Определение по дело №749/2022 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 115

град Велико Търново, 24.03.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, трети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

Административен съдия: Евтим Банев

 

като разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 749 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С Определение № 4/ 04.01.2023 г. по адм. дело № 749/ 2022 г. на АСВТ, е оставено без уважение искането на Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем пребиваващ в Затвора в гр. Ловеч, да бъде освободен от внасяне на държавна такса по посоченото дело. Определението е било обжалвано и е оставено в сила с Определение № 12/ 17.02.2023 г. по адм. д. № 10049/ 2023 г. на Административен съд – Велико Търново, тричленен състав. Препис от определението, заедно с разпореждане за внасяне на дължимата държавна такса са изпратени на Г.В. и получени от него на 28.02.2023 година.

 

На 20.03.2023 г. в АСВТ е входирано искане, подадено от Г.В. на 03.03.2023 г., за отмяна на влязло в сила Определение № 12/ 17.02.2023 г. по адм. д. № 10049/ 2023 г. на Административен съд – Велико Търново, тричленен състав, с което е оставено в сила Определение № 4/ 04.01.2023 г. по адм. дело № 749/ 2022 г. на АСВТ. Към искането подателят е приложил е молба за освобождаване от ДТ и разноски, и декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно посоченото в декларацията по чл. 83, ал. 2 от ГПК, подателят й не получава никакви доходи, не извършва търговска или друга дейност, която да му осигурява такива, има сключен граждански брак, но няма информация за доходите на съпругата си, тъй като от 13 години е в затвора. Декларира, че не притежава МПС, дялове и акции в търговски дружества, както и парични влогове. Сочи, че притежава недвижимо имущество, поради липса на данни в затвора не го конкретизира, но твърди, че това имущество не му носи доходи, а само разходи, тъй като е възбранено от КПКОНПИ от 2010 г., делото е все още висящо на първа инстанция – ВТОС, не може да се разпорежда с имуществото си, трупа дългове за данъците му, и НАП и общините разпродават имуществото, няма промени в обстоятелствата.

В делото са налични доказателства, събрани във връзка с искането на Г.В. за освобождаване от държавна такса и разноски за разглеждане на делото, вкл. справки изискани от началниците на затворите в гр. Плевен и в гр. Ловеч. От същите е видно, че в периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2022 г. жалбоподателят ежемесечно е получавал парични преводи, с изключение на периода месец май 2022 година. Размерът на преводите варира от 150,00 до над 778,00 лв., като за месеците септември, октомври и ноември 2022 г. той е съответно 246,02 лв., 187,60 лв. и 227,71 лв., част от които представляват възнаграждение за работа в затвора. Общият размер на получените от Г.В. парични преводи е около 3 700,00 лв. На настоящия съдебен състав е служебно известно от други дела /напр. КАХД № 10219 от 2022 г. на АСВТ, КАХД № 10031 от 2023 г. на АСВТ/, че в периода преди подаване на искането, Г.В. и съпругата му са притежавали недвижими имоти, върху които няма вписани тежести или възбрани, а съпругата му – и лек автомобил, който не е запориран. Отделно съпругата на искателя развива търговска дейност като собственик на капитала и управител на „Валенс 2010“ ЕООД – гр. Велико Търново.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:

 

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, от внасяне на такси и разноски по производството се освобождават физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

В случая, независимо от декларираните от Г.В. обстоятелства, следва да бъдат съобразени изброените по-горе факти, установяващи се от доказателствата по настоящото дело или служебно известни на съда такива относно семейното и имущественото състояние на Г.В. към момента на подаване на искането му. При съобразяване на тези факти, настоящият съдебен състав намира, че направеното искане за освобождаване на Г.В. от заплащането на държавна такса и разноски по искането му за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, не следва да бъде уважавано. Независимо от служебно известните му във връзка настоящото и други дела данни за имущество на В. и на неговата съпруга, изцяло в полза на жалбоподателя и само за целите на производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът приема, че единственият доход на същия към момента на подаването на искането за освобождаване от заплащането на държавна такса, е този посочен в справките от началниците на затворите в гр. Плевен и в гр. Ловеч, в среден месечен размер около 220,00 лв. /а в определени периоди и значително повече/. Видно от наличните доказателства, жалбоподателят пребивава в затворите в гр. Ловеч и гр. Плевен в един продължителен период от време, изцяло в този смисъл са и собствените му твърдения в представените молба и справка-декларация. В качеството му на лишен от свобода, на същия се осигуряват безплатни храна, място за живеене, медицинско обслужване, вкл. снабдяване с лекарства, при необходимост облекло и средства за поддържане на лична хигиена /чл. 84, чл. 139 и сл., чл. 149 – чл. 151 от ЗИНЗС/. Тоест В. не е извършвал разходите за живот и издръжка, които са обичайни за пребиваващите извън местата за лишаване от свобода, а в молбата за освобождаване от такси и разноски не се сочат някакви извънредни разходи, които е бил принуден да посреща. Същевременно се установява се по безспорен начин, че жалбоподателят е получавал суми в месечен размер на около 220,00 лв., поне в годишен период преди подаване на разглежданото искане.

При това положение не може да се приеме, че ако той заплати дължимата държавна такса за производството по искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, ще е лишен от възможност да покрие някакви свои разходи за живот. Дължимата държавна такса за производството пред ВАС, съгласно чл. 242а от АПК, е в размер на 30,00 лв., т.е. няколкократно по-малка от месечния доход на жалбоподателя през последната година, при липса на доказателства за извършвани от него разходи през същия период, извън такива за закупуване на стоки и услуги. Извършването на последно посочените разходи е резултат от субективната преценка на В. и е изцяло в зависимост от неговата воля, без да обосновава твърдяната от него липса на достатъчно средства за заплащане на държавна такса в размер на 30,00 лв. по разглежданото на искането му за отмяна. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че заплащането на държавната такса не би представлявало затруднение за подателя на това искане. Няма данни към настоящия момент да е необходимо извършването от Г.В. на други разноски във връзка с производството по Глава четиринадесета от АПК, а предвид предмета на делото, вероятността за извършване на такива други разноски на някакъв последващ етап, е минимална. Искането за освобождаване на жалбоподателя от внасянето на държавна такса и разноски за производството, образувано по искане за отмяна на влязло в сила Определение № 12/ 17.02.2023 г. по адм. д. № 10049/ 2023 г. на АСВТ, тричленен състав, е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

 

Тъй като към искането не е приложен документ за внесена държавна такса в размер на 30,00 лв. по сметка на ВАС, дължима на основание чл. 242а от АПК, същото не отговаря на изискването на чл. 213, т. 3, вр. с чл. 241 от АПК. Съобразно това и изложеното по-горе, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. първо от АПК, следва да се даде възможност на подателя на искането, в 7-дневен срок от съобщението, да представи в съда документ за платена държавна такса в размер на 30,00 лв., внесена по сметката на Върховен административен съд.

На подателя следва да се укаже, че в случай, че не отстрани нередовността на искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт в определения срок, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ, вр. с чл. 242, ал. 1 от АПК, искането ще бъде върнато на подателя.

 

Водим от горните, съображения и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

Оставя без уважение искането на Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем пребиваващ в Затвора в гр. Ловеч, да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски за производството, образувано по искането за отмяна на влязло в сила Определение № 12/ 17.02.2023 г. по адм. д. № 10049/ 2023 г. на Административен съд – Велико Търново, тричленен състав, входирано на 20.03.2023 г. в деловодството на Административен съд – Велико Търново.

 

Указва на подателя на искането, че в 7-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение, следва да представи по адм. дело № 749/ 2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, документ за платена държавна такса в размер на 30,00 лв. внесени по сметката за държавни такси на Върховен административен съд : БНБ - централно управление, IBAN - ***, BIC – ***.

 

Ако в указания срок посочената нередовност не бъде отстранена, съобразно разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. второ, вр. с чл. 242, ал. 1 от АПК, искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт ще бъде върнато на подателя му.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Препис от определението да се изпрати на Г.В.В. на адрес: ***.

 

 

 

 

Административен съдия: