О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 70
Гр.Средец, 17.02.2020г.
Районен
съд – Средец, II гр.състав, в закрито съдебно заседание на 17.02.2020г.,
в състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
Като разгледа докладваното от съдията Артинян
гр.д.№ 622/2019г., по описа на Районен съд – Средец, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118 и следващите от
ГПК.
Производството е образувано по искова
молба, предявена от „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника ст.юрисконсулт Д З против Н.П.П., родена на ***г., с която са предявени искове по чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
заплащане на ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода на стойност
117,60 лева и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена
върху главницата от падежа на съответната фактура до подаване на исковата
молба, в размер на 12,36 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Особеният представител адв.М.Г. на
ответника Н.П.П., релевира възражение за местна неподсъдност на спора пред
Районен съд – Средец, като счита, че местно компетентен да разгледа настоящия
иск е Районен съд – Бургас на основание чл.107, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК.
След преценка на материалите по делото и
с оглед доводите на страните, съдът намира следното:
Съобразно нормата на чл.107, ал.1 и ал.2
от ГПК иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния
адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв – по постоянния
адрес на ищеца, като това правило се прилага и към ответник, който не живее в
пределите на Република България на постоянния си адрес.
Правилото на нормата на чл.107, ал.2 във
вр. с ал.1 от ГПК в случая e приложимо, тъй
като видно от върнатия отрязък от съобщенията до П., връчителят е удостоверил,
че същата не е идвала на декларирания адрес в България от 2 години.
Действително не е налице неизвестен адрес по отношение на ответницата, като тя
е чуждестранен гражданин, има деклариран адрес в регистър Булстат и връчването
на съобщения спрямо нея се осъществява по правилата на чл.53 от ГПК, както е
сторено по настоящото дело, а въпросният адрес е в гр.Несебър.
Не е налице и специалната подсъдност по
чл.113 от ГПК, за която съдът следи служебно, съобразно правилото на чл.119,
ал.3 от ГПК, доколкото от данните по делото става ясно, че водоснабдените имоти
са търговски обекти – магазини, което обуславя извод, че не са налице
предпоставките за наличието на качеството потребител по отношение на
ответницата по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр.
С оглед гореизложеното, доколкото се установява
от данните по делото, че П. не живее на постоянния ѝ адрес, деклариран в
Република България, няма и пълномощник, то местно компетентен да разгледа
процесния спор е съдът, в чийто район е седалището и адресът на управление на
ищеца – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, а именно Районен съд – Бургас.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
пред
Районен съд – Средец производството по гр.д.№ 622/2019г.
ИЗПРАЩА
делото
на Районен съд – Бургас, по компетентност.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването на
страните по делото.
Районен
съдия:…………………