Р Е Ш Е Н И Е
№3591/2.8.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на втори юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6311 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** * срещу Д.Г.Д., ЕГН **********,
адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правни квалификации както
следва:
- чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД с искане за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца: сумата от
329,88 лева, представляваща стойност на потребени и неплатени далекосъобщителни услуги и
лизингови вноски в периода 10.08.2015 г.- 09.11.2015 г. по договор за мобилни
услуги № * г. и допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги № * г.; по договор за мобилни услуги № * г. и
Сертификат за пакетни услуги * г.; по договор за мобилни услуги № * и сертификат за пакетни услуги *г.; по договор за мобилни услуги № *
г.; по договор за мобилни услуги № * г. и сертификат за пакетни услуги *г. и по
договори за лизинг от *г., от *г. и от * г., за което са издадени фактури № *
г., № * г., № * г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване
на заявлението в съда- 12.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението
като за горепосочената сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
2104/ 2018 г. по описа на Районен съд, град Варна по реда на чл. 410 ГПК;
- чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 2111,38 лева, представляваща
сбор от следните суми: 200 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от * г. и сертификат за пакетни услуги * г. към него
за телефонен номер *; 200 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги от 29.10.2012 г. и сертификат за пакетни услуги * г. за
мобилен номер *; 1488,36 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги от 06.01.2010 г. и допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № * г. за мобилен номер *;
141,82 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
от 24.12.2010 г. и сертификат за пакетни услуги * г. за мобилен номер * и 81,20
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от *г.
за мобилен номер *, за което вземане е издадена крайна фактура № * г. като за
горепосочената сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2104/2018
г. по описа на Районен съд, град Варна по реда на чл. 410 ГПК;
- чл.
422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищеца: сумата от 345,90 лева,
представляваща сбор от следните суми: 81 лева - остатък от лизинговите вноски
за мобилно устройство * по договор за лизинг от *г.; 35.40 лева - остатък от
лизинговите вноски за мобилно устройство * по договор за лизинг от *г. и 229,50
лева - остатък от лизинговите вноски за таблет * по договор за лизинг от * г.,
за което вземане е издадена крайна фактура № * г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда- 12.02.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението като за горепосочената сума има издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2104/2018 г. по описа на Районен съд, град
Варна по реда на чл. 410 ГПК.
В
исковата молба се излага, че между ищеца и ответника са сключени договор за
мобилни услуги № * г. и допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/ фиксирани услуги № * г., договор за мобилни услуги № * г. и
Сертификат за пакетни услуги * г., договор за мобилни услуги № * и сертификат
за пакетни услуги * г., договор за мобилни услуги № * г., договор за мобилни
услуги № * г. и сертификат за пакетни услуги *г., а също и два договора за
лизинг от *г. и * год., съгласно които на Д.Д. са предоставени съответно
следните мобилни устройства *, * и таблет *. От страна на ищеца са издадени
следните фактури: № * г. за отчетния период 10.08.2015 г. до 09.09.2015 г. на
обща стойност 176,17 лева; № * г., издадена за отчетния период 10.09.2015 г. до
09.10.2015 г., на обща стойност 133,90 лева и № * г. за отчетния период
10.10.2015 г. до 09.11.2015 г., на обща стойност 19,81 лева. Сумите по същите
не са заплатени от ответника. Поради забава в плащанията, договорите с
ответника са прекратени от ищеца поради което е издадена фактура № * г., с
която са му начислени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги както
следва: 200 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от * г. и сертификат за пакетни услуги *г. към него за телефонен номер *;
200 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
29.10.2012 г. и сертификат за пакетни услуги *г. за мобилен номер *; 1488,36
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
06.01.2010 г. и допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги № * г. за мобилен номер *; 141,82 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 24.12.2010 г. и
сертификат за пакетни услуги * г. за мобилен номер * и 81,20 лева - неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от *г. за мобилен номер
*. Ищецът посочва, че правото на обявяване на предсрочна изискуемост на
неначислените лизингови вноски е уредена в чл.12 от Общите условия на
договорите за лизинг, с оглед на което претендира, че исковата му претенция и в
тази част е основателна. Заявява още, че изискуемостта на вземанията по всяка
от издадените фактури настъпва петнадесет дни след издаването й. Твърди, че
ищецът не е изпълнил задълженията си нито след изтичането на горепосочения
срок, нито е осъществил плащане към настоящия момент. Посочва, че е налице
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми по реда на чл. 410 ГПК,
която е връчена на ответника като последният е възразил относно дължимостта на
претендираните суми в срока по чл. 414 ГПК, с оглед на което за него е налице
правен интерес от предявяване на исковите претенции по реда на чл. 422 ГПК.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски в исковото и
заповедното производство.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника Твърди,
че исковите претенции са неоснователни. Оспорва наличието на валидни
облигационни отношения между страните. Оспорва количеството на потребените
услуги, таксувани за процесния период. Възразява относно надлежното разваляне
на договорите, поради липса на уведомление до ответника, поради което за него
не е възникнало вземане за неустойка. Посочва, че клаузата, с която е
договорено заплащането на неустойка е нищожна поради противоречието ѝ с добрите
нрави. Освен това, клаузата за заплащането на неустойка в процесните договори
се явява неравноправна такава, поради което същата е нищожна. Посочва, че
клаузата във всеки един от договорите, с която се предвижда заплащането на
оставащите дължими лизингови вноски до края на срока на договорите за лизинг е
нищожна поради противоречието ѝ с добрите нрави. Моли за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и прана страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92, ал.
1 ЗЗД
Исковете
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок
от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по
заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 2104/
2018 г. на ВРС.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
отношение между страните, възникнало по силата на договор за далекосъобщителни
услуги и договор за лицинг, по който е изправна страна, доставката на
далекосъобщителни услуги за релевирания период, респ. предаване на лицинговата
вещ, въз основа на които съглаза ответника е възникнало задължение за заплащане
на търсените цена, лизингови вноски и неустойка; настъпване изискуемостта на
задълженията.
В тежест на ответника е да установи
положителните факти, на които основава възраженията си.
На
първо място, от представените по делото Договор за мобилни услуги №* г.,
Договор за мобилни услуги №* г., Допълнително споразумение по програма
„Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги №* и договор за лизинг от
22.02.2011 г., Договор за мобилни услуги №* г., Допълнително споразумение по
програма „Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги №* и договор за
лизинг от 29.10.2012 г., Сертификат за пакетни услуги * г., Договор за мобилни
услуги №* и договор за лизинг от 2б.05.2014 г., Допълнително споразумение по
програма „Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги № * и договор за лизинг от *г., Договор за
мобилни услуги № * и договор за
лизинг от * г., Допълнително споразумение по програма „Заедно" към договор
за мобилни/фиксирани услуги № * от *
г., Допълнително споразумение по програма „Заедно" към договор за
мобилни/фиксирани услуги №* г., Сертификат за пакетни услуги * от 30.09.2014
г., Допълнително споразумение по програма „Заедно" към договор за
мобилни/фиксирани услуги №* г. се установява наличие на валидни облигационни
отношения между страните по силата на договори за далекосъобщителни услуги и
лизинг.
С
подписа си, положен в договора и приложенията към него, потребителя е изразил
съгласие за заплащане за месечни абонаментни такси и лизингови вноски, при
описаните условия. В случая, видно от извлеченията към представените фактури,
претендираните от оператора цени за далекосъобщителни услуги касаят абонаментни
такси, като стойността на ползваните и таксувани услуги е приспадната от
оператора чрез месечни отстъпки. Цената на абонамента е възнаграждение за
самото право на достъп до телекумуникационната мрежа на оператора, като същата
е дължима независимо от ползването на
услугите.
На следваща място – към датата на приключване на устните
състезания е настъпил падежа и на всички лизингови вноски. Следователно, за ответника
е възниквало задължението за заплащане на абонаментни такси и цена на
потребените услуги и лизингови вноски.
Същевременно от заключението на вещото лице П.И.,
кредитирано от съда като всестранно и компетентно изготвено се потвърждава
размера на вземанията.
Ответникът не ангажира доказателства, установяващи
погасяване на задължението за абонаментни такси по договора за мобилни услуги,
а също и за заплащане на дължимите вноски договора за лизинг.
Ето защо, следва да се приеме, че предявените установителни
искове относно вземанията, съставляващи абонаментни такси и лизингови вноски, са
основателни и следва да бъдат уважени, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на претенциите за неустойки за предсрочно прекратяване на договори в общ размер на 2111.38 лв., съдът приема
следното:
С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможността
страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като
предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от
евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват.
Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на
съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
В случая, ищецът се позовава на неустоечна клауза, съдържаща се в процесния договор и
приложенията към същия, съгласно които в случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от договора, приложенията към него или Общите
условия, в това число ако по негово искане или вина договорът по отношение на
услугата бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът
има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на всички
месечни абонаментни такси, дължими от абоната до изтичане на посочения в
договора срок.
Безспорно, ответникът притежава качеството потребител на
далекосъобщителна услуга, по смисъла на § 13, т. 1 ДП на ЗЗП, поради което и
приложение в отношенията между страните следва да намерят правилата на ЗЗП.
Съгласно дефиницията, дадена в чл. 143 ЗЗП „неравноправна клауза“ е всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Липсва нормативно ограничение и в рамките
на предоставената им договорна свобода, страните по договор за услуга да
включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по
волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е
също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай клаузата
за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави. За действителността на клаузите за неустойка, съдът следи служебно
предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, доколкото това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото (така и
Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, ТР № 1/ 05.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на
ОСТК на ВКС , т. 3). Преценката
се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент (в
този смисъл т. 3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г. по т. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС).
При осъществяване на тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации -
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга.
При
прекратяване на договора за мобилни услуги операторът не получава съответната
абонаментна такса, но е налице възможност да предостави съответния номер на
друг клиент, от което да реализира пропусната печалба.
Същевременно
императивния режим на закрила на потребителите изключва изменението на клаузите
по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на насрещните страни.
Напротив законът предвижда именно нищожност на клаузата, а не намаляване на
прекомерната неустойка по общия ред именно за да осигури и превенция, като
отрече каквато и да е възможност за доставчика, злоупотребил при договарянето,
да получи каквато и да е полза от неравноправната клауза. Ето защо, независимо
от предприетото намаляване на претенциата, последиците на неустоечната клауза
следва да бъдат отречени, поради нейната неравноправноправност.
Уговорката за неустойка в полза на
мобилния оператор при предсрочно прекратяване на договор, поради неплащане на сума по договора от потребителя,
е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Предвид така изложеното предявените искове
за присъждане на неустойка за
предсрочно прекратяване на процесните
договори за мобилни услуги се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по
арг. от ТР № 4/ 18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в
заповедното производство разноски, които съобразно уважената част на претенцията,
възлизат на 108.82 лв.
В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 220.67 лв. – разноски в
настоящото производство, определени съобразно уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 303.02 лв., представляваща извършени разноски, определени съобразно
отхвърлената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Г.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление *** * сумите от 329.88 лв.
(триста двадесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща стойност на потребени и неплатени далекосъобщителни услуги и
лизингови вноски в периода 10.08.2015 г.- 09.11.2015 г. по договор за мобилни
услуги № * г. и допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги № * г.; по договор за мобилни услуги № * г. и
Сертификат за пакетни услуги * г.; по договор за мобилни услуги № * и сертификат за пакетни услуги *г.; по договор за мобилни услуги № *
г.; по договор за мобилни услуги № * г. и сертификат за пакетни услуги *г. и по
договори за лизинг от *г., от *г. и от * г., за което са издадени фактури № *
г., № * г., № * г. и 345.90 лв. (триста четиридесет и пет лева и деветдесет стотинки),
представляваща сбор от следните суми: 81 лева - остатък от лизинговите вноски
за мобилно устройство * по договор за лизинг от *г.; 35.40 лева - остатък от
лизинговите вноски за мобилно устройство * по договор за лизинг от *г. и 229,50
лева - остатък от лизинговите вноски за таблет * по договор за лизинг от * г.,
за което вземане е издадена крайна фактура № * г., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от подаване на заявлението в съда- 12.02.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания по по ч. гр. д. № 2104 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 1038/ 13.02.2018 год.
за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление *** * срещу Д.Г.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** иск за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 2111.38 лв. (две
хиляди сто и единадесет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща
сбор от следните суми: 200 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от * г. и сертификат за пакетни услуги * г. към него за
телефонен номер *; 200 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 29.10.2012 г. и сертификат за пакетни услуги * г. за мобилен
номер *; 1488,36 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 06.01.2010 г. и допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № * г. за мобилен номер *;
141,82 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
от 24.12.2010 г. и сертификат за пакетни услуги * г. за мобилен номер * и 81,20
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от *г.
за мобилен номер *, за което вземане е издадена крайна фактура № * г., за което
вземане по ч. гр. д. № 2104 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е
издадена Заповед № 1038/ 13.02.2018 год. за изпълнение на парично задължение, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***
* сумата от 108.82
лв. (сто и осем лева и осемдесет и две стотинки), представляваща извършени
в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***
* сумата от 220.67
лв. (двеста и двадесет лева и шестдесет и седем стотинки) представляваща
извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление *** * да заплати на Д.Г.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 303.02 лв. (триста и три лева и две стотинки) представляваща
извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: