Р Е Ш
Е Н И Е
№ 64
гр. Добрич, 09.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично
съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, V състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 232/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е административно, по реда на Раздел І на Глава Х, чл. 145 и следв. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на Ю.Т.Г. ***, против Решение № 22 от 23.04.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ – Добрич.
Жалбоподателят
обжалва процесното решение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане
№ 241 – 00 – 498 – 6 от 06.04.2020 г. на Ръководител на осигуряване за
безработица в ТП на НОИ – Добрич. Счита Решението за неправилно и
незаконосъобразно. С обжалваното разпореждане е разпоредено да бъде
възстановено получено парично обезщетение за безработица за периода от 07.03.2019
г. до 30.09.2019 г. в размер на 8 997,21 лева, с мотива, че за периода, в
който е работил оспорващият е бил постановен отказ на НАП за издаване на
удостоверение А1, както и че е подчинен на законодателството на Франция. Тези
твърдения се оспорват и се излагат подробни мотиви в подкрепа на становището на
жалбоподателя. Прави и позоваване на чл.12 от Регламент №883/2004 г.. Моли да
бъде отменено оспореното Решение.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. М.З., ДАК, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
като се позовава и на влязлото в сила решение по адм. дело №231/2020 г. и по
адм. дело №233/2020 г. по описа на ДАС.
Ответникът
по жалбата - Директорът на ТП на НОИ - Добрич, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Л. Цонева,
редовно упълномощена, която заявява, че оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна, а оспореното Решение намира за законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Добрич, в настоящия състав, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, приема за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО Решението на Ръководителя на
Териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14 - дневен срок от получаването
му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез Ръководителя на
Териториалното поделение, който в 7 - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно
с преписката в съда.
В
случая Решение № 22/ 23.04.2020 г. е изпратено на жалбоподателя с писмо с
обратна разписка. Видно от известието за доставяне, същото е получено на 15.05.2020
г. Жалбата е подадена на 21.05.2020 г. чрез административния орган, с оглед на
което е подадена по установения ред, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, респ.
чл. 149, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното жалбата е допустима, като подадена е
в срок, в предвидената от закона писмена форма и съдържание и от лице, адресат
на акта, с който се засягат негови законни права и интереси, поради има правен интерес от оспорването и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:
Със
заявление от 07.03.2019 г. жалбоподателят е поискал отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО, като е декларирал
прекратяване на трудово правоотношение с „Респект 77“ ООД, считано от
07.03.2019 г.. В заявлението е декларирал и съответните обстоятелства по ал. 1
и ал. 2 на чл. 54а от КСО. Към заявлението е приложен акт за прекратяване на
правоотношение, а именно Заповед № 56/ 07.03.2019 г.
По
повод подаденото заявление първоначално е издадено Разпореждане № 241 – 00 –
498 – 1/ 20.03.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл. 54а КСО, от 07.03.2019 г. до 06.03.2020 г., в размер на 63.81 лв. дневно.
Впоследствие на основание чл. 54г, ал. 4 КСО е издадено Разпореждане № 241 – 00
– 498 – 2/ 14.11.2019 г. от „за
Ръководител на осигуряването за безработица“, експерт по осигуряването,
съгласно Заповед № 1015 – 24 – 77/ 29.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ –
Добрич, с което е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица. Като мотив е посочено, че
не е приключила проверка в „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД във връзка с определяне на
приложимото законодателство. Приложена е Справка за изплатени обезщетения за
безработица.
С
Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 3/ 18.03.2020 г. на основание чл. 55 АПК е
възобновено производството по изплащане на парично обезщетение за безработица
на Ю.Т.Г., считано от 01.10.2019 г. Като мотиви е отразено, че е получен
Констативен протокол (КП) № КП – 5 – 21 – 00728623/ 28.02.2020 г.
На
06.04.2020 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е издадено Разпореждане №
241 – 00 – 498 – 4, с което е отменено Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 1/ 20.03.2019
г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, от
07.03.2019 г. до 06.03.2020 г., в размер на 63.81 лв. дневно, тъй като според
Констативен протокол № КП – 5 – 21 – 00728623/ 28.02.2020 г. в периода
23.03.2017 г. до 29.07.2017 г. и от 24.08.2017 г. до 30.03.2018 г. лицето е
командировано от български работодател („БО ИНТЕРИМ“ ЕООД) във Франция.
Отразено е, че за този период е постановен отказ на НАП за издаване на
Удостоверение А1, като е прието, че е приложимо законодателството на държавата,
в която е положен трудът, на основание чл. 11, § 3, т. „а“ от Регламент
883/2004 г. – Франция, т.е. не се прилага българското законодателство. Разпореждането е потвърдено с Решение №
20/23.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Добрич, което е отменено при
съдебното му оспорване с Решение №358/09.12.2020 г., постановено по адм. дело
№231/2020 г. по описа на Адм.съд Добрич. Решението е влязло в законна сила на
09.12.2020 г..
Второто
Разпореждане № 241-00-498-5/06.04.2020 г. е издадено на основание чл.54ж, ал. от КСО и с него
административния орган е отказал
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО като са
изложени мотиви, че лицето е подчинено на законодателството на държавата-членка
– Франция, на чиято територия е полагал труда си.
Разпореждането
е потвърдено с Решение №21/23.04.2020г. на директора на ТП на НОИ –Добрич,
което е отменено при съдебното му оспорване с Решение №57/08.03.2021 г.,
постановено по адм.дело № 232/2020 г. по описа на АдмС-Добрич. Решението е
влязло в сила на 08.03.2021 г..
Настоящо
производство е образувано по оспорване на Решение № 22/23.04.2020г. на
директора на ТП на НОИ-Добрич, с което е оставено в сила третото разпореждане,
с което въз основа на първите две разпореждания е разпоредено възстановяване на добросъвестно
полученото парично обезщетение за периода 07.03.2019 - 30.09.2019 г. в размер на 8 997,21 лева. До приключването
на спора по адм.д. № 231/2020г. с влязъл в сила съдебен актов, делото бе спряно
и съответно възобновено с Определение № 359 от 11.12.2020 г.
В
мотивите и на двете решение, ДАС е приел, че за прилагането на изключението по
чл. 12 от Регламент № 883/2004 от общото правило за приложимото право се
изисква да бъде издадено удостоверение А1 от съответната компетентна институция
на изпращащата държава. Компетентната институция за Република България е
съответната Териториална дирекция на НАП, като процедурата за издаването на
цитираното удостоверение е уредена в глава XII на ДОПК, чл. 88 и следв. Сочи се,
че ако е постановен отказ за издаване на удостоверение А1 за съответното лице,
то се прилага общият принцип, че приложимо е законодателството на държавата –
членка, в която е положен трудът, като не се прилага българското
законодателство, по аргумент от чл. 11, § 3, т. „а“ от Регламент № 883/ 2004 г.
В случая обаче, от приетото писмо на ТД на НАП София такъв отказ не е издаван. Поради което и съдът е приел, че териториалното
поделение на НОИ, в случая ТП на НОИ – Добрич, не разполага с компетентност да
извърши преценка, доколко в конкретния случай са налице предпоставките за
приложението на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004, тъй като по отношение на
жалбоподателя не е налице издадено удостоверение А1 или постановен отказ да
бъде издадено такова.
По
делото като доказателства е изискана
справка от ТД на НАП София-град, като е получено писмо, в което е
отразено, че след извършена справка в информационните системи на НАП относно
лицето Ю.Т.Г., ЕГН **********, в качеството му на наето лице във фирма „БО
ИНТЕРИМ“ ЕООД, ЕИК *********, е установено, че няма данни за подадени искания
за издаване на удостоверение А1 от цитираното дружество за това лице и
съответно няма данни за постановен отказ за издаване на удостоверение за
приложимото осигурително законодателство. Посочени са трудовите договори, за
които има данни, както и че са подавани декларации образец 1 за лицето и са
внесени осигурителните вноски.
От
НОИ София е представено като доказателство КП №КП—21-00728623/28.02.2020 г.,
издадена във връзка с извършената проверка на „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД гр. София.
Според този КП е извършена проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД, ЕИК *********, София. Проверката е извършена
във връзка с постъпил сигнал вх. № 1043 – 21 – 1051#4/
15.11.2019 г. от ТП на НОИ – Добрич относно начина и реда, законодателство,
упражняването на трудова дейност по чл. 4 КСО, във връзка с чл. 10 КСО и
коректността на подаваните данни по чл. 5, ал. 4 КСО на Ю.Т.Г. и още две лица,
осигурени чрез „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД, ЕИК *********, София.
В КП е отразено, че съгласно трудово
досие Ю.Т. е назначен в „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД, ЕИК *********, София с трудов
договор от 23.03.2017 г. на основание чл. 107р, ал. 4, т. 1 във връзка с чл.
68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, на длъжност „монтажник метални изделия“,
място на работа – Атерие де Шевруз – Франция, за временна работа с адрес: Р
Франция, Парк де Гомбервил, ул. Пабло Пикасо № 4, 78114 Мани де Амо –
Предприятие ползвател. Срокът на договора е до завършване на определената
работа, считано от 01.04.2017 г. до 28.07.2017 г., с работно време от 37 часа
седмично и възнаграждение от 4029.84 лв. Трудовият договор е прекратен на
29.07.2017 г. С трудов договор от 24.08.2017 г. лицето отново е назначено в
същото дружество, със същото място на работа, на същото основание. Трудовият
договор е прекратен, считано от 30.03.2018 г.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал.1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. По делото няма
спор, че Разпореждането е издадено от компетентен по място, материя и степен
орган.
На
следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б.
" от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ
или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за
безработица, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117,
ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С
оглед на това съдът приема, че оспореният административният акт е издаден от
компетентен орган - Директор на ТП на НОИ - Добрич, в рамките на предоставените
му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална
компетентност.
Решението
е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена
форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК,
приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с подробно посочени
фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната
норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с Решение, след
като се е запознал с жалбата срещу Разпореждане от вида на посочените в чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "б. " от КСО, т.е. не са налице нарушения,
свързани с формата, съдържанието и сроковете за издаване на оспорения
административен акт.
Разгледан
по същество, оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с
материалноправни разпоредби на закона, представляващи отменителни основания по
смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал.1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.
По
делото между страните няма спор, че жалбоподателят е бил в трудови
правоотношения с „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД, ЕИК *********. Няма спор относно датите на
трудовите му договори – сключване и прекратяване, нито относно мястото на
извършване на трудова дейност.
Безспорно
е, че „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД, ЕИК ********* е предприятие, което осигурява временна
работа по смисъла на чл. 107p от КТ, поради което е и работодател по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на КТ, осигурител според КСО и осигуряващ за целите на Закона
за здравното осигуряване спрямо лицата, наети с цел изпълнение на временна
работа в предприятие - ползвател. В качеството си на такъв има задължението да
уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите (ТД на НАП) при сключване, изменение или прекратяване на трудовите
договори с наетите от него лица чрез изпращане на уведомлението по чл. 62, ал.
5 от КТ, да внася дължимите за тях осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и да подава
данни за осигуряването им в съответната ТД на НАП, съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО.
По
делото няма спор, също така, че в случая е налице трансгранична ситуация -
пресичане на граници между държави, поради което и с оглед обстоятелството, че Ю.Т.Г.
е гражданин на Република България, т.е. на държава - членка на ЕС, приложими са
координационните правила на системите за социална сигурност, въведени с
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Разпоредбите на
посочените регламенти определят общите правила и принципи, които трябва да
бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и
от съда, при прилагането на националните закони. Механизмът на координация на
системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се
основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство;
равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или
пребиваване и износ на обезщетения. Основното правило при определяне на
приложимото право, визирано в чл. 11, т. 3, б. "а" от Регламент (ЕО)
№ 883/2004, е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка,
на чиято територия полагат труда си.
При
решаването на спора за законосъобразност на Решение № 22/23.04.2020г. на
директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е оставено в сила Разпореждане №
241-00-498-6/06.04.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ-Добрич, следва да се имат предвид и разпоредбите на 297, чл.298, ал.1
и чл.299, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, установяващи принципите за
зачитане на влезлите в сила решения и силата им на присъдено нещо между същите
страни, по същото искане и на същото основание. След като предходните две
разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица са отменени от
съда с влезли в сила решения, то и няма законово основание да се иска
възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица,
тъй като в правния мир след отмяната на двете решения на административен орган, продължава да
съществува първото разпореждане №241-00-498-1/20.03.2019 г. с което е отпуснато
парично обезщетение за безработица на Ю.Т.Г., считано от 07.03.2019 г. до
06.03.2020 г. в размер на 63,81 лева.
По
тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна, а оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни като издадени при неправилно прилагане на
материалния закон. Налице са основанията за отмяна по чл.146, т.4 от АПК
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич, V
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ю.Т.Г. ***, Решение № 22 от 23.04.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ – Добрич.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: