Р Е Ш Е Н
И Е
№ 84
Велико Търново, 24.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, VII–ми
адм.състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди
и двадесета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря - В.Г.и прокурора от Окръжна прокуратура - СВЕТЛАНА ИВАНОВА
разгледа докл***аното от съдия Дабкова адм. дело № 14/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/, във връзка с чл.74, ал.2 от закона за защита от
дискриминация/ЗЗД/.
Образувано е по Искова молба вх. № 59/09.01.2020г.
в АСВТ, подадена от името на П.И.П. ***, действащ чрез упълномощения ***окат.
За ответник по иска в ИМ е посочено
Министерство на вътрешните работи на Република България.
Предявен е иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000,00лв., претърпени в
периода от 18.08.2016г. до 14.08.2019г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане на сумата на обезщетението.
Ищецът твърди, че вредите са причинени от
осъществена спрямо него дискриминация от министъра на МВР по признака
„възраст“, поради недопускането му до участие в конкурс за постъпване на
държавна служба в МВР при действието на Наредба № 8121з-344/25.07.2014г.
Дискриминацията е установена с Решение № 104/09.03.2018г. на КЗД по преписка №
331, влязло в законна сила на 14.08.2019г.
Според твърденият на ищеца
неблагоприятното засягане на неговата неимуществена сфера се изразило в
преживени силни негативни емоции като яд, срам, тревога за изхода на спора;
изпаднал в депресивни състояния; ограничил социалните си контакти; самооценката
му станала изключително ниска; преживял и здравословни проблеми - започнал да вдига кръвно, постоянно го
боляла глава и не можел да спи по цели нощи.
Поради тези съображения иска съдът да
осъди ответника да му заплати обезщетение за вредите, причинени му от Заповед №
8121К-3260/18.08.2016г. на министъра, с която не е допуснат до участие в
конкурс за държавна служба в МВР.
В о.с.з. ищецът се явява лично и се
представлява от упълномощения ***окат, който пледира за основателност на иска.
Подробни съображения излага в писмена защита. Обръща вниманието на съда върху
обстоятелството, че в резултат на дискриминационното отношение ищецът е променил
поведението и характера си. Нарушено било душевното му равновесие и
спокойствие, което потвърдили свидетелите. Нямало други фактори в живота на
ищеца, които да предизвикат такива негативни емоции и такава промяна. Причината
се кореняла единствено в дискриминационния акт на МВР. При доказаната причинна
връзка и предвид вида и интензитета на негативните преживявания ПП счита, че
справедливият размер на обезщетението е този, посочен в ИМ. Претендира за
възстановяване на сторените по делото разноски. Възразява за прекомерностна
тези, поискани от ответника при евентуално отхвърляне на иска.
Ответникът по иска –
Министерство на вътрешните работи на Република България, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска като недопустим, алтернативно като неоснователен, а евентуално
като завишен по размер. Претендира да
бъде отхвърлен като недоказан по съображения развити в писмен отговор на ИМ.
Счита, че доколкото се касае за възникване на
служебно правоотношение не е налице административна дейност. Ищецът не е доказал настъпване на действителни
и сигурни вреди, нито техния вид и интензитет. Влияние върху здравето му не е
доказано с писмени доказателства. Неблагоприяните усещания от недопускането му
до конкурса не са били с интензитет да повлияят на душевното му рановесие,
защото е знаел за възрастовата граница предварително. За периода от 4 години,
посочен в ИМ е имало други събития от житейски характер, които да променят
емоционалното му състояние. Поради това оспорва и наличието на пряка причинна
връзка между недопускането му до конкурса и описаните отрицателни емоционални
състояния. Настоява, че дори мислено да се премахне поведението на органи и
длъжности лица от МВР, то резултата пак е налице. В заключение счита размера на
предявения иск за крайно завишен. Претендира разноски при благопирятен за
страната изход в размер на 3 028,00лв.
Прокурорът дава мотивирано заключение за частична
основателност на предявения иск за неимуществени вреди. Счита за безспорно
установен акта на дискриминация. Самата заповед на министъра за недопускане до конкурса е проява на
административна дейност. Приема, че с разпита на свидетелите са доказани
претърпени вреди, а дискриминационното отношение е от естество да предизвика
описаните от ищеца негативни емоции. Доколкото интензитета на въздействие не е
бил толкова силен, че да доведе до трайни изменения в емоционалната сфера на
ищеца, приема, че не се налага изплащане на обезщетение в пълния претендиран
размер. Предлага съдът да уважи иска отчасти.
По въпроса за
правното основание на предявения иск и неговата допустимост съдът прие
следното:
Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. Предявен е след като ищецът е
установил факта на дискриминация пред КЗД, т.е. процесуалната предпоставка по
чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. е налице. Дейността, при която е осъществен актът на
дискриминация е административна. Издаването на нормативни АА е форма на
административна дейност. В случая процесната заповед на МВР за условията на
провеждане на конкурса е издаена въз основа и в изпълнение на закона/чл.156 от ЗМВР и Наредба № 8121з-344/25.07.2014г. за назначаване на държавна служба в МВР/,
т.е. типична проява на изпълнителната власт/ на адм. дейност. Поради това искът
за обезщетение, основан на влязлото в сила решение на КЗД е подсъден на
административните съдилища. ВТАС е родово и местно компетентния съд.
Възражението за недопустимост на иска, направено от
ПП на ответника е основано на твърдението, че ищецът е кандидатствал за
длъжност в ОД МВР Търговище, която структура е самостоятелно юридическо лице,
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити както по ЗМВР, действал тогава,
така и по сега действащия закон. Поради това, счита, че ответник както по
материалното, така и по процесуалното правоотношение следва да е ОДМВР
Търговище, а не министерството - МВР.
Съдът не сподели това виждане на защитата. В
ИМ е посочено като фактическо основание на търсената отговорност осъществен акт
на дискриминация, установен от специализирания за това орган – КЗД.
Дискриминационният акт е Заповед № 8121К-3260/18.08.2016г., издадена от
министъра на вътрешните работи, въз основа на Наредба № 8121з-344/25.07.2014г. за
назначаване на държавна служба в МВР, видно от диспозитива на
Решение № 104/09.03.2018г. на КЗД. Дискриминационното въздействие се е изразило
в периода на действие на двата акта, до промяната на Наредбата в съответната
част. Поради това без всяко значение е Протоколът на комисията, с който
кандидата не е допуснат до участие в конкурса, нито пък обстоятелството, че
вакантната длъжност е в рамките на ОД МВР Търговище. Настоящото производство е
специално, видно от чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. и се съсредоточва само върху
фактите и периода/18.08.2016г. до 24.03.2017г./, заявени пред КЗД и изследвани
от нея. Установеното дискриминационно поведение е резултат на съвместното действие на двата акта на министъра. „След
като решението на Комисията за защита от дискриминация установява проявите на
нежелано и увреждащо правата на засегнатите лица дискриминационно поведение, други
факти и обстоятелства извън посочените в това решение не могат да се разглеждат
от съда, пред който се предявява иска за обезщетение. Вредите, чието
обезщетяване се претендира, не биха могли да произтичат от актове и действия,
необхванати от решението на комисията.” Виж в този смисъл Реш. по АД
№12884/2018г. на ВАС.
Във връзка с горното следва ад се съобрази, че
в случая в ИМ има отклонение в тази връзка. Посочен е по-дълъг период от този,
визиран в Решението на КЗД, а именно: 18.08.2016г.-14.08.2019г. Поради това,
исковата молба, свързана с онази част, касаеща периода от 25.03.2017г. до
14.08.2019г. е процесуално недопустима за разглеждане, т.к. КЗД не е
установила дискриминационно отношение в този период, т.е. липсва абсолютна
процесуална предпоставка за възникване и упражняване на правото на иск по
чл.74, ал.2 от ЗЗдискр. пред АС. В тази й част ИМ следва да бъде върната на
ищеца, а производството по делото прекратено в същата.
Министерство на вътрешните работи е юридическо
лице на бюджетна издръжка, съгласно чл.2, ал.2 от ЗМВР. Министърът ръководи
дейността на министерството и го представлява. Той е органът от чийто акт е
настъпила вредата. В тази връзка МВР е
ЮЛ, което отговаря на изискването на чл.205 от АПК. По тези съображения, съдът счита, че
искът е насочен срещу надлежен ответник.
Съдът приема, че
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу МВР е подаден от
лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ищецът е засегнат от
разпоредените с процесната Заповед последици. Правоспособен субект на гражданското
право, носител на правото на иск, разполагащо с правен интерес да води процеса,
т.к. спорът не е разрешен от съд със
сила на пресъдено нещо. ИМ отговаря на формалните изисквания за реквизити.
Подадена е чрез лице с валидно учредена представителна власт. Изводът е, че са
налице положителните процесуални предпоставки за разглеждане на иска, като
липсват процесуални пречки за това, в допустимата му част.
Разгледана по същество, в допустимата й част, ИМ
е частично ОСНОВАТЕЛНА, при следните
съображения по фактите и правото:
С доклада по делото
съдът указа на ищеца, че в производството за присъждане на обезщетение за вреди
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на основание чл.154, ал.1 от ГПК е
длъжен да установи фактите, на които основава своите искания. Фактическият
състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.74, ал.2 от
ЗЗДискр. в случая изисква да бъдат установени пред съда следните факти:
осъществена спрямо ищеца дискриминация, в резултат на административна дейност;
претърпени неимуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между
осъществената дискриминация и претърпените вреди. В тази връзка, съдът указа на
ищеца, на основание чл.171, ал.4 от АПК, че следва да представи доказателства
за вида и интензитета на негативните преживявания и здравословните проблеми,
които твърди да е преживял.
Във връзка с това
разпределение на доказателствената тежест, ищецът ангажира писмени
доказателства в хода на съдебното следствие, тези приложени към ИМ и е приложено в цялост АД № 3535/2018г.
на АССГ, ведно с преписка № 331/2016г. на КЗД. Всички те не са оспорени от
страните. Няма направени изрични признания на факти от никоя от страните. Не са
четени определения за служебно известни на съда факти.
Събрани са гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели в о.с.з. на 27.02.2020г. за обстоятелствата какви
негативни преживявания е изпитал ищецът, техния вид и интензитет. С това
приключи съдебното дирене и съдът счете делото за изяснено от фактическа
страна.
Настоящият съдебен състав, като
взе предвид твърденията в Исковата молба, доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1. Жалбоподателят П.
към 09.09.2016г. е бил служител на младша изпълнителска длъжност в МВР при
участък гр. Антоново при РУ гр. Омуртаг, ОДМВР Търговище.
2. Със Заповед №
8121К-3260/18.08.2016 г. министърът на вътрешните работи обявява конкурс за
назначаване на държавна служба в МВР, в т.ч. в Областна дирекция на МВР –
Търговище за вакантни изпълнителски длъжности, за които се изисква задължителна
първоначална професионална подготовка. В т. 4.1. на заповедта като специфично
изискване, е предвидено кандидатите да не са по – възрастни от 40 (четиридесет)
години към датата на обявяване на конкурса. Уточнено е, че изискването не се
прилага за кандидати – лица, работещи по трудово правоотношение в МВР и бивши
служители на МВР.
3. П. подава Заявление
вх. № 363000-11877/09.09.2016 г., за участие в конкурса, обявен с цитираната
по-горе заповед. От протокол № 363р-14397/16.09.2016 г. се установява, че
кандидатът не е допуснат до участие в конкурса поради това, че не отговаря на
изискванията посочени в чл. 3, ал. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 8121з-344 от 25.07.2014 г. и т. II 4.4.4.1 от МЗ №
8121К-3260/18.08.2016 г./специфично изискване за възраст/, т.к. е преминал
границата от 40 навършени години към датата на обявяваен на конкурса.
4. Няма данни П. да е
обжалвал недопускането му до конкурса, но с вх. № 44-00-4084/03.10.2016 г.
депозира жалба пред Комисията за защита от дискриминацията/КЗД/. Същата е насочена
против министъра на вътрешните работи с твърдението, че чрез издадена от него
Наредба № 8121з-344 от 25.07.2014 г. за назначаване на държавна служба в
Министерството на вътрешните работи и Заповед № 8121К-3260/18.08.2016 г.,
извършил спрямо жалбоподателя дискриминация по признак възраст.
5. КЗД се произнася на 09.03.2018 г. с Решение
№ 104 по преписка № 331/2016г., с което на основание чл. 65 от ЗЗД установява,
че по отношение на П. П., министърът на вътрешните работи на Република България
със своя Заповед № 8121К-3260/18.08.2016 г. за обявяване на конкурс за
назначаване на държавна служба в МВР, въз основа на Наредба № 8121з-344 от
25.07.2014 г. е допуснал дискриминация на основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗД
по признак възраст за периода, през който е действала нормативната
уредба – 18.08.2016 г. до 24.03.2017 г. В мотивите на административния
акт е посочено, че ограничението, отнасящо се до навършилите 40 години
кандидати за служба в органите на МВР, направено със Заповедта на министъра на
вътрешните работи и издадената от него Наредба, касае само лица, които работят
в системата на министерството към обявяване на конкурса и е дискриминационно,
защото поставя тези лица в по-неблагоприятно, в неравностойно положение, в
сравнение със служителите, които не са навършили посочената възраст към този
момент.
6. Визираното Решение на КЗД е подложено на
съдебен контрол по жалба на МВР. Пред АССГ е образувано АД № 3535/2018г., по
което г-н П. П. е конституиран като заинтересована страна. Съдебният състав
приема, че Решението на КЗД е процесуално и материално законосъобразен акт и
отхвърля жалбата като неоснователна с Решение № 3454/23.05.2018г. Същото е
обжалвано от министъра на МВР и оставено в сила от касационната инстанция с
Решение № 11854/14.08.2019г. по АД № 10095/2018г. по описа на ВАС. Във връзка с
това Решение № 104/09.03.2018г. на КЗД е влязло в сила на същата дата –
14.08.2019г.
7. Във връзка с влязлото в сила Решение на
КЗД, посочено по-горе, П. Ил. П. депозира ИМ вх. № 59/09.01.2020г. в АСВТ, с
претенция да му бъде присъдено парично обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от претърпяната дискриминация. Във връзка с това е образувано
настоящото дело.
8. Горните обстоятелства се установяват от
неоспорените писмени доказателства. Свидетелите, разпитани в хода на съдебното
следствие, изнасят следната информация:
8.1. Свидетелят Станев, стар семеен приятел
споделя, че през 2016г. бил обявен конкурс, който ищецът чакал отдавна с надежда
да израстне в кариерата, защото завършил с тази цел висше образование. Като не
го допуснали бил доста ядосан и разочарован от отношението на системата на МВР,
в която работил дълги години. Чувствал се напрегнат и несигурен, защото за конкурса
бил стар, а за пенсия млад. Загубил интерес към ежедневието. Спрял да ходи на
фитнес. Нямал желание да продължи започнатия ремонта на къщата. Фиксирал се
само върху този проблем и делото, което водел. Чувствал се обиден и засегнат.
Много емоционално изживял всичко това. Настроението му станало мрачно. Станал
изнервен и агресивен в разговорите си, когато му казвали да се откаже. Този
период продължил около 2 години. Свидетелят твърди, че не е запознат дали П.
е имал конкретни здравословни проблеми.
8.2. Свидетелят Б. е колега на ищеца и разказва,
че е запознат с желанието на П. да участва в конкурса и да израстне в кариерата
и съответно да може да получи по-висока заплата и съответно пенсия в бъдеще.
Когато разбрал, че П. не е допуснат до участи в конкурса го потърсил да
поговорят. П. бил отчаян и много променен. Разговаряли и установил, че му е
неудобно от колегите и обидно. Налагало се да обяснява, че не е скъсан на
изпита, а не е допуснат до участие в конкурса. Съжалявал защо е губил време да
учи. Трудно понасял шегите на колегите си в тази връзка. С усилие се връщал към
работата си по преписките. Боляла го главата и ходел да си мери кръвното. Това
продължило докато спечелил делото – около година и половина, две. След това по
думите на свидетеля „живнал”. Б. посочва, че П. и съпругата му имали добри
отношения. Не са се карали, макар П. да бил изнервен в този период.
При тези фактически
констатации съдът формира следните правни изводи:
Предмет на делото е осъдителна претенция за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от акт на дискриминация.
Националното право урежда защитата срещу дискриминацията с правните норми на Закона
за защита от дискриминация/обн. ДВ бр.86 от 2003г., в сила от 01.01.2004г./. Процесуалният
ред за защита срещу вредоносни актове на дискриминация е посочен в нормата на чл.74 от ЗЗДискр.
Доколкото се твърди да са причинени вреди от дейността на държавен
орган/министъра на МВР/ е приложима хипотезата на чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. Нормата
гласи, че в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни
актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за
обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за
вреди, причинени на граждани – понастоящем с променено заглавие - Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди/обнародван в ДВ бр.60 от 1988г.,
в сила от 01.01.1989г., с посл. изменения/. Проявите на дискриминация по
отношение на ищеца са осъществени в периода от 18.08.2016г.-24.03.2017г. и са
установени с акт на КЗД – Решение № 104/09.03.2018г., което е влязло в сила на
14.08.2019г., който факт е осъществен при действието на ЗОДОВ и ЗЗдискр.
Правното основание на предявения иск е чл.1, ал.1 от същия закон, във връзка с
чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. Разпоредбата
на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат
исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.
203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Доколкото в АПК
няма специални правила доказателствената тежест относно твърдените факти по
общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е за ищеца. Искът е
предявен в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението на КЗД. В
тази връзка в хода на защитата на ответника
не е правено възражение за изтекла погасителна давност.
Във фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана
в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с
чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. се включват следните елементи: осъществена спрямо ищеца
дискриминация/неравенство в
третирането/ при изпълнение на административна
дейност; вреда от такъв административен акт
- неимуществена в случая и причинна връзка между осъществената
дискриминация и претърпените вреди. При липсата на който и да е от елементите
на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на
държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.
В доказателствената
съвкупност по делото не се наблюдават противоречия. Съдът кредитира с доверие
както неоспорените писмени доказателствени средства, така и свидетелските
показания. След преценка на доказателствата по отделно и в тяхната взаимна
връзка, съдът прие, че е доказано осъществяването на следните правнозначими факти:
Спрямо ищеца в периода от 18.08.2016г. до
24.03.2017г. е проявена пряка дискриминация по признака „възраст”. По този
въпрос страните не спорят, т.к. е установен с влязъл в сила акт на
специализиран държавен орган/КЗД/, който акт е преминал и съдебен контрол. В
случая тази форма на дискриминация е проява на незаконосъобразна
административна дейност, представляваща издаване на нормативни АА. Въз основа
на делегацията на чл.156, ал.1 от ЗМВР от министъра е издадена Наредба № 8121з-344
от 25.07.2014 г. за назначаване на държавна служба в Министерството на
вътрешните работи. Същата е в сила от 05.08.2014г. Ограничителното съдържание
на чл.3, ал.2 от Наредбата по отношение на действащи служители на МВР е
засегнала неблагоприятно правната сфера на ищеца, считано от 18.08.2016г.,
когато е отдадена от министъра Заповед № 8121К-3260/18.08.2016 г. за обявяване
на конкурс за назначаване на държавна служба в МВР. Неблагоприятното действие е
продължило до 24.03.2017г., когато нормата на ал.2 на чл.3 от Наредба е
променена с ДВ бр.25 от 2017г., в сила от същата дата. При действието на тази
нормативна уредба за ищеца/като действащ служител на МВР/ е било невъзможно да
участва реално в обявения външен конкурс, за да промени своята кариера и финансово
положение. Въпреки че е инвестирал време и средства в повишаване на
образованието и квалификацията си. Във връзка
подаденото заявление за участие в конкурса при действието на тази
нормативна уредба е оформена стресогенна среда за период от около 8 месеца, както
установява КЗД, пряко свързана с дискриминацията и последиците й. Описаните в
ИМ преживявания на ищеца, потвърдени от свидетелите са емоционални изяви, които
са характерни за такива събития. В тази връзка в съответствие с опитните
правила, без необходимост от специални знания, съдът приема, че при възникнало в живота на човек с нормално
развита психика неблагоприятно събитие и
то дискриминационно, обичайната човешка реакция е проява на негативни
изживявания. В тази връзка съдът приема описаните в ИМ промени в чувствата и
преживяванията на ищеца, подкрепен от свидетелските показания за обосновани и доказани като характерен емоционален отговор в
тази житейска ситуация. Преживените интензивни негативни емоции/гняв, срам,
отчаяние/ и състояния като загуба на мотивация, понижената себеоценка, обърканост,
социалното дистанциране са все външни прояви/възприети от околните/ на
затормозения вътрешен свят на личността. Това са прояви на душевни страдания,
които правната наука и практика
определят като неимуществени/морални/ вреди, които подлежат на обезщетение. Това
са реално настъпили вреди, засегнали психоемоционалните процеси в личността и
дали отражение върху ценностната система на ищеца като са били достатъчно силни
и продължителни, за да оставят следа в отношенията му със света и околните.
Тези
отрицателни последици са в пряка причинна връзка с незаконосъобразната
административна дейност, проявена като дискриминация по признака възраст. Желанието
на П. да участва в конкурса е обективирано в подаденото заявление, което е входирано, т.е. налице е фактическа връзка
между създадените от МВР правила за провеждане на конкурса и правната сфера на конкретния
кандидат. Видно от съставения Протокол №
363р-14397/16.09.2016г. Комисията не е
допуснала П. до следващите етапи на конкурса. Фактическо основание за това
решение е възрастта на кандидата/специфичното изискване да не е по-възрастен от
40 години/, а правно основание са т.II 4.4.4.1 от МЗ № 8121К-3260/18.08.2016 г. за обявяване на конкурс за
назначаване на държавна служба в МВР, въз основа на чл.3, ал.2 от Наредба №
8121з-344 от 25.07.2014 г. на МВР. В така оформената темпорална верига дискриминационните правила
за участие в конкурса, създадени от министъра като орган на държавна власт, предхождат
отстраняването на кандидата от конкурса. Логическата връзка между двете явления
пък показва съдържателно съответствие, което означава, че това събитие обуславя
именно този резултат. Незаконосъобразното ограничително условие е поводът за
отстраняването на кандидата. В комплекса от причинни фактори няма друг, който
да доведе до идентичен резултат. Ако не е била отдадена Заповедта с това
съдържание, основана на тази Наредба, за ищеца конкурсът не би приключил на
този етап, т.к. други пречки за отстарянването му не са налице. Казано с други
думи именно установения акт на дискриминация е пряката причина предизвикала
отстраняването на П. от конкурса и свързаните с това морални неблагополучия,
претърпени от него. Същите преживявания по мотивите, описани по-горе, следва да
се определят като типична, нормално настъпваща по време последица от
вредоносния резултат. Поради което, настоящият състав на съда приема за
доказано и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между
неравноправното третиране на служителя и претърпениет от него негативни емоции
и морални терзания. В този ред на мисли, във връзка с горното съдът приема, че
ищецът се справи с доказателствената си задача да установи с пълно главно
доказване основанието на своя иск. Не така стои въпросът с размера
на същия. Макар доказан по основание искът е завишен по размер. Съображенията
за този извод са следните:
На първо място съдът не приема да е доказано
влошаване на здравето на г-н П. като самостоятелно основание на предявения
иск, извън твърдените психосоматични
реакции, които са обичайни главоболие, повишаване на кръвното налягане и
влошаване на качеството на съня. Медицинските проблеми подлежат на доказване с
писмени доказателства, изходящи от съответните медицински експерти, каквито в
настоящия случай не са ангажирани. Следва да се има предвид и обстоятелството,
че ищецът като служител на МВР е подлежал на периодични медицински прегледи,
резултатите от които не са представени, което косвено потвърждава извода, че
сериозно и продължително засягане на физическото и психическо здраве на ищеца
не е настъпило в процесния период.
Следва да се има предвиди и това, че КЗД е установила дискриминационно отношение
спрямо ищеца в един период от около 8
месеца/18.08.2016г.-24.03.2017г./, свидетелските показания сочат година и
половина две/вж. л.46 – лице и гръб/, а в ИМ се претендира период от почти три
години – от 18.08.2016г. до 14.08.2019г. Съображенията да се предяви претенция
за този период е обстоятелството, че ищецът е изпитвал притеснения и негативни
емоции и докато са траели производството
пред КЗД и съдебните дела. Без да отрича, че това притеснение навярно е
житейски правдоподобно, съдът приема, че с неговото съществуване не може да се
свърже претенция за обезвреда, защото касае законосъобразното развитие на една
административна и съответно съдебна процедура, като и двете са поставени в ход
по волята на ищеца. Казано по друг начин, това не са прояви на
незаконосъобразна адм. дейност, нито стоят в пряка причинна връзка с тази административна
дейност, за която настоящият състав прие, че е причина за негативните
преживявания на П..
На последно място, но не по значение следва да
се отбележи, че твърдените от защитата на ответника други стресогенни събития,
които да са причина за вредите не се доказаха. По делото обаче има данни, че в
живота на ищеца през този период е имало и протективни събития като съхранени
хармонични съпружески отношения и подкрепа от приятели. Тук е мястото да бъде
отговорено и на възражението на ответника, че ищецът
знаел предварително за изискването за
възраст, поради което не е възможно да се е
изненадал и да е изпитал всички тези неприятни емоции. Действително този
факт не се оспорва от ищеца, но изводът, който ответникът свързва с него е
дълбоко погрешен. От това, че знаеш за налични предпоставки за дискриминация не
следва извод, че си я приел, нито че въздействието й не може да те засегне.
Надеждата за промяна, вклч. на нормативната уредба, за което ищецът е работил,
е съпътствувала желанието на П. да развие своята професионална кариера на
по-високо ниво. Когато тази надежда е отнета, грубата реалност е заляла ищеца, който много добре съзнава, че неговият
шанс за промяна, за израстване в длъжност е пропилян. Знанието на нормативната
уредба относно конкурса не обуславя
извод, че П. не е страдал при отстраняването му от участие в конкурса, нито представлява
форма на съпричиняване, нито освобождава ответника от отговорност. Това
обстоятелство има евентуално отношение към определяне размера на обезщетението,
но погледнато от друга гледна точка.
Предвид изложеното
съдът намери, че предявеният иск за неимуществени вреди, причинени от
дискриминацията по признака възраст, е доказан в своето основание, но завишен по размер.
Защото не се доказа вредните въздействия от дискриминацията да са
продължили през целия период от три години, посочен в исковата молба. Същите не
са били и с еднакъв интензитет през целия период. Особено след отмяна на
съответната разпоредба от наредбата и при произнасяне на КЗД. Тези две събития
са донесли безспорно чувство за удовлетворение и са частичен реванш за каузата
на ищеца. Доколкото имат безспорна функция на възмездие, същите са потушили
част от силата на преживяваните негативни емоции. Дори след това проблематиката
да е персистирала, то е било с по-леки проявления, които не достигат
необходимия праг на сериозност. Тези последващи актове на администрацията не са
компенсирали ищеца напълно за понесените
морални вреди, т.к. настъпилите последици, свързани с конкурса са необратими.
ЗЗДискр. не уточнява
как се определя размерът на неимуществените вреди, поради което субсидиарно, на
основание § 1 ЗР на ЗОДОВ, следва да се прилага общата уредба на деликтната
отговорност на гражданското законодателство. По-конкретно нормата на чл. 52 ЗЗД, която предвижда, че обезщетение за неимуществените вреди се определя от
съда по справедливост.
Според установената
съдебна практика, справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики, за да се намери паричният еквивалент на необходимото
и дължимо обезщетение. Такива са характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането,
както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на
репарация. От друга страна размерът на обезщетението обаче не следва да бъде и
източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи. Отправна точка в
това изследване е обстоятелството, че "справедливостта" до голяма
степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на
засегнатите нематериални блага.
При тези съображения
съдът отчете характера и интензитета на вредите, периода от време (година и половина,
от които първите осем месеца с по-висок интензитет), през който ищецът е търпял
негативните последици от акта на дискриминация. Съобръзи и това, че не се
доказа дълбочинно засягане на цели значими комплекси от психо-емоционални
връзки, възникване на нови здравословни проблеми у ищеца или усложнение на
съществуващи такива в резултат на акта на дискриминация. Отчете и това, че
ищецът е бил действащ дългогодишен служител на МВР, което отегчава
въздействието върху психиката му. Присъедини и удовлетворението от промяната на
нормативната уредба и съдебно потвърденото наличие на пряка дискриминация. Във
връзка с това като съобрази общоприетите
критерии за справедливост в съдебната практика, настоящият състав приема, че сумата от 3 000,00 лева
справедливо би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени вреди за
периода 18.08.2016 г. – 24.03.2017г. За тази сума предявеният главен иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 5 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Предвид изхода
на спора по главния иск основателно е и искането за присъждане на законна лихва
върху сумата на обезщетението от датата на завеждане на делото - 09.01.2020г. -
така както е заявено в ИМ, до
окончателното изплащане на обезщетението.
В съответствие с
нормата на чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по претенциите на страните
за присъждане на разноски.
Съгласно чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника
да заплати разноските за производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за
един ***окат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В тази
връзка своевременно е предявено от ПП на ищеца искане за възстановяване на
разноски в размер на 310,00лв., от които 10,00лв. за ДТ и 300,00лв. за АВ –
платени в брой съгласно ДПЗС. Последното не е прекомерно за този род дела,
предвид нормата на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на ***окатските възнаграждения. Съответна на уважената част от иска е
сумата от 180,00лв. за АВ или общо 190,00лв. разноски за производството.
На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ
на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
отхвърлената част от иска. Претенцията от 3 028,00лв., определена по реда
на Наредба № 1/09.07.2004г. на В***С е прекомерна
както основателно възразява ПП на ищеца, т.к. чл.10, ал.4 от ЗОДОВ препраща към
Наредбата по чл.37 от ЗПП. Нормата
на чл.24 от НЗПП предвижда за процесуално представителство по администаритвин
дела възнаграждение в размер от 100 до 200лв. Настоящият състав на съда намира,
че делото не представлява фактическа и правна сложност, а ответникът е
представил отговор на ИМ. Поради това приема, че сумата от 100,00лв. е съответна навида и количеството на
извършената дейност от ПП на ответника. Съразмерната от нея част представляват 40,00лв.
Воден от горните мотиви, на основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, във вр. с 74,
ал.2 от ЗЗДискр, VII-ми административен състав на ВТАС
РЕШИ:
ВРЪЩА като недопустима, на основание
чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, исковата молба на П.И.П. срещу Министерство
на вътрешните работи на Република България, В ЧАСТТА, с която е поискано присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 25.03.2017г. до 14.08.2019г. поради дискриминирането му по признака „възраст“, установено с
Решение № 104/09.03.2018г. на КЗД .
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи
на Република България да заплати на П.И.П. с ЕГН ********** ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000,00 лв. (три хиляди лева), изразили
се в преживени силни негативни емоции, причинени от проявена пряка дискриминация
от министъра на МВР по признака „възраст“, поради недопускането му до участие в
конкурс за постъпване на държавна служба в МВР при действието на Наредба №
8121з-344/25.07.2014г. и Заповед № 8121К-3260/18.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 09.01.2020г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи
на Република България да заплати на П.И.П. с ЕГН ********** *** сумата от 190,00 лева (сто и деветдесет лева),
представляваща съдебни разноски за
настоящото производство, изчислени съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Министерство на вътрешните работи на Република
България сумата от 40,00 лева (четиридесет
лева), представляваща съдебни разноски
за настоящото производство, изчислени съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез АСВТ.
Решението, на основание чл.138 от АПК,
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: