Решение по дело №180/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

На основание §2, ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г., настоящото производство се движи по реда на ГПК от 1952 г. /отм./

С решение № 69/01.07.2007 г., постановено по Г.д. № 64 по описа за 2006 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от С. М. Х. и С. Ф. Х. и двамата от Г. против Б. С. Я. от Г. и Т. П. М. от Г., установителен иск за собственост с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК (отм.) за имот, придобит с договор за продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99/07.07.2005 г., том ІV, рег. № 5442, дело № 699/2005 г. на Нотариус К. Н. Д., вписан в регистъра на Нотариалната камара – София под № 020, с район на действие РС – К., и който имот представлява трети етаж със застроена площ 80 кв.м., със самостоятелно външно стълбище от У., състоящ се от антре, коридор, клозет и три стаи, П. съседи: изток – жилище на И. П. К., запад и север – дворищно пространство и юг – У., който трети етаж е част от западната част от триетажна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., построена в УПИ ХІ-341, кв.46 по ПУП на кв.”В.”, Г., одобрен със заповед № 546/09.05.1988 г., идентичен с парцел VІІ-248, целият с площ 846 кв.м. по предшестващия план на кв.В., П. съседи на парцела: изток – УПИ Х-338, запад – УПИ V-340 и юг – У.Т.. Със същото решение С. М. Х. и С. Ф. Х. са осъдени да заплатят на Б. С. Я. сумата от 800 лв., представляваща разноски по делото. Решението е постановено П. участието на трето встъпило лице И. П. К..

По повод депозирана от недоволните от решението ищци в първоинстанционното производство, С. М. Х. и С. Ф. Х., въззивна жалба, състав на Кърджалийският окръжен съд е постановил по образуваното в.Г.д. № 221/2008 г., решение № 204/ 08.12.2008 г., с което е отменил цитираното решение № 69/01.07.2007 г. по Г.д. № 64/ 2006 г. на КРС, вместо което е признал за установено по отношение на С. М. Х., с ЕГН * и С. Ф. Х., с ЕГН * и двамата от Г., У. № , че ответниците Б. С. Я. и Т. П. М. не са собственици на трети етаж със застроена площ от 80 кв.м., със самостоятелно външно стълбище от У., състоящ се от антре, коридор, клозет, кухня и три стаи, П. граници на етажа: изток – жилище на И. П. К.; запад и север – дворищно пространство и юг – У., находящ се в западната част на триетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-341, кв.46 по плана на кв.В., Г., целият с площ 846 кв.м., П. граници на поземления имот: изток – УПИ Х-338; запад – УПИ ХІІ-342; север – УПИ V-340 и юг – У.”Т. Осъдил е същите да заплатят на ищците направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 1035 лв. Върховният касационен съд, ІІ ОГ, по повод депозирана от Б. С. Я., касационна жалба, с определение 544/07.07.2009 г., постановено по Г.д. № 536/09 г., не е допуснал касационно обжалване на цитираното въззивно решение, т.е въззивното решение е влязло в сила на 07.07.2009 г.

По повод депозирана от Т. П. М., действащ чрез настойника си П. Т. К., молба за отмяна на влязло в сила решение, Върховният касационен съд, ІІІ ГО, с решение № 708/30.12.2010 г.,постановено по Г.д. № 1843/09 г., е отменил изцяло влязлото в сила въззивно решение № 204/08.12.2008 г. по в.Г.д. № 221/08 г. на КОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на настоящия Кърджалийски окръжен съд от стадия на исковата молба. За да постанови своя акт, ВКС обсъждайки приложеното писмено доказателство – Декларация от П. К. М., вписана в Нотариална служба П. КРС под №3571/11.09.1979, т. 45, стр. 167, е приел, че същото съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.

П. новото гледане на делото в откритото съдебно заседание жалбодателите С. Ф. Х. и С. М. Х., лично и чрез процесуалния си представител, поддържат исковата си претенция, стояща в основата на производството и поддържат въззивната си жалбата по изложените в нея съображения. Видно от стоящата в основата и на настоящото производството, въззивна жалба, жалбодателите Х. обжалват първоинстанционното решение № 69/01.07.2007 г. , пост. по Г.д. № 64/06 г. на КРС, като противоречащо на закона, необосновано и постановено П. неизяснена фактическа обстановка. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд необосновано приел, че единствен собственик на процесния трети етаж от западната част на сградата бил вторият ответник Т. П. М., като приел, че основанието за придобиването му било учреденото му право на строеж с декларация по реда на чл.56 от ЗТСУ/отм./ и евентуално –придобивна давност. Съдът не обсъдил хипотезата дали учреденото право на строеж било подписано в предвидената от закона форма от всички съсобственици на имота към момента на издаването му, което като правна последица го правела съсобственик, а не изключителен собственик на третия етаж. П. липса на събрани гласни доказателства за реализирано владение и срок, не ставало ясно как съдът бил изградил извод за наличие на придобивна давност само по отношение на втория ответник по делото. Неизяснен бил въпросът представлява ли третият етаж самостоятелен обект на правото на собственост или представлявал трети етаж от самостоятелна еднофамилна сграда на три етажа. Молят съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, вместо което да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендират разноски.

В откритото съдебно заседание П. настоящото гледане на делото ответницата по въззивната жалба Б. С. Я., чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна.

В откритото съдебно заседание П. настоящото гледане на делото ответникът по въззивната жалба, Т. П. М., редовно призован чрез настойника си П. Т. К., не се явява и не взема становище по същата.

В откритото съдебно заседание П. настоящото гледане на делото третото лице - помагач на страната на ищците в първоинстанционното производство, И. П. К., намира въззивната жалба за основателна. Счита атакуваното първоинстанционно решение за постановено в противоречие със закона, необосновано и постановено П. неизяснена фактическа обстановка.

Въззивният съд в настоящия си състав П. новото гледане на делото като прецени всички събрани по делото доказателства, вкл. и непосредствено събраните в настоящото производство, изгради своето становище :

Пред компетентния първоинстанционен Кърджалийски районен съд е предявен от С. М. Х. и С. Ф. Х. против Б. С. Я. и Т. П. М., установителен иск за собственост с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК / отм./ за имот, придобит с договор за продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99/07.07.2005 г., том ІV, рег. № 5442, дело № 699/2005 г. на Нотариус Калин Николов Д., вписан в регистъра на Нотариалната камара – София под № 020, с район на действие РС – К., и който имот представлява трети етаж със застроена площ 80 кв.м., със самостоятелно външно стълбище от У., състоящ се от антре, коридор, клозет и три стаи, който трети етаж е част от западната част от триетажна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., построена в УПИ ХІ-341, кв.46 по ПУП на кв.”В.”, Г. К., идентичен с парцел VІІ-248, целият с площ 846 кв.м.

В контекста на изложеното предмет на настоящата въззивна проверка е първоинстанционното решение, с което предявеният от С. М. Х. и С. Ф. Х. против Б. С. Я. и Т. П. М., положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК / отм./ за процесния имот, е бил отхвърлен.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства, съдът приема за установено, че :

С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 8/15.02.1963 г., том І, дело № 13/1963 г. по описа на РС – К., П. и В.М. К. били признати за собственици по давност на следния недвижим имот, намиращ се в землището на Г., кв.”В.”, а именно: урегулирани парцели VІІ и VІІІ в кв.25 по плана на Г., кв.”В.”, с общо пространство от 846 кв.м., П. граници на парцелите както следва: парцел VІІ с граници – У., Г.Г., К.А.И., Д.М. и П. П. Д. и парцел VІІІ с граници – У., парцел на ГОНС – К. и Г.Г.К..

Съгласно строително разрешение № 136 на П. К. М. и И. К. било разрешено да построят източната половина на жилищна сграда върху 100 кв.м. на собственото си място в кв.25, парцел VІІІ-248. Въз основа на строителното разрешение бил съставен строителен протокол № 56/15.07.1973 г. С нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя (суперфиция) № 1053/29.12.1975 г., том І, дело № 1664/1975 г. по описа на РС – К., И. П. К. отстъпил на Д.И.Х. правото на строеж да надстрои над първия етаж на източната половина от жилищната сграда, построена върху парцел ХІ в кв.46 по плана на кв.”В.” в Г.”К.” – втори етаж, съгласно одобрен архитектурен проект. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 25/08.08.1976 г., том І, дело № 76/1976 г. по описа на Нотариуса П. РС – К., И. П. К. дарил на И.Х.П. недвижим имот, представляващ приземният етаж в източната половина от жилищната сграда, построена в парцел ХІ, кв.46 по плана на кв.”В.”. Издадено било и разрешение за строеж № 376 за строеж на надстройка на жилищна сграда – запад в полза на Т. П. К. от Г., У. № 12, с технически ръководител П.Д.П., върху 80 кв.м. на собствено място, кв.46, парцел ХІ, съгласно одобрен архитектурен проект.

От представеното като доказателство по делото заверено копие от решение № 217/29.12.1992 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 449 по описа за 1993 г. на същия съд, влязло в сила на 14.09.1993 г., се установява, че жилищен имот, находящ се в Г., кв.В., У. № 12-Б, представляващ трети етаж от жилищна сграда, построена в парцел ХІ, кв.46 по плана на Г., със застроена площ 80 кв.м., е изнесен на публична продан. Издаден бил изпълнителен лист с дата 17.08.2005 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № 338/2005 г. по описа на СИС П. РС – К. със страни Б. С. Я. и Т. П. К..

С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 10/15.06.2005 г., том 10, рег. № 4502, дело № 610/2005 г. по описа на Нотариус Калин Д., с район на действие РС – К., вписан в Нотариалната камара – София под № 020, И. П. К. получил в дял и станал собственик на 1/2 идеална част от УПИ ХІ-341 в кв.46 по плана на кв.В., Г., одобрен със заповед № 546/09.05.1988 г., идентичен с парцел VІІ-248 по предшестващия план на кв.В., целия с площ 846 кв.м., П. граници на парцела: изток – УПИ Х-338; запад - УПИ ХІІ-342; север – УПИ V-340 и юг – У., ведно със западната част от триетажна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., състояща се от първи полуприземен етаж със самостоятелен вход, състоящ се от коридор и три избени помещения с обща полезна площ 44.60 кв.м., втори етаж със застроена площ 80 кв.м., със самостоятелно външно стълбище, състоящ се от антре, коридор, кухня и три стаи и трети етаж със застроена площ 80 кв.м., със самостоятелно външно стълбище от У., състоящ се от антре, коридор, клозет, кухня и три стаи. Т. П. М. и Н.П. К. получили сумата, представляваща паричната равностойност на полагащите им се в дял идеални части от съсобственият им имот, изчислена на база данъчна оценка.

На 07.07.2005 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, том 10, рег. № 5442, дело № 699/2005 г. по описа на Нотариус Калин Д., с район на действие РС – К., вписан в Нотариалната камара – София под № 020, И. П. К. продал на С. М. Х. 1/2 идеална част от УПИ ХІ-341 в кв.46 по плана на кв.В., Г., одобрен със заповед № 546/09.05.1988 г., идентичен с парцел VІІ-248 по предшестващия план на кв.В., целия с площ 846 кв.м., П. граници на парцела: изток – УПИ Х-338; запад - УПИ ХІІ-342; север – УПИ V-340 и юг – У., ведно със западната част от триетажна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., състояща се от първи полуприземен етаж със самостоятелен вход, състоящ се от коридор и три избени помещения с обща полезна площ 44.60 кв.м., втори етаж със застроена площ 80 кв.м., със самостоятелно външно стълбище, състоящ се от антре, коридор, кухня и три стаи и трети етаж със застроена площ 80 кв.м.,със самостоятелно външно стълбище от У., от състоящ се от антре, коридор, клозет, кухня и три стаи.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Х. и П.П. се установява, че строежът на процесния трети етаж от западната половина на къщата е започнал през месец октомври 1979 г. и след около три месеца сградата била построена в груб строеж с покрив. Св. Я., брат на ответницата Я. твърди, че през 1981 г. жилището на третия етаж било в груб строеж, и че семейството на сестра му се преместили да живеят в същото през следващата година /1982г./.Разпитана на основание чл.114 от ГПК/отм./ ответницата Б. Я. също установява, че към 1981 г. процесният етаж бил в груб строеж, били поставени врати, имало стени и плоча.

От представеното като доказателство по делото заверено копие от удостоверение за наследници № 001469/18.08.2004 г. на Община К., се установява, че П. К. М. е починал на 22.10.1996 г. и е оставил наследници : Н.П. К. – син, И. П. К. – син, М.Т.М. – съпруга, починала на 13.08.1998 г. и Т. П. М., с ЕГН * – син.

С решение № 76/19.04.2006 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по Г.д. № 33 по описа за 2006 г. на същия съд, влязло в сила на 22.05.2006 г., Т. П. М. е поставен под пълно запрещение, а със заповед № 4/22.06.2006 г. на Кмета на Община К. И. П. К. е назначен за настойник на Т. П. М., с ЕГН *. В последствие с решение № 1 / 01.06.2009 г., КмÕтът на Община К. в качеството му на орган по настойничеството, е назначил за настойник на Т. П. М., с ЕГН *, неговият син П. Т. К..

В настоящото производство П. новото гледане на делото съдът прие ново писмено доказателства, а именно приетото като такова по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, с решение № 708/30.12.2010 г. по Г.д. № 1843/09 г. на ВКС, писмено доказателство, съставляващо вписана в Нотариална служба П. КРС под №3571/11.09.1979, т. 45, стр. 167, декларация с рег. № 1322/11.09.1979 г. по описа на Нотариуса П. КРС, адресирана до началника на отдел „Архитектура и благоустройство” П. ГОНС, Г. К., от прочита на която се установява, че П. К. М., на основание чл.56 от ЗТСУ, е дал съгласие сина му Т. П. К., да надстрои втори етаж над жилищната му сграда, построена в парцел ХІ, кв.48 по регулационния план на Г. К.. Приложено и прието е по делото и заверено копие от декларация с рег. № 1321 от същата дата – 11.09.1979 г. по описа на Нотариуса П. КРС, от прочита на която се установява, че Т. П. К. е декларирал, че е съгласен в двугодишен срок да построи втори етаж на жилищната сграда. По искане на жалбодателите Х., съдът е открил производство за оспорване истинността на цитираната декларация с рег. № 1322/11.09.1979 г. на Нотариуса П. КРС, досежно твърдяното обстоятелството, че подписът положен в декларацията не принадлежи на издалият я П. К. М.. В този аспект настоящата инстанция кредитира приетото в о.с.з. на 20.05.2011 г., заключение, изготвено по поставената допълнителна задача на назначената съдебно-графологична експертиза, което установява, че подписът, обект на експертизата е положен от П. К. М.. Съдът кредитира това заключение, защото същото с оглед на използвания сравнителен материал, ползващ се с безспорна доказателствена сила, се явява по-пълно и по-изчерпателно. Т.е. настоящата инстанция счита, че така откритото производство за оспорване истинност на документ в производството остана недоказано.

В аспекта на всичко изложено до тук, съдът изгради своето становище. Безспорно стоящият в основата на първоинстанционното производство иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК / отм./, по своя характер е положителен установителен иск. И това е така, защото макар и формулиран като отрицателен такъв, интересът на ищците да искат да бъдат отречени правата на ответниците, предполага преди всичко проверка именно на претендираните положителни техни права, което пък прави безпредметно отрицанието на несъвместимите с техните права, права на ответника. В този смисъл е и определение № 130/ 19.03.2008 г. по ч.Г.д. № 314/08 г. на ВКС. В аспекта на изложеното в производството е установено, че процесният имот, съставляващ трети етаж със застроена площ 80 кв.м., със самостоятелно външно стълбище от У., състоящ се от антре, коридор, клозет и три стаи, разположен в западната част на триетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-341, кв.46 по ПУП на кв.”В.”, Г. К., / парцел VІІ-248/, целият с площ 846 кв.м, е идентичен с посочения в част от обсъдените по-горе доказателства „втори етаж над жилищната сграда”, построена в УПИ ХІ-341, кв.46 по ПУП на кв.”В.”, Г. К.,/ парцел VІІ-248/, целият с площ 846 кв.м. Построената ЗАПАДНА ЧАСТ/ПОЛОВИНА на жилищната сграда се установява, че се състои от полуприземен етаж, първи жилищен етаж и втори жилищен етаж. И така в производството изхождайки от характера на иска следва да бъде обсъдено дали ищците С. и С. Х. са станали собственици на процесния трети етаж /втори жилищен етаж / от западната половина на жилищната сграда. В този смисъл основополагащ е въпросът дали техният праводател – третото встъпило лице –помагач в производството, И. П. К., в качеството си на продавач по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, том 10, рег. № 5442, дело № 699/ 07.07.2005 г. на Нотариус № 020, е бил собственик на процесния имот и надлежно им е прехвърлил собствеността върху същия. В основата на сделката, като акт установяваш собствеността на продавача, е п¯сочен цитираният в предходен абзац, договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 10/15.06.2005 г. Този договор е бил сключен между тримата братя, като И. П. К. получил в дял недвижим имот, включващ и процесния трети етаж, а останалите съделителите-негови братя Н.П. К. и Т. П. М. получили сумата, представляваща паричната равностойност на полагащите им се в дял идеални части от съсобствения им имот, изчислена на база данъчна оценка. Доколкото обаче откритото по делото производство за оспорване истинността на приетата като доказателство декларация с правно основание чл.56 от ЗТСУ /отм./ от 11.09.1979 г., остана недоказано, то следва да се приеме, че братът-съделител Т. /Т., Т./ П. М./ К. /, с ЕГН *, е бил самостоятелен носител на правото да надстрои втори жилищен етаж от процесната жилищна сграда, построена в парцел ХІ, кв.48 по регулационния план на Г. К.. Обсъдените по-горе свидетелски показания установяват, че същият е осъществил надлежно отстъпеното му право на надстрояване, като вторият жилищен етаж в груб строеж е бил готов до момента на сключване на брака му с ответницата Б. Я.. В този аспект и настоящата инстанция приема, че П. условията на чл.56, ал.1 и ал.2, т.2, вр. ал.З от чл.56 ЗТСУ /отм./ в редакцията му от ДВ, бр.36/1979г. и след построяване на етажа, ответникът М. е станал собственик на този етаж, ведно със съответните общи части от сградата. И това е така защото имат право да строят в чужд имот лицата, в полза на които е учредено право на надстрояване, а когато тези лица са роднини на собственика по права линия без ограничение, съгласието на същият следва да бъде изразено в нотариално заверено заявление до съответната техническа служба в общинския (районния) народен съвет, вписано и в нотариалните книги. Сбъдването на това условия е в производството безспорно беше установено. Настоящата инстанция намира, че процесният трети етаж не е СИО на ответниците Б. Я. и Т. П.. И това е така защото с оглед събраните по делото гласни доказателства, вкл. и дадените на основание чл.114 от ответницата Я., отговори, към момента на сключването на гражданския им брак-22.11.1981 г., процесният трети етаж е бил довършен до степен „ груб строеж” по смисъла на & 5, т.46 от ДР на ЗУТ /сградата да е изпълнена до степен ограждащи стени и покривът без или с различна степен на изпълнени довършителни работи/. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от СК от 1968г./отм./, ответницата Б. Я. не е станала собственик на третия етаж в режим на СИО. В смисъла на изложеното е и константната съдебна практика, която приема, че изградената по време на брака сграда върху имот, индивидуална собственост на единия съпруг, се включва в СИО само ако е довършена до определена степен на самостоятелност в груб строеж с взаимния принос на двамата съпрузи, а извършените впоследствие довършителни работи, вкл. и с парите от теглените от Я. кредити, представляват само подобрения и водят до възникване на евентуални облигационни отношения. Действително налице е влязло в сила решение N 217/29.12.1992г. по Г.д. N 449/1993г. на Районен съд, Г., с което процесният трети етаж по реда на особеното исково производство за делба, е изнесен на публична продан с цел ликвидиране на съсобственост на бившите съпрузи Т. П. К. и Б. С. Я., но същото обвързва със сила на присъдено нещо единствено тях, като страни по цитираното решение, но не и ищците в производството.

Изложеното до тук обуславя извода, че процесният трети етаж като реализиран въз основа на надлежно учредено право на строеж не е имал статут на наследствен имот и не е следвало да бъде включен в делбената маса на сънаследниците - братя К.. Правилни в тази насока са и изводите на първоинстанционния съд, че съгласно чл.69, ал.2 от ЗН, целта на договора за доброволна делба е всеки от съделителите да получи своя дял в натура или в пари. И доколкото в случая не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравнение с оглед притежаваните от двама от съделителите дялове в имота, а и размерът на дяловете въобще не е и посочен, договорът за доброволна делба е нищожен. Този договор не може да се признае за валиден и като договор за дарение поради това, че макар да цели същия резултат, не е сключен в предвидената съгласно чл.18 от ЗЗД, форма. Или казано с други думи праводателят на ищците Х., третото встъпила лице-помагач в производството, И. П. К. като не е придобил правото на собственост върху третия етаж от западната половина на процесната жилищна сграда, не е и могъл да прехвърли на ищците това право на собственост, което праÔо същите в това производство да могат да противопоставят на ответниците.

В смисъла на изложеното, първоинстанционното решение, предмет на настоящия въззивен контрол, с което предявеният установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ е отхвърлен, защото праводателят на ищците не е придобил собствеността върху процесния имот, поради което и не е могъл да им я прехвърли, се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

П. този изход на делото, се следват на изрично поискалата ги ответницата по въззивната жалба Я., разноски в доказания размер от 530 лв.

Водим от горното и на основание §2, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорване истинността на декларация с правно основание чл.56 от ЗТСУ/ отм./, вписана под №3571/11.09.1979, т. 45, стр. 167, рег. № 1322/11.09.1979 г. по описа на Нотариуса П. КРС.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69/ 01.07.2007 г., постановено по Г.д. № 64/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА С. М. Х., с ЕГН *, и С. Ф. Х., с ЕГН *, и двамата от Г. К., У. „Т. №, да заплатят на Б. С. Я., с ЕГН *, от Г. К., кв. „В.,.В.”Б”, А., сумата в размер на 530 лв., съставляваща разноски в производството.

Решението е постановено П. участието на трето лице- помагач И. П. К. от Г., У. № *, с ЕГН *.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, П. условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.