Р Е Ш Е Н И Е №261818
24.06.2021 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16426/2018 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба,
по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът „ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против ответника
В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***. Н.
Н.**, вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба ищецът е комунален
оператор- доставчик на питейна вода, а ответника- собственик на жилището на
горния адрес, като партидата при ищеца била разкрита на името на ответника.
Затова между страните имало договор при общи условия за доставка на питейна
вода и отвеждане на канална такава, по силата на който, дружеството доставило
вода и отвело за пречистване канална вода за периода 14.07.2016 г. - 11.07.2018
г. на стойност от 377.78 лв., като съставило за доставката и фактури.
Монтираното в имота на ответника измервателно устройство било неизправно, и
затова количеството на доставената вода
било начислено нормативно по наредбата. Понеже плащане не последвало в
сроковете по договора, начислили в тежест на длъжника и мораторна лихва в
размер на 29.22 лв за периода от 30.09.2016 г. до 30.06.2018 г., като „ Водоснабдяване и канализация” се снабдило
със заповед за изпълнение на парично задължение № ***********., издадена по
ч.гр.д. № 11957/2018 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XII гр.състав; заповедта
била връчена на ответника и в срока по чл. 414 от ГПК било получено възражение,
при което се иска от съда вземането да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят на ищеца сторените разноски по двете производства.
От ответника е подаден отговор в срока по чл. 131 ГПК, с
които се оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че водомерът
не е правилно засичан, въпреки че е пломбиран и работещ. Отрича своевременния
отчет на водомера , и твърди , че
вземането произтича от неизползвани,
но «надписани» количества вода ,
които обаче не са реално доставени. Твърди, че е заплатил реално изразходваната
вода, а не служебно начислената.
Възразява, че е ****** ; моли
искът да бъде отхвърлен и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената техническа експертиза
дава заключение,
че имотът е
водоснабден от уличната водопроводна мрежа, като услугите на ВиК се
осъществяват чрез водоснабдителна система от общия водомер в судерена на
сградата. В отделния имот има монтиран водомер, но не може да се каже дали същият е годен да мери точно преминалото
през него количество вода, тъй като няма данни да е преминал метрологична
проверка.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване
на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за
изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим
като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за
плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и
правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Страни по договор по силата на Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр.
П. са именно потребителите на тези комунални услуги – собственици на имота или
ползватели на същия въз основа надлежно учредено или запазено вещно право на
ползване, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име.
Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на
ответника, не се спори, че същият е собственик, нещо което личи и от представената справка от имотния
регистър. След като е потребител, то Д. е страна по договор при общи условия
касателно доставката на водата, а оттам - има и облигационното задължение да
плати доставеното.
Що се касае до това, дали количеството на
доставената вода е правилно определено, тоест, дали иска е доказан с оглед
размера си, то трябва да се каже следното: според твърденията на ищеца,
доставеното до процесния имот на ул. „******„ количество вода е измерено чрез негодно техническо
средство – технически неизправен
водомер, който освен това не е преминал и необходимата метрологична
проверка. Твърденията на ответника
на л. 69 от делото са , че водомера му е напълно изправен и годен да
мери точно количеството на доставената вода, при което всъщност конкретиката на
спора се концентрира върху това, дали е правилно определено количеството на
доставената до имота вода. На л. 19 от
делото фигурира „известие за нередовен
водомер „ , в което е отбелязано,че водомерът е развален , като има „видими
външни повреди“; на л 17 от делото
фигурира писмо от ищеца до ответника ,
с което последният е уведомен, че количеството изразходвана вода е начислено по
реда на чл. 26 ал. 2 от общите условия между страните, тоест, при условието на
повреден индивидуален водомер. Съгласно
общите
условия между страните , задължение
е на потребителя, който е и собственик на индивидуалното средство за търговско
измерване, да поддържа същото в метрологична годност. Неизпълнението на това
задължение по каквито и да било причини води до договорното право право на оператора да начисли като
използвано количество вода по реда на чл. 25 ал.8, тоест - определено нормативно,
без да има нужда от реален отчет . От друга страна , тъй като е задължение на
абоната - ответник е да поддържа в изправност водомера като
средство за търговско измерване , в негова процесуална тежест е да докаже
наличието на изправен водомер, на което наличие той се позовава по смисъла
на чл. 154 ал. 1 от ГПК. Това обаче
остана недоказано, като се има предвид, че ищцовото дружество е изпълнило
задължението си да напише предписание за подмяната на водомера, а според вещото лице , не може да се каже
нито дали водомера е изправен , нито
дали е преминал изискуемия метрологичен контрол, последното- на база
нечетливите маркировки върху самия водомер. На следващо място, монтираният в
имота водомер не е от тип , одобрен за използване от държавната агенция за
метрологичен и технически надзор. С оглед казаното , не може да се приеме , че
в имота има монтиран изправен и метрологично изряден водомер. Следователно , за ищцовото дружество са
налице предпоставките на чл. 26 ал. 2 от ОУ да начислява доставеното по начина, договорен между
страните, и количеството на доставената вода е правилно определено и начислено във фактурите.
Предвид изложеното съдът намира претенцията на ищцовото дружество за
доказана по основание и размер и следва да я уважи изцяло.
Разноските, вкл. тези по заповедното производство, се понасят от ответната страна. Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца
за исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер
от 100 лева, като по този начин общия размер на разноските на ищеца става 384
лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо В.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***. Н. Н.**, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по договор при ОУ
за доставка на питейна вода, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № ****** г., издадена по ч.гр.д № 11957/2018 по описа на Районен съд
– Пловдив; 377.78 лева - главница, стойност на доставена за периода от
14.07.2016 – 11.07.2018 питейна вода, сумата от 29.22 лв обезщетение за забава
в плащането на главницата за периода от
30.09.2016 до 30.06.2018 г. , и законна лихва върху главницата от датата на
подаването на заявлението -26.07.2018 до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***. Н. Н.**, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, разноски по двете
производства в общ размер от
384 лева.
Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ