба на изплащане. Поради неплащане на дължимите вноски от страна на ответницата по
Договор за продажба на изплащане на
основание от чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4. от Договора за поръчителство,
ответника уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението към „Мобилтел” ЕАД, което било получено лично на 12.07.2017 г.
от ответницата. Ищецът заплатил на „Мобилтел”
ЕАД на 18.08.2017 г. сумата от 216 лева,
представляваща дължимите и изискуеми вноски от Р.Й.И. по Договор за продажба на
изплащане от 14.01.2016 г. Било подадено заявление за издаване на Заповед за
изпълнение срещу ответницата, но същата в срок депозирала възражение, поради
което бил предявен настоящия иск. Искат да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 216 лева, представляваща незаплатена сума от ответницата по Договор за продажба на
изплащане № ********* от 14.01.2016 г., която сума била изплатена от ищеца в
качеството му на поръчител на „Мобилтел” ЕАД по
Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва считано от
31.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът Р.Й.И. оспорва предявения иск.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна и правна страна следното:
По заявление
на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.11.2017 г. по гр. д. № 7868/2017 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника Р.Й.И. да заплати на ищеца сумите в размер на: 216.00
лева- главница ; 5.18 лева – мораторна лихва за
забава за периода от 18.08.2017 г. до 30.10.2017 г.; , ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 31.10.2017 г. до изплащане на
вземането, както и 25.00 лв. – деловодни разноски и 360.00 лв. - адв. възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК –длъжникът Р.Й.И.
възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия
правен спор.
С Договор за продажба на изплащане № *********/14.11.2014
г., ответницата закупила от „Мобилтел” ЕАД устройство Lenovo A
7010 Black със сериен № 867802021067492 общо за
сумата от 432 лв., които следвало да изплати на 23 месечни вноски и една
първоначална, както и лихва в размер на 9.95% годишно. Ответницата не заплатила
изцяло дължимата сума, като останала непогасена сумата от 216 лв.
На 07.11.2014 г. между „Мобилтел”
ЕАД и ищецът бил сключен Договор за поръчителство, като ищеца се задължил, в
качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „Мобилтел” ЕАД Договор за продажба на изплащане. В
последствие с Анекси към този договор от 15.03.2015 г., 12.12.2016 г.,
30.11.2017 г. срокът му бил продължен до 07.02.2018 г.
Ищецът изпратил на ответницата Уведомление чрез
Български пощи ЕАД, получено лично от ответницата на 12.07.2017 г., с което заявил , че при неплащане
в срок до 16.08.2017 г. на „Мобилтел” ЕАД на
задължението по Договор за продажба на изплащане № *********/14.11.2014 г.,
ищецът ще заплати на дружеството дължимите от нея суми, като ще реализира
правата си по чл.143 от ЗЗД.
Съгласно Приемо–предавателни
протоколи №104/07.07.2018 г. и
№111/01.09.2017 г. , с приложени справки към тях по чл.2.2.3 от Договора
за поръчителство сключен на 07.11.2014 г. между „Мобилтел”
ЕАД и ищеца, сред които е посочено и името на ответницата, и фактура от
18.08.2017 г., ищецът заплатил вместо ответницата сумата от 216 лв. на „Мобилтел” ЕАД.
Видно от Уведомление от 05.09.2017 г. на „Мобилтел” ЕАД, поради неизпълнение Договор за продажба на
изплащане № № *********/14.11.2014 г. от страна на ответницата
ищецът му заплатил на 18.08.2017 г. сумата 216 лева.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗД, поръчителят
който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него
иск, като той има право и на законната лихва върху заплатените суми от деня на
плащането.
В конкретния случай предвид представените писмени
доказателства по делото се установи, че ищецът е заплатил като поръчител по
сключения от ответницата с „Мобилтел” ЕАД договор №
*********/14.11.2014 г.сумата от 216 лв.
Ответницата не твърди и не доказва да е възстановила
тези суми на ищеца. Видно от приетата по делото фактура от 18.08.2017 г. ищецът
заплатил на „Мобилтел” ЕАД задължението на
ответницата в размер на 216 лв.
В случая -предпоставките по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за
реализиране на отговорността на ответника по спора са налице, защото е
безспорно установено, че ищецът /в качеството си на поръчител/ е изпълнил
задължение на ответника-като длъжник по сключен договор № *********/14.11.2014 г.
Определящо е, че ищецът е погасил задължението на ответника и като изпълнил
задължението поръчител встъпва в правата, които кредиторът има срещу
длъжника/чл. 146 от ЗЗД/. Обстоятелството, че поръчителят не е уведомил
длъжника за извършеното от него изпълнение, не е определящо за реализиране на
встъпване в правата му. То има значение само дотолкова доколкото дава
възможност на длъжника да му противопостави възраженията, които има срещу
кредитора, но в конкретния случай- длъжникът /не е имал и не е противопоставил
такива възражения/. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК
Решение № 114 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1143/2010 г., IV г. о., ГК.
Съдът намира за ирелевантно
по делото наведеното от ответницата възражение, че искът на Мобилтел
ЕАД към ищеца на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД би бил недопустим, поради
изтекъл 6 месечен срок.
Неоснователно е и твърдението , че договорът за
поръчителство от 07.11.2014 сключен между „Мобилтел”
ЕАД ищеца бил прекратен, което се опровергава от приети по делото 3 бр. Анекси
към него.
Предвид изложеното предявената претенция като
основателна следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските
на делото в размер 375.98 лв. направени от ищеца, съобразно уважената част от
иска, като съдът съобрази прекратената част от производството по иска с правно
основание чл.422, от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД, са в тежест на ответника.
На процесуалния представител на ответницата адв. В.Т. от САК на основание чл. 38, ал.1 от ЗА ищецът
дължи разноски съобразно прекратената
част по иска с правно основание чл.422, от ГПК вр.
чл.86 от ЗЗД в размер на 6.98 лв.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да
заплати на ищец сумата от 375.98 лв. –
разноски по гр. д. № 7868/2017 г. по
описа на РРС, като съдът съобрази прекратяване на производството в частта на
предявения иск по чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД в
размер на 5.18 лв.
Ищецът дължи на адв. С.В.от
РАК сумата от 3.51 лв., представляваща възнаграждение по чл.38, ал.1 от ЗА,
съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК във връзка с прекратеното
производство по чл. чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД в размер на 5.18
лв. В конкретния случай предявеният иск
е уважен като на ищеца са присъдени по
настоящото производство разноски в общ размер от 385 лв./ 360 лв.- адвокатско
възнаграждение и 25 лв. – държавна такса/. По отношение на направените в заповедното производство
разноски/ искът е уважен само за претендираната
главница, а по отношение на претенцията за мораторна
лихва производството е прекратено. По гр. д.
№ 7868/2017 г. по описа на РРС съдът е определил дължимите на ищеца
разноски в размер на 385 лв./ 25 лв.- държавна такса и 360 лв.- адвокатско вънаграждение/. В това производство длъжникът е подал
възражение, като е бил представляван от адв. В.на
основание чл.38, ал.1 от ЗА. С оглед разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
процесуалния представител следва да бъде определено възнаграждение в размер на
150 лв. Съобразно прекратената част от настоящото производство по претенция по
чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД ищецът дължи на
процесуалния представител на ответника на основание 38, ал.2 от ЗА сумата от
3.51 лв. разноски по гр. д. № 500/2017 г. по описа на РРС / 5.18/ 221.18/х 150/.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ, Р.Й.И., ЕГН **********,***,
дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул.”България”№ 81, вх. Б, ет. 1, сумата от 216 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2017 г.
до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2017 г. по гр. д. № 7868/2017 г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА Р.Й.И., ЕГН **********,*** да заплати на „Състейнъбъл
бизнес солюшънс” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул.”България”№ 81, вх. Б, ет.
1, сумата от 375.98 лв. – разноски, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 01.11.2017 г. по гр.
д. № 7868/2017 г. по описа на РРС, както
и сумата от 375.98 лв. - разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул.”България”№ 81, вх. Б, ет. 1, да заплати на адв. С.В.В.от
РАК, ЕГН ********** на основание чл.38, ал.1 от ЗА, сумата от 3.51 лв.-
адвокатско възнаграждение за подаденото възражение по гр. д. № 7868/2017 г. на
РРС
ОСЪЖДА Състейнъбъл бизнес солюшънс”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул.”България”№ 81, вх. Б, ет. 1, да заплати на адв. В.В.Т. от САК, ЕГН ********** на основание чл.38, ал.1 от ЗА, сумата от 6.98
лв.- адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: