О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
31.01.2020 г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в
закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 3943 по описа на СтРС за 2019 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от особения представител на ответника.
По
отношение на снимките, представени от ответника, то същите ще бъдат приети след
становище за релевантността им по делото и оглед по реда на чл. 204 от ГПК.
Искането
по чл. 219 от ГПК следва да се разгледа след посочване на адрес на третото лице
с оглед разпоредбата на чл. 219 ал. 2 от ГПК. Да се издаде съдебно
удостоверение на адв. Л..
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането за приемане на снимки в първото по делото
заседание.
ОТЛАГА произнасянето по
искането по чл.219 ГПК след представяне на адрес на третото лице. Да се издаде
съдебно удостоверение на адв. Л..
НАСРОЧВА о.с.з. за 16.03.2020 г. от 10.00 ч., за която дата да се призоват
страните.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора ведно с приложенията.
СЪСТАВЯ
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
както следва:
Предявен
е осъдителен иск по чл. 288а ал. 1 т. 1 от КЗ (отм.) за възстановяване на суми
от Фонда за незастраховани МПС на компенсационен орган на държава членка.
Делото
е образувано по искова молба от Гаранционен фонд, гр. София срещу А.Б.Б..
Гаранционен
фонд твърди, че на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и
Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС),
възстановило изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Чехия по
щета №120568/18.07.2014г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 402,14
лв. за увредени при ПТП, настъпило на 11.12.2013г. на паркинга на търговска
верига Кауфланд република Чехия.
Виновен
за катастрофата бил ответникът А.Б.Б., който управлявайки л.а. ,Мерцедес"
с ДК № ТХ 3743 ХБ, при доближаване на картата до колонката на бариерата,
обърква педала на спирачката и газта и блъска колонката на бариерата на паркинг
на търговска верига Кауфланд, като така причинява процесното ПТП.
В
нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлява увреждащия
автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
към датата на ПТП.
Поканили
ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е
погасило задължението си.
Искането
е на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288а, ал.3 във вр. с чл. 288, ал.12 от Кодекса
за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от
Кодекса за застраховането, да се осъди А.Б.Б. да заплати на Гаранционен фонд
исковата сума от 4 402,14 лв. (четири хиляди четиристотин и два лева и 14 ст.),
представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета №120568/18.07.2014г.
обезщетение ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, по следната
банкова сметка:
***РЕДИТ
БУЛБАНК
АД:
IBAN:***:
UNCRBGSF
Претендирано
е юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00
лева.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответника.
Оспорва
предявения иск. Посочва нередности в адреса за призоваване.
Застрахователното
събитие се е случило на територията на Република Чехия, т.е. извън границите на
Република България. В същото време лекият автомобил, с който е извършено
разрушаването на процесния бариерен механизъм има български ДК № ТХ 3743 ХБ.
Т.е., същият е излязъл от територията на страната ни по надлежен ред, където се
счита, че е постоянното му местонахождение. А още повече, че като собственик на
указания лек автомобил се сочел не ответника, а лицето ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
КОЛЕВ. Приложената в делото справка от МВР КАТ "Пътна полиция" е
подробно и ясно посочвала това.
В
тази връзка следва да се има предвид, че към тогава действащата /а и
понастоящем/ нормативна уредба лек автомобил, чието постоянно местопребиваване
и регистрация са в Р България, не може да напусне пределите на страната, ако
няма сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност".
Основание за това е текстът на правната норма на чл.254,ал.З от КЗ/отм./
В
тази връзка е налице правния интерес да бъде привлечен, като трето лице помагач
на страната на ответника лицето-собственик на посочения в приложените писмени
доказателства лек автомобил, а именно ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ КОЛЕВ, ЕГН **********.
Допълнително
основание за това е и обстоятелството, че търсенето на застраховка
"Гражданска Отговорност" се осъществява, не чрез идентификационни
данни за лице, а чрез посочване ДК номер на моторното превозно средство.
В
тази връзка моли, на основание чл.219 от ГПК, да се приеме приложената молба за
привличане на трето лица-помагач.
Моли
искът срещу ответника А.Б.Б., да бъде отхвърлен, а делото прекратено и
материалите се изпратят в архив.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 288а, ал.1, т.1 вр. ал.3 вр. чл. 288, ал.12 КЗ
(отм.).
Сложният
фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби
регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти:
възникване на застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие на
територията на Република България или на територията на друга държава членка,
причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България; липса на застрахователен договор за
застраховка "Гражданска отговорност"; изплатено застрахователно
обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на
изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки,
Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск
против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на
увредения субект до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на
регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл.
45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване
стойността на причинените вреди вследствие виновното му и противоправно
поведение.
Като
безспорни могат да се отделят следните обстоятелства: на 11.12.2013 г. е настъпило ПТП на паркинга на търговска
верига Кауфланд в Чехия по вина на водача А.Б.Б. на автомобил „Мерцедес“ ДК
номер ТХ 3743 ХБ; на 04.08.2014 г. е извършен превод на сумата от 4 402,
14 лева на Национално бюро на българските автомобилисти от Гаранционен фонд.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: