РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. В., 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело №
20221300500085 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба БНП П.П.Ф. С.А., П., рег. №
*********, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК : *, с адрес: гр. С., ж.к. „М.“,
„Б.П. С.“, сгр. *, против Решение № 814/21.01.2021г по грд № 2199/2019г на
Рс-В., в частта, с която искът против В. АНК. Д. от гр.В., ЕГН : **********
от гр.В., ул.“Б. „ № 7 е отхвърлен за горницата над установения размер от
1443.16 лева до пълния претендиран размер от 2691.28 лева – главница.
Поддържа се, че решението е неправилно и необосновано, тъй като за
да отхвърли частично исковата претенция съдът е достигнал до неправилния
извод, че процесният договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22
от Закона за потребителския кредит (ЗПК) поради несъответствие с
императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посочват, че нормата гласи, че договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по
1
определения в приложение № 1 начин“.
В процесният договор са посочени годишният процент на разходите (46.48%)
и общата сума, дължима от потребителя ( 6 414,72 лева), като в чл. 3 от
договора са обективирани и взетите предвид допускания - началната дата на
изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че
годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за
целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него, е което
всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са изпълнени.
Отделно от изложеното молят да бъде взето предвид, че както националният
закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към
съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент
на разходите.
Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към
ЗПК, като в този смисъл е и практиката на ОС - П. (Решение № 651 от
30.06.2020 г. по в. гр. д. № 611/2020 г. на ОС - П., Решение № 298 от
04.03.2020 г. по в. гр. д. № 2736/2019 г. на ОС - П., -Определение № 1067 от
07.07.2020 г. по в. ч. гр. д. № 1284/2020 г. на ОС - П. и други).
Поради горното молят ВдОС, да отмени Решение № 841 от 21.01.2021
г. на РС - В. в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи
предявения по реда на чл. 422 ТПК установителен иск за разликата от
1443.16 лева до 2691.28 лева - главница.
Претендират юрисконсултско възнаграждение по делото на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка е чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка
е чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на
100.00 лева.
Ответната по делото страна , призована при условията на чл.41 ал.2
ГПК, не е взела становище по въззивната жалба.
В ОС, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, представените по
делото писмени и гласни доказателства и съобразявайки ги в тяхната
съвкупност, прие за установено следното :
С Решение № 814/21.01.2021г по грд № 2199/2019г Рс-В., Признава
за установено по отношение на В. АНК. Д. от гр.В., ЕГН : ********** от
гр.В., ул.“Б. „ № 7 , че БНП П.П.Ф. С.А., П., рег. № *, чрез БНП П.П.Ф. С.А.,
2
клон Б., ЕИК : *, с адрес: гр. С., ж.к. „М.“, „Б.П. С.“, сгр. *, има вземане
спрямо В. АНК. Д. от гр.В., ЕГН : ********** от гр.В., ул.“Б. „ № * за сумите
от : 1 443,16лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считана от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.01.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, като искът до пълния претендиран
размер-2691.28 лв. отхвърля като неоснователен.
Установи се по делото, че На 05.08.2016г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като
кредитор и ответната страна, като кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS - 13754981. Съгласно чл.
2 от договора, сумата от 234,93лева от отпуснатите 2 900,00лева са
послужили за рефинансиране на задължение на ответната страна по договор с
номер PLUS-01694795, и 101,50лева за такса ангажимент по кредита. Сумата
от 2 563,57лева е усвоена от ответната страна на 08.08.2016г. с направено
плащане по лична сметка. Договорено е кредита да се изплаща на 48 броя
погасителни вноски, всяка в размер на 133,64лв. Общата стойност на
плащанията е 6 414,72лв., годишен процент на разходите – 46,48% и лихвен
процент 36,49%. Съгласно чл. 2 от договора, лихвения процент е фиксиран за
срока на договора. Съгласно чл. 7 от договора е договорено право на
кредитора при инфлация, по-голяма от 2.00% на месечна база и 24.00% на
годишна база, да преизчисли размера на остатъчното задължение с индекса на
инфлация за приложимия период.
Ответната страна е преустановила плащания по договора на 17.10.2017г.
Ищцовото дружество е отправило последна покана на 14.12.2017г. до
ответната страна за доброволно плащане с уведомяване за предсрочна
изискуемост на вземането по договора. Поканата е получена от ответната
страна на 21.12.2017г. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в РС гр. В. на 30.01.2019г. като е
образувано гр.д. № 278 / 2019г. по описа на РС гр. В.. По делото е издадена
Заповед № 224 - РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 04.02.2019г., с която е разпоредено ответната страна да заплати на ищеца
процесните суми на въведеното основание. Заповедта за изпълнение е
връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от
съда срок заявителят е предявил настоящите искове
3
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно -
счетоводна експертиза, ответната страна е направила плащания по договора в
общ размер на 1 456,84лева, включващи плащания по главница, договорна
лихва, главница по застраховка и платени такси събиране към договор. След
плащането направено на 17.10.2017г. няма други вноски по кредита. Вещото
лице е дало заключение за размера на процесните суми.
Заключението на вещото лице е изготвено компетентно и обективно.
Не е оспорено от страните, поради което съдът дава вяра на същото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна :
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в
чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 ГПК.
Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и
допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че
последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество - решението, в обжалваната част, се прецени
за правилно.
В конкретния случай безспорно се установи сключването
На 05.08.2016г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като кредитор и ответната страна,
като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS - 13754981. Съгласно чл. 2 от договора, сумата от
234,93лева от отпуснатите 2 900,00лева са послужили за рефинансиране на
задължение на ответната страна по договор с номер PLUS-01694795, и
101,50лева за такса ангажимент по кредита. Сумата от 2 563,57лева е усвоена
от ответната страна на 08.08.2016г. с направено плащане по лична
сметка. Договорено е кредита да се изплаща на 48 броя погасителни вноски,
всяка в размер на 133,64лв. Общата стойност на плащанията е 6 414,72лв.,
годишен процент на разходите – 46,48% и лихвен процент 36,49%.
Съгласно чл. 2 от договора, лихвения процент е фиксиран за срока на
4
договора. Съгласно чл. 7 от договора е договорено право на кредитора при
инфлация, по-голяма от 2.00% на месечна база и 24.00% на годишна база, да
преизчисли размера на остатъчното задължение с индекса на инфлация за
приложимия период.
Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с
неговите изискванията, включително относно действителността му.
Настоящият състав намира, че договорът е сключен в нарушение на редица
императивни разпоредби на ЗПК в относимата към момента на сключването
му редакция.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за заем следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин.
В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно
нито какво включва, нито как е формиран Несъобразяването на договора с
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява самостоятелно основание
по чл.22 ЗПК за недействителност. В процесния договор са посочени броя,
размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на
отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от
дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните
вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за
погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания.
Само посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно
договорът не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който
планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е
основание по чл.22 ЗПК за недействителност.
Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между
страните договор за потребителски кредит от 05.08.2016г. е недействителен и
като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника.
Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и
5
възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил, а за
приложението им въззивната инстанция следи служебно съгласно ТР
№1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесния случай отпуснатия на ответника кредит е в размер
на 2 900,00лева, а според заключението на вещото лице, същият е внесъл сума
в общ размер на 1 456,84лева, с която след като договорът е недействителен и
с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, следва да се погаси част от главницата
и в тази връзка ответника дължи връщане на разликата между отпуснатата и
платена сума или сумата от 1 443,16лева.
При изложеното до тук решението на ВдРС, в атакуваната част, се
прецени за правилно и нестрадащо от пороците, визирани във въззивната
жалба и като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като
неоснователна – да се остави без уважение.
Водим от горното, ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 814/21.01.2021г по грд № 2199/2019г на
Рс-В., в частта, с която искът на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., П.,
рег. № *, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК : *, с адрес: гр. С., ж.к. „М.“,
„Б.П. С.“, сгр. *,против В. АНК. Д. от гр.В., ЕГН : ********** от гр.В., ул.“Б.
„ № * е отхвърлен за горницата над установения размер от 1443.16 лева до
пълния претендиран размер от 2691.28 лева – главница.
В останалата част Решение№ 814/21.01.2021г по грд № 2199/2019г на
Рс-В., по описа на ВРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7