Р Е Ш Е Н И Е № І- 24
град Бургас
, 04.03. 2021 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
........двадесет и четвърти февруари …..през
две
хиляди и двадесет и първа година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.
Детелина Димова
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 5 по
описа за
2021 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД-гр. Бургас -ищец по
гр.д. № 1839 /2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 260488/23.10.2020
год. постановено по същото дело в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивното
дружество против И.П. П. от с.*** , за установяване по отношение на ответника ,че дължи на
ищеца сумата над уважения размер от
10,31 лв. до предявения размер от 141,94 лв.-неизплатени задължения за
доставена ,отведена и пречистена вода в обект с абонатен № 828565 за
периода 23.07.2014г-20.10.2017 г. , както
и мораторна лихва над уважения размер от 2,66 лв. до предявения от 29.,16
лв.-за периода 26.09.2014г.-22.10.2018
г.
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и
необосновано,при нарушения на съдопроизводствените правила .
Сочи
се на първо място ,че решаващият съд не е указал на ищцовото
дружество с доклада по делото ,че не са ангажирани доказателства във връзка с
извършването на служебен отчет посредством предварително поставяне на
съобщение на обекта ,вк в извънработно
време на оператора .В този смисъл се счита ,че указанията на съда ,дадени с определението
от 15.06.2020 г. са непълни и неточни,при което пропускът да извърши пълен доклад следва да се квалифицира като нарушение на
съдопроизводствените правила.
Подробно
се излагат аргументи относно извода на съда ,че верността на удостоверените
обстоятелства с представените протоколи за неосигуряване на достъп до обекта
,съставени от разпитаната по делото свид. М. ,заемаща длъжността отчетник
измерватели уреди ,не била установена от разпита на свидетеля-техен
автор.Подчертава се ,че тези изводи са погрешни В случая отчитането през процесния период е извършено единствено
посредством електронен карнет и няма
възможност за полагане подпис на потребителя ,поради което и единственият
възможен начин за предоставяне на съдържащите се в него данни е чрез
възпроизвеждането на данните от мобилното устройство на хартиен носител ,което е сторено
посредством процесната справка за показанията на водомера .С оглед и на
трайната съдебна практика карнетът
представлява първичен счетоводен документ на ищцовото дружество и за него няма
законово изискване за форма ,а достоверността му се установява от показанията
на инкасатора .В този смисъл са и показанията на свидетелката .Инкасаторът е
отчитал имота служебно, именно когато не му е осигуряван достъп и
собственикът никога не е възразявал по отношение
на отчетените количества –каквата възможност е имал съгл. Чл. 40 ал.2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г.Липксата на срочно въведени възражения против служебните отчети съставлява конклудентно извънсъдебно признание за обема
на потреблението ,което не е отчетено от съда .
Съдът
не се е съобразил и с приетите без вързажения
СИЕ и СТЕ,според коио служебно
отчетените количества на потребление
съответстват на нормативно установените и няма надписване на консумацията ,а
процесните фактури обективират стопански операции ,които са документално
обосновани.Подчертава се ,че в тежест на потребителя е при невъзможност за отчитане поради отсъствието му ,или при
несъгласие с фактурираните количества
вода ,да уточни с оператора удобно и за
двете страни време на отчитането ,в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане .Това е отрицателен
за оператора факт и неправилно съдът е приел ,че липсва основание за служебен
отчет /в тази връзка се цитира и съдебна практика /.
Счиа
се ,че неправилно е приложен и институтът на погасителната давност .Началният
момент ,от който започва да тече давностния срок е моментът ,в който се поражда
правото на кредитора да заведе иск за защита на правата му ,а това според
въззивника е след изтичане на 30-дневния срок за издаването на фактурата.
Моли
се за отмяна на решението и връщане на
делото за ново разглеждане с указания за разпределяне на доказателствената
тежест относно извършването на служебен отчет,евентуално – за постановяване на
ново решение,с което се уважи исковата претенция изцяло .Не сочат нови
доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт . Въззимаемият
ответник по делото в писмения си отговор
по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че не са
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд ,за каквито настояща
въззивникът.С оглед твърденията в исковата молба , правилно е квалифицирана
исковата претенция като такава за
установяване съществуването на вземане
за реално изпълнение на договорно
задължение ,ведно с обезщетение за забава .Указанията за подлежащите на
доказване факти ,дадени с доклада по делото ,съответстват с тази правна квалификация,а с решението си
съдът се е произнесъл в рамките на очертания предмет на спора .Затова липсват
твърдяните нарушения на процесуалните правила ,свързани с разпределението на
доказателствената тежест.
Не
са допуснати според въззиваемата страна и останалите инвокирани възражения.
Подробно
се анализират представените по делото
доказателства ,включително приетите експертизи и изслушаните показания на свид. М. , като се подчертава е било установено ,че след 24-93-2016 г. отчетите за обекта на ответника са били само служебни ,което е потвърждение на практиката на ВиК
дружеството при служебно отчитане да
начислява по 5 куб.м. потребление за
един потребител съгласно чл. 39 ал.5 т.
1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползването на водоснабдителните и канализационните
системи.Тази практика обаче според въззиваемия противоречи на нормативните изисквания и условията за
прилагането й .Цитираната разпоредба допуска
само по изключение за потребители ,които нямат монтирани индивидуални
водомери в жилището ,да се начислява по 5
куб.м. месечно потребление за всеки
обитател на жилището .В настоящия случай не е налице подобна хипотеза ,което
изключва приложението на чл. 39 ал. 5 от наредбата и доколкото с нея се предвижда едно изрично изключение ,тя не може да се тълкува
и прилага разширително .В настоящия случмай не са спазвани задълженията на оператора да извършва отчитане на индивидуалните
водомери и да начислява потребеното количество вода ежемесечно –съобразно чл.
23 ал. 2 и 3 от Общите условия.В случая
процесният период обхваща много повече от 3 месеца ,а свид.М. е
посочила ,че ежемесечно е отчитала водомера и при невъзможен достъп е
начислявала служебно количество вода ,като при предоставен от ответника ответ е
извършвала изравняване .Не са представени доказателства от ищеца кога са били представевяни отчети от
ответницата ,за какви периоди са се
отнасяли ,какво е месечното потребление съобразно тези отчети..Представената
справка-извлечение е само една извадка
от елекротния карнет ,което не позволява да се проследят всички служебно
начислени стойности и извършеното изравняване ,отчитащо реалното потребление,а
липсата на такава информация е
предпоставка и буди съмнение за
злоупотреба от страна на ищцовото дружество
в ущърб на потребителя.Още повече ,че от посещението на вещото лице в
имота се е установило ,че в този апартамент от години не живее никой и очевидно няма реално потребление ,а ВиК
операторът ежемесечно начислява суми в
необоснован размер .
Подчертава
се правилни са изводите на съда за
едоказаност на основание за служебно
начисляване на разход за вода поради
отказан или неосигурен достъп за отчет
по смисъла на чл. 24 ал. 4 от ОУ-от една страна в справката –извлечение от електронния отчет
на 24.02.2016 г. и на 24.03.2016 г. водомерът е бил „видян“ от служителя и отчетено реално потребено количество вода за съответен период ,а за същите дати са
представени и протоколи за отказан достъп на длъжностното лице за отчет на индивидуален водомер .
Сочи
се ,че цитираната от въззивника съдебна практика е несъотносима в случая.
Моли
се за потвърждаване на решението.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предмет
на делото е иск на ВиК дружеството
,предявен на осн.чл. 422 от ГПК за установяване на съществуването на
вземания за доставени на ответницата ВиК
услуги на обща стойност 141,94 лв. ,ведно с обезщетение за забава в размер на
29,16 лв. ,за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
7682/2018 г. на БРС.С решението
искът е уважен за сумата от 10,31 лв. – главница и 2,66 лв. –обезщетение
за забава и отхвърлен в останалата част и именно в отхвърлителната част е било
обжалвано и е висящо по настоящото дело .
В
исковата молба се е твърдяло наличие на договорно правоотношение между страните
,по силата на което през процесния период ищецът е доставял ВиК услуги ,за които са издадени представените по делото 11 бр. фактури и които не са били заплатени от ответницата .С
оглед изложените твърдения искът
правилно е бил квалифициран от първостепенния съд като такъв за установяване съществуването на вземане за
реално изпълнение на договорно задължение ,ведно с обезщетение за забава –по
чл. 422 вр.чл. 124 ал. 1 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 предл.1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.Указанията за подлежащите на доказване факти ,дадени с доклада по делото
,съответстват напълно на така приетата квалификация на исковете ,а с решението
си съдът се е произнесъл в рамките на очертания предмет по делото .Затова сочените във въззивната жалба нарушения на съдопроизводствените правила
,свързани с разпределението на доказателствената тежест между страните ,са
неоснователни .
За
доказване на вземанията си ищецът е
представил извадка от елекронен отчет на довомер на обекта на ответницата и 11
бр. фактури за начислените й количества и стойност на ВиК услуги ,обхващащи
периода от 23.07.2014 г. до 20.10.2017 г.Първите 4 бр. фактури – тези от
25.08.2014 г. ;25.06.2015 г. ,25.02.2016 г. и 25.03.2016 г. са за начислени суми за реално отчетени
количества доставени услуги ,а другите 7 бр. са за служебно начислено
потребление от по 5 куб.м.,като фактурата от 25.04.2017 г. обхваща период от 25.03.2016
г.-204.2017 г. , а останалите са издадени ежемесечно .
Безспорно е по
делото, че въззиваемата ответница е собственик на процесния имот имот-апартамент в Б. ,ж.к.“*** „,кв.“***“ № * ,вх.*,ет.*,***,титуляр
на партидата на водоснабдения обект с
абонатен № 828565 и като такъв, има качеството потребител на на ВиК услуга.
С влизането в сила на Наредба№ 4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, в пар. 3 е предвидено, че условията
и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения,
собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се
определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се конкретизират с
договорите за предоставяне на услугите В и К. Съгласно чл. 8, ал. 1 от
Наредбата, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците)
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него
(тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на
услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят
правата и задълженията на оператора и на потребителите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал1 от Наредба№ 4 от 14.09.2004 г., услугите В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица
на оператора или лица, на които това е възложено с договор с оператора, както и
от лица, представители на етажната собственост, отношенията с което също се
уреждат с договор, като съгласно чл. 35, ал. 1 отчитането се извършва
периодично, съгласно посоченото в общите условия, но за не повече от 6 месеца.
Когато количеството вода се изчислява служебно
по Тарифа, след извършване на реален отчет и след отчитане на показанията на
водомерите, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление.
Важно е да се
отбележи, че отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно
с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Изисква
се (съгласно ОУ), отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието
на потребителя или негов представител. При невъзможност за отчитане на водомера
поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга
инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и
за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп,
който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и
от поне един свидетел- чл. 35, ал. 5 от Наредбата.
В настоящия
случай, доказателства в тази насока, не са представени, поради което относно
начисляването на количество вода за процесните периоди, съдът намира, че са
налице нарушения на процедурата, предвидена в Наредба№ 4 от 14.09.2004 г. и чл.
23, ал. 5 Общите условия(служебно начисляване на определено количество вода на
абонатите при липса на монтиран или при неизправен водомер). В тази връзка са
останали недоказани количествата доставена питейна вода, както и ползването на
В и К услуги за процесния имот, също и начина на начисляването им. Обосновано
районният съд не е приел за действително дължими претендираните суми, при
положение, че не е доказано дали отразените количества вода са изразходвани в
имота за процесния период.
Реално
потребеното количество вода в имота ,преминало пред измервателните устройства
,не се установява и от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице по извършената техническа експертиза ,доколкото вещото лице установява
начисленото от ищцовото дружество потребление през процесния период на
54 куб.м. и 9,60 куб.м. от разпределение
– общо 63,60 куб.м. вода ,като след 24.03.2016 г. отчетите са
служебни –по 5 куб.м. на месец съгл.чл. 39 ал. 5 т. 1 от Наредба № 4 –като за
водоснабдяване на нетоплофицирано жилище за един член на месец.Тези констатации
съответстват на приложената към исковата молба справка –извлечение от отчет с
мобилно устройство по партидата на
ответницата .Разпитаната свид.М. –на длъжност „отчетник измервателни уреди „ е
установила ,че такива служебни
отчети се начисляват ,когато не е
осигурен достъп до имота .Свидетелката
,която през процесния период е отчитала
процесния обект заявява ,че в него ответницата живее сама и понякога е оставяла бележки с показанията
на водомера,въз основа на които служебното отчитане било сторнирано/за което
,както правилно е отбелязъл районният съд ,не са представени доказателства .
При постановяване
на решението си, съдът е обвързан да разреши спора при съобразяване на
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест. В
настоящия случай, въззвникът, върху който лежи доказателствената тежест, не е
провел пълно (несъмнено за съда) доказване на обстоятелствата във връзка, с
които претендира размера на процесното вземане. Не се установиха
материалноправните предпоставки за служебно начисляване на стойност на В и К
услуги в хипотезата на чл. 23, ал. 5 от ОУ, според която на абонатите се
начислява определено количество при липса на монтиран или при неизправен
водомер. Правилна е преценката на
първостепенния съд ,че представените протоколи ,съставени от инкасатора – свид. М. ,за неосигурен
достъп за отчет на водомера на
ответницата ,представляват частни свидетелстващи документи ,изготвени от ищеца
,които не носят подписа на ответницата и
нямат обвързваща доказателствена сила и
при условие ,че са били оспорени от противната страна ,не е било установено по
безпорен начин ,че удостоверените в тези
протоколи обстоятелства отговарят
на действителната обстановка .Още повече
,че /както правилно е отбелязано от въззиваемата страна / -видно от справката –
извлечение от електронния отчет ,на 24.02.2016 г. и на 24.03.2016 г. водомерът
е бил „видян“ от служител на ВиК и е отчетено реално потребление за съответния период ,а за същите дати са
представени и протоколи за отказан
достъп за отчет на индивидуалния водомер
.Затова правилни са изводите на районния съд ,че ищецът не е доказал основание
за служебно начисляване на разход на вода поради отказан или неосигурен достъп ,тъй като не е спазен предвидения за това
ред .Следва да се посочи и основателността на възражението в отговора на
въззивната жалба ,че разпоредбата на чл. 39 ал. 5 т. 1 от Наредба № 4 допуска само по изключение служебно
отчитане и то за потребители
,които нямат монтирани индивидуални водомери
в жилището ,какъвто не е настоящия случай .Верно е ,че задължение на
потребителя е да осигурява достъп за отчитане на измервателните уреди .Тук следва да се
посочи, че съгласно чл. 35, ал.4 от Наредбата при невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по - дълъг от една година от последното
отчитане, като според ал.5 при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел. От събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че процедурата по надлежно отчитане
на индивидуалния водомер на ответника е извършена, а напротив - следва да се
сподели констатацията на районния съд, че липсват ежемесечни отчети на
индивидуалния водомер съгласно чл. 21, ал. 1, т.1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги.
Затова
и изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на исковата претенция за установяване дължимостта на сумата над
тази за реално отчетеното от измервателното средства ,са правилни и обосновани
и настоящият съдебен състав изцяло ги
споделя,поради което препраща към тях на осн.чл. 272 от ГПК .
Правилно
е приложен и институтът на погасителната
давност по смисъла на чл.111 б.“в“ ЗЗД ,при което е прието ,че с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията
и същата е приложена към
задълженията по фактурите съответно от
25.08.2014 г./с падеж 24-09.2014 г.-т.е.
30 дни след издаване на фактурата / и от 25.06.2015 г.-с падеж 25.07.2015 г. /тридесет дни след издаване на
фактурата ,когато задължението е станало изискуемо ,като се има предвид ,че
заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 26.10.2018 г. Затова и възраженията
във въззивната жалба в тази насока са доста неясни и озадачаващи.
С
оглед на изложеното решението в
атакуваната част следва да бъде потвърдено ,като при този резултат въззивното дружество следва да бъде осъдено
да заплати за особения представител на ответницата ,назначен от съда ,
възнаграждение в размер на 150 лв.
По
тези съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260488/23.10.2020 г. постановено по
гр.д. № 1839/2019 г. по описа на
Бургаския районен съд в обжалваната част ,с която е отхвърлен иска над
присъдените с решението суми .
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ „
ЕАД,ЕИК **********,със седалище и адрес на управление- гр.Бургас
,ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3 ,ет.4 ,представлявано от изпълнителния директор
Ганчо Йовчев Тенев ,да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд 150 /сто и
петдесет /лв.-възнаграждение за особен представител на въззиваемата И.П.П. , ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.