№ 370
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Стойчев
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова
в присъствието на прокурора Р. Г. С.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Наказателно дело за
възобновяване № 20231000601217 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т.
5 вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Образувано е по молба на нарочно упълномощения за това защитник на
осъдения Я. Г. Д., с която се иска възобновяване на наказателното дело с аргумент, че
първоинстанционното определение и решението на Окръжен съд – Враца, постановено
по в.н.ч.д. № 350/23 г., са постановени при допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон.
С въззивното решение е потвърдено определение на Районен съд – Враца по
н.ч.д. № 131/23 г., с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 27 НК е
присъединено наказанието от четири месеца лишаване от свобода, наложено на Я. Г. Д.
по н.о.х.д. № 131/2023 г. по описа на РС – Враца към неизтърпяната част от
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода по н.ч.д. № 2617/2018 г.
на СРС. Приспадната е на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 НК изтърпяната част от
наложените наказания.
В мотивираното искане, изготвено от адвокат Ю. С., се поддържа, че:
въззивното решение е неправилно в частта, с която е отказано предложението на
държавното обвинение за присъединяване на наказанието, определено по НЧД №
8888/2019 г. на СРС в размер на една година лишаване от свобода. Изтъква се, че
разпоредбата на чл. 27 НК е предвидена с цел облекчаване на положението на
осъденото лице, което според отправящия искането не е било постигнато, тъй като към
вече определеното едно общо най-тежко наказание e било присъединено само едно от
1
наложените на Д. наказания, въпреки наличието на предпоставките за присъединяване
и на други две, групирани по правилата на чл. 23 и чл. 25 НК. Отправено е искане за
отмяна на въззивния и първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нов, с
който към неизтърпяната част от общото наказание по НЧД № 2617/2018 г. на СРС да
бъде присъединено изцяло и общото наказание лишаване от свобода в размер на една
година, определено по НЧД № 8888/2019 г. по описа на СРС и алтернативно такова – за
връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
В съдебно заседание пред САС защитникът на осъдения поддържа искането за
възобновяване. Счита, че определението на РС – гр. Враца, а впоследствие и актът на
Окръжен съд – гр. Враца, са неправилни и незаконосъобразни и в тази връзка
претендира за уважаване на искането. На първо място сочи, че в съдебно заседание и
прокурорът, участвал в първоинстанционното производство е бил съгласен с тезата на
защитника на осъдения, че следва да се присъединят и двете наказания, наложени за
престъпленията, извършени при условията на рецидив, тъй като отговарят на
изискването на чл. 27, ал. 1 НК. Аргументира, че цитираната разпоредба не държи
сметка за датата на влизане в сила на отделните присъди, а е достатъчно, че деянията,
предмет на НОХД № 131/2023 г., НОХД № 6535/2019г. и НОХД № 2650/2018г. са били
извършени след влизане в сила на присъдата по НОХД № 22442/2015 г., с която на Д. е
наложено наказанието от 6 г. лишаване от свобода и началният момент на изтърпяване
на наказанието и влизането в сила на съдебните актове по посочените наказателни
дела касаят различни неща. Отправя искане за възобновяване на делото и връщането
му на ОС – гр. Враца с указания за приложение на закона и алтернативно такова за
решаване на делото по същество, като към 6-годишната присъда бъдат присъединени и
останалите подлежащи на изпълнение наказания, наложени за деянията, извършени
след влизането й в сила.
Представителят на САП заявява, че е предизвикателство да изрази позиция по
искането на защитника на осъдения. Въпреки това приема становището, че не са
налице основанията за приложението на чл. 27, ал. 1 НК. В крайна сметка заявява, че
решението по основателността на искането на защитника на осъденото лице за
възобновяване на наказателното дело предоставя на виждането на САС.
Осъденото лице, не се явява след редовна процедура по призоваване и не
участва при разглеждането на делото по реда на Глава ХХХІІІ НПК, като е депозирал
изрична молба да не бъде конвоиран за с.з. по делото.
САС след като провери изложеното в искането и материалите по делото намери
следното:
Искането е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и съдебният акт не е
проверяван по касационен ред.
Съгласно чл. 424, ал. 1 от НПК, компетентен да разгледа искането за
възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1 т. 5 от НПК е САС.
Разгледано по същество, същото е неоснователно.
При осъществяване на правомощията си САС констатира следното:
Я. Д. е търпял, продължава да търпи и му предстои да търпи наказания,
наложени му по общо 9 осъждания, част от които групирани в три кумулативни групи
(извън тях е останало единствено хронологично последното му осъждане за
2
престъпление, извършено в условията на рецидив спрямо всички предходни) и които
поради тази причина са предмет на разглеждане по настоящето дело. А те са следните:
1. По НОХД № 496/2014 г. на СРС, влязла в сила на 11.05.2015 г. присъда за
престъпление, извършено на 02.03.2012 г., за което е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66,
ал. 1 НК с изпитателен срок от 4 години, както и „глоба“ в размер на 500 лв.;
2. По НОХД № 16579/2010 г. на СРС, влязла в сила на 11.06.2015 г. присъда за
деяние, извършено на 22.07.2009 г., за което е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66,
ал. 1 НК с изпитателен срок от 5 годни;
3. По НОХД № 3356/2015 г. на СГС, влязла в сила на 02.10.2015 г. присъда за
деяние, извършено на 20.12.2012 г., за което е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 10 месеца;
4. По НОХД № 4627/2017 г. на СРС, влязла в сила на 18.01.2018 г. присъда за
деяние, извършено на 13.03.2015 г., за което е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година;
5. По НОХД № 1096/2018 г. на СГС, влязла в сила на 22.02.2018 г. присъда за
деяние, извършено на 13.03.2015 г., за което е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година;
6. По НОХД № 22442/2015 г. на СРС, влязла в сила на 28.02.2018г. присъда за
деяние, извършено на 14.08.2015 г., за което е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 години;
7. По НОХД № 2650/2018 г. на РС-Благоевград, влязла в сила на 21.12.2018г.
присъда за деяние, извършено на 10.12.2018 г., за което е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година;
8. По НОХД № 6536/2019 г. на СРС, влязла в сила на 19.04.2019г. присъда за
деяние, извършено на 01.03.2018 г., за което е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 месеца;
9. По НОХД № 131/2023 г. на РС-Враца, влязла в сила на 13.02.2023 г. присъда
за деяние, извършено на 04.10.2021 г., за което е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 месеца.
С определение по ч.н.д. № 1049/2019 г. по описа на РС-София е допуснато
групиране на наказанията, наложени по осъжданията му по НОХД № 496/2014 г. на
СРС; НОХД № 16579/2010 г. на СРС и НОХД № 3356/2015 г. на СГС, като съдът е
определил за изтърпяване едно общо наказание от три години лишаване от свобода
при първоначален общ режим и е присъединил наказанието „глоба“ в размер на 500
лв., наложено му по НОХД № 496/2014 г. на СРС. Това общо наказание е било
изтърпяно от Д., поради което не е било и няма да бъде предмет на обсъждане.
С определение по ч.н.д. № 2617/2018 г. по описа на РС-София е допуснато
групиране на наказанията, наложени по осъжданията му по н.о.х.д. № 4627/2017 г., по
н.о.х.д. № 1096/2018 г. и по н.о.х.д. № 22442/2025 г. всички по описа на СРС, като
съдът е определил за изтърпяване едно общо наказание от шест години лишаване от
свобода при първоначален строг режим.
3
Отделно от това с определение по ч.н.д. № 8888/2019 г. по описа на РС-София
е допуснато групиране на наказанията, наложени по осъжданията на Д. по н.о.х.д. №
2650/2018 г. по описа на РС Благоевград и по н.о.х.д. № 6535/2019 г. по описа на СРС,
като съдът е определил за изтърпяване едно общо наказание от една година лишаване
от свобода при първоначален строг режим.
По делото са изискани и приложени справки от ГД „ИН” гр. София, НСС ИА
гр. София и Затвора-***, от които се установява, че към настоящия момент осъденото
лице е постъпило в Затвора-*** на 11.12.2018 г. за изтърпяване на определеното му по
НЧД № 2617/2018 г. общо наказание лишаване от свобода в размер на шест години,
със зачетен предварителен арест.
С определение от 30.03.2023 г. постановено по реда на чл. 306, ал. 1 т. 1 от
НПК и чл. 27 НК, РС - Враца е присъединил наказанието от четири месеца лишаване от
свобода, наложено на Я. Г. Д. по н.о.х.д. № 131/2023 г. по описа на РС – Враца към
неизтърпяната част от определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода
по н.ч.д. № 2617/2018 г. на СРС и е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 25, ал. 2
НК изтърпяната част от наложените наказания. Съдът е отказал (независимо, че липсва
изричен диспозитив в тази насока) да присъедини определеното с ч.н.д. № 8888/2019 г.
по описа на РС-София общо наказание в размер на 1 година.
Осъденият Д. чрез упълномощения си защитник е изразил своята
неудовлетвореност от определението на РС Враца и е обжалвал същото пред ОС Враца
в частта относно отказа да бъде присъединено определеното с ч.н.д. № 8888/2019 г. по
описа на РС-София общо наказание в размер на 1 година с искане за присъединяване и
на това наказание към търпяното и в момента общо наказание от 6 години лишаване от
свобода.
ОС Враца е проверил оспорения съдебен акт и като се е съгласил с него, го е
потвърдил изцяло.
В искането на Д., чрез защитника му – адв. С. за възобновяване на
производството се поддържа, че въззивното решение е неправилно в частта, с която е
отказано предложението на държавното обвинение за присъединяване на наказанието,
определено по НЧД № 8888/2019г. на СРС в размер на една година лишаване от
свобода, като изтъква, че разпоредбата на чл. 27 НК е предвидена с цел облекчаване на
положението на осъденото лице, което според отправящия искането не е било
постигнато.
На първо място САС споделя разбирането, че в производството по
възобновявяне, проверката на съдебния акт е ограничена до релевираните от страните
доводи и обхваща единствено частта, която се атакува. От това следва, че САС е
ограничен само относно твърдението в искането за това дали са налице основанията на
чл. 27 от НК за присъединяване на определеното с НЧД № 8888/2019 г. на СРС общо
наказание, наложено на осъдения Д. към търпяното в момента общо наказание,
определено по НЧД № 2617/2018 г. При осъществяване на правомощията си САС
констатира следното:
В съдебните актове, постановени по реда на чл. 306, ал. 1 т. 1 от НПК и чл. 27
НК по НЧД № 131/23 г. на РС Враца и по ВНЧД № 350/23 г. на ОС Враца е бил обсъден
въпросът за приложението на чл. 27 от НК по отношение на общото наказание
лишаване от свобода в размер на една година, определено по НЧД № 8888/2019 г. по
4
описа на СРС и следва ли то да бъде присъединено (изцяло или от части) към общото
наказание от 6 години лишаване от свобода, определено по НЧД № 2617/2018 г. по
описа на СРС. Отговорът и на двете съдебни инстанции по този въпрос е бил
отрицателен с аргумент, че към момента на извършването на престъпленията,
формиращи кумулативната група, определена с НЧД № 8888/2019 г. по описа на СРС,
не е било започнало изтърпяването на общото наказание лишаване от свобода
определено по НЧД № 2617/2018 г. (осъденият е постъпил в затвора за изтърпяване на
това наказание на 11.12.2018 г., а деянията, за които е определено общото наказание,
чието присъединяване се иска са извършени съответно на 01.03.2018 г. и 10.12.2018 г.).
Този извод на съда е бил интерпретиран от защитника на осъдения Д., като
съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Този състав на САС се
съгласява с разбирането, че наказанието се счита за неизтърпяно, както когато деецът е
осъден с влязла в сила присъда и е започнал да го търпи, така и след като е осъден с
влязла в сила присъда, но не е започнал изтърпяването му (в т. см. и ТР № 24 от
19.06.1969 г. по н. д. № 25/1969 Г., ОСНК на ВС). Такъв е и настоящият случай. Този
недостатък на съдебните актове обаче не налага отмяна на решението на ОС Враца и
потвърденото с него определение на РС Враца и възобновяване на производството, тъй
като крайният извод за липса на предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.
27 НК по отношение на определеното общо наказание, за което това се претендира, е
верен, независимо, че мотивите на съда за това са неправилни.
Неприложимостта на правилото на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 НК по отношение на
общото наказание, определено по НЧД № 8888/2019 г. произтича най-вече от
обстоятелството, че по реда на чл. 25 от НК по правило се определя едно ново
наказание, което не е това, наложено по НОХД № 22442/2015 г. на СРС, както приема
защитата, а е наказанието, определено по делата в сформираната съвкупност по НЧД
№ 2617/2018 г. на СРС. Тук е мястото да се посочи, че разпоредбата на чл. 27 от
НК установява наказуемостта при т. нар. „общ рецидив“, като тя е приложима в
зависимост от това, дали наказанието по предходната присъда е изтърпяно отчасти или
не е изтърпяно изобщо. Редакцията на законовата норма сочи, че се касае за
присъединяване помежду две наказания, извършени в отношение на рецидив. В
настоящия случай се касае до определено общо наказание по три осъждания на Д.
(групирани с определение по НЧД № 2617/2018 г.), а общото наказание по НЧД №
8888/2019 г. на СРС следва да се търпи отделно, тъй като при така определеното общо
наказание за съвкупност (тази по НЧД № 2617/2018г.) принципно не е възможно да се
определи неизтърпяна част от наложено наказание (към което да бъде присъединено
наказанието по второто осъждане). Това е така, тъй като от общото наказание
подлежат на приспадане различни периоди от време. Такива са, както изтърпените
преди това наказания лишаване от свобода по което и да е от делата, включени в
кумулативната група, така и налични предварителни задържания. При това положение
неясен остава моментът, до който следва да се извърши това приспадане, респ. дали
изобщо ще има неизтърпян остатък.
На следващо място деянията по всяко от осъжданията предмет на последно
формираната кумулативна група са осъществени на различни дати, а съгласно
задължителната и константна практика на ВС и ВКС при налагане на общо наказание
по правилата на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от НК се присъединява изцяло или отчасти
наказанието по втората присъда към неизтърпяното наказание по предишната присъда,
5
размерът на което се определя към момента на извършване престъпното деяние по
втората присъда (в т. см. Р. № 405/20.09.1972 г. по н.д. № 380/1972 г. І НО на ВС и
Постановление № 2/1970 на ВС). Ето защо е невъзможно да бъде разрешен въпросът
датата на извършване на кое от престъпленията от тази последваща група следва да се
вземе предвид, за да се прецени как точно да се приложи чл. 27 от НК. Не е допустимо
този проблем да бъде преодолян посредством приложението на разпоредбата на чл. 25,
ал. 2 НК (както впрочем погрешно е направил съдът с определението си от
30.03.2023г.), тъй като тя е специална и е приложима единствено при групиране на
осъждания по правилата на чл. 23 и чл. 25 от НК, но не и при определяне на
съвкупност при общ рецидив, какъвто е случаят с приложението на чл. 27 от НК. Не
случайно в чл. 27, ал. 1 от НК е предвидено, че „… съдът присъединява към
неизтърпяната част …“, т.е. в тази хипотеза не е предвидено приспадане на изтърпяна
част от наказанието „лишаване от свобода“, а наказанието, което е наложено след
влизане в сила на предходното осъждане се присъединява отчасти или изцяло към
неизтърпяната част от предходно наложеното наказание. В този смисъл е невъзможно
по този ред да бъде преодоляна неяснотата относно момента, към който следва да се
прецени размерът на неизтърпяната част от наказанието, към което се иска да бъде
присъединено това по последната съвкупност, респ. на общото наказание, което се
иска да бъде определено по правилата на чл. 27 НК.
В заключение следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 27 НК се прилага в
случаите на опростени форми на множество престъпления и макар принципно да са
налице хипотези на присъединяване на наказание по реда на чл. 27 от НК към остатък
от определено общо наказание, това са случаите на неусложнени, обикновени форми
на множество престъпления, извършени в рецидив, при които няма едновременно
съвкупност и рецидив за всички или за някои от престъпленията /в този смисъл, вж. П.,
Ив. „Групиране на наказанията при множество престъпления“, изд. „Сиела“, 2020 г.;
стр.156-157/. За да се приложи чл. 27 от НК не трябва да е налице едновременно
съвкупност и рецидив, а именно такава усложненост се установява по настоящето дело
/в т. см. и Решение № 60241 от 02.02.2022 г. по н. д. № 992/2021 г., н. к., ІІІ НО на
ВКС/. Поради това няма основания за присъединяване на основание чл. 27 от НК.
И последно. Съдът намира, че е налице и допълнителна пречка за
удовлетворяване на искането на защитника на осъденото лице. В настоящия случай на
практика се претендира определяне на общо наказание като към неизтърпяната част от
наказанието, определено по НЧД № 2617/2018 г. се присъедини изцяло общото
наказание лишаване от свобода по НЧД № 8888/2019 г., както и това по НОХД №
131/2023 г. на РС Враца. Този състав на съда обаче приема, че в случаите, когато са
налице повече от две наказания за престъпления, извършени при условията на рецидив
(какъвто е настоящият случай), чл. 27 НК не следва да се прилага. Това е така,
доколкото няма как в хода на изтърпяване на първото от трите наказания, към него да
се присъединят останалите две, тъй като не може да бъде приложено правилото, че
моментът на изчисляване на частта, към която се присъединява следващото наказание,
е извършването на второто престъпление и няма как това правило да се отнесе и към
третото наказание. Самият закон предлага редакция, от която е видно, че се касае за
присъединяване помежду две наказания за престъпления, извършени в отношение на
рецидив. В противен случай принципът за отделно изтърпяване ще загуби своя смисъл
и няма как да се приеме, че законодателят е предвидил допълнителни законови
6
предимства за извършителите на множество престъпления, намиращи се в отношение
на рецидив в противоречие с целите на чл. 36 НК.
В този смисъл, молбата на защитника на осъдения Д., с която е поискано
приложението на чл. 27, ал. 2, вр. ал. 1 от НК като краен резултат правилно е била
оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното САС не намери основания за отмяна на решението и
за възобновяване на производството по в.н.ч.д. № 350/23 г. по описа на ОС - гр. Враца,
поради което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Я. Г. Д., отправено чрез
неговия защитник – адв. Юлиян С., за възобновяване на в.н.ч.д. № 350/23 г. по описа на
ОС Враца.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7