№ 144758
гр. София, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от В. ИВ. ДИМЧЕВА Частно гражданско дело №
20241110157896 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на (фирма) вх. № 305849/30.09.2024 г., по
описа на СРС, за издаване на заповед за изпълнение срещу В. Я. Н. за вземане
в размер на сумата от 3412,37 лв. - главница по Договор потребителски
кредит с № 40016188525 от 21.03.2023 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от подаване на заявлението - 30.09.2024 г. до окончателното й
плащане; сумата от 1411,51 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за
периода 20.06.2023 г. – 03.07.2024 г.; сумата от 1352,61 лв. – възнаграждение
за допълнителна услуга „Фаст“; сумата от 2706,67 лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“; сумата от 30 лв.– такси за извънсъдебно
събиране на вземането; сумата от 500 лв. – такси за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 календарни дни; сумата от 552,75 лв. –
лихва за забава за периода 21.06.2023 г. - дата на изпадане на длъжника в
забава до 03.07.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост, сумата от 285,82 лв.
– лихва за забава за периода 03.07.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост
до 26.09.2024 г.
Съдът като съобрази съдържанието на представените към заявлението -
Договор потребителски кредит (име) с № 40016188525 от 21.03.2023 г. и
приложенията към него, намери за установено следното:
Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит
1
(ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са
нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да
съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването
му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
В настоящия случай, от съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между (фирма) и длъжника В. Я. Н., се установява, че
не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10, 11 ЗПК, по следните
съображения:
Видно от съдържанието на раздел V. от процесния договор за
потребителски кредит, страните са уговорили предоставяне на „допълнителни
услуги" „Фаст“ – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит и „Флекси“ – предоставя право на промяна на
погасителния план, като редът за използването им, в нарушение на ЗПК е
описан в приложимите за договора ОУ. Съгласно т. 15 от приложените по
делото ОУ на (фирма) към ДПК, версия 5/18.04.2022 г., закупуването на
допълнителна услуга „Фаст“ води до приоритетно разглеждане и становище
по искането за отпускане на потребителски кредит, пред кредитоискателите
незакупили такава услуга - в рамките на 1 час, считано от постъпване на
искането. Допълнителна услуга „Флекси“ дава право на клиента да променя
едностранно погасителния си план, при изпълнение на „съответните
специфични изисквания“ изчерпателно посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл.
15.2.3. от ОУ. Сочи се още, че за извършената промяна на погасителния план,
страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат,
посочена в анекса.
Уговорено е възнаграждение за предоставянето на допълнителните
услуги в размер на сумата от 1400 лв. за допълнителна услуга „Фаст“ и 2800
лв. за допълнителна услуга „Флекси“, които са разсрочени в обща погасителна
вноска в размер на 140 лв., дължима заедно с месечната погасителна вноска по
кредита, при което „общият размер“ на вноската възлиза на 327,28 лв., а
2
съответно общото задължение по договора – 9818,43 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че цитираните „допълнителни
услуги“, представляват действия свързани с усвояването и управлението на
кредита, поради което процесните договорки противоречат на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК същите са нищожни.
Така наречената допълнителна услуга „Флекси“, касае евентуални бъдещи
отношения между страните, от които кредитодателят, в качеството си на
търговско дружество, цели да извлече печалба. Техният предмет се заключава
в предоставяне на възможност от страна на кредитодателя, а не на услуга,
защото при сключването на договора не е ясно дали тази възможност ще бъде
упражнена от длъжника, респ. – дали в случай, че той изрази желание да се
ползва от нея, ще отговаря на изискванията за това подробно разписани в ОУ.
Недобросъвестно и въвеждайки в заблуждение потребителя, кредитодателят е
посочил, че закупувайки услугата „Флекси“, кредитополучателят има право
„едностранно“ да измени условията на погасителния си план, тъй като видно
от текста на т. 15.2. от ОУ, промяната е възможна единствено и след
подписване на анекс между страните (допълнително споразумение) при
условие, че кредитополучателят „докаже“ пред дружеството, чрез представяне
на „съответните документи“ (т. 15.2.1.1. от ОУ), че отговаря на „съответните
специфични изисквания“ изчерпателно посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл.
15.2.3. от ОУ. Следва да се обърне внимание и че съгласно 16.1. от ОУ
кредитодателят си „запазва“ правото да измени едностранно ОУ (в това число
и горните изисквания) за което единствено уведомява клиента. Същевременно
за потребителя възниква реално и непосредствено задължение за плащане на
изначално фиксирани ежемесечно суми с определен падеж. Подобна уговорка
отговаря на всички критерии за неравноправна клауза, съобразно дефиницията
на чл. 143 ЗЗП, доколкото причинява вреда на потребителя, като категорично
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Нещо повече - размерът на възнаграждението, дължимо за цитираните
допълнителни услуги е сумата в общ размер на 4200 лв., което надхвърля с
над 100% размера на главницата, предоставена по кредита – 3500 лв. и
3
очевидно цели единствено огромно по размер увеличение на възнаграждение
(печалба) за предоставения от кредитора заем. Предвид това, настоящият
съдебен състав намира, че процесните уговорки, са нищожни и поради
противоречие с добрите нрави. В случая е налице недобросъвестно
договаряне/поведение от страна на финансовата институция, която
демонстрира грубо проявление на неравноправно третиране спрямо
икономически по–слабата страна.
Съдържанието на процесния ДПК, съдът намира за неясно,
подвеждащо потребителя и въвеждащо го в заблуждение. Цената за т.нар.
„пакет от допълнителни услуги“ на стойност 4200 лв., не е включена в ГПР
по договора, но е прибавена към задължението на кредитополучателя, чрез
увеличаване на стойността на съответните месечни погасителни вноски,
въпреки, че представляват разход за допълнителна услуга, свързана с договора
за кредит. Т.нар. „пакет от допълнителни услуги“ не е предмет и съответно
част от основното съдържание на процесната възмездна, консенсуална,
двустранна сделка за предоставяне на сума, чрез кредитирането й. Въпреки
това, вместо да бъдат упоменати като разход по кредита, респ. като компонент
на ГПР (елементите на който са изцяло неясни - в текста на процесния договор
е посочено единствено, че ГПР е 48,97% и липсва, каквото и да е уточнение
какви точно разходи се включват в този процент), цената за „пакет
допълнителни услуги“ е включена в месечната погасителна вноска, като част
от главницата, дължима от кредитополучателя. Съдържанието на процесния
ДПК не отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото уговорената
цена за допълнителна услуга, не може да се квалифицира като изключение по
чл. 19, ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като несъмнено очакван разход,
действителния ГПР би бил значително завишен спрямо посочения в договора,
който е на границата на законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум, а
именно – 48,97%. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи, а съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит не отговаря на императивно установените законови
изисквания.
4
По изложените съображения съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
поради което и на осн. чл. 24 ЗПК, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В същия смисъл е и практика на СЕС – решение по дело С-714/22, в
което изрично е прието (т.55 и т.56), че с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер (така Определение № 958 от 17.04.2024 г. на ВКС
по к. т. д. № 1897/2023 г.)
По отношение чистата стойност на кредита.
В депозираното заявление, заявителят е посочил, че длъжникът е
заплатил общо 1 бр. погасителни вноски (327,28 лв.). След приспадане на
заплатената сума от валидно възникналото задължение за връщане на
главницата (чиста стойност), дължимата сума възлиза на 3127,72 лв., до който
размер заявлението следва да бъде уважено. За всички останали суми,
заявлението за издаване на заповед за изпълнение подлежи на отхвърляне.
По разноските.
Пропорционално на уважената част от претендираните вземания, на
заявителя се следва сумата от 53,17 лв. – платена държавна такса и сумата от
15,25 лв. – юрисконсултско възнаграждение (при първоначална определен
размер от съда – 50 лв.), като за разликата до пълния предявен размер
заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
5
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление с вх. № 305849/30.09.2024 г. по описа на СРС,
подадено от (фирма) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу В. Я. Н., ЕГН ********** в частта за разликата над сумата от
3127,72 лв. до пълния предявен размер от 3412,37 лв. – главница по Договор
потребителски кредит с № 40016188525 от 21.03.2023 г.; за сумата от 1411,51
лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.06.2023 г. – 03.07.2024
г.; за сумата от 1352,61 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“;
сумата от 2706,67 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; за
сумата от 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането; за сумата от
500 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от
90 календарни дни; за сумата от 552,75 лв.– лихва за забава за периода
21.06.2023 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 03.07.2024 г. - дата на
предсрочна изискуемост, за сумата от 285,82 лв. – лихва за забава за периода
03.07.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 26.09.2024 г., както и в
частта за претендираните разноски, а именно – за разликата над сумата от
53,17 лв. лв. – д.т. и над сумата от 15,25 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
настоящото разпореждане, може да предяви осъдителен иск за вземанията си
по горните суми, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6