Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 12.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-а състав в открито заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Виолета Йовчева
мл.съдия: Габриела Лазарова
при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 4 525..... по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „З. „А.“ АД, с която обжалва решение № 308 661 от 09.01.2018 г., постановено по гр.д. № 13 129/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 50 състав. В жалбата се твърди от въззивника, че съдът е неправилно, след като е установил извършено плащане след завеждане на исковата молба е постановил осъдително решение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се отхвърли претенцията. Претендира разноски в производството.
Ответникът по въззивната жалба З. „Б.В.и.г.“ АД признава изцяло жалбата. Твърди, че действително държавната такса и претендираната сума е внесена от ответника, но с оглед поведението на същия, той дължи заплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да се уважи жалбата, като претендира и разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 308 661 от 09.01.2018 г., постановено по гр.д. № 13 129/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 50 състав, че съдът е осъдил З. „А.“ АД да заплати на З. „Б.В.и.г.“ АД сумата от 168.08 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца, като З.ължено лице по застраховка „Булстрад каско стандарт“, по отношение на лек автомобил с рег. № ******, ведно със законната лихва от 02.03.23017 г. до окончателното плащане, както и да заплати сумата от 410 лв. разноски по делото, от които 360 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв., държавна такса.
Не се спори, а се установява и от представените с молба от 06.06.2017 г., към която е приложено банково бордеро, че ответникът е заплатил на ищеца претендираната сума от 168.08 лв., както и сумата от 50 лв., представляваща внесена от ищеца държавна такса.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения е предявен иск, с правно основание чл.213, ал.1, изр. Іво от КЗ (отм) за сумата от 168.08 лв.
С атакуваното решение № 308 661 от 09.01.2018 г., постановено по гр.д. № 13 129/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 50 състав, съдът е осъдил З. „А.“ АД да заплати на З. „Б.В.и.г.“ АД сумата от 168.08 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца, като З.ължено лице по застраховка „Булстрад каско стандарт“, по отношение на лек автомобил с рег. № ******, ведно със законната лихва от 02.03.23017 г. до окончателното плащане, както и да заплати сумата от 410 лв. разноски по делото, от които 360 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв., държавна такса.
По
допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощено лице и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните във въззивната жалба доводи са свързани с неправилното възприемане от страна на първоинстанционния съд на фактите, които са установени по делото, а именно извършеното плащане след завеждане на производството.
Така релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът намира за основателни. Суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно вреди на застрахованото имущество, това, което е платил на застрахования, е уредено в разпоредбата на чл. 213 КЗ (отм). Съгласно посочената правна норма с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има право да претендира от последния платеното на застрахования обезщетение. За да бъде уважен иска по чл. 213 КЗ, е необходимо да са налице елементите на фактическия състав на суброгационното право: договор за имуществена застраховка, причинено от трето лице застрахователно събитие, възникване на отговорност за третото лице, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования. В тежест на ответника е да установи при условията на пълното и главно доказване всички свой възражения.
Видно от доказателствата по делото, след завеждане на иска, в хода на първоинстанционното производство ответникът е извършил плащане на претендираната сума, а от отговора на исковата молба се установява, че същият не оспорва (признава) предявеният иск. По отношение на изводите на първоинстанционния съд, че с оглед извършеното признание липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решение, съдът в настоящия си състав намира, че следва да се споделят. Неправилни и незаконосъобразни са изводите, че следва да се постанови осъдително решение. Видно от доказателствата по делото, неоспорени от ищеца, ответникът е заплатил претендираната сума, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение в тази част е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск, като погасен чрез плащане.
По отношение на решението, в частта за разноските, съдът намира, че същото е частично незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. С оглед доказателствата по делото, съдът намира, че не са налице предпоставките на ал.2 на чл.78 от ГПК, но ответникът е извършил плащане и на внесената държавна такса, поради което на ищеца се дължат разноски за един адвокат. Ето защо атакуваното решение е незаконосъобразно в частта, в която съдът е присъдил на ищеца разноски в размер на 50 лв., за внесена държавна такса, поради което следва да се отмени в тази част.
На основание чл.78 от ГПК разноски за настоящата инстанция се дължат на въззивникът, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъден да заплати сумата от 25 лв., представляваща размера на внесената държавна такса. Разноски за адвокат не следва да се присъждат, с оглед липсата на доказателства за тяхното извършване.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 308 661 от
09.01.2018 г., постановено по гр.д. № 13 129/17 г., по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 50 състав, в частта, в която съдът е З. „А.“ АД да заплати на З. „Б.В.и.г.“
АД сумата от 168.08 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение
от ищеца, като З.ължено лице по застраховка „Булстрад каско стандарт“, по
отношение на лек автомобил с рег. № ******, ведно със законната лихва от
2905.2017 г. до окончателното изплащане на З.ължението, както и в частта, в
която е осъдил З. „А.“ АД да заплати сумата от 50 лв., представляваща държавна
такса, като неправилно и незаконосъобразно и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД „Б.В.и.г.“, ЕИК ******срещу „ЗАД „А.“ АД, ЕИК: ******иск за сумата от 168.08 (сто шестдесет и осем лв. и осем ст.) лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца, като задължено лице по застраховка „Булстрад каско стандарт“, по отношение на лек автомобил с рег. № ******, ведно със законната лихва от 29.05.2017 г.до окончателното изплащане на задължението, като погасен чрез плащане.
Потвърждава решение № 308 661 от 09.01.2018 г., постановено по гр.д. № 13 129/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 50 състав, в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.и.г.“, ЕИК ******да заплати на „ЗАД „А.“ АД, ЕИК: ******сумата от 25 (двадесет и пет) лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.