М
О Т И
В И
към присъда №98 от 03.12.2018 год. по НОХД №1490/2018 год.по
описа на РС-Хасково
Против подсъдимия С.Н.И. ,със снета по делото самоличност е
повдигнато обвиниение затова ,че на
28.07.2018 год. в гр. Хасково, при условията на опасен рецидив отнел
чужда движима вещ - 1 бр. мобилен телефон марка „Huawei Р9 lite" на стойност 140
(сто и четиридесет) лева от владението на М. А. Ч.,*** без нейно съгласие с
намерение противозаконно да я присвои- престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1,
вр .чл.29, ал.1, б. „а" от НК.
Подсъдимият С.Н.И. признава
изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и
е съгласен да не се събират допълнителни доказателства за тези факти . В
последната си дума моли за минимално
наказание.
Назначения за служебен защитник на подсъдимия адв.М.Ф. в
хода на съдебните прения счита ,че при
определяне на наказанието за подзащитния и
са налице предпоставките на чл.58а ал.1 от НК,поради което наказание «лишаване
от свобода» за срок от две години намалено с 1/3 би съответствало на тежестта на извършеното
деяние и дееца.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението против
подсъдимия във вида, в който е
повдигнато, като правна квалификация на деянието,което счита за доказано по
категоричен и несъмнен начин, с оглед и направените от
подсъдимия самопризнания на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт. При индивидуализация на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия,
прокурора счита, че с цел лична превенция наказание «лишаване от
свобода « за срок от две години и два месеца ще въздейства върху подсъдимия,което да се изтърпи при
първоначален «строг» режим.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност
и във връзка със самопризнанията на
подсъдимия,приема за установено следното:
През 2016г. свидетелката М. А. Ч. закупила мобилен телефонен апарат „HUAWEI Р9 lite", като го предоставила за ползване на своята дъщеря - свидетелката М. Д. Ч..
На 28.07.2018г., около 16:00 часа, св.М.Ч.
отишла с личния си автомобил „*****" с peг. № ******, до дома
на свекъра и свекърва й св.М. П.Ч. и св.Г. Д. Ч. , намиращ се на ул.
„Пловдивска"№7 в гр.Хасково. Заедно с нея била и дъщеря
й св.М. Д..Св.М.Ч. паркирала автомобила
пред дома им и влезнала в двора на имота, за да ги
изчака,като имала пряка видимост към мястото, където бил паркиран автомобила.
Докато св.М.Ч. била на двора видяла как мъж на възраст около 25 години, с черни
къси панталони и тъмна тениска, обут с джапанки(чехли), къса коса, се приближил
до автомобила, проврял се през отворения прозорец на шофьорската врата до
кръста и взел мобилния телефонен апарат „Huawei
Р9
lite", който бил оставен
на „барчето" на автомобила, и побягнал. Св.М.Ч. се развикала и тръгнала да
гони мъжа. Действията на лицето от мъжки пол
били възприети и от св.М. и св.Г.
Ч., които в този момент се прибирали у дома си, като и те се включили в гонитбата. По време на
гонитбата мъжът, който взел телефона , го изхвърлил в тревиста площ ,намираща
се около пътя, като захвърлил и чехлите
си, за да може да бяга по
бързо.Гонитбата продължила кратко, защото в района на бившата „Автошкола",
до детската градина, гонещите изгубили от поглед беглеца. За случая били
уведомени органите на реда. Св.М.Ч. се върнала
до автомобила си , където била дъщеря й, като пътьом непозната за нея жена й подала
изхвърления телефон. Св.Г. Ч. тръгнал да
обикаля бившата „Автошкола", а неговата съпруга - св.М. П.Ч. останала на
алеята, намираща се между бившата „Автошкола" и детската градина.
Не след дълго на мястото на престъплението дошли служителите на РУМВР - Хасково -
свидетелите Й. М. Г. и П.А.П.. Те започнали беседи със свидетелите, за да се
запознаят със случая. По време на беседите се чули викове откъм бившата
„Автошкола" и полицейските служители
веднага се отправили натам. Св.Й. Г. тръгнал към алеята, която се
намирала между Автошколата и детската градина и забелязал мъж, който съвпадал с
описанието, което св.М.Ч. дала по време на беседата. Видял че мъжа е бос - с
голи крака. Св.Г. спрял мъжа и му
поискал документи за самоличност . В този момент към него се приближили
свидетелите М.Ч., М. Д. Ч. и Г. Д. Ч., които се развикали към полицая :„Това е
той, това е той". Тогава св. Г. го хванал за ръката и му поставил
белезници, като по това време при него пристигнал и колегата му
св.П. П.. При извеждането на задържаното лице към патрулния автомобил
полицаите се разминали със св. М. П.Ч., която също потвърдила че това е мъжът , който по-рано е откраднал мобилния
телефонен апарат „Huawei Р9 lite".Когато органите на реда довели задържания в сградата на РУМВР -
Хасково установили самоличността му, а именно подсъдимият С.Н.И. ***, който бил
част от криминалния контингент по линия на престъпления против
собствеността на територията на РУМВР - Хасково и бил многократно осъждан за такива
престъпления.Подсъдимият бил задържан за срок до 24 часа в сградата на РУМВР -
Хасково.
С протокол за доброволно предаване(л.10 от ДП ) св.М.Ч.
предала мобилния телефонен апарат „Huawei Р9 lite" за нуждите на досъдебното
производство, който впоследствие бил
върнат на свидетелката(л.27-28 от ДП).В хода на образуваното досъдебно
производство бил извършен оглед на веществени доказателства(л. 11-14 от ДП).
От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно оценителна
експертизасе установява ,че стойността
на мобилния телефонен апарат „Huawei Р9 liке"
възлиза на сумата от 140 лева.
Фактическата обстановка
описана в обвинителния акт се доказва
от обясненията на подсъдимия , от свидетелските показания ,заключението на
оценъчната експертиза, от
справката за съдимост, от характеристиките и другите доказателства по делото,приобщени по
реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени
средства съдът прие за
доказано участието на подсъдимия в престъплението
,предмет на обвинението. Всъщност по въпроса за авторството на подсъдимия по отнемането
на са събрани преки
доказателствени източници, каквито се явяват показанията
на св. М. П.Ч., М. А. Ч., М.Д. Ч. и Г. Д.Ч.. Тези свидетели са очевидци на действията на подсъдимия по отнемането на инкриминираната вещ от автомобила на пострадалото лице . В тази
връзка показанията им
са съвместими и се подкрепят и от
други доказателствени
източници- показанията на св.Г. и П. / полицейски служител/.
Показанията на тези свидетели макар и косвени
кореспондират с останалите доказателства ,
между които няма противоречие. В показанията си от
ДП св.Г. свидетелства за
съобщеното от подсъдимия
при проведения разговор в полицейското управление , след установяването
му като
извършител и направените признания във
връзка с участието му в отнемането на мобилния
телефон . Не е спорно, че тези
самопризнания са извънпроцесуални, тъй като не са направени по реда на НПК и не
биха могли да бъдат приравнени на дадени от обвиняем/подсъдим/ обяснения в
рамките на наказателното производство. В случая показанията на посочените
по-горе свидетел Георгиев
могат да бъдат ценни от съда ,
тъй като същите са източник на производни доказателства, касателно авторството
на деянието, проверяващи кредитираните от съда показания на св.Чакърови .
При така изяснената фактическа обстановка съдът прие
,че от обективна страна подсъдимият е извършил виновно общественоопасно
деяние,съставляващо престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл,29,
ал.1, б."а",вр.чл.18 ал.1 от
НК ,тъй като на 28.07.2018г., в гр.Хасково, при условията на
опасен рецидив отнел чужда движима вещ , а именно :мобилен телефон марка
"Huawei P9 lite“ , на стойност
140 лв. от владението на М. А. Ч. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като
деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини .Това е
така,защото изпълнителното деяние на престъплението "кражба" е
довършено, когато са изпълнени двата му елемента-прекъсване на фактическата
власт, и втория-установяване на несмущавана фактическа власт върху предмета на
престъплението от страна на дееца. В конкретния случай, извършителят е
прекъснал досегашната фактическа власт, но не е могъл да установи своя несмущавана фактическа
власт, което означава че не е имал
възможност за свободно фактическо или юридическо разпореждане с предмета на
престъплението,заради изхвърлянето му на земята при бягството от престъплението и последвалото залавяне от полицейските служители на РУ-Хасково . С
отнемането на телефона от автомобила на пострадалата подсъдимият
макар да е прекъснал владението
на св.Ч. не е успял
да установи собствено такова върху предмета на престъплението, поради
което кражбата е недовършена. Обсъдените по –горе доказателства не оставят
съмнение, че подсъдимия не е успял да установи свое владение върху мобилния
телефон , а това е достатъчно действията му като цяло да бъдат квалифицирани
само като недовършен опит по смисъла на чл. 18, ал. 1,
изр. 1 НК.
Видно от приобщените от ДП справка за съдимост и копия
от бюлетини за съдимост подсъдимият С.И.
е осъждан многократно.Така с
влязло в сила на
29.03.2016г.определение по ЧНД №247/2016г.
по описа на PC - Хасково, на
основание чл.25 ал.1,вр.чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия е било определено едно общо наказание измежду
наложените му по НОХД №351/2015г., НОХД №580/2015г., НОХД №535/2016г., НОХД
№551/2015г. и НОХД №105/2016г. всички по описа на Районен съд - Хасково, в
размер на най тежкото от тях а именно - „Лишаване от свобода", за срок от
1(една) година 2(два)месеца, като така определеното общо наказание е увеличено
по реда на чл.24 от НК със 7/ седем/
месеца и изтърпяно от И. на 12.12.2016г.
Тези осъждания на подсъдимия обуславят
деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, като извършено при условията на
„опасен рецидив" по чл.29, ал.1, б. "а" от НК, тъй като е
извършено на 28.07.2018г.) преди да
изтече 5- годишния срок по чл. 30 ал.1 от НК. Признавайки подсъдимия за виновен
за опита за кражба на инкриминирания телефон
,съдът на основание чл.304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото обвинение за довършена
кражба.
От субективна страна подсъдимият е извършил
кражбата на процесните движими вещи при
форма на вината пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на своите действия, респ. на своето
деяние, предвиждал е общественоопасните
последици на тези свои действия, респ. деяние и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият безспорно е имал съзнание за всички обективни елементи от
състава на престъплението - че движимата
вещ е чужда и че не му се следва на никакво основание ,и че в момента тя е била във владение на пострадалото лице
и че той прекъсва фактическата му власт върху нея .
Причини за
извършване на престъплението от подсъдимите
са стремежа за бързо и лесно облагодетелстване, незачитането на
отношенията, възникващи по повод собствеността.
По отношение на
наказанието:При определяне на наказанието за
подсъдимия, съдът взе в предвид степента на обществена опасност на
деянието и на дееца , подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства.Видно от приложената на ДП
справка за съдимост подсъдимият И. извън
горепосочените пет осъждания
,квалифициращи деянието му при условията на опасен рецидив по б.“а“ на чл.29 от НК е
осъждан за престъпления от общ характер . Затова и тези
осъждания на подсъдимия следва да
се ценят от съда като отегчаващи
наказателната му отговорност
обстоятелства. От друга страна за
подсъдимия по делото са
събрани негативни личностни
данни,сочещи ги като лице с криминални регистрации в масивите на МВР. Други утежняващи
вината на подсъдимите
обстоятелства съдът не може да
изведе от начина и условията, при които е
реализирано деянието. Стореното
от него
по-скоро е резултат на открилата се възможност за лесно
облагодетелстване от вещи,които не
са на подсъдимия. Смекчаващи
вината на подсъдимия
обстоятелства са ниското ниво
на образованост и социален статус
,младата възраст и ниска парична равностойност на вредите
от престъплението/под минималната за страната работна заплата/,които инициират
и ниска степен на обществена опасност на самото деяние . Смекчаващи отговорността
обстоятелства са и донякъде
процесуалното поведение на подсъдимия на досъдебното производство,
като още от започване на наказателното
преследване подсъдимият е
съдействал на полицейските
органи .Акцентирайки върху процесуално поведение на подсъдимия,в рамките
на реализираната процедура по Глава ХХVII от НПК (съкратено съдебно следствие в
производство пред първата инстанция в предвидената алтернативна форма на чл.
371, т. 2 НПК ) обосновава
снизходителност при определяне размера на наказанието,но не и под предвидения
законов минимум за
престъплението . Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че в конкретния
казус не са налице нито многобройни ,нито
изключително смекчаващи вината обстоятелства,които
да мотивират намаляване на определеното наказание и правоприлагане
на чл.55 от НК. Преценявайки
поотделно и съвкупно смегчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, в контекста на целите на чл.36 от НК съдът определи наказанието по реда чл.58а
ал.1 от НК . Затова за извършеното от
подсъдимия престъпление следва да бъде определено наказание от 2
/две/ години лишаване от
свобода, което предвид наказанието в чл. 196 ал.1 т.1 НК е отмерено при лек превес на смегчаващите отговорността обстоятелства . Наличните
отегчаващи такива определящи подсъдимия като склонен
към престъпни прояви ,което
очевидно с времето ескалира , определят, че целите на чл. 36 от НК не биха могли да се постигнат с по-леко
наказание от индивидуализираното . Същото
съобразно правилото на чл.
58а ал. 1 от НК
следва да бъде намалено с 1/3, поради
което на подсъдимия ще следва да бъде наложено наказание от 1/една/ година и 4/четири / месеца „лишаване от свобода”/1/3 от 24 м. е 1г. и 4 м. / ,което следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим
,съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017 г.).
На основание чл.59 ал.1 и 2 от НК съдът
приспадна времето,през което подсъдимия
е бил задържан по ЗМВР и по
отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” ,считано от 28.07.2018 година.
Предвид престъплението ,в
извършването на което подсъдимият е
признат за виновен и на основание чл.189 ал.3 от НПК ,съдът го осъди да заплати в полза на държавата
по сметка на ОД на МВР-Хасково направените на ДП
разноски за вещи лица в размер на 170.38 лв.
Мотивиран от
гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
Съдия:/п/ не се
чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.