Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 11.10.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2 182
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 384, ал.2 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ във връзка с чл. 134 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ и по чл.
108, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът – И.М.П., твърди че на 20.11.
2015 г. между ищецът, като лизингополучател и „У.Л.“
ЕАД, като лизингодател е сключен договор за финансов
лизинг № 118891/20.11.2015г. имащ за предмет нов лек автомобил марка „БМВ”,
модел ,,420d xDrive Gran Coupe”. Договорената лизингова цена е 77 147, 78 лв.
платима на 48 месечни лизингови вноски съгласно погасителния план. В изпълнение
на чл. 13 и сл. от договора ищецът е сключил с ответника „комбинирана застрахователна
полица за застраховки Каско и Злополука“ № **********
на 28.09.2016г. относно лизингованото МПС за период
от 23.11.2016 г. до 22.11.2017г., с
договорена рискова клауза „П - Пълно Каско“ и
допълнително покритие „Автомобилен асистанс за
чужбина“ по смисъла на Общите условия /ОУ/ към застраховката, и при
застрахователна сума от 70 190 лв. На 09.11.2017 г. застрахованото МПС е
управлявано от М.П.- син на ищцата, когато при преминаване през кръстовището
между бул. „Черни връх“ и бул. „Свети Наум“ е настъпило ПТП с негово участие и
участието на още четири МПС-та, като за настъпилото събитие е съставен
Констативен протокол за ПТП № К-839 от 09.11.2017 г. При ответника относно
описаното ПТП е образувана щета с № 10017-0301-34352 от 2017 г. Твърди, че при
последвалият оглед на застрахованото МПС е установено, че вредите по него
обуславят тотална щета и лекият автомобил е бил надлежно отрегистриран.
С писма изх. № 100-8550 от 01.12.2017 г. и изх. № 100-1073 от 09.03.2018 г.,
ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение за настъпилото
събитие позовавайки се на приложението на т. 14.5 от Общите условия /ОУ/ към
застраховката и констатираното в Протокола за ПТП, преминаване на червен сигнал
на светофара от страна на водача на застрахованото МПС, което квалифицира като
проява на груба небрежност. Ищецът оспорва твърдението, че е налице преминаване
през кръстовището на червен сигнал на светофара от страна на водача управлявал
застрахованото МПС към момента на процесното
ПТП, тъй като в тази част констативния
протокол не възпроизвежда факти, на които длъжностното лице е било очевидец и
съответно същият е подписан единствено от съставителя му. На следващо място
поддържа, че непредпазливото пресичане на кръстовище при забраняващ сигнал на
светофара е проява на груба небрежност. На основание чл. 26 ЗЗД оспорва
разпоредбата на чл. 14.5. от общите условия в частта за грубата небрежността,
като нищожна, поради противоречието й
със чл.408, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ. Моли да бъде постановено съдебно решение, с
което се осъди ответникът да му заплати /съгласно определение от 28.04.2021г./:
- 55 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществените вреди от настъпилото
застрахователно събитие, заедно със законната лихва 14.02.2019г. до окончателното
изплащане на сумата;
- 6 738, 04 лева, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.12.2017 г.
(датата на изпращане на отказното писмо на
застрахователя, която дата е след изтичане на 15 дневният срок по чл. 108, ал.
1 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение) до 14.02.2019г. – датата
на подаване на исковата молба в съда. Моли в полза на ищеца да бъдат присъдени
направените по делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е депозирал списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 458 от делото/. По делото е
депозирана писмена защита от процесуалния представител на ищеца.
С определение № 4393 от 26.02.2020 г. е
конституиран като съищец по делото дружеството „У.Л.“
ЕАД, който изразява становище за недопустимост на исковата претенция, в
условията на евентуалност - неоснователност. Посочва, че лизингополучателят
е изплатил всички свои задължения към лизингодателя
по процесния договор.
Ответникът – „З.А.” АД в депозирания от него писмен отговор признава
настъпването на следните посочените в исковата молба факти:
- валидно застрахователно
правоотношение по доброволна имуществена застраховка “Каско”
на МПС, учредено с полица № ********** от 28.09.2016г., сключена между „У.Л.“
ЕАД и „З.А.” АД, предоставящо покритие “Пълно Каско”
по смисъла на Общи условия (ОУ) към застраховката, за посоченото МПС и период
на валидност и
- настъпилото на 09.11.2017г.
ПТП.
Ответникът посочва, че водачът на
л.а „БМВ 420“, с per. № ****** М.П.е преминал през
кръстовището на бул. “Черни връх“ и бул. „Свети Наум“ на червен светофар на
работещата в автоматичен режим светофарна уредба, в резултат на което предизвикал ПТП, като нанесъл
материални щети на четири МПС-та и пострадали двама души. Сочи, че съгласно т.
14.5 от Общите условия към застраховката, застрахователят не изплаща
обезщетение за щети, причинени в резултат на груба небрежност на застрахования,
член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на
МПС, превозваните с МПС лица, които действия са предизвикали застрахователното
събитие. В условията на евентуалност, навежда възражение за прекомерност на
исковата претенция. Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
-
валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка „Каско” на МПС, учредено с полица № ********** от 28.09.2016г.,
сключена между „У.л.“ ЕАД и З. „А.“ АД, предоставяща покритие „Пълно каско“ по смисъла на общите условия към застраховката за
посоченото в исковата молба МПС и период,
-
заплащане на застрахователните премии по посочената в предходния абзац
застрахователна полица,
-
настъпване на 09.11.2017г. на процесното ПТП,
-
уведомяване на ответника от ищеца за настъпилото ПТП и
-
постановяване на отказ от ответника на посочените от ищеца дати и писма на
основание чл. 14.5 от общите условия към застрахователния договор.
На
20.11.2015г. е сключен договор за финансов лизинг №11889 между „У.Л.” ЕАД и
първия ищец с предмет – описания в исковата молба лек автомобил, за срок от 20.11.2015г.
– 20.11.2019г. /страници 17 – 42/. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора „В случай
на пълна загуба на лизинговия обект /вкл. при определен от застрахователя
икономически тотал/ право на застрахователно
обезщетение има лизингодателя, който остава
собственик и на евентуалните останки на обекта, като в ал. 2 е уговорено, че
след неговото получаване и приспадане на описаните задължения на лизингополучателя остатък му се превежда в 7 дневен срок. Съгласно
чл. 16, ал. 1 – лизингополучателят се задължава да
спазва условията на договора за застраховка на лизинговата вещ.
На
28.09.2016г. е сключена между лизингодателя и
ответника комбинирана застрахователна полица 576221 за застраховки каско и злополуки относно процесния
лек автомобил с период на покритие 23.11.2016г. – 22.11.2017г., клауза – „П”
пълно каско, застрахователна сума – 70 190 лв. и
застрахователната премия е разсрочена на четири части. Към застрахователния
договор са приети и се прилагат Общи условия за застраховка на моторни превозни
средства /Каско/ и Специални условия за автомобилен асистанс в чужбина. Съгласно първите общи условия един от
покритите застрахователни рискове е „Авария, произлязла от сблъскване на МПС по
между им” – т. 8.3 от клауза Ч – частично каско. Съгласно
т. 14.5., по тези Общи условия не се покрива претенция по рисковете пълна
загуба или частична щета, когато застрахователното събитие е предизвикано от умишлени
или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство,
негов служител, трето ползващо МПС лице, водач на МПС, превозваните с МПС лица.
В раздел XVIII, т. 17 неизчерпателно са посочени различни
действия, които се приемат като груба небрежност, като е изрично вписано, че в
тази група се включват и „всички други случаи, в които вредата е вследствие от
самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на минимално дължимата
грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди”.
Относно
процесното ПТП е съставен и приет като доказателство констативен
протокол за ПТП № К-839 от 09.11.2017г., в него излично
е посочено, че причина за настъпване на същото е на водача на процесния автомобил М.М.П., по
отношение на който е съставен АУАН № 026152 от 09.11.2017г., в който е
посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП. На 28.12.2017г. е
издадено наказателно постановление № 17-4332-026715, съгласно което на М.М.П.е наложена глоба в размер на 200 лева /страница 153/. С
решение от 04.06.2018г., постановено по н.а.х.д № 2531/2018г. по описа на СРС,
3 – ти състав е потвърдено наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Решението е влязло в сила на 14.08.2018г. /страници 164 –
166/.
По
делото е представен и приет договор за покупко-продажба на останки на моторно
превозно средство от 22.02.2018г. /страница 175 – 176/, сключен между „У.Л.“
ЕАД в качеството на продавач и И.М.П., в качеството й на купувач, съгласно
който продавачът е продал на купувача останките от процесното
МПС, явяващи се останки по тотална щета.
От
приетото като доказателство по делото на страница 398 уведомление – декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ от 09.11.2017г., се
установява, че пред ответното застрахователно дружество е образувана щета,
относно процесното ПТП.
От
приетата по делото съдебно - автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че средната пазарна стойност на застрахования автомобил „BMW“ модел
„420 DX Drive Gran Coupe“, с per. № ******, към
момента на настъпване на застрахователното събитие - 09.11.2017 г. е в размер
на 59 678 лв. Вещото лице посочва, че водачът на застрахования автомобил е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като се съобрази със
забранителния сигнал на светофарната уредба и не навлезе в кръстовището на
червен сигнал.
По искане на ответника в настоящото производство е
изслушан свидетелят Д.Ц.М. – очевидец на ПТП. Свидетелят посочва, че на
20.11.2015г. бил в оборотен автомобил на „АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ АД. Чакал на
червен светофар на х-л „Хемус“, посока „Хладилника“, в лява лента, с посока към
„Свети Наум“. Докато чакал на червен светофар, в него се ударил лек автомобил
БМВ. Изпреварил в насрещното всички коли, които чакали на светофара, минал на
червено. Движел се бързо и ударил две коли на светофара.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
С
определение постановено на основание чл. 146 от ГПК е разпределена доказателствената тежест между страните:
-
на ищеца:
-съществуването
на договор за финансов лизинг – страни, права и задължения на страните,
-плащане на застрахователна премия по
сключения застрахователен договор с ответника,
- средната
пазарна стойност на лизинговата вещ към датата на застрахователното събитие и
-
на ответника:
- механизъм за настъпване на процесното ПТП.
По
делото е представен сключения между ищците договор за финансов лизинг относно процесния автомобил, в който са вписани правата и
задълженията на страните. С лизинговата вещ е причинено ПТП, като
застрахователят по застраховка каско е отказал
заплащане на застрахователно обезщетение на лизингодателя
на основание чл. 14.5 от общите условия, приложими към застрахователния
договор. Първият ищец – лизингополучател твърди, че
този отказ е незаконосъобразен и следователно лизингодателя
има вземане към застрахователя, по което не предприема съответните действия по
неговото събиране, доколкото е приел отказа на застрахователя и не е осъществил
никакви други правни действия във връзка с получаването на застрахователното
обезщетение. Съгласно чл. 384, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 3 на КЗ лизингополучателят се явява кредитор на лизингодателя
за разликата между заплатеното застрахователно обезщетение относно процесното ПТП и неговите задължения към лизингодателя. Именно въз основа на тези факти и твърдения
е предявен иска по чл. 134 от ЗЗД във връзка с чл. 384, ал. 2 от КЗ във връзка
с чл. 405 от КЗ. Не се спори по делото, че в хода на настоящото производство лизингополучателят е изплатил всички свои задължения към лизингодателя и е закупил останките на катастрофиралия
автомобил. Това е и основанието, поради което е допуснато изменение в петитума на предявените искове, като се иска осъждане в
полза на първия ищец на основание чл. 384, ал. 3 от КЗ.
В
настоящия случай няма спор между страните, че относно процесният
автомобил е налице застрахователно правоотношение по комбинирана
застрахователна полица № ********** за застраховки „Каско“
и „Злополука“ от 28.09.2016г., което е валидно към датата на настъпване на описаното
ПТП, тъй като в срок са заплатени всички застрахователни премии.
Първият
ищец е оспорил валидността на клауза т. 14.5 от общите условия към застрахователния
договор, като поддържа, че същата е нищожна на основание чл. 408, ал. 1, т. 1 и
2 от КЗ.
В чл.
408, ал. 1 КЗ урежда хипотезите, при които застрахователят може да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение при имуществено застраховане:
1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице,
което има право да получи
застрахователното обезщетение;
2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия
с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
3. при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие;
4. в други случаи, предвидени със закон.
Ответникът както в отговора по
предявената претенция до втория ищец /страници 223 и 224/, така и в настоящото
производство не е твърдял наличие на умисъл у водача на лизинговия автомобил
при причиняване на процесното ПТП, а поддържа, че е
налице груба небрежност, тъй като водача на лизинговата вещ е преминал на червен
светофар, в пиков час, с превишена скорост на кръстовище в гр. София и с това е
нарушил чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. Тоест от изложеното следва, че всъщност
основанието, на което е отказано изплащане на застрахователно обезщетение от
ответника не е чл. 408, ал. 1, т. 1 и 2 от КЗ, а на основание чл. 408, ал. 1,
т. 3 от КЗ във връзка с чл. 14.5 от общите условия, приложими към
застрахователния договор. При така приетото настоящият съдебен състав приема,
че направеното възражение за нищожност на посочената клауза от общите условия
не е относимо да бъде разгледано в настоящото
производство, доколкото ответникът не се е позовал на тези текстове от КЗ.
Допълнително следва да се посочи, че тази клауза от общите условия е изцяло съобразена със закона. В чл. 395, ал.
4 КЗ право на застрахователя е да откаже плащане, когато застрахователното
събитие е настъпило поради неизпълнение от застрахования на задължението му „да вземе мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване
на вреди” и това е изрично предвидено в договора. В Общите условия на
застраховка на моторни превозни средства /Каско/- чл.
50.2, чл. 50.5 е предвидено, че застрахования е длъжен да ползва застрахованото
МПС с грижата на добър стопанин, да спазва стриктно правила на за движение
съгласно ЗДвП, като за неизпълнението на тези задължения изрично е предвидено в
чл. 50.9, че застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение.
Въпросът,
който следва да бъде разгледан е дали така установеното по делото може да бъде
подведено под разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. За да се приложи
посочената правна норма следва да се установи настъпването на следните факти:
-
неизпълнение на задължение на застрахования по застрахователния договор, което
е предвидено в закон или в застрахователния договор,
-
същото следва да се квалифицира като значително с оглед интереса на
застрахователя и
-
това неизпълнение е довело до настъпване на застрахователното събитие.
От
разпита на свидетеля и влязлото в сила наказателно постановление се установява,
че водача на лизинговата вещ е преминал на червен светофар през кръстовището, с
което е нарушил чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Съдът счита, че
неоснователно е направеното оспорване на този факт от пълномощника на първия
ищец, тъй като няма събрани доказателства, от които същото да се установява.
Това поведение представлява и нарушение на застрахователния договор, тъй като в
т.50.5 от Общите условия за застраховка на моторни превозни ксредства
/Каско/, приложими към полицата, е вписано, че
застрахованият е длъжен „да спазва стриктно правилата за движение съгласно ЗДвП”.
По
делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза,
от която се установи, че водачът на застрахования автомобил е имал възможност
да предотврати настъпването на ПТП, като се съобрази със забранителния сигнал
на светофарната уредба и не навлезе в кръстовището на червен сигнал.
Предвид
всичко посочено по-горе е безспорно установено, че процесното
ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на застрахования автомобил, след като същият
е преминал през кръстовище на червен сигнал на нормално работеща светофарна
уредба.
В общите условия действия на
водача на застрахования автомобил, чрез които е причинено процесното
ПТП следва да са извършени с умисъл или груба небрежност. В Кодекса за
застраховането няма такова изискване, а е посочено, че нарушението следва да е
значително с оглед на интереса на застрахователя.
Грубата небрежност се отличава от
обикновената по дължимата грижа – в случая критерият е занижен и се свързва с
грижите, които не биха положили и най-небрежните при конкретни условия. Според
съдебната практика груба небрежност при управление на МПС, е виновно противоправно поведение на застрахования, изразяващо се в
нарушаване на правилата за движение по пътищата, което е довело до настъпване
на увреждането, при съзнание на водача, че е възможно да увреди застрахованото
имущество.
Точно такава грижа в случая не е
положил водача на застрахованото МПС, който е преминал на забранителен за него
светофар. Действията на шофьора са зависили единствено от неговата воля, а той
не е положил грижата, която и най-небрежният шофьор, управлявайки МПС, би
положил. От приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установи, че водачът на застрахования автомобил е имал възможност
да предотврати настъпването на ПТП, като се съобрази със забранителния сигнал
на светофарната уредба и не навлезе в кръстовището на червен сигнал. Съдът
намира, че при това положение безспорно е налице „груба небрежност“ от страна
на застрахования.
Съдът счита, че в този случай
следва да се приеме, че това поведение на водача на застрахования автомобил
освен, че представлява груба небрежност е неизпълнение на задълженията му по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя. Аргументи в подкрепа на този извод са следните факти:
преминаването на червен светофар е извършено в гр. София, на натоварено
кръстовище в центъра, в пиков час, при липса на обективни обстоятелства, които
да доведат до това поведение, при процесното ПТП са
причинени вреди на пет автомобила и увреждания на двама от водачите, на тези
автомобили.
При така изложените мотиви съдът
приема, че е налице основание за отказ на заплащане на застрахователно
обезщетение за ответника на основание чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ във връзка с чл.
14.5 от общите условия на договора за застраховка, доколкото се установи
нарушение и на закона и на застрахователния договор от страна на водача на
застрахования автомобил – нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП – преминаване на червен
светофар през кръстовището, което е и единствената причина за настъпване на процесното ПТП, което нарушение е значително с оглед
интереса на застрахователя, с оглед мястото и времето, на което е направено и
множеството причинени щети – материални и физически на две лица и може да бъде
определено като груба небрежност.
С оглед на така направения извод
следва, че не е възникнало задължение на застрахователя към лицингодателя,
поради което и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Относно направените по делото разноски
При
този изход на спора право на разноски има ответното застрахователно дружество.
Направените
от ответника разноски са в размер на 350 лв. - депозит по допуснатата съдебно –
автотехническа експертиза и 70 лева – депозит за
свидетел. Тази страна е претендирала и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на сумата от 200 лв. С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да
заплати на ответника сумата 620 лв.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.М.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис 4 – чрез адвокат Н.Д. срещу ЗАД „А.“,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл.
405 от Кодекса за застраховането КЗ/ във връзка с чл. 384, ал. 2 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 134 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/ за сумата от 55 000 лева, представляваща претендирано
застрахователно обезщетение за имуществените вреди, причинени на лек автомобил
марка БМВ, модел 420 Д Х Драйв, с рег. №******, от
настъпилото застрахователно събитие, за което е съставен констативен протокол
№К – 839 на 09.11.2017г. от дежурен ПТП – ОПП – СДВР, заедно със законната
лихва 14.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както иска с правно
основание чл. 108, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 6
738, 04 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
посочената главница за периода от 01.12.2017 г. до 14.02.2019г.
ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН -
**********, със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис 4 – чрез адвокат Н.Д.
да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 620 лв.
В производството като съищец е конституиран – „У.л.” ЕАД, ЕИК – ******със
седалище и адрес на управление:***.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: