№ 4248
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110168341 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
20.03.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Венка Калъпчиева, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №68341 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.535 от ТЗ.
Образувано е във връзка с решение по гр.д. №2524/2022г. на СГС, II –Б състав, с което
1
е обезсилено в отхвърлителната си част като недопустимо по непредявен иск решение
№20157376/14.07.2021г. по гр.д. №3850/2020г. на СРС, 125 състав, като делото е върнато за
ново разглеждане от първоинстанционния съд и произнасяне по предявен иск, съобразно
указанията от въззивния съд, в отхвърлителната част на решението на СРС, 125 състав.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен, поради следните съображения:
Въззивният съд е длъжен да разреши спора по същество, като съобразно решението си
потвърди или отмени първоинстанционното съдебно решение. В практиката си върховната
съдебна инстанция последователно застъпва тезата, че определянето на вярната правна
квалификация е дейност на съда по приложението на закона. Ако при неправилно
приложение на закона е дадена грешна правна квалификация, постановеното решение е
неправилно, а не недопустимо, като въззивната инстанция следва да определи при същите
фактически твърдения и петитум вярната правна квалификация и да разреши спора по
същество, произнасяйки се по основателността на иска. В зависимост от това дали се касае
за приложението на имеперативна норма или с оглед служебното следене за интереса на
страните по делото, въззивният съд има правомощия в пълен обем по отношение на
правилността на решението или е ограничен от посоченото във възивната жалба.
В случая видно от доклада по делото, /стр.78/, на СРС, 125 състав, е дадена правна
квалификация на иска по реда на чл.535 от ТЗ, във връзка с издаден запис на заповед от
07.11.2019г. от ответницата в полза на ищеца, обезпечаващ по твърдения на ищеца
задължения по Договор за наем на недвижим имот от 16.05.2019г., сключен между ищеца и
наемателя „Ме ли ма 2018“ ЕООД, с предмет: офис №5, находящ се в гр.София, ул. „Стара
плаН.“ №31- 33, ет.2, за задължения за наем, за периода: м.08.2019г.- м.11.2019г. и за
задължения за незаплатени консумативи, за периода: м.06.2019г.- м.09.2019г.
Реквизите, които следва да съдържа записът на заповед и без които същият се явява
недействителен са посочени в разпоредбите на чл.535 и чл.536 от ТЗ. Законодателят е
възприел строго формален критерий относно валидността на записа на заповед.
Разпоредбата на чл.535, т.1 от ТЗ изисква в текста на документа да се съдържа
наименованието „запис на заповед“. В ТР №1/2005г. на ОСТК, ВКС, т.1, е прието, че за да е
редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът „запис на заповед“ да
е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се
назове запис на заповед и в текста му да стои изразът „запис на заповед“ и то в такава
логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият
документ за запис на заповед. Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя
текст, не е запис на заповед, според чл.536, ал. 1 ТЗ. Изводът, че самият акт (документ)
следва да се назове запис на заповед и че в текста му трябва да стои изразът "запис на
заповед", произтича от закона: глава 31 от ТЗ е озаглавена "запис на заповед", а съгласно чл.
535 с.з., който предопределя формата и съдържанието на записа на заповед, последният
наред с други реквизити съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста на документа
на езика, на който е написан. Правната квалификация на ценната книга трябва да се извежда
непосредствено от вида й. Ако при съставянето на записа на заповед е пропуснато
документът да се назове „запис на заповед“ или в текста му не е включено наименованието
„запис на заповед“, този документ е негоден да служи като несъдебно изпълнително
основание и въз основа на него не може да се издаде изпълнителен лист. С оглед на горното
следва да се приеме, че процесният запис на заповед се явява нищожен и не е в състояние да
послужи като основание за постановяване на решение в полза на ищеца, като е налице
нарушение на императивни законови изисквания относно съдържанието на менителничния
ефект.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
2
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора и обстоятелството, че
ответникът се представлява на разноски на ищеца, такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от .........., ЕИК:................, със седалище и адрес на управление:
гр........., ул. „......... №.... представлявано от ....- Управител, срещу М. К. Щ.,ЕГН: **********,
осъдителен иск за сумата от 1 850,41 /хиляда осемстотин и петдесет лева и четиридесет и
една стотинки/ лв., съобразно издаден запис на заповед от 07.11.2019г., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3