Р Е Ш Е Н И
Е № 261531
гр. Пловдив, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IV граждански състав, в публично
заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5636 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени срещу И.К.К. обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 146 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че на 02.12.2016 г. ответницата е кандидатствала онлайн за отпускане на
потребителски кредит от „Кредисимо“ ЕАД, като попълнила заявление за отпускане
на кредит от разстояние на интернет страницата на дружеството. В заявлението ответницата
посочила личните си данни и размера на кредита, неговият срок и условията, при
които желае да го ползва. Вследствие на подаването на заявлението, същото било
индивидуализирано под № 771668, като посочената електронна поща от ответницата
бил изпратен договор за кредит - № ****/**.**.*** г.,, ведно с Приложение № 1,
Общите условия и Стандартен европейски формуляр. След получаване на посочените
документи, ответницата, отново чрез интернет страницата на дружеството,
декларирала, че е получила СЕФ и че приема ОУ и Договора. По това начин, според
ищеца, между страните бил сключен договор за кредит - № ****/**.**.*** г.,, с
краен срок за погасяване на сумата – 31.03.2018 г.
Излагат се
съображения, че при сключване на договора за кредит, ответницата е избрала да
обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения договор като осигури
поръчителство от трето лице, одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, а именно: ищецът „Ай
Тръст“ ЕООД. Последният се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателят
за изпълнение на всички негови задължения по договора, за което ответницата
следвало да заплати възнаграждение в размер на 87.62 лева на месец за периода
на договора. Договорът за поръчителство бил подписан на 02.12.2016 г. отново
чрез размяна на електронна кореспонденция. Ищецът посочва, че не претендира
цялото дължимо възнаграждение, а единствено сумата в размер на 301,76 лева.
Посочва се, че
въз основа на сключения договор за кредит, „Кредисимо“ ЕАД предоставило в заем
на ответницата главница в размер на 1403,79 лева при лихва, уговорена в
договора за кредит. Ответницата не изпълнила задължението си по връщане на
предоставената сума, като не изплатила нито една вноска съобразно уговорения
погасителен план. Поради тази причина „Кредисимо“ ЕАД търсило същата за
доброволно уреждане на спора и по този повод извършило разноски в размер на
72,56 лева. Доколкото ответницата не изпълнила своето задължение, на 23.01.2019
г. „Кредисимо“ ЕАД отправило искане до поръчителя по договора за кредит – „Ай
тръст“ ЕООД, за заплащане на всички дължими суми от И.К.К.. „Ай тръст“ ЕООД
изпратил уведомление до ответницата, че предостои плащане на всички дължими
суми, и на 25.01.2019 г. изпълнил задълженията на същата към „Кредисимо“ ЕАД, а
именно: 1403,79 лева – главница, 444,53 лева – договорна лихва, 467,49 лева –
наказателна лихва, и 72,56 лева – административни разноски. На посочената дата
„Ай тръст“ ЕООД направило опит за връзка с ответницата, за да я уведоми, че
встъпва в правата на кредитора по договора за заем, както и че същата дължи
сумата в размер на 301,76 лева – възнаграждение по договора за поръчителство.
Доколкото от
ответницата не били изплатени посочените задължения, ищецът депозирал Заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
било образувано ч. гр. д. № 2136/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив и била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1239/06.02.2019 г. От ответницата постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради
което ищецът предявил настоящият иск по чл. 422 ГПК.
Поради всичко
изложено претендира да бъде признато в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца, следните суми за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК: 1403,79 лева – главница, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата, 444,53 лева – договорна лихва за периода 02.12.2016 г. –
31.03.2018 г., 467,49 лева – наказателна лихва за периода 01.01.2017 г. –
21.01.2019 г., и 72,56 лева – административни разноски, 301,76 лева –
възнаграждение за предоставяне на поръчителство, както и заплащане на всички
разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор от И.К. К., с който се оспорва исковата претенция.
Посочва, че същата не е кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски
кредит от „Кредисимо“ ЕАД. Възразява, че приложения по делото договор за
потребителски кредит е нищожен поради липса на предмет, а именно: главно
задължение към „Кредисимо“ ЕАД, доколкото не е предоставян потребителски
кредит. Излага доводи и че потребителският кредит се явява недействителен поради
нарушение на разпоредбите на ЗПК, а именно: липса на вписано право на отказ от
него, както и срокът, в който то може да бъде упражнено и липса на вписано
право да се иска във всеки един момент извлечение по сметката във формата на
погасителен план. Също така посочва, че липсва ясна методика за определяне на
годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Поради изложеното
навежда твърдения, че сключеният договор за кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Възразява, че договорът нищожен поради липса на форма –
писмена такава. Досежно поръчителството, се излагат съображения, че не са
представени доказателства, че ищецът е изпълнил задължение към „Кредисимо“ ЕАД.
Поради изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта и предмета на
производството:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 2136 по описа за 2019 г. на
ПРС, XIII гр.с., се установява, че ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по
чл.410 ГПК № 1225/06.02.2019
г., с която в полза на заявителя са
присъдени сумите, предмет на предявения иск. Срещу заповедта е постъпило
възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, поради което е указано на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В
законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които
е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността
на исковете:
Вземането, предмет на договора за поръчителство, което
се твърди да е заплатено от ищеца, е породено от договор за кредит от
разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила,
установени със Закона за
задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се
в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за
потребителския кредит. Легалната дефиниция на този вид договори се
съдържа в разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл.
18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във
връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис - сега Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а
съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕП
/ред. към ДВ, бр. 34 от 06.04.2001 г./ в редакцията му,
действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от
разстояние, електронният документ представлява електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена
форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита
спазена, след като е съставен електронен документ. В случая в производството по
делото съдът намира за установено, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата е
възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от
разстояние. По делото е представен договора за кредит - № ****/**.**.*** г.,
/л.17 гръб – 18/, Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит, който
съдържа погасителен план /л.19/, Стандартен европейски формуляр /л.20-23/ и
Общите условия към него /л.8-17/, свалени от системата на кредитодателя, който
не носи подписа на потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен под
формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е
представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184 ал. 1 ГПК.
В договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя - ответник.
В приложение № 1 към Договора е уговорено, че сумата, предоставена по договора
е в размер от 1403,79 лв., при лихвен процент от 41,24 % и годишен процент на
разходите от 50,00 %. Посочено е че сумата по кредита следва да се върне на 16
месечни вноски от по 115,52 лева. В клаузите на Общите условия е установено, че
договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя след депозиране
на Заявление до „Кредисимо“ по образец, като последният се счита за сключен
след въвеждането на команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения ймейл,
проверил съм данните и приемам ОУ и Договора“ /т.11, вр. т.9 б. „а“ от Общите
условия/.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът
придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП),
но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП).
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен
подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания
писмен документ.Съдът намира, че така представеният договор представлява
електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по
смисъла на Закона за
електронния документ и електронния подпис. Независимо че
електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се
ползва с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна
липса на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, формирана с Решение № 70/19.02.2014 г.
по гр. д. № 868/2012 г., IV г.о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д.
№ 672/2017 г., I т. о. В посочената практика се приема, че "принципно
представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му предпоставя,
че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с
други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му". В случая
съдът намира за установено, че страните са сключили договор за кредит с
посоченото съдържание, доколкото се установи, че ответната страна, през системата
на кредитодателя на сайта, е подала заявка за сключване на договора и е
генерирала сключване на договор чрез на команда „Декларирам, че съм получил СЕФ
на посочения ймейл, проверил съм данните и приемам ОУ и Договора“. Това е така,
доколкото бе установено, че заявката с посочване на параметрите на договора за
кредит е направена от профила на потребителя И.К., след което от този профил
при следване на стъпките на системата, е бил генериран договор със съответните
параметри, който е приет от потребителя с на натискане на бутона „Декларирам,
че съм получил СЕФ на посочения ймейл, проверил съм данните и приемам ОУ и Договора“.
Въпреки изложеното, съдът намира, че не са представени
доказателства кредитодателят да е изпълнил задължението си към
кредитополучателя за предоставяне на заемната сума в размер на 1403,79 лева.
Така по делото е представено единствено Удостоверение от „Кредисимо” ЕАД
/л.32/, че посочената сума не е изплатена на кредитополучателя, доколкото
същата е била използвана за погасяване на задължение по друг договор за кредит
- № ******/**.**.**** г., който е бил рефинансиран със сумата по процесния.
Настоящият съдебен състав не кредитира така представеното Удостоверение от
„Кредисимо” ЕАД, доколкото същото представлява частен свидетелстващ документ от
трето, неучастващо по делото лице, който не се ползва с материална
доказателствена сила. По съществото си посоченото удостоверение материализира
свидетелски показания на длъжностно лице при дружеството в писмен вид, което е
недопустимо доказателствено средство. Следва да се отбележи и че твърдяното рефинансиране
не е посочено в договора за кредит. В чл. 5 от същия е посочено, че Кредитът се
усвоява по посочения в Заявлението на Кредитополучателя начин, а видно от
приложеното по делото Заявление /л.6/ като начин на получаване на кредита е
посочено „неприложено”. Респ. в договора за кредит не е посочен начин за предоставяне
на сумата по договора за кредит, още по-малко същата да е отпусната за
рефинансиране на задължение по предходно сключен между страните договор. Съдът
намира, че за установяване, че процесната сума е погасила сума по друг договор
за потребителски кредит, то от ищцовата страна следваше да се ангажират
доказателства въз основа на първични документи за установяване на извършеното
погасяване на дълга. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 240, ал.
1 ЗЗД установява,
че договорът за заем има реален характер, поради което несъмнено условие за
възникване на задължението за връщане на процесната сума от заемополучателя, е
предоставяне на процесната сума.
От изложеното следва, че не се установи да е възникнало
задължение за ответницата в качеството и на кредитополучател да върне сумата в
размер на 1403,79 лева на „Кредисимо” АД. Доколкото не се установи наличие на
главно вземане, то недължими се явяват и акцесорните задължелния на ответницата
– за заплащане на договорна лихва в размер на 444,53 лева, за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 467,49 лева и на административни разноски по
чл. 72,56 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 ЗЗД, поръчителят, който
е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу
длъжника. Цитираната разпоредба регламентира регресното право на едно поръчителя,
който е изпълнил чужд дълг, да встъпи в правата на удовлетворения кредитор. За
основателността на претенцията на суброгиралия се кредитор е от значение
наличие на действително задължение, което да изпълни. Доколкото се установи, че
за ответницата не е възникнало задължение, което да изпълни по отношение на
кредитора „Кредисимо” ЕАД, то поръчителят, изпълнил задължението към него, е в
невъзможност да встъпи в правата на кредитора. Поради изложеното неоснователен
се явява предявеният иск за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца следните суми: 1403,79 лева – главница по договор за заем, 444,53 лева –
договорна лихва, 467,49 лева – обезщетение за забава, и 72,56 лева – разноски.
Неоснователен е и искът за заплащане на възнаграждението
по договора за поръчителство. Последният е акцесорен във връзка с договора за
заем и би породил своето действие едва при валидно възниквали права и
задължения по главния договор.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че не е
налице действително задължение по Договора за потребителски кредит № 771668 от
02.12.2016 г., което да изпълни ответницата, доколкото посоченият договор се
явява недействителен, като съображенията за това са следните:
"Кредисимо" ЕАД представлява финансова
институция по ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава,
че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Въз основа изложеното се налага извод, че сключеният между страните договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК договор
за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният
процент е фиксиран – 41,24 %. Липсва обаче разпоредба за условията за
прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният
процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница,
както и размер на лихвения процент на ден. Т. е. не става ясно как е
разпределян лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е
съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва. Принципно при фиксирана лихва не се прилага
изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на
вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК,
а не към чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК,
която разпоредба се възразява да е нарушена. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени
условията (начините) за прилагането му. Това изискване не е изпълнено.
Следователно процесният договор е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Поради нищожността, няма задължения по договора за заем, които да бъдат
обезпечени от поръчителя. Имайки предвид последиците на тази недействителност,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят - ответника, би следвало да дължи връщане само на чистата стойност
по кредита, но не и лихви или други разходи. Както се установи обаче,
главницата не е предоставяна на ответната страна, респ. не е налице сума,
подлежаща на връщане по сключения договор за потребителски кредит.
В
заключение, предвид изложените по-горе съображения, предявените искове следва
да се отхвърлят като неоснователни.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК има
ответникът. Такива се претендират в размер на 650,00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съобразно
приложения по делото списък за разноските. За установяване тяхното заплащане е
представен Договор за правна защита и съдействие /л.51/, поради което ищецът
следва да бъде осъден да заплати посочената сума на ответницата.
Неоснователно
се явява възражението на ищцовата страна за прекомерност на извършените
разноски от ответницата, доколкото се касае за извършено процесуално
представителство от нейния пълномощник по пет обективно кумулативно съединени
иска.
Следва да се присъдят и сторените от ответницата
разноски в заповедното производство, а именно – сумата от 300 лв., съобразно
представения договор за правна защита и съдействие /л.15 от ч. гр. д. №
2136/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив/, като на основание т.12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 146, бизнес център „България”, сграда
А, срещу И.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК,
вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 146 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1403,79 лева – главница по
Договор за потребителски кредит от разстояние № 771668/02.12.2016 г., сключен
между „Кредисимо” ЕАД и ответницата, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.02.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, 444,53 лева – договорна лихва за периода
02.12.2016 г. – 31.03.2018 г., 467,49 лева – обезщетение за забава за периода
01.01.2017 г. – 21.01.2019 г., сумата 72,56 лева – административни разноски,
които суми са заплатени от ищеца по сключен Договор за предоставяне на
поръчителство от 02.12.2016 г., и сумата от 301,76 лева – възнаграждение за
предоставяне на поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство от
02.12.2016 г., сключен между страните, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1225/06.02.2019 г. по ч.гр.д.
№ 2136 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIII гр.с.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78 ал.3 ГПК на И.К.К., ЕГН: **********, сумата в размер на 650 /шестстотин
и петдесет/ лева, представляващи разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78 ал.3 ГПК на И.К.К., ЕГН: **********, сумата в размер на 300 /триста/
лева, представляващи разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 2136/2019 г. на Районен съд
Пловдив, XIII гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / П / КАТЯ БОЕВА
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: Д. Д.