№ 21573
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110166778 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15.05.2025 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
Напетнадесети май две хиляди двадесет и пета година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 66778 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. А. С., с ЕГН **********, от с
Кукорево, ул. „.................“ № 21, против „.....................” ЕООД, с ЕИК ..............., със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „.............”, ж.к. „......................”, ул. ”.........................”
№ 4-6, сграда ........................, ет. 6, представлявано от управителите Р.И.М.-Т. Т.И.В.. Ищецът,
чрез процесуалния си представител, твърди, че след извършена справка по изп.д. №
1290/2017 г. по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 915, установил, че по повод на Молба с вх. №
7121 от 24.09.2010 г., подадена от „.......................“ АД било образувано предходно изп.д. №
20108350400858 по описа на ЧСИ П.Р., с рег. № 835, действаща в района на ОС – Сливен, с
1
приложен към молбата изпълнителен лист. Също така твърди, че на 23.06.2010 г. бил
издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК от 21.06.2010 г. по ч.гр.д. № 1657/2010 г. по описа на РС – Ямбол, по силата на която И.
А. С., Д.Щ. и П.А. били осъдени да заплатят солидарно на „.......................“ АД следните
суми: сумата от 6 062,20 лв. – главница по договор за потребителски кредит с обезпечение
от 19.09.2007 г., сумата от 818,15 лв. – договорна лихва за периода от 28.02.2009 г. до
15.06.2010 г., сумата от 180,92 лв. – наказателна лихва за периода от 28.02.2009 г. до
15.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2010 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 563,44 лв. – разноски по делото. Излага
твърдения, че по делото били извършвани изпълнителни действия, а плащания били правени
в периода от 21.01.2013 г. до 16.12.2016 г., като по делото било издадено постановление за
прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Сочи, че на
11.07.2019 г. „.....................” ЕООД подало молба, с която поискало конституирането му като
взискател по делото по силата на договор за цесия от 31.01.2018 г., с която молба било
поискано извършване на изпълнителни действия, а с молба от 19.06.2019 г. било направено
искане за връщане на изпълнителния лист. Излага твърдения, че в продължение на повече от
две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което и
вземането било погасено по давност. Излага подробни съображения във връзка с погасяване
на вземането по давност, позовава се на съдебна практика. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на „.....................” ЕООД, че И. А. С.
не дължи на ответника сумата от 6 062,20 лв. – главница по договор за потребителски
кредит с обезпечение от 19.09.2007 г., сумата от 818,15 лв. – договорна лихва за периода от
28.02.2009 г. до 15.06.2010 г., сумата от 180,92 лв. – наказателна лихва за периода от
28.02.2009 г. до 15.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.06.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 563,44 лв. – разноски по делото,
по изпълнителен лист от 23.06.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 1657/2010 г. по описа на РС –
Ямбол, поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото
разноски. С исковата молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „.....................” ЕООД, с който исковата претенция се оспорва като
недопустима и неоснователна. Оспорва наличието на правен интерес у ищеца от
предявяване на иска. Твърди, че по образуваните изпълнителни дела са били извършвани
изпълнителни действия, които прекъсвали твърдяната давност. Също така твърди, че по
образуваното изпълнително дело постъпили плащания в общ размер на 1 006,64 лв., от която
сума на взискателя била разпределена сумата от 928,11 лв., а сумата от 78,53 лв. била за
дължими такси, като последното плащане било извършено на 16.12.2016 г. След
прехвърляне на вземането по сметка на дружеството постъпила сумата от 1 260,20 лв.
Позовава се на задължителна практика на ВКС, излага подробни съображения. Моли съда да
прекрати производството по делото, а в условие на евентуалност да отхвърли предявения
иск, като възложи разноските в тежест на ищеца. С отговора на исковата молба са
2
представени доказателства, направени доказателствени искания.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2от ГПК, както и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предявена е искова претенция от И. А. С. против „.....................” ЕООД за
установяване по отношение на ответника, че И. А. С. не дължи на „.....................” ЕООД
сумата от 6 062,20 лв. – главница по договор за потребителски кредит с обезпечение от
19.09.2007 г., сумата от 818,15 лв. – договорна лихва за периода от 28.02.2009 г. до
15.06.2010 г., сумата от 180,92 лв. – наказателна лихва за периода от 28.02.2009 г. до
15.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2010 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 563,44 лв. – разноски по делото, по
изпълнителен лист от 23.06.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 1657/2010 г. по описа на РС –
Ямбол, поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото
разноски.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да
докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва
да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
значението на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
представените от ищцата с исковата молба и от ответника с отговора писмени
доказателства, следва да бъдат допуснати като допустими, относими и необходими.
Направените от ищеца искания за изискване на преписи от образувани дела като
основателни следва да бъдат уважени. По отношение на искането по чл. 190 от ГПК,
ответникът е представил договора за цесия, а в частта относно искането за представяне на
препис от договора за кредит, съдът ще се произнесе при необходимост.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 66778/2024 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 10.06.2025 г., 10,00 часа, за която дата и час
3
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от И. А. С. против „.....................” ЕООД за
установяване по отношение на ответника, че И. А. С. не дължи на „.....................” ЕООД
сумата от 6 062,20 лв. – главница по договор за потребителски кредит с обезпечение от
19.09.2007 г., сумата от 818,15 лв. – договорна лихва за периода от 28.02.2009 г. до
15.06.2010 г., сумата от 180,92 лв. – наказателна лихва за периода от 28.02.2009 г. до
15.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2010 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 563,44 лв. – разноски по делото, по
изпълнителен лист от 23.06.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 1657/2010 г. по описа на РС –
Ямбол, поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „.....................” ЕООД, с който исковата претенция се оспорва като
недопустима и неоснователна, излагат се подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, както и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Издаден изпълнителен лист на 20.12.2011 г. по гр.д. № 43502/2011 г. по описа на СРС, 35
състав; образуване на изпълнителни дела.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на
валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва да установи фактите
и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА ч.гр.д. № 1657/2010 г. по описа на РС – Ямбол.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 от ГПК, ЧСИ Г.Г. най-късно до съдебно
заседание да представи препис от изп.д. № 20179150401290 по описа на ЧСИ Г.Г., с рег. №
915, действаща в района на ОС - Сливен.
УКАЗВА на ЧСИ Г.Г., че при непредставяне на посоченото изпълнително дело, носи
4
отговорност по реда на чл. 87 от ГПК и пред страните за причинените им вреди.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5