РЕШЕНИЕ
гр.
ЛЕВСКИ,23.05.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Левски, в съдебно заседание
на _двадесет и пети април_ две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА
МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Ваня
Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова
а.н.дело №_111_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила
жалба от И.Д.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***. К. №, против НП №19-0293-000181, на началник РУ към ОДМВР –
Плевен, РУ - Левски.
Твърди
се в жалбата, че издаденото наказателно постановление, с което са му наложени
административни наказания: глоба в размер на 20 лв. за нарушение разпоредбата
на чл. 190, ал.3 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за нарушение разпоредбата
на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Навежда
съображения, че посочените в НП обстоятелства не отговаряли на действителната
фактическа обстановка.
Твърди,
че в хода на извършената проверка от контролните органи обяснил, че наказателно
постановление не му е връчвано, въпреки това обаче изявил желание да заплати
глобата, за да не му бъде отнемано СУМПС. Служителите на РУ Левски не му дали
такава възможност, като при съставяне на АУАН му отнели СУМПС.
Твърди,
че влязлото в сила НП е фактическото обстоятелство, което трябвало да бъде
несъмнено известно на нарушителя, за да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност от обективна и субективна страна.
Счита,
че отнемането на СУМПС от служителите на РУ – Левски е в нарушение на
законовите разпоредби, след като му е била отнета възможността да заплати
глобата.
От друга
страна твърди, че за да е налице нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП,
следвало да бъде установено, че водачът на ППС, след като е знаел, че същото е
технически неизправно го управлява по републиканската пътна мрежа. След като
установили с контролните органи, че късите светлини на ляв фар не светели,
поискал на място да отстрани неизправността, но служителите на РУ – Левски го
възпрепятствали.
Твърди,
че извършването на проверката и констатирането на нарушенията е станало в
присъствието на свидетел – очевидец З.С.М.. Намира, че в противоречие с
разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН актосъставителят, вместо да впише
очевидеца М., вписва своя колега като такъв, за да потвърди посоченото в акта.
Жалбоподателят
твърди, че при съставянето на акта заявил своите възражения, които не били
вписани. Твърди, че след като в АУАН било посочено, че няма възражения, подал
такива в ОДМВР – Плевен и в нарушение на чл. 54 от ЗАНН, АНО вместо да извърши
разследване на спорните обстоятелства, издал наказателното постановление със
същите пороци, които се съдържали в АУАН.
Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В с.з. жалбоподателят лично и
чрез защитника си поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган –
редовно призован – не се явява
представител, не е изразено становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че
29.01.2019г. в 14:15 часа в с. А., ул. ***, управлява, без да е изпълнил
задължението си да заплати наложената му глоба с НП
14-0281-000516/15.04.2014г., влязло в сила на 29.05.2017г., на стойност 110 лв.
и не свети ляв фар на къса светлина. Отбелязани като нарушени са разпоредбите
на чл. 190, ал.3 от ЗДвП и чл. 139, ал.1 т.1 от ЗДвП.
По делото е представено и
обжалваното НП №19-0293-000181/ 12.02.2019 год., издадено от началник РУ към
ОДМВР - Плевен, РУ – Левски, с което на
жалбоподателя за извършените нарушения на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 20 лв. и на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50 лв.
В с.з.
обяснения е дал жалбоподателят. Заявява, че пътувайки от с. А. за гр. Л. видял
полицейската кола. На връщане, влизайки в с. А. бил спрян от полицаите, че му е
изгорял единия фар. Жалбоподателят твърди, че като минал първия път покрай
полицейската кола не го спрели.
При
извършената проверка се оказало, че има незаплатена глоба, като е категоричен,
че няма как да не си е заплатил глобите. Заявява, че не му е дадена възможност
да смени изгорялата крушка.
В съдебно
заседание са разпитани актосъставителят В.С. и свидетелят Л.Л..
Установява се от показанията на
актосъставителя, че със свидетеля са изпълнявали служебните си задължения в с. А. Задал се автомобил, на който единият фар
не светел. Спрели водача, след извършената справка се установило, че има
незаплатена глоба. За констатираните нарушения съставили акт на водача.
От показанията на свидетеля се
установява, че автомобилът е бил спрян на влизане в с. А.. Преди това е минал в
обратната посока, като отново фарът не е светел, но актосъставителят е
извършвал проверка на друг автомобил, който е спрял, по тази причина не е имал
възможност да спре на излизане от с. А. автомобила.
Свидетелят Л. твърди в показанията
си, че водачът е бил спрян, тъй като не му свети фара. Установили, че има
глоби, като С. му съставил акт.
Съдът дава вяра на показанията на
двамата свидетели.
Показанията
на актосъставителя и на свидетеля при съставяне на акта Л., който е и очевидец
на извършеното деяние, изцяло кореспондират с фактите, изложени в АУАН и
възприети от наказващия орган при
издаване на НП.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите, предвид на обстоятелството, че са
дадени добросъвестно. Показанията на служителите на МВР са последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени
възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени
доказателства.
Съдът
приема, че обясненията на жалбоподателя са защитна теза, доколкото не се
подкрепят от показанията на свидетелите. Установи се, че фарът не е светел при
движението на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя и на излизане от с.
А., и при влизане в селото.
Актосъставителят
дава логични показания за причините, поради които не е бил спрян водачът на
излизане от с. А..
По
искане на жалбоподателя е разпитан свидетелят М. - негов тъст. Разказва, че на
влизане в селото са били спрени от полицаите. Свидетелят не е проявил повече
интерес. Била извършена проверка, като водачът се позабавил. Свидетелят М. не е
излизал от автомобила и едва при завръщането на жалбоподателя е разбрал за
какво нарушение е съставен актът – за светлини.
Съгласно
чл. 40, ал.1-3 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но
не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя в негово отсъствие. При липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама
свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
Законодателят
е употребил понятието „свидетели” в множествено число не защото изисква тези свидетели задължително
да са повече от един. Задължението в АУАН за посочване на двама свидетели
произтича от разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, приложима в хипотезата, в
която липсват свидетели присъствали при извършване или установяване на
нарушението или когато не е възможно да се състави акт в присъствието на такива
свидетели.
В
конкретния случай АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя и освен подписа
на актосъставителя, съдържа подписа на един свидетел, който е посочен в АУАН
като свидетел очевидец на извършеното нарушение и свидетел при съставяне на
акта. Съдът намира, че с посочването на
един свидетел, та дори и работещ в РУ – Левски не е допуснато съществено
процесуално нарушение,тъй като не е налице засягане на правото на защита на
санкционираното лице. Посоченият в АУАН свидетел Л. е индивидуализиран, посочен
с трите му имена, ЕГН и адрес. Същият е очевидец на извършеното нарушение и
свидетел при съставяне на акта. Непосочването на св. М. като свидетел очевидец
не е довело до порок в издадения АУАН, който да доведе до неговата невалидност.
Освен изложеното, както бе посочено, свидетелят е разпитан в качеството на
свидетел в проведеното съдебно заседание, като свидетелят заяви, че след
съставяне на АУАН и завръщане на жалбоподателя в автомобила, е разбрал за какво
нарушение е бил съставен АУАН – за светлини, като не е разбрал, че е извършена
проверка, при която е установено, че жалбоподателят фигурира като водач с
неплатена глоба.
Безспорно
се установява от приложената заповед, издадена на 14.05.2018г., че АУАН и
обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
кръга на техните правомощия.
Административнонаказателното
производство се образува със съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът
счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона
реквизити.
По
отношение на жалбоподателя е вмененото нарушение, че управлява МПС с наложено
наказание глоба с наказателно постановление и/или ел.фиш, незаплатена в срока
за доброволно заплащане, за което на
основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв.
В
разпоредбата на чл. 190, ал.3 от ЗДвП е предвидено задължение за водачите и
собствениците на МПС, на които е наложено наказание „глоба” да я заплатят в
едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление, ел. фиш
или съдебното решение, или определение
на съда при обжалване.
Преди
всичко следва да се има предвид принцип за законоустановеност на
административните нарушения и наказания, установен с чл. 2, ал.1 от ЗАНН,
съгласно който деянията, които съставляват административни нарушения, и
съответните за тях наказания, се определят със закон или указ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП за нарушение на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв. за да е налице нарушение по чл.185 ЗДвП,
следва привлеченото към административна отговорност лице да не е изпълнило
изрично вменено му от ЗДвП задължение или да не е извършило нещо, което законът
изрично е забранил.
В
конкретния случай административнонаказващият орган е посочил, че жалбоподателят
е управлявал превозното средство при наличие на неплатена глоба. Следва да се
има предвид, че това не е нарушение, тъй като нито ЗДвП, нито подзаконовите
нормативни актове по прилагането му забраняват правоспособните водачи да
управляват автомобил ако не са си заплатили глобата.
Неплащането
на глоба в срока за доброволно изпълнение не следва да бъде санкционирано с
нова глоба. Последиците от неспазване на срока по чл. 190, ал.3 от ЗДвП имат
друг характер и се състоят в предприемане на мерки за принудително изпълнение
на задължението и/или налагане на принудителна административна мярка–временно
отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на водач по леда на чл.
171, т.1, б.”д” от ЗДвП.
По
делото е приложена справка, от която се установява, че Заповед, издадена по
реда на чл. 171, т.1, б.”д” от ЗДвП е изпратена за връчване на сектор „ПП ОДМВР
– Плевен, със СУМПС и не е върната.
Предвид
изложеното наказателното постановление в тази му част е издадено в нарушение на
материалния закон. В случая вмененото противоправно поведение на жалбоподателя
не съставлява административно нарушение. По дефиниция на чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. С оглед на изложеното, не всяко неизпълнение на задължение съставлява
административно нарушение, а само тогава, когато с конкретното деяние лицето не
е изпълнило свое лично законоустановено задължение (действие или бездействие),
което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и
което е обявено за наказуемо с този акт.
Предвид
изложеното в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
По
отношение на наложеното административно наказание глоба в размер на 50 лв.
основание чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДвП.
Цитираната
разпоредба предвижда административно наказание петдесет лева за водач, който
управлява технически неизправно пътно превозно средство, при констатирани
незначителни неизправности.
Безспорно
е установено вмененото на водача нарушение по несъмнен и категоричен начин.
Извършеното
нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” на административно
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като водачът и нарушението не се
отличават с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с подобните от
този вид.
След
изм. В ЗДвП през 2018г. е създаден нов административно наказателен състав –
този по чл. 179, ал.6 от ЗДвП, с който се ангажира административнонаказателна
отговорност при управление на технически неизправно моторно превозно средство,
като с три по същество наказателни разпоредби се предвижда налагане на
наказание глоба в абсолютни размери, според вида на неизправността: - петдесет
лева – при констатирани незначителни неизправности; - двеста лева – при
констатирани значителни неизправности; - петстотин лева – при констатирани
опасни неизправности.
В §6 от
ЗР на ЗДвП в т.71, 72 и 73 са дефинитивно определени трите вида неизправности, за
които се ангажира съответната административно наказателна отговорност.
Т.71 –
„незначителни неизправности”, включително при укрепване на товара, са откритите
по време на проверката неизправности, които са без значителни последствия за
безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху
околната среда, както и други незначителни несъответствия.
За да се
реализира релевантна административнонаказателна отговорност, следва да се има
предвид чл. 101, ал.4 от ЗДвП, препращаща за определяне на неизправностите и
тяхната класификация към Наредбата по чл. 147, ал.1 – Наредба №Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата неизправност на пътните превозни
средства.
Според
нормата на чл. 31, ал.1 от Наредбата, периодичните прегледи на ППС обхващат
комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат
връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото
на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при
спазване на методиката по приложение №5.
В
разпоредбата на чл. 37 от процесната наредба са категоризирани неизправностите,
като същите са дефинирани в по – разгънат вид спрямо ЗДвП.
Според
табличния вид на методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, Приложение №5,
неизправността, предмет на нарушението на процесното наказателно постановление
е съотносима към т.4.1. „Светлини, светлоотражатели и електрическо оборудване”
като незначителна неизправност.
Съдът
счита, че наложеното на жалбоподателя административно наказание е правилно
определено и съответства на извършеното нарушение. Наложеното наказание глоба е
определено в закона в абсолютен и неподлежащ на изменение размер.
На
основание изложеното следва наказателното постановление в тази му част да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Жалбоподателят е извършил описаното
в АУАН и НП нарушение и на същия законосъобразно и правилно, при съответствие с
материалния закон и спазване на процесуалните правила е наложено
административно наказание в предвидения от закона вид и размер.
Предвид изложеното съдът намира, че
правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. При
това положение, съдът счита, че обжалваното НП в тази му част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-0293-000181/12.02.2019г., издадено от началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ –
Левски, в частта, в която на И.Д.Н.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в
размер на двадесет лева, за
нарушение на чл. 190, ал.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл. 63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
19-0293-000181/12.02.2019г., издадено от началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ –
Левски, в частта, в която на И.Д.Н.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание –
глоба в размер на петдесет лева, за
нарушение на чл. 190, ал.3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: