РЕШЕНИЕ
№ 1835
гр. Плевен, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430103385 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Д. И. П., ЕГН ********** против ***,
с *** за прогласяване на нищожност на клаузата на *** в чл.1 ал.3, с която се начислява
такса експресно разглеждане; на клаузата в чл.4 ал.2 - неустоечна клаузата и за осъждане на
основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от 33Д на ответника да заплати
на ищеца, сумата в размер на 10 лева, като частичен иск от 130 лева, представляваща
недължимо платена сума по *** ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Твърди се погасяване
изцяло на заема. В исковата молба са изложени параметрите на сключения договор,
изложени са аргументи за недействителност на целия договор за заем. В молбата е посочено,
че съдът следва да се счита за сезиран с възражение за нищожност на целия договор, но при
изричното питане на съда дали претенцията на ищеца е за прогласяване нищожност на
целия договор за заем или само за отделни негови клаузи, той е уточнил, че не предявява
самостоятелен иск за нищожност на целия договор, а само на отделни клаузи. Претендират
се разноски. В съдебно заседание на 24.11.2023г. е допуснато на осн. чл. 214 от ГПК
изменение на предявения иск по чл. 55 ал. 1 от ГПК, и същият се счита за предявен изцяло за
сумата от 54.57лв., която е уточнена като сбор от заплатени без основание суми, както
следва: 27.28лв. – такса експресно разглеждане, и 27.29лв. – неустойка.
1
Ответникът ***, универсален правоприемник на ***, с ***, оспорва иска, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не е представил писмен
отговор, но в допълнителна молба твърди, че процесното правоотношение е възникнало по
друг договор - от 03.09.2021г., а договорът от 17.09.2021г. е удължаване на договора и не
представлява отделен такъв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От
представения Договор за паричен заем *** се установява, че страните по делото са
сключили. договор за заем, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от
350 лв., срещу задължението същата да бъде върната за срок от 2 седмици, на 1 погасителна
вноска от 382.71лв. Видно от договора ГЛП е 40,34 %, ГПР - 49,39 %, и вид на заема:
потребителски. Страните уговори с чл. 1, ал. 3 от договора, че за извършена от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката, заемателят дължи такса в
размер на 27.28 лв. С клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се задължил в три
дневен срок от усвоява на сумата по договора, да предостави някои от следните
обезпечение: 1) поръчител- ФЛ, което да представи на заемодателя бележка от работодателя,
издадена не по-рано от 3 дена от представяне и да отговаря на следните изискванията:
навършена 21г. възраст, да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при
настоящия работодател 6 месеца и мин. осигурителен доход в размер на 1000 лв., през
последните пет години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна
история със статус „период на просрочие от 0 до 3 дни“, да не е поръчител по друг договор и
да няма сключен договор за паричен заем; 2 ) или банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни
след падежа за плащане по договора. В чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че при
неизпълнение на задължението по ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 27.29 лв., и
общото задължение по договора възлиза на 410.00 лв.
По делото не е представен твърдяният от ищеца ***, доколкото ответникът е заявил,
че това не е отделен договор, но е представена разпечатка от неговата система, от която е
видно отбелязването, че се касае за рефинансиращ кредит, посочен е като приключен
кредит, има отделен номер – 5733519, посочено е, че се касае за кредит с главница 350лв., и
същият е погасен с една вноска от 410 лв. на 01.10.2021г. Видно от представената от
ответника справка-погасителен план, е че ищецът е извършил на 01.10.2021г. плащане в
размер на 410.00лв., от тях 350 лв. за главница, 5.43 лв. за договорна лихва, 27.29 лв.
неустойка, и такса за експресно разглеждане 27.28лв. По делото е изготвена ССчЕ, която
сочи, че счетоводното отразяване на ответника не може да покаже дали това е договор или
анекс, т.к. това, което е отразено счетоводно са отново начислени освен непогасената
2
главница по договор *** и такси и дог. лихва в размер на 60 лв. В.л. е посочило, че
ответникът и пред него е твърдял, че е сключил анекс по телефона, а плащането по него е
извършено на 01.10.2021г. на сума в размер на 410 лв., от които 60 лв. - внесени с ПКО на
01.10.2021 г. и 350 лв. - погасени чрез рефинансиране с Друг договор от 01.10.2021 г.
Вещото лице категорично е отговорило, че по договора от 17.09.2021г. отделно са
начислени такса експресно разглеждане 27.28 лв. и неустойка 27.29 лв., и същите са
заплатени.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са допустими обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 21 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Съдът намира
за безспорно, че страните по делото са обвързани от заемно облигационно правоотношение,
по силата на което ответникът като заемодател, е предоставил на ищеца, като заемател,
сумата в размер на 350 лв. В случая, въпреки непредставянето на договора, предмет на
настоящето дело, съдът намира, че това правоотношение е различно, новирано
правоотношение, от това по предходния *** Видно е, че самият ответник сочи в своите
книжа, че това е отделен, рефинансиращ кредит, а не анекс по предходен договор. Самият
ответник е посочил, че по *** има погасени отделни елементи – главница, лихва, неустойка
и такса, като го е отразил в справката, представена по делото, това е установено и от вещото
лице по изготвената по делото ССчЕ. Съдът намира, че поради непредставянето на
екземпляр от договора от страна на ответника, но с индицията, че такъв е имало /т.нар.
рефинансиращ кредит в неговата информационна система/ и твърдението пред вещото лице,
че се касае за анекс, сключен по телефона, следва да се приложи разпоредбата на чл. 161 от
ГПК – съдът да приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства. Т.е. – следва да се приеме, че в договора от
17.09.2021г. са били налице клаузи за неустойка и експресно разглеждане, които обаче са
нищожни и следва да се прогласят за такива от съда, като се уважат първите два предявени
иска.
По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, безспорно се установи от представената от ответника справка, че в изпълнение на
задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът е заплатил на ответника сумите от
27.28 лв. - такса експресно разглеждане и 27.29 лв. - неустойка. Плащането на тези суми е
извършено от ищеца при начална липса на основание, предвид гореизложеното, поради
което недължимо платените суми подлежат на връщане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД. Ответната страна не установи наличието на валидно правно основание, по силата на
3
което да е настъпило имущественото разместване. Ето защо, предявеният осъдителен иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен за общата сума от 54.57лв. Върху главното
вземане се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
14.06.2023 г. до окончателното й плащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищеца разноски в общ размер на 400.00лв. /за д. т. и възнаграждение за
вещо лице. В рамките на настоящото производство, на ищеца, на по-късен етап от делото, е
предоставена втора безплатна правна услуга от различен адвокат /***/, като съобразно
Договор за правна защита и съдействие, е договорено възнаграждение при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. При определяне размера на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът съобрази разясненията възприети в Решения на Съда на ЕС разбиране
(Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г.
по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и
за националните съдилища, и в които е направен общия извод, че националната юрисдикция
не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери
на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение (в случая с
Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съдът да определя възнаграждение под
минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване "би могло да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС".
Правилата на Наредбата са приложими не само за потребителя на адвокатска услуга, но и за
насрещната страна в съдебното производството, която при неблагоприятен изход на
производството дължи заплащане на размера на адвокатския хонорар, който е част от
сторените по делото разноски. Съдът намира, че това води до нарушаване основни принципи
в съдебното производство и прегражда правомощията му да прецени правната и фактическа
сложност по делото, и да присъди справедлив размер на сторените разноски / в този смисъл
е и практиката, обективирана в Определение №1371/15.09.2023 г. по ч. гр. д. № 616/2023 г.
по описа на ОС Плевен/. Настоящият съдебен състав на РС Плевен, напълно споделя
изложената практика и не следва да зачита посочения в Наредбата на адвокатското
сдружение минимум на адвокатско възнаграждение. Затова при определяне на дължимото
възнаграждение, съдът взе предвид и посоченото в Решение от 23.11.2017 г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 на СЕС, а именно дали конкретните условия за прилагането
НМРАВ действително отговарят на легитимни цели и дали така наложените ограничения се
свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни
цели. Критериите и целите, които следва да съобрази са: фактическа и правна сложност на
спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост, и необходимост
загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна,
4
направени за защита по делото. В разглеждания случай адв. М. предоставя безплатна правна
помощ на ищеца на по-късен етап от делото, поради което същият не е не е изготвил
писмена искова молба, не е ангажирал писмени доказателствени средства, и разглеждането
на делото е приключило в рамките на три открити съдебни заседание. Процесуалният
представител на ищеца не се е явил за насрочените съдебни заседание, не е ангажирал
доказателства за реализиран допълнителен разход по повод предоставената защита, а
единствено е подал писмени становища за съдебните заседание. Производството по делото
не се характеризира с особена правна и фактическа сложност, продължителност или
многобройни съдебни заседание. Съобразявайки тези факти, настоящият съдебен състав
намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100.00 лв. с
включено ДДС, за всеки един от предявените искове, или общо 300.00 лева, които
ответникът следва да заплати на ***.
Предвид горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, за нищожна
клаузата, с която се начислява такса експресно разглеждане от ***, сключен между Д. И. П.,
ЕГН ********** - като потребител и ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С.П., правоприемник на *** *** - като кредитор, поради заобикаляне на
закона.
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. 26 ал. 1 от ЗЗД, за нищожна
клаузата за начисляване на неустойка от ***, сключен между Д. И. П., ЕГН ********** -
като потребител и ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
С.П., правоприемник на *** *** - като кредитор, поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.П.,
правоприемник на *** ***, да заплати на Д. И. П., ЕГН **********, от ***, на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 54.57лв. / сбор от заплатени без основание суми, както
следва: 27.28 лв. - такса експресно разглеждане и 27.29 лв. - неустойка/, недължимо платена
по ***, сключен между страните, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда -14.06.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.П.,
правоприемник на *** ***, да заплати на Д. И. П., ЕГН **********, от ***, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 400.00 лв., представляваща сторените от ищеца разноски за
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
5
ОСЪЖДА ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.П.,
правоприемник на *** ***, да заплати на ***, ***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
сумата от общо 300.00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставено на ищеца безплатно процесуално представителство и правна помощ в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с въззивна жалба.
Присъдените суми на ищеца могат да бъдат заплатени по банков път по банкова
сметка на ищеца с ***
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6