№ 4657
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110168601 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Макроадванс“ АД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу И. Б. Д. за сумата от 368,71 лева – главница по договор за кредит №
273580/27.06.2017г., сключен между ответницата и „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва от
17.08.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане и за сумата от 112,57 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
16.08.2019г. – 18.08.2022г., които вземания са включени в заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 44781/2022г. на СРС, 64 – ти състав.
В исковата молба се твърди, че между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и
ответницата в качеството на кредитополучател е сключен договор за стоков кредит № 273580 от
27.06.2017г., по силата на който банката предоставила на ответницата кредит в размер на 1135,90
лева. Крайният срок за издължаване на кредита бил до 27.06.2019г. По договора останали
непогасени задължения, които били прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от
16.08.2019г. Извършената цесия била съобщена на ответницата на 09.04.2021г. чрез уведомление,
изпратено от ищеца, упълномощен да съобщи цесията от името на цедента „Банка ДСК“ ЕАД.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Възразява, че сумата по кредита не е усвоена. Не била доказана материалноправната
легитимация на ищеца, защото не е доказано да e придобил именно вземането на първоначалния
кредитор спрямо ответницата. Процесният договор за потребителски кредит бил недействителен.
Дори да се приемело, че ответницата дължи само чистата стойност на кредита съгласно чл.23 ЗПК,
то претенцията следвало да бъде предявена на друго основание. Съгласно договора било
предвидено заплащането на застрахователна премия в размер на 153,26 лева. Не било посочено
какви компоненти се включват в посочения в договора годишен процент на разходите и как е
формиран неговият размер, което сочело на недействителност на договора за потребителски
кредит. Били нарушени разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Не било спазено изискването съгласно
чл.10, ал.1 ЗПК, според което договорът за потребителски кредит следвало да е с размер на шрифта,
не по – малък от 12. Тази разпоредба поставяла допълнителни условия към формата на договора за
потребителски кредит, като неспазването на посоченото изискване било санкционирано с
недействителност на договора за кредит. Отделно от това не била посочена и методиката за
1
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.11, ал.1, т.9а ЗПК. Не било спазено и
правилото по чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, защото от погасителния план на процесния договор не можело
да се извлече информация за това каква част от главницата, от лихвата и от таксата се погасява с
всяка една от погасителните вноски. Освен това не било ясно и как се изчислява лихвата – дали
само върху главницата или и върху таксите. Нарушено било и изискването по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
защото не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, като не е посочено и какви компонентни са включени в
ГПР. Били нарушени и нормите на чл.11, ал.1, т.20, т.23 и 24 ЗПК, защото договорът не съдържал
клаузи относно наличие или липсата на право на отказ на потребителя от договора, както и
уговорен срок, в който това право може да бъде упражнено, размер на лихвен процент на ден и
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихва съгласно чл.29,
ал.4 и ал.6 ЗПК. При това съгласно чл.22 и чл.23 ЗПК процесният договор за кредит бил
недействителен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Евентуално искът за
главницата би бил основателен, но не на предявеното основание – договорно правоотношение, а на
друго непредявено основание - неоснователно обогатяване. Клаузата, уреждаща приложимия
лихвен процент, била недействителна, защото размерът на възнаградителната лихва бил
неправомерно завишен и в противоречие с добрите нрави.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е сключен процесният договор за кредит между
ответницата и „Банка ДСК“ АД при твърдените условия, че сумата по кредита е усвоена, както и че
процесните вземания са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за цесия, която цесия е
била съобщена на ответницата от името на стария кредитор.
Като доказателство по делото е приет договор за стоков кредит № 273580 от 27.06.2017г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и ответницата И. Б. Д. в качеството на
кредитополучател. Съгласно условията на договора кредиторът отпуска на кредитополучателя
стоков кредит в размер на 1289,16 лева за закупуване на конкретно посочени стоки от „Технополис
България“ ЕАД, като стойността им възлиза общо на сумата от 1135,90 лева, както и за сключване
чрез кредитора на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама застраховане“
ЕАД на застраховка „стандрат +“ при еднократна застрахователна премия в размер на 153,26 лева.
Уговорен е срок за издължаване на кредита от 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване
(т.2). Уговорено е, сумата на кредита, предоставяна за закупуването на посочените стоки, да се
усвои еднократно безкасово по сметка на търговеца, а сумата по кредита, предоставена за
финансирането на застраховка по т.1, да се усвои еднократно, безкасово по сметка, посочена от
застрахователите (т.3). Предвидено е, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който
към датата на сключване на договора е 24,79 % годишно или 0,0689 % на ден (т.6). Посочено е, че
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 27,83 % и може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия (т.7). Към договора е приложен и погасителен план,
съгласно който общо дължимата сума от 1624,40 лева, от която главница от 1289,16 лева и лихви от
335,24 лева, е предвидено да се издължава на 24 бр. вноски, всяка от които в размер на 68,67 лева,
само последната – в размер на 44,99 лева. Към договора за приложени и Общи условия, подписани
на всяка страница от страните по договора. В Общите условия към договора за стоков кредит е
предвидено право на кредитополучателя да се откаже от договора за кредит, без да дължи
неустойка или обезщетение и без да сочи причина в срок до 14 дни от сключването на договора за
кредит (т.18 ОУ). Предвидено е право на кредитора да прехвърли на трето лице правата си по
договора за кредит (т.15 ОУ).
Приети като доказателства по делото са договор за цесия от 24.04.2019г. и допълнително
споразумение от 16.08.2019г. за цедиране на вземания към рамков договор за цесия от 24.04.2019г.,
според които „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлило на ищеца „Макроадванс“ АД вземания съгласно
приемо – предавателен протокол, в който са включени вземания срещу ответницата по делото по
договор за кредит с дата на разрешаване от 27.06.2017г. и дата на падеж 27.06.2019г. Съгласно
приетите писмени доказателства (пълномощно, уведомление за прехвърляне на вземанията и
известие за доставяне) ответницата е била уведомена за прехвърляне на вземанията по процесния
2
договор от ищеца „Макроадванс“ АД в качеството му на пълномощник на цедента „Банка ДСК“
ЕАД.
От приетите по делото доказателства – представен от ищеца касов бон (дубликат) от
27.06.2017г. (л.73 от делото) за сумата от 1135,90 лева, издаден от „Технополис България“ ЕАД, в
който са описани по вид и цена стоките, посочени в процесния договор за кредит, уведомително
писмо от „Банка ДСК“ ЕАД до „Технополис България“ ЕАД (л.72) и декларация от ответницата, с
която е удостоверила, че е получила стоките от „Технополис България“ ЕАД (л.74) на 27.06.2017г.,
се установява, че стоките са платени от кредитора на търговеца съгласно уговореното в процесния
договор за кредит и тези стоки са получени от ответницата. При това съдът приема за установено
по делото, че кредитът е усвоен от ответницата съгласно уговореното. Изводът за усвояване на
сумата по кредита съответства и на констатациите на вещото лице в приетото заключение по
изготвената съдебно – счетоводна експертиза (отговор на последната задача), което се кредитира от
съда съгласно чл.202 ГПК.
Съгласно постигнатите договорености съдът приема, че процесният договор за кредит е
потребителски и по отношение на същия се прилагат правилата по Закона за потребителския
кредит – чл.9 ЗПК. Договорът за потребителски кредит следва да отговаря на изискванията за
съдържание и форма съгласно чл.10 и чл.11 ЗПК, а неспазването на изрично посочени в закона
изискванията за съдържание и форма на договора има за последица недействителност на договора
– чл.22 ЗПК.
Ответницата е навела довод за неспазване на изискването по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, според
което договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Доводът за соченото
нарушение е обоснован с липса на посочване на включените в оповестения размер на ГПР
компоненти и на начина, по който е изчислен, а освен това и с обстоятелството, че в размера на ГПР
не е включена и дължимата от ответницата застрахователна премия от 153,26 лева.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България - чл.19, ал.4 (бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) ЗПК. Съгласно
пар.1, т.1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Застрахователната премия по смисъла на пар.1, т.1 ДР на ЗПК представлява разход за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато поемането на задължението от страна
на потребителя за плащане на този разход е задължително условие за сключване на договора за
кредит. В процесния случай размерът на застрахователната премия е начислен в главницата по
договора за кредит. Това става ясно от клаузата на т.1 от договора, съгласно която общият размер на
кредита от 1289,16 лева е сбор от кредита за закупуването на стоките на обща стойност от 1135,90
лева и застрахователната премия от 153,26 лева. Същият извод се налага и от погасителния план
към договора, в който е посочен размер на главницата от 1289,16 лева, в която сума е включена
освен цената на стоките, за закупуването на които е отпуснат кредитът, така и стойността на
застрахователната премия. От това става ясно, че задължаването за заплащане на застрахователната
премия е задължително условие за сключване на договора за кредит. Застрахователната премия по
3
естеството си не е част от главницата – отпуснатия целеви кредит, а е разход за допълнителна
услуга, свързан с договора за кредит. В случая застрахователната премия не е калкулирана като част
от ГПР, изобразяващ оскъпяването на кредита, а е включена в главницата. При това след като
застрахователната премия не е включена в ГПР, е налице нарушение на нормата на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Посоченото нарушение – неточно обявяване на размера на ГПР, препятства потребителя да
разбере обхвата на задължението си и икономическите последици от сключване на договора за
кредит. Изискването за коректно посочване на ГПР в договора за кредит е израз на засилената
потребителска защита, защото ГПР, изобразяващ оскъпяването на кредита, има решаващо значение
при избора на конкретен кредитен продукт. Необявяването в договора за кредит на действителния
ГПР, който следва да включва и размера на застрахователната премия, е равнозначно на липса на
посочено ГПР в договора и обосновава извод за недействителност на договора за кредит по арг. на
чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 ЗПК. В такъв смисъл е решение на СЕС по преюдициално запитване по
дело C – 714/2022г., задължително за настоящия съд съгласно чл.633 ЗПК, възприето и в решение
№ 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК. В посоченото решение на СЕС е
прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в чл.3, б. „Ж“ от Директива 2008/48 (транспонирана в ЗПК – чл.11, ал.1, т.10, вр. пар.1,
т.1 ДР) от тази директива разходи, е допустимо този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочено е още, че санкция, изразяваща
се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не
включва всички предвидени по закон и реално уговорени разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.
Предвид горното договорът за кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК и на основание
чл.23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита, но не се дължат лихва или други разходи по
кредита. Нормата на чл.23 ЗПК, представляваща частен случай на реституция по чл.34 ЗЗД, урежда
обхвата на задължението на кредитополучателя по недействителен на специалните основания по
чл.22 ЗПК договор за потребителски кредит.
Чистата стойност на кредита в случая е размер на 1135,90 лева – цената на закупените стоки,
платени с отпуснатия от „Банка ДСК“ ЕАД кредит. Съгласно заключението по съдебно –
счетоводната експертиза по договора за кредит са постъпили плащания в общ размер от 1238,97
лева. При това съдът приема, че единственото задължение на ответницата по договора – това за
връщане на чистата стойност на кредита, е погасено чрез плащане, извършено преди завеждане на
делото, доколкото последното плащане по договора е от 15.05.2019г. съгласно справка –
Приложение № 1 към заключението, а делото е заведено на 17.08.2022г. (чл.422, ал.1 ГПК).
От горното следва, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските :
Предвид изхода на делото право на разноски има адв. Михаел Любомиров, предоставил
безплатна правна помощ на ответницата за настоящото производство, видно от представения
договор за правна защита и съдействие. На основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Любомиров следва да
се присъди адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ за настоящото
производство. Размерът на адвокатското възнаграждение в хипотеза на чл.38, ал.2 ЗА се определя
от съда, като същият не е обвързан от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (сегашно наименование „Наредба за възнаграждения на адвокатска работа“)
съгласно решение на СЕС по дело C – 438/2022г., задължително за настоящия съд на основание
чл.633 ГПК. Определените в Наредбата възнаграждения могат да служат само за ориентир при
определяне на справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение. При определяне на
дължимия размер на възнаграждението съдът съобразява, че правната и фактическа сложност на
делото е около средната за дела със сходен предмет, от страна на процесуалния представител на
ответника е подаден отговор на исковата молба, в която са изложени многобройни и обстойно
развити възражения по предявените искове и отделно е депозирано писмено становище от
04.11.2024г., в което са доразвити съображения по съществото на делото. Съдът приема, че в случая
следва да се приложи правилото по чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ, но не и правилото по чл.2, ал.5 НМРАВ
(налагащо възнаграждение да се определи за всеки иск поотделно), защото последното правило не
4
обосновава справедлив размер на адв. възнаграждение, а води до значително и неоправдано
повишаване на размера на адвокатското възнаграждение. Съгласно изложеното дължимият размер
на възнаграждението за настоящото производство съдът определя на 400 лева. На адв. Б.,
предоставила безплатна правна помощ на ответницата в заповедното производство, видно от
представения договор за правна защита и съдействие, следва да се присъди възнаграждение,
определено от съда в размер на 200 лева съгласно чл.6, ал.1, т.2, вр. пар.1 ДР на НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, срещу И. Б. Д., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис – партер – адв. Михаел Любомиров, искове по
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 368,71 лева –
главница по договор за кредит № 273580/27.06.2017г., сключен между ответницата и „Банка ДСК“
АД, ведно със законната лихва от 17.08.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 112,57 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 16.08.2019г. – 18.08.2022г., които вземания са
включени в заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 44781/2022г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет.5, ап.14 да плати на адв. Михаел Любомиров Любомиров, ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис – партер,
на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет.5, ап.14 да плати на адв. К. Игнатова Б., ЕГН **********,
адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл.38, ал.2
ЗА сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5