Решение по дело №2999/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 641/30.3.2021г.

гр. Пловдив, 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Административен съд гр. Пловдив – ХХVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при участието на секретаря В. П., изслуша докладваното от председателя административно дело № 2999/2020 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 129, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Я.С.С., с настоящ адрес *** чрез адв.М.Б. против АПВ №11535/06.08.2020г., издаден от органите по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение №5/15.10.2020г. на Кмет на Община Пловдив за извършено прихващане относно погасени по давност суми за данъчен период 2014 година относно ДНИ в размер на 12.27 лева и лихви за забава в размер на 7.33лв, ТБО в размер на 20.45лв с прилежаща лихва за забава в размер на 11.91лв, както и в частта, в която върху прихванати публични задължения е начислена лихва за забава и за периода до датата на издаване на АПВ, вместо към датата, на която двете вземания са станали насрещно изискуеми.

Жалбоподателят поддържа, че с АПВ № 11535/06.08.2020г. са били извършени незаконосъобразни прихващия от подлежащата на възстановяване сума в размер на 2477.28 лева за недължимо платени данъци и ТБО за периода 2014г., касаеща данъчни задължения за данък недвижими имоти в размер и такса битови отпадъци в общ размер 32.72лева, в едно с прилежащи лихви за забава в размер на 19.26лв, както и за начислени за времето от 03.01.2020г до 06.08.2020г. лихви за просрочие върху установените данъчни задължения за периода 01.01.2015г. - 31.12.2019г. за данък върху недвижими имоти и ТБО върху цялата сума на прихванатите публични вземания по партида №6609Н338860. Счита, че в случаят незаконосъобразно е извършено прихващане от органите по приходи при Община Пловдив за посочените суми за данъчен период 2014г, които са били погасени поради изтекла давност, незаконосъобразно са начислени и лихвите за забава за установени задължения за периода от 03.01.2020г. до 06.08.2020година. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв.Б.,     която поддържа жалбата като основателна.По същество на спора счита, че към момента на подаване на заявлението за възстановяване на недължимо платените суми за данък недвижими имоти и ТБО от 03.01.2020г. не са били налице основания да се извърши прихващане с посочените в АПВ дължими суми за данъчен период 2014г и начисляване на лихви за забава за времето от 03.01.2020г. до 06.08.20г.. Иска се отмяна на издадения АПВ в тази му част. Претендира разноските по делото.

Ответникът – Кмет на Община Пловдив в открито заседание чрез процесуалния си представител юрк.Я.заема становище за неоснователност на жалбата. По същество на спора счита атакувания административен акт за законосъобразен и съобразен с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, поради което иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е подал искане вх. №20П-50/03.01.2020г. до Община Пловдив, дирекция „МДТ“ за възстановяване на недължимо платени от него суми за данък недвижими имоти и ТБО, касаещи подадени декларации по чл.14 ЗМДТ с вх.№19602/08.11.2019г. и вх.№21524/09.12.2019г.. С оглед подаденото искане е издадена Резолюция за възлагане на проверка №20П-50(1) от 03.01.20202г. на Директор Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, допълнена с РВП №19ВК-2140-2/24.01.2020г. за установяване на задължение по ЗМДТ за периода 01.01.2014г. до 31.12.2019г.. Със Заповед №1/30.01.2020г. е било спряно така образуваното административно производство по направеното искане от 03.01.2020г. за възстановяване на суми за недължимо платени ДНИ и ТБО, като е посочено, че това е във връзка с административно производство по издадена Резолюция за възлагане на проверка №19ВК-2140 (10)-2 от 24.01.2020г. на директор дирекция „МДТ“ Община Пловдив за установяване на задължения за местни данъци и такси за жалбоподателя. Със Заповед №7/04.08.2020г на директор дирекция „МДТ“ Община Пловдив е възобновено административното производство по подаденото на 03.01.2020г. искане. В тази връзка е издаден и процесния АПВ. В таза издадения административен акт е посочено, че основание за това са приключили административните производства по РВП №19ВК-2140 /2/ от 24.01.2020г., по която са установени с влезли в сила АУЗД №113/31.01.2020г. публични задължения на Я.С. за данъчен период от 01.01.2014г до 31.12.2019г. за ДНИ и ТБО, в едно с лихви за просрочие относно ½ ид.ч. от недвижим имот –земя 354 кв.м., застроена площ 222 кв.м, жилище ет.2 с РЗП 165.00 кв.м, производствен обект фурна с РЗП 52.40кв.м., склад РЗП 33.00 кв.м., жилище ет.1 с РЗП 69.60 кв.м., гараж с РЗП 20.00 кв.м. и гараж с РЗП19.00кв.м., второстепенна постройка с РЗП 18.00кв.м., намиращ се на адрес в гр.Пловдив ул.“Богомил“ №28. АУЗД е обжалван с жалба вх.№20СГ-130/03.06.2020г. в частта, в която са определени задължения за ДНИ и ТБО за данъчен период 2014г., в едно с прилжащите им лихви. С Решение №38/03.08.2020г. на директор дирекция „МДТ“ при Община Пловдив е бил отменен обжалвания АУЗД №113/31.01.2020г. в тази му част, като е прието, че са погасени по давност установени задължения за ДНИ и ТБО с лихви за просрочие за периода 01.01.2014г. до 31.12.2014г.. Независимо от така направените констатации, с процесния АПВ е прието, че подлежат на възстановяване суми за ДНИ и ТБО в размер на 2477.28 лева, за които след извършено прихващане за установени задължения за ДНИ и ТБО в периода 01.01.2014г. до 31.12.2019г. подлежат на изплащане 2215.77 лева. В тази връзка органите по приходите са се позовали на разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, като от изяснените от тях обстоятелства е прието, че подлежащите на възстановяване на недължимо платени данъци и такси следва да бъдат прихванати с установени задължения по посочените непосредствено по-горе АУЗД, вкл. за сумите за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г., за които в решенията на директор дирекция „МДТ“ е прието, че са погасени по давност и е бил отменен и в тази му част посочения АУЗД. Като основание за прихващане на подлежащите за възстановяване суми с погасените по давност дължими публични задължения те посочили разпоредбата на чл.128 ал.1 изр.2 ДОПК, според която могат да се извършват прихващания с погасени по давност задължения, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Затова органите по приходите към Община Пловдив извършили съответните прихващания на подлежащата на възстановяване суми с дължимите ДНИ и ТБО за периода 2014г., определени по АУЗД №113/31.01.2020г. в общ размер на 32.72лева, в едно с прилежащи лихви за забава в размер на 19.26лв. АПВ бил връчен с обратна разписка на жалбоподателят, който го обжалвал пред горестоящият административен орган. По него ответникът Кмет на Община Пловдив се произнесъл с процесното Решение №5/15.10.2020г., с което приел, че основното правило за извършване на прихващане, е то да има погасителен ефект към датата на изискуемост и на двете насрещни задължения. Приел, че в случаят това би била датата на изискуемост на задължението с по- късен падеж. Посочил, че са приложими и общите правила на чл.103 - чл.105 ЗЗД, определящи допустимост на прихващането и след като вземането е погасено по давност, ако то е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. Приели, че с извършеното погасяване на задълженията за ДНИ и ТБО за 2014г. извършено от Я.С. в периода 04.12.- 09.12.2019година, то вземанията и за 2014г са станали изискуеми преди задължението за ТБО и ДНИ за 2014г да бъдат погасени по давност. По тези съображения била оставена без уважения подадената жалба в тази и част, както и в частта за начисляване на лихви за просрочие към датата на издаване на обжалвания АПВ от 06.08.2020г., а не към датата на подаване на заявлението за възстановяване от 03.01.2020година. В останалата обжалвана част той отменил атакувания АПВ и върнал същият за ново произнасяне относно начисляване на дължими лихви върху посочената за възстановяване сума до окончателното и изплащане.

При така изяснената фактическа обстановка, съобразно приобщените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу акт, за който е изчерпана административната фаза на оспорване, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е основателна по следните съображения:

АПВ №11535/06.08.2020г. е издаден от М.И.Дж., заемаща длъжността „главен инспектор“ при отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Пловдив, оправомощен с надлежни заповеди на Кмет на Община Пловдив /л.50-53 от делото/. При това следва да се приеме, че процесният акт е издаден от материално компетентен орган, като е налице и процесуална компетентност за издаването му, като не са основания за прогласяване негова нищожност. Всъщност по делото няма спор за факти, нито е спорно правилното им установяване от страна на органа по приходите, издал процесното АПВ относно подадените декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№**********/08.11.2019г. и вх.№ **********/09.12.2019г., с които жалбоподателят е декларирал притежаван недвижим имот на административен адрес гр.Пловдив ул.Богомил №28, за което е била образувана партида с №6609Н338860 с начало на облагането от 01.01.2014г., а внесените недължимо платени суми са през м. декември 2019 година с приходни квитанции серия ББ19№66090362994/04.12.2019г., по която е внесена сумата 2056.33 лева, квитанция серия ББ19 №66090366021/09.12.2019г. сумата в размер на 20.95 лева, квитанция серия ББ19 №66090366026/09.12.2019г. сумата в размер на 400.00 лева общо в размер на 2477.28 лева, подаденото искане с вх.№20П-50/03.01.2020година, за възстановяване на недължимо платени суми, за което е възложена проверка с резолюция №20П-50/1//03.01.2020г. и времето на установяване на задължението за ДНИ и ТБО с посочените АУЗД №113/31.01.2020г и прогласяване на изтекла давност на задълженията за ДНИ и ТБО за 2014г. с Решение №38/03.08.2020г. на директор дирекция „МДТ“ на Община Пловдив. Спорният момент е свързан с въпроса, законосъобразно ли е отказано възстановяването на сумата 19.60 за ДНИ и 32.36 за ТБО, с която са погасени задължения за ДНИ и ТБО за 2014 г. –главници и лихви. Съгласно чл. 171, ал.1 ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичане на 10-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е разсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника –ал.2. Според чл. 172, ал.2 ДОПК давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. В конкретния случай задълженията на жалбоподателя, за които тя излага съображения,че са погасени по давност, са за ДНИ и ТБО за 2014г.. В общия случай - в хипотезата на чл. 171, ал.1 ДОПК същите биха били погасени по давност в края на 2019г.. Съгласно чл.28 ал.1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Давността за данък недвижими имоти в конкретният случай започва да тече от 01.01.2015г. и се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок на 31.12.2019г.. Съгласно чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно. Също така в облигационното право срокът определя от кой момент субективното право става изискуемо/от кой момент могат да се приложат мерките на държавната принуда. Правната същност на онова, което възниква с изтичането на погасителната давност, се свързва с възможността да се откаже изпълнение на кредитора, защото с изтичането на погасителната давност и с позоваването на нея, се прекратява възможността правото да се иска по принудителен ред, но не се прекратява съществуването на самото вземане. Възражение за изтекла погасителна давност по отношение задълженията за ДНИ и ТБО за 2014г. не е направено към датата на издаване на АПВ, но е направено в предходно време, до горестоящият административен орган във връзка с обжалването на издадените АУЗД  №113/31.01.2020г., който ги е приел за основателни с издаване на Решение № 38/03.08.2020г. на директор Дирекция "МДТ" при Община Пловдив. Затова и спорният момент между страните е относно приложението на чл.128 ал.1 изр.2 от ДОПК и в тази връзка, кога е станало изискуемо вземането на длъжника, за да може да се противопостави то на изпълнението на кредитора за събирането на погасени по давност суми. За да се отговори на този въпрос следва да се извърши тълкуване относно приложението на чл. 128, ал. 1, изр. второ от ДОПК във връзка с установяване на момента на "изискуемост" на вземанията.

Процесното вземане за ДНИ и ТБО за 2014г безспорно представлява публично задължение по смисъла на чл. 162, ал. 2 т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, визираща срок за упражняване на правото на събиране на публичните вземания от 01.01. на годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното вземане, който по ал. 1 е 5 - годишен, по ал. 2 е 10 - годишен от 01.01. на годината следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение, с изтичането на който се погасяват всички публични вземания. Разпоредбата за относителната и абсолютната погасителна давност се отнася за упражняване правото на събиране на публичните вземания, т. е. ако правото на събиране не е осъществено в 10 - годишен срок, то се погасява. В случая, съдът намира, че са налице предпоставки за приложение на тази разпоредба, т.к. безспорно за задълженията за ДНИ и ТБО за 2014г., давността започва да тече от 01.01.2015г. и изтича на 31.12.2019г.. Следователно към датата на издаване на процесния АПВ - 06.08.2020г., тази сума безспорно е погасена по давност, за което има изрично произнасяне и на горестоящият административен орган.

По отношение на втория спорен въпрос може ли да се прихване погасено по давност задължение, ако вземането на длъжника е станало изискуемо преди задължението да бъде погасено, както органите по приходите при Община Пловдив, така и в последствие решаващият орган в постановеното решение № 5/15.10.2020 г. са приели, че са налице предпоставките за приложение на чл. 128, ал. 2, изр. второ от ДОПК. В тази връзка е прието в решението на горестоящият административен орган, че изискуемостта на вземането на длъжника е настъпило към датите, на които сумите са били внасяни - на 04.12.2019г. и 09.12.2019г., което е станало преди задълженията му за ДНИ и ТБО за 2014г., в едно с лихви за просрочие, да бъдат погасени по давност. Позоваването на  чл. 128, ал. 1, изр. второ от ДОПК от органите по приходите на Община Пловдив е неоснователно, предвид липсата на предпоставките по текста. Съгласно разпоредбата, може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Както беше посочено, не се спори, че жалбоподателят е внасял суми в общ размер на 2477.28 лв. за погасяване на задълженията му по партида №6609Н338860 за периода 01.01.2014г. – 31.12.2019 год.. В случая, прихващането не е извършено по инициатива на органа по приходите, каквато възможност съществува съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 1, изр. първо, предл. първо ДОПК, а по писмено искане на жалбоподателят за възстановяване на недължимо внесена сума за данък. Органът по приходите се е произнесъл, като е установил размера на недължимия данък и съответните лихви, което в случая е установено с издадения АПВ от 06.08.2020г., предмет на оспорване в настоящото производство. Към датата на издаване на акта, се установява размера на недължимо внесените суми и лихвите върху тях, които органа по приходите следва да възстанови на длъжника и към тази дата следва да се преценява дали са налице задължения, непогасени по давност. Поради това, че в случая за задълженията за ДНИ и ТБО за 2014г., пет годишната погасителна давност за тях започва да тече от 01.01.2015 г. и е изтекла на 31.12.2019г., то и към 06.08.2020г. не е възможно да се извърши прихващане с така погасените по давност задължения на Я.С. в размер на 32,57лв. главница. Вземането на длъжника става изискуемо едва когато е установено по размер, а това е датата на постановяване на нарочния акт на органа по приходите. С внасяне на суми по партидата на лицето за ДНИ и ТБО, попадащи в проверявания период, не прави внесените суми изискуеми, както неправилно е приел органа по приходите. Изпълнение с прихващане към датата на АПВ не е допустимо, поради липса на предпоставките за приложимост на  чл. 128, ал. 1, изр. 2 от ДОПК. В разглеждания случай изискуемостта на вземанията за ДНИ и ТБО за 2014г., е настъпила към датата на определяне на вземането по размер с издадения АПВ на 06.08.2020г., когато задълженията за данък недвижими имоти и за ТБО за данъчен период 2014г. са били погасени по давност. На основание чл. 171, ал. 2 ДОПК погасителният ефект за тези задължения е настъпил към 31.12.2019г. и след тази дата е недопустимо да се извърши прихващане с установените с процесния АПВ вземания на длъжника от недължимо платени или събрани суми за данъци.

На следващо място, действително моментът за начисляване на лихва за просрочие за задълженията за ДНИ и ТБО не може да бъде момента на издаване на АПВ. Основателно е възражението на жалбоподателя, че незаконосъборазно ограните по приходите на Община Пловдив са начислили лихви върху публични задължения за данъци и такси за периода от 03.01.2020г. до 06.08.2020г., а не когато вземанията са станали насрещно изискуеми. Досежно развитите от в актовете на ответника съждения относно акцесорността на задължението за лихва и характера му на публично вземане, същите са верни само по себе си, но нямат връзка със спорния по делото въпрос, от кога става изискуемо задължението за плащане на ДНИ и ТБО, а това е от момента на неговото установяване с АУЗД №113/31.01.2020г.. Ето защо в предвид на обстоятелството, че към този по-късен момент това задължение е било насрещно изискуемо със вземането на длъжника, начисляването на лихва за забава за периода 31.01.2020г до 06.08.2020г. е незаконосъобразно. Предвид изложеното АПВ № 11535/06.08.2020г. е незаконосъобразен в обжалваните си части, в която е извършено прихващане на задължения за ДНИ и ТБО за данъчен период 021.01.2014г-31.12.2014г. и за начислени лихви за забава за дължими публични задължения за периода след 31.01.2020г. до 06.08. 2020г., като същият следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган да изчисли отново дължимата сума за възстановяване на Я.С.С., като не следва да се извършва прихващане с установени задължения за данъчен период 01.01.2014г.- 31.12.2014г., т.к. същите са погасени по давност, както и не начислява лихви за забава за период 31.01.2020г. до 06.08.2020година, върху цялото публично задължение за данъчен период 01.01.2015г. до 31.12.2019г..

С оглед изхода на спора и предвид направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, в полза на същото се дължат направените в съдебното производство такива, поради което община Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на М.П.С.сумата от 310.97 /триста и десет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за един адвокат и държавна такса, съгласно приложения списък за разноски /в който има разминаване между цифрово и словесно изписаният размер на адвокатско възнаграждение/, което възнаграждение е съобразена и с разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с действителната фактическа и правна сложност на делото. Направеното от ответника възражение за прекомерност е основателно, като посочената за изплатена сума от 500.00 лева в договор за правна защита и съдействие от 20.11.2020г. е неоснователно завишена.

 Воден от горното и на основание чл.160 ал.1 и ал.7 ДОПК Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Я.С.С., с настоящ адрес *** -чрез адв.М.Б. АПВ №11535/06.08.2020г., издаден от органите по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение №5/15.10.2020г. на Кмет на Община Пловдив за извършено прихващане относно погасени по давност суми за данъчен период 2014 година относно ДНИ в размер на 12.27 лева и лихви за забава в размер на 7.33лв, ТБО в размер на 20.45лв с прилежаща лихва за забава в размер на 11.91лв, както и в частта, в която върху прихванати публични задължения е начислена лихва за забава и за периода до датата на издаване на АПВ, вместо към датата, на която двете вземания са станали насрещно изискуеми..

ВРЪЩА административната преписка на органите по приходите при дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Пловдив за ново произнасяне, съобразно настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Я.С. *** сумата от 310.97 /триста и десет лева и деветдесет и седем стотинки/ представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

СЪДИЯ: