МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1224 ПО
ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ПО ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА
На 07.11.2019 г. Варненският окръжен
прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт, по който е образувано производство
пред първа инстанция срещу подсъдимите А.А.Б.
и И.М.Я. за извършени от тях престъпления от общ характер, както следва:
1.По отношение на А.Б. за това, че за
периода от 19.12.2018 г. до 19.01.2019 г. в гр. Варна в условията на опасен
рецидив и продължавано престъпление, като извършител, сам и в съучастие с И.М.Я.,
като помагач, отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа,
черна на цвят, 1 бр. сгъваем чадър, черен на цвят, 1 бр. здравна книжка, всички
вещи на обща стойност 37.75 лв., от владението и собственост на И.Б.Р., сумата
от 450 /четиристотин и петдесет/ лв., от владението и собственост на Й.К.И., 2
бр. златни обици на стойност 54 лв., от владението и собственост на М.Н.В.,
всичко на обща стойност 541.75 лв., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила, с което е осъществил състав на престъпление по
чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК.
2.По отношение на подс.И.Я.
за това, че:
- за периода от 03.01.2019 г. до
19.01.2019 г. в гр. Варна в условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление, като помагач, в съучастие с А.А.Б. като
извършител, отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа,
черна на цвят, 1 бр. сгъваем чадър, черен на цвят, 1 бр. здравна книжка, всички
вещи на обща стойност 37.75 лв., от владението и собственост на И.Б.Р., сумата
от 450 /четиристотин и петдесет/ лв., от владението и собственост на Й.К.И., 2
бр. златни обици на стойност 54 лв., от владението и собственост на М.Н.В.,
всичко на обща стойност 541.75 лв., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила, с което е осъществил състав на престъпление по
чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.26, ал.1 от НК.
- на 03.01.2019 год. в гр. Варна, в
условията на опасен рецидив с цел да набави за себе си и за А.А.Б. имотна облага, възбудил у Й.К.И. заблуждение и с това
й причинил имотна вреда в размер на 250 лв., с което осъществил състав на престъпление
по чл.211, пр.3, вр.чл.209, ал.1 от НК
- на 19.01.2019 год., в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужди движими вещи - 1 бр.
мобилен телефон марка „Сони", 1 бр. портмоне със
сумата от 25 лв., всичко на обща стойност 47 лв.,
собственост на М.Н.В., които владеел, с което осъществил състав на престъпление
по чл.206, ал.3, пр.2, вр.ал.1 от НК
В съдебно заседание като частен
обвинител е конституирана пострадалата М.В..
В съдебно заседание като граждански
ищец е конституирана пострадалата Й.И., която претендира имуществени вреди,
причинени я в резултат на деянието, така както са посочени в обвинителния акт.
В съдебно заседание, представителят на
Окръжна прокуратура поддържа обвинението, което счита за безспорно и
категорично доказано в по-голямата му част. Счита, че подсъдимият Б. трябва да
бъде признат за невинен за възведения ме грабеж с пострадала И.Р.. За двамата
подсъдими намира останалите обвинения за доказани и предлага да им бъдат
наложени наказания над-минималния към средния размер, като счита, че са налице
единствено отегчаващи отговорността обстоятелства.
Защитникът на подс.Б.
заявява, че по делото липсват каквито и да било доказателства, доказващи
участието му в което и да било от вменените му деяния. Прави искане същият да
бъде оправдан.
Подсъдимият Б., в последното заседание
частично признава вината си, като заявява, че съжалява за извършеното от него и
моли да му се даде последен шанс за да се поправи.
Защитникът на подсъдимият Я. също
излага становище, че по делото липсват доказателства, от които да е направи
извод за неговото участие, счита, че липсва и субективния момент на всяко
от престъпленията, поради което и моли същият да бъде оправдан. В условие на
евентуалност излага становище, че всяко от престъпленията следва да бъде
преквалифицирано, тъй като представляват маловажен случай.
Повереника на частния обвинител В.
счита деянията за доказани, моли за наказания, съответстващи на личността им и
стореното от тях.
От фактическа страна, съдът
като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
А.Б. и И.Я. са осъждани многократно.
Те изтърпявали ефективни наказания „лишаване от свобода”, като се познавали от
престоя си в Затвора-Плевен през 2017-2018год. Поддържали отношения и след
излизането им от местата за лишаване от свобода.
На 19.12.2018 год. около 05.45 ч. св.И.Р.,
както всяка сутрин, излязла от жилището си в гр.Варна, ж.к.„Младост",
бл.152, ет 12, ап.74, за да отиде на работа в „Арион България" ЕООД. Работното й място се намирало в
непосредствена близост до магазин „Икея" на бул.
„Република". Тя вървяла пеша по левия тротоар на булеварда в посока „Радио
завода". След спирката на градския транспорт видяла че срещу нея се
движи млад мъж със слабо телосложение,
висок около 160 см. Двамата се разминали. Когато приближила кръстовището на булевард
„Република" и „Владислав Варненчик", Р.
чула, че някой бяга зад нея. Веднага след това чантата, която държала в лявата
си ръка била издърпана силно. Тя видяла, че това е същият млад мъж, с когото се
разминала малко преди това. Свидетелката изпуснала чантата си и мъжът побягнал
с нея в посока на „Радио завода".
Свидетелката се обадила на телефон 112,
където съобщила за случилото си. Докато говорила по телефона видяла същият мъж
да седи на пейка в непосредствена близост до „Радио завода". Р. силно
извикала „Полиция", при което той се изплашил и побягнал в посока на ж.к.
„Младост". Свидетелката видяла чантата си поставена на пейката и
установила че носените в нея сгъваем чадър и здравна книжка са там. В този
момент пристигнали служители на 3-то РУ при ОД МВР-Варна- свидетелите И.А. и А.Г..
Дала им описание на извършителя и заедно обходили района, но не го видели. След
това пострадалата била отведена в управлението, където дала показания и
подробно описала младия мъж, като заявила, че ще може да го разпознае.
В последствие с протокол за
разпознаване на лица от 20.01.2019 г. св. Р. разпознала А.А.Б.,
като лицето отнело и чантата на 19.12.2018 год. В съдебно заседание
свидетелката е категорична, че именно Б. е отнел чантата й.
Свидетелката Й.И. *** заедно със
семейството на дъщеря си- Ж.М.. На 03.01.2019 год. около 10.30 часа И. се
прибирала към домът си. В близост до кметство „Приморски" на бул. Генерал
Колев" била пресрещната от мъж, който любезно я поздравил с настъпилата
Нова година и се заговорили. Мъжът й съобщил, че търси жилище за дъщеря си, която
е студентка в Медицинския университет и я попитал дали не дава такова под наем.
И. му споделила че има жилище на ул.Петър Райчев в бл. 3, но същото е
разхвърляно и без ток поради неплатени сметки. Мъжът пожелал да го огледа, тъй като
й обяснил, че дъщеря му трябва спешно да се изнесе от квартирата, в която живее
и буквално остава на улицата. Свидетелката се съгласила, тъй като внучката й
също била студентка и изпитала съжаление, към момичето, което не познавала.
Свидетелката заявила, че първо ще напазарува
необходими й неща, ще си отиде дома си и след 1 час да се срещнат пред блок №3
на ул. „Петър Райчев". Когато И. се върнала в дома си, видяла че
въпросният мъж я чака пред блока. Той влязъл с нея в апартамента, където била
св.Ж.М., на която се представил с името Стефан. Тогава написал на един лист името
Стефан и телефонен номер 0876 982 538 и го дал свидетелката И. за да му се
обади след като плати тока. Договорили се мъжът да наеме апартамента на
ул.П.Райчев, но първо поискал да се възстанови електрическото захранване, за
което трябвало да се заплати използваната преди това електрическа енергия.
Сумата била 200 лв., като св.И. в присъствието на мъжа и на дъщеря си, я взела
от торбичка, в която се намирала сума от 700 лева. Двамата с мъжа се отправили
към близкия пощенски клон да заплати дължимата енергия. На улицата мъжът
настоял той да стори това под предлог свидетелката да не се разкарва.
Първоначално тя не се съгласила, но предвид неговото настояване му дала сумата
от 250 лева и личната си карта, като той видял че в нея останала парична сума.
Мъжът тръгнал да заплати използваната електрическа енергия, а И. се отправила
към блок №3 на ул. „Петър Райчев", където трябвало да се срещнат.
При пристигането си на адреса свидетелката
видяла, че въпросният мъж вече я чакал пред входа. На въпросът й дали е
заплатил тока, той отговорил, че се срещнал с дъщеря си, на която дал парите и
личната й карта за да стори тя това. Двамата влезли във входа, като мъжът
помахал с ръка на намиращ се в близост млад мъж, за когато обяснил, че го е наел
да изчисти апартамента за да може дъщеря му да се нанесе по-бързо. Всички се
качили в апартамента, като двамата мъже започнали да разглеждат стаите и
наличното обзавеждане и уреди. В кухнята младият мъж започнал да разглежда
прахосмукачката, като по-възрастният мъж през това време съобщил, че ще огледа
къде ще спи дъщеря му и излязъл.
Малко след това младия мъж издърпал от
ръката на И. торбичка, в която се намирала сумата от 450 лева, взети преди това
от домът й и избягал от апартамента. Тя потърсила мъжът представил се с името
Стефан, за да му съобщи за случилото се, но установила, че не е в апартамента.
И. се върнала в дома си, където
разказала на дъщеря си какво се е случило и двете опитали да се свържат на
оставения телефонен номер с мъжа, но установили, че такъв не съществува, след
това двете отишли във Второ РУ-Варна, където също обяснили какво се е случило,
като предали и листчето с изписания телефонен номер и име на мъжа. Било
образувано ДП като по време на разследването били иззети записи от камери на
намиращи се близост до двата адреса заложни къщи. Същите са изследвани по време
на съдебното следствие и от назначената експертиза се установява, че на
записите се разпознават и двамата подсъдими.
На 20.01.2019 год. е извършено разпознаване
на лица, при което И. разпознала А.А.Б., като младия
мъж издърпал и от ръката торбичката със сумата от 450 лева.
Свидетелката М.Н.В. ***. Тя е трудно
подвижна, като може да се придвижва единствено с патерици. На 19.01.2019 год.
около 13.00 часа свидетелката отишла до магазин, намиращ се в близост до
жилището й да напазарува. На ушите си имала поставени златни обеци с общо тегло
около 3 грама. Движейки се бавно край оградата на Медицински университет-Варна,
била заговорена мъж, който предложил помощта си в носенето на продуктите.
Същият имал правилен говор и се държал културно, поради което тя се съгласила и
му предоставила чантите с покупките. По пътят за дома й двамата водили разговор
на различни теми. Когато влезли в тунела пред входа на жилището, В. усетила две
ръце върху ушите си и силна болка от издърпването на намиращите се там златни
обеци. В първият момент свидетелката дори не разбрала какво се е случило. Мъжът,
който носел торбите с покупките ги пуснал на земята, казал че ще настигне
нападателя й и тръгнал по улица „И. Аксаков. Свидетелката пипнала ушите си, от
които течала кръв и установила липсата на обеците. Взела торбите с покупките и
се качила в жилището си. Там потърсила мобилният си телефон марка „Сони", закупен преди около 10 години и портмоне от
кожа, бежова на цвят със сумата от 25 лева , но не ги намерила в торбите и
разбрала , че мъжът ги е взел докато носел чантите, тъй като се намирали в
найлонова торбичка, поставена в другата торба. Пострадалата отишла до намираща
се наблизо заложна къща и на работещият там мъж обяснила какво се е случило,
като по-късно били прегледани записите от камерите на обекта, които би
предадени след това и на органите но полицията. В последствие свидетелката
съобщила във Второ РУ-Варна за извършеното срещу нея престъпление.
В хода на съдебното следствие записите
от охранителните камери бяха предмет на експертно изследване, от което се
установява, че липсват манипулации и с голяма вероятност на записите са
подсъдимите Б. и Я..
В резултат на дадените от пострадалите
описания на извършителите, проведените оперативно- издирвателни
мероприятия, включително и изземване на записи от охранителни камери монтирани
в близост до местата на извършване на деянията и запознаването на служителите
на ОД МВР-Варна с тях, са установени двамата подсъдими.
Първо бил задържан А.Б., който
посочил, че двамата с Я. са отседнали в малък хотел в непосредствена близост до
хотел „Черно море". При посещението на место в наетата от двамата стая
полицейските служители установили там св.С.К.Д., но не и И.Я..
От заключението на СОЕ и
допълнителната СОЕ е видна стойността на отнетите вещи, като за св.И.Р. тя възлиза
на 37.75 лева, за св.М.В. - 76 лева.
Според заключението на назначената Съдебно-графологическа експертиза предоставеният за
изследване лист с ръкописен текст „Стефан” и цифри „**********” е изписан от И.М.Я..
Изложените обстоятелства съдът счита
за установени въз основа на обясненията на подсъдимите, показанията на
свидетелите Й.И., М.В., И.Р., И.А., А.Г., Ж.М., Р.К.,
Б.К., В.Р., С.Е., Р.С., С.Д., Х.Х.,
в.л. С.П., Ф.Ф., като всички доказателства по делото
са взаимно допълващи се.
След като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съда постанови
присъдата си като взе предвид следните правни съображения:
Съдът намира, че подсъдимият Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 199, ал.1,
т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че за периода
от 19.12.2018 г. до 19.01.2019 г. в гр. Варна в условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, като извършител, сам и в съучастие с И.М.Я., като
помагач, отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа,
черна на цвят, 1 бр. сгъваем чадър, черен на цвят, 1 бр. здравна книжка, всички
вещи на обща стойност 37.75 лв. от владението и собственост на И.Б.Р.; сумата
от 450 /четиристотин и петдесет/ лв. от владението и собственост на Й.К.И.; 2
бр. златни обици на стойност 54 лв. от владението и собственост на М.Н.В.,
всичко на обща стойност 541.75 лв., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила.
Съдът намира,
че подс.Я. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр.
чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 от НК за това, че на
19.01.2019 год. в гр. Варна в условията на опасен рецидив като помагач, в
съучастие с А.А.Б. като извършител, отнел чужди
движими вещи - 2 бр. златни обици на стойност 54 лв., от владението и
собственост на М.Н.В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила.
Грабежът е
съставно престъпление, което се изразява в отнемане на движимата вещ от
владението на другиго, с цел противозаконно присвояване, като за да се запази
владението върху вещите се употреби сила. Употребата на сила трябва да е
такава, че да сломи съпротивата на пострадалия. В настоящият казус по безспорен
начин от показанията на свидетелите се установява, че подсъдимия Б. е отнемал движимите
им вещи, чрез употребата на сила и по този начин е установявал владение върху тях.
Участието на подс.Я. се е изразявало в това да улесни
извършването на деянието от негова страна, като основно е отвличал вниманието
на пострадалите, докато Б. е предприемал конкретните действия.
Субективна
страна: престъплението е извършено умишлено като умисълът винаги е пряк.
Законът изисква наред с умисъла да е налице и намерението за присвояване.
Последното представлява намерението деецът да се разпорежда противозаконно с
вещта като собственик, като за осъществяване на това свое намерение желае
употребата на сила.
От субективна
страна деянието е осъществено при наличието на пряк умисъл, тъй като
подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер
на деянието, предвиждали са общественоопасните
последици и са ги желаели.
Субект на
престъплението са пълнолетни, вменяеми, осъждани
физически лица.
Изпълнителното
деяние е осъществено и се изразява в отнемане на вещите, което представлява
преустановяване на владението върху тях от страна на собственика им и
установяване на владението на дееца, като за постигане на това е използвана
сила, тъй като за да успее да запази владението върху инкриминираните вещи Б. в
единия случай е издърпал чантата от св.Р., в другия случай издърпал обиците от
ушите на В. и в третия случай издърпал торбичката от ръцете на И..
При преценката
на обективните и субективните елементи на конкретното деяние, съдът намира, че
от събраните по делото доказателства, може да се направи извода за неговата съставомерност.
За да достигне
до тези изводи съдът съобрази следните обстоятелства:
Св.И.Р.
отивала на работа на 19.12.2018г. в 05.45 часа сутринта. Тя се движила по
бул.Република, посока бул.Вл.Варненчик.
По този маршрут тя се движила всяка сутрин. Разминала се с млад мъж, когото
огледала добре. Продължила пътя си, като малко преди да достигне светофара на
посочените кръстовища, свидетелката чула, че някой бяга зад нея и веднага след
това усетила, че някой се опитва да издърпа чантата й. Тя я изпуснала, но
видяла, че това е същия мъж, с когото преди това се разминала. Видяла и
посоката, в която той побягнал. Свидетелката се обадила на тел.112, където
съобщила какво се е случило. През това време Р. видяла, че подсъдимият седи на
една пейка наблизо, извикала и тръгнала към него. Той избягал в посока кв.Младост.
Пристигнал екип на полицията, като свидетелката заедно с полицейските
служители, на които дала описание на мъжа, обиколили района, но не успели да
открият извършителя. След това отишли в районното управление, където Р. била
разпитана и отново дала описание на мъжа. Тя го описала и впоследствие, преди
да бъде извършено разпознаване. На самото разпознаване, което било направено
след задържането на Б., Р. също го разпознава категорично. В съдебно заседание
свидетелката също твърди, че е сигурна, че именно подсъдимият Б. е мъжът, който
е издърпал чантата й на 19.12.2018год.
При така
изложените обстоятелства за съда остава загадка защо прокурорът счита, че това
престъпление на Б. не е доказано.
Налице е
разпознаване от страна на пострадалата, като описанието на извършителя тя е
дала още в самото начало и то е непроменено по време на цялото досъдебно
производство и пред съда. Свидетелката е абсолютно категорична в твърдението
си, че е сигурна, че именно подс.Б. е лицето, с което
се е разминала на инкриминираната дата и което е издърпало чантата й. За съда
на съществува никакво съмнение в дадените от нея показания и извършеното
разпознаване, поради което и намира, че деянието е доказано по несъмнен начин.
От страна на
защита е направено възражение, че на инкриминираната дата подс.Б.
не се е намирал на територията на гр.Варна и е нямало как да извърши това
вменено му деяние, като посочва, че по същото време той е работил при свидетеля
Х.Х. ***.
Съдът не споделя
това възражение на защитата поради няколко съображения. В хода на досъдебното
производство св.Хр.Х. е бил разпитан. Той е категоричен, че подс.Б.
не е работил при него на трудов договор. Свидетеля обяснява, че Б. е чистил
обора на животните му два дни преди коледните празници и един ден след тях, но
не може да посочи в кои дни точно се е случило това. При тези обстоятелства не
може да се приеме, че Б. на инкриминираната дата се е намирал в родното си
село, а не в гр.Варна, още повече, че по делото са събрани доказателства, че и
двамата с подс.Я. са доста мобилни и бързо са се
премествали от град на град.
По отношение
на подс.Я. по делото категорично е установено, че той
не е участвал в извършването на това деяние. Посочването му единствено в диспозитива на ОА представлява техническа грешка от страна
на прокуратурата, като в с.з. дори прокурорът обяви, че не счита, че Я. е
осъществил деяние по отношение на Р., а и самата тя е категорична, че
извършителят е бил само един и това е подс.Б.. По
тези съображения съдът оправда Я. за този конкретен грабеж.
На 03.01.2019
год. подс.Я. пресрещнал в близост до дома й св.Й.И. и
се заговорил с нея. Спечелил доверието й, убедил я, че търси помощ, тъй като
дъщеря му спешно се нуждае от квартира. Свидетелката го съжалила и му
отговорила, че има апартамент в гр.Варна, на ул.П.Райчев, който не използва и
може да отдаде под наем. Разбрали се да се видят пред блока и когато
свидетелката отишла на посоченото място, там вече я чакал Я.. Пред блока бил и
млад мъж /за когото впоследствие било установено, че е подс.Б./,
за когото Я. обяснил, че е наел, за да изчистят апартамента, за да може
по-бързо дъщеря му да се нанесе. Всички се качили в апартамента и двамата мъже
започнали да го оглеждат. Я. напуснал стаята, в която била пострадалата с Б..
Първоначално Б. държал някаква прахосмукачка и я разглеждал. След като Я.
напуснал стаята, Б. издърпал от ръката на И. найлонова торбичка, която тя
носила и избягал от апартамента. В торбичката освен дребни вещи на свидетелката
имало и сумата от 450 лв., която тя взела от дома, в който живеела.
Свидетелката повече не видяла никой от подсъдимите, тъй като установила, че
междувременно и подс.Я. е напуснал апартамента.
При тези
обстоятелства съдът намира, че по отношение на подс.Б.,
деянието е доказано от обективна и субективна страна. Той е бил в апартамента
на пострадалата, бил е в една стая с нея, издърпал е торбичката й от ръцете и
незабавно е напуснал жилището като е избягал в неизвестна посока. Това
безспорно е сторил като е употребил сила за да изтръгне торбичката от ръцете на
пострадала и по този начин е установил свое владение върху всички вещи и пари,
които са се намирали в нея.
На 20.02.2019
год. пострадалата е разпознала подс.Б. като
извършител на това престъпление срещу нея, като това действие е оформено чрез
надлежен протокол.
В съдебно
заседание бяха изгледани записите от камерите на намиращите се наблиза заложни
къщи. По отношение на същите беше назначена и техническа експертиза в съдебно
заседание, от която се установява, че на мястото на извършеното деяние са се
намирали и двамата подсъдими.
Съдът обаче
намира, че по отношение на подс.Я. съдът намира, че
по делото липсват доказателства за неговата съставомерност
както от обективна, така и от субективна страна. Безспорно е, че Я. се е
намирал в апартамента на св.И. ***.Райчев. По делото са налични показания на
полицейски служители, които са осъществявали оперативни дейности по
установяване на извършителите и които са провеждали първоначалните беседи с Б.,
след задържането му. Те обясняват, че Б. им е заявил, че двамата с Я. в
конкретния случай предварително са били решили да извършат кражба на някакви
вещи от дома на И.. Такава данни по делото обаче липсват. Няма данни от дома й
да липсват някакви вещи след напускането на двамата подсъдими. Факт е, че Я. е
напуснал стаята, в която са останали Б. и И. и едва след това Б. е предприел
действия по извършване на грабежа. Няма никакви действия на Я., чрез които той
да е улеснил, подпомогнал или прикрил Б., за да приеме съдът, че той е негов
съучастник при осъществяване на деянието. Липсват и данни той по някакъв начин
да е знаел или предполагал, какво ще стори другия подсъдим. При тези
обстоятелства съдът намира, че възведено му деяние е несъставомерно
както от обективна, така и от субективна страна, поради което и съдът го
оправда за това обвинение.
Не така обаче
стоят нещата по отношение на грабежа на обиците на св.В..
Св.В. е
пенсионерка, трудно подвижна, за придвижването си извън дома си използва
патерица и се движи доста бавно. На 19.01.2029 год. около 13.00 часа
свидетелката отишла до близък магазин за да напазарува необходими й продукти.
На връщане към дома си на ул.И. Аксаков, била заговорена от възрастен мъж
/който се установява, че е подс.Я./, който й
предложил да й помогне. Мъжът взел от ръцете й торбите с покупки и казал, че ще
ги отнесе до дома й. Двамата вървяли бавно и
разговаряли през цялото време на ежедневни теми. Стигнали до входа на блока, в
който свидетелката живеела. Двамата влезли в тунела, водещ към входната врата и
спрели там, за да може свидетелката да отключи. В този момент В. усетила ръце
на раменете си и някой да издърпва от ушите й златните й обеци, с тегло около 3
грама. В първия момент свидетелката не разбрала какво се случва, дори не
усетила болка и кръвта на ушите си. Тя не видяла човека, който издърпал обиците
от ушите й, тъй като той веднага избягал. Подс.Я.
пуснал до нея торбите, които носил и казал, че ще догони човека, но повече не
се появил. Свидетелката се качила до дома си и едва там установили, че липсва и
една торбичка, в която била поставила мобилния си телефон и портмоне с 25 лв. В.
отишла до намираща се наблизо заложна къща и съобщила на намиращия се там мъж,
какво се е случило, като той се обадил на работодателя и бил запазен записа от
охранителните камери на обекта, който впоследствие бил предаден на органите на
ДП. В с.з. този запис беше изгледан, след което беше назначена техническа
експертиза. От заключението на същата се установява, че върху него не е
осъществявано въздействие, разпознават се и двамата подсъдими. При
преглеждането на записа се установява, че подс.Б.
изчаква идването на В. и Я. до дома й, влиза непосредствено след тях в тунела
на входа и след това бягайки се отдалечава от местопроизшествието, като след
него бягайки излиза и подс.Я..
При тези
обстоятелства съдът намира, че това вменено на двамата подсъдими деяние е
доказано от обективна и субективна страна. От цялата осъществявана престъпна
дейност на двамата подсъдими се установява, че те избират за жертви предимно
възрастни жени. Подс.Я. ги заговаря, като приспива
вниманието им. Жените не са се чувствали застрашени от него, той е над средната
възраст, обясняват че бил любезен и възпитан, предлагал им помощта си. Жените
му се доверявали и не чувствали заплаха. Действията по осъществяване на
деянието предприемал подс.Б., той бил активния, той
използвал сила за да вземе вещите на пострадалите свидетелки. В настоящият
случай Я. отнемал вниманието на В., а Б. я нападнал в гръб и откъснал обиците
от ушите й. От записите на охранителната камера на заложната къща се
установява, че Б. е причаквал пред дома й Я. и В., влязал
е тунела непосредствено след тях и след като е изтръгнал обиците й, е избягал
от там. За общността на умисъла между двамата подсъдими говори обстоятелството,
че непосредствено след като Б. е избягал от местопроизшествието, веднага след
него от там бяга е подс.Я. като той бяга в същата
посока, в която се е отдалечил и Б..
В съдебно
заседание подс.Б. излага твърдения, че сам е извършил
грабежите и Я. не е знаел какво смята да направи. Съдът дава вяра частично на
тези обяснения на подсъдимия. По отношение на грабежи извършен от св.И. вече
бяха изложени подробни обяснения защо не е приема, че Я. по някакъв начин е
участвал в него. В същото време обаче чрез активни действия той е подпомогнал
извършването на грабежа на св.В., като неговото поведение беше предмет на
преценка по-горе в изложението, поради което не се приема за основателно
възражението на защитата на подс.Янакаиев
за липса на доказателства относно квалификацията му като помагач в това деяние.
От съществено
значение са и записите на охранителните камери, приложени по делото. Те бяха
изгледани в съдебно заседание в присъствието на всички страни по делото, като
на тях ясно се различават действията на двамата подсъдими. Тези записи бяха
предмет на техническа експертиза, от заключението на която се установява, че
върху тях няма манипулации. Вещото лице и описало какви действия се наблюдават,
установило е, че на всички записи се наблюдават две лица под номера 1 и 2, като
тяхната идентично се установява освен по външни белези, по начина им на
придвижване и по еднаквите дрехи, с които са облечени и при двата случая. В
експертиза та е посочено, че при извършеното изследване на кадрите на лицето
под №1, с който е обозначен подс.Я., се установява
сходство по 5 признака – форма на глава и лице, нос, уста, брадичка и назолабиални гънки. Вещото лице обяснява, че тези признаци
са недостатъчни за категоричен отговор за идентичност с подс.Я.,
но не изключват възможността именно това да е лицето на записа.
По отношение
на подс.Б., обозначен под №2 в експертизата
заключението е, че лицето на записа категорично е идентично с подс.Б., като за това са посочени повече от 10 сходства,
довели до този извод.
Тази
експертиза, разгледана наред с останалите събрани доказателства, води да
категоричност в направения от съда извод за участието на всеки от двамата
подсъдими в описаните по -горе деяния.
По отношение
на приетата квалификация по чл.199 НК, по делото също са налични доказателства.
Приложени са справките за съдимост и на двамата подсъдими, от които се
установява, че те са многократно осъждани, изтърпявали са неколкократно
наказания „лишаване от свобода” и от последното им излизане от затвора не е
изтекъл срока от 5 години. Подс.Б. е осъждан общо 20
пъти по различни дела от общ характер, като последното си наказание „лишаване
от свобода” е изтърпял на 20.11.2018 год., а подс.Я.
е осъждан общо 27 пъти и последното си наказание „лишаване от свобода” е
изтърпял на 05.10.2018 год.
Защитникът на подс.Я. излага твърдения, че от събраните по делото
доказателства не може да се установи, че той е съучастник под формата на
помагач с подс.Б..
Съдът не
споделя това възражение на защитата, тъй като от действията на Я. ясно се установява, че той е предприел
действия по отклоняване на вниманието на пострадалата В.. Влязал
е с нея в тунела на блока й, през това време подс.Б.
е обикалял около тях, без да бъде забелязан от свидетелката, но забелязан от Я.,
настигнал ги е, атакувал е в гръб жената и е откъснал обиците от ушите й, и
всичко това е станало в присъствието на Я., който дори е излъгал В., че ще го настигне
и ще върне отнетите й вещи, каквито действия изобщо не е имал намерение на
осъществи.
Обстоятелството,
че двамата са действали в съучастие се установява и от факта, че при
задържането му, подс.Б. е съобщил на полицейските
служители къде са отседнали и че е бил с И. с прякор Магарето. От извършеното
справка в МВР се установява, че в масивите на криминално проявените лица има
само двама с имена И. и прякор Магарето, но другото лице е И. Станков и с дата
на раждане *** год., докато подс.Я. е роден на ***
год., т.е. няма как двете лица да бъдат объркани предвид същественото
разминаване в годините им, което е довело и до усилията за издирване именно на Я.
от страна на полицейските органи.
Като съобрази
обстоятелствата по извършване на това престъпление съдът намира, че двамата
подсъдими следва да бъдат признати за виновни за него, тъй като то е
осъществено обективна и субективна страна.
Като съобрази
събраните по делото доказателства съдът намира, че подс.Я.
е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.211,
пр.3, вр.чл.209, ал.1 НК за това, че на 03.01.2019
год. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив с цел да набави за себе си и за
А.А.Б. имотна облага, възбудил у Й.К.И. заблуждение и
с това й причинил имотна вреда в размер на 250 лв.
За да е налице
този състав на престъплението от материалите по делото следва да се установят
следните обстоятелства:
Изпълнителното
деяние при това престъпление се изразява във възбуждане на заблуждение, което
представлява неправилна представа относно обстоятелствата, с оглед на които
заблуденият взема решение и извършва имуществено разпореждане. Възбуждането на
заблуждение представлява именно създаването у заблуждавания на такива
представи.
Заблуденият
трябва да е такова лице, което може да извършва разпоредителни действия.
Законът не изисква заблуждението да е станало чрез използване на някакви
особени машинации, чрез особена хитрост.
За да се
осъществи съставът на измамата не е достатъчно лицето да е заблудено или да се
поддържа неговото заблуждение. Необходимо е в резултат на заблуждението лицето
да извърши определено имуществено разпореждане, с което да се причини имотна
вреда.
От данните по
делото е видно, че подсъдимия Я. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на това вменено му престъпление поради следните съображения:
Я. е срещнал
случайно на улицата св.И.. Заговорил я е любезно, споделил е с нея, че търси
спешно квартира за дъщеря си, той като тя трябва да освободи квартирата, в
която е живеела до момента. Обясни й, че дъщеря му учи медицина и е реално в
безизходица. Подсъдимият е избрал съвсем целенасочено своята жертва- възрастна,
болна, трудно подвижна жена. Говорил с нея внимателно и любезно и създал в
съзнанието й представа, че е човек в тежко положение, което трябва да бъде
разрешено възможно най-бързо. За това, че И. му е повярвала безрезервно е
помогнало и обстоятелството, че тя също имала внучка, която е студентка в друг
град и донякъде знаела какви трудности предизвиква това. Подсъдимият я уверил,
че ще наеме апартамента й веднага след пускането на електричество в него и
настоял този проблем да бъде разрешен възможно най-бързо. Придружил я до
жилището, в което живеела и там оставил собственоръчно изписан телефон, чрез
който да се свържат. Още в апартамента Я. в видял, че свидетелката разполага с
някаква парична сума, тъй като тя извадила 200 лв. от спестяванията, които
държала в торбичка. След като спечелил доверието й, подсъдиият
я убедил, че мисли за нея, вижда, че е трудно подвижна и предложил той да плати
сметката за тока. Поискал й още 50 лв. в случай, че има някакви начислени лихви или други
такси, които И. също му дала. Подсъдимият взел сумата от 250 лв. и заминал в
неизвестна посока. Безспорно е, че тези действия са осъществили признаците на
измамата, тъй като Я. в нито един момент не е имал намерение да плати дължимите
сметки за ток на свидетелката. Той нито е имал дъщеря, за която да търси под
наем апартамент, нито е имал намерение да наема такъв, нито е смятал да плати
сметките й, тъй като дори не е попитал къде с плащат тези сметки. След това е
продължавал да поддържа заблуждението на свидетелката, като на въпроса й дали е
платил тока й, казал, че е дал парите на дъщеря си /каквато реално той няма/.
Чрез тези действия Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
това вменено му престъпление.
От страна на
защитата е направено възражение в условие на евентуалност, че деянието представлява
маловажен случай, тъй като инкриминираната сума е много по малка от минималната
работна заплата за този период.
Съдът не
споделя това възражение на защитата поради няколко съображения:
Обществената
опасност на деянието при маловажен случай е значително по-ниска в сравнение с
тази при обикновенните случаи. По-ниската степен на
обществената опасност следва да се определи с оглед малката стойност на
предмета на престъплението, от липсата или незначителността на вредните
последици, а също така и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи
деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Възможно е при
малка стойност на откраднатите вещи, но с оглед личността на дееца, подбудите,
начина на извършване на деянието, обществената опасност на престъпленето
да е по-висока и поради това деянието да не представлява маловажен случай.
В настоящият
казус нито стойността на инкриминираните пари е ниска, макар и да не надвишава
минималната работна заплата към датата на деянието, нито пък обществената опасност
на самия деец е много ниска, дори напротив налице е извършител с толкова висока
степен на обществена опасност, че независимо от размера на материалните вреди,
няма никаква възможност да се приеме, че което и да е деяние би било маловажно.
При преценката
на всички събрани доказателства съдът намира, че подс.Я.
е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.206,
ал.3, пр.2, вр.ал.1 НК за това, че на 19.01.2019
год., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил
чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Сони",
1 бр. портмоне със сумата от 25 лв., всичко на обща стойност 47 лв., собственост
на М.Н.В., които владеел.
За да достигне
до този извод съдът прецени обективната и субективната страна на този състав на
престъпление.
Обсебването
представлява разпореждане с движими вещи, които деецът владее или пази, като
със свои собствени. Вещите трябва да се намират във владение на дееца и това
владение да не е установено по престъпен начин.
Обективна
страна: престъплението е извършено умишлено като умисълът винаги е пряк -
деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
обществено опасните последици и ги е искал.
Доказателствата
са категорични, че подс.Я. е срещнал св.В., заговорил
я е, предложил е помощта си, взел от нея торбите й с покупки и я придружил до
дома й. В пазарските торби се намирала синя найлонова торбичка, в която
свидетелката държала телефона си и портмоне със сумата от 25 лв. Когато подс.Б. отскубнал обиците от ушите на свидетелката, подс.Я. оставил пазарските й торби на земята, като казал,
че ще настигне нападателя, и през това време взел синята торбичка с телефона и
портмонето й. Първоначално, предвид нападението върху нея, пострадалата изобщо
не разбрала, че тези вещи липсват. Това установила много по-късно, когато
поискала да се обади на полицията и да съобщи за случилото се. На записите от
охранителната камера на заложната къща се вижда много ясно, че при излизането
от входа на св.В., подс.Я. носи в дясната си ръка
именно тази синя найлонова торбичка, в която са били вещите на свидетелката,
такава торбичка не се вижда в него при влизането във входа.
С тези негови
действия Я. е осъществил състава на това вменено му престъпление. Вещите на
пострадалата са се намирали в него, тъй като тя сама му ги е предоставила, но
без нейното съгласие той ги е взел и е избягал от местопризшествието.
По отношение
на квалификацията „опасен рецидив” се отнася същото, като казаното по-горе. Я.
е осъждан 27 пъти до момента на извършване на последните две деяния, като
последното си изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” е било изтърпяно
от него на 05.10.2018 год. и не са изтекли предвидените от закона 5 години от
този момент.
И за това
деяние от защитата на подс.Я. е направено искане да
бъде квалифицирано като маловажен случай. За него са в сила същите доводи, като
изложените за вменената му измама. С оглед личността на подсъдимият и неговата
висока обществена опасност, не може да се приеме, че извършеното от него
представлява маловажен случай.
Причина за
извършване на престъпните деяния от страна на двамата подсъдими е стремежа за
облагодетелстване по неправомерен начин, както и явно трайно затруднените им
престъпни навици.
За да определи наказанието на
подсъдимите, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретните деяния
и данните за личността на всеки от извършителите, подбудите за извършване на
деянията и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите, констатира следното:
- смекчаващи-
реално такива не са налице, доколкото изразено от тях съжаление за извършеното
е декларативно и дедено единствено с цел намаляване
размера на наказанията им;
- отегчаващи
- предходни осъждания, невлияещи на квалификацията, престъпна упоритост при
осъществяване на деянията, избор на жертвите сред най-уязвимите в обществото, родс.Я. се е укрил след деянията..
При установената фактическа обстановка
и направената въз основа на нея правна квалификация на деянието, след като се
съобрази с целите на генералната и специалната превенция, съдът намира, че
наказанието за всяко от извършените престъпления, които следва да се наложи на
подсъдимите трябва да бъде определено при наличие единствено на отегчаващи
отговорността обстоятелства и да надвишава средния размер, предвиден в закона.
По отношение на престъплението по
чл.199, ал.1 НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” в
размер от 5 до 15 години, като съдът може да наложи и наказание конфискация.
Средният размер на наказанието за това престъпление е 10 години. Като съобрази
обществената опасност на двамата подсъдими и начина на извършване на
престъпленията им, съдът намира, че следва да определи и за двамата наказание
„лишаване от свобода” над средния размер, а именно 12 години. По отношение на
наказанието „конфискация” съдът намира, че не следва да го налага, тъй като и
двамата подсъдими реално са изкарали по-голяма част от живота си в затвора и не
притежават имущество, което да бъде конфискувано.
Престъплението по чл.206, ал.3 НК
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” в размер от 3 до 10
години, като съдът може да наложи и наказание конфискация или лишаване от
права. Средният размер на наказанието за това престъпление е 6.5 години. Като
съобрази обществената опасност на подсъдимия Я. и начина на извършване на
престъпленията му, съдът намира, че следва да определи наказание „лишаване от
свобода” над средния размер, а именно 7 години и 6 месеца. По отношение на
наказанието „конфискация” съдът намира, че не следва да го налага, тъй като
подсъдимия реално е изкарал по-голяма част от живота си в затвора и не
притежава имущество, което да бъде конфискувано, нито може да бъде лишен от
някое от правата, предвидени в чл.37 НК.
Престъплението по чл.211 НК
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” в размер от 3 до 10
години, като съдът може да наложи и наказание конфискация. Средният размер на
наказанието за това престъпление е 6.5 години. Като съобрази обществената
опасност на подсъдимия Я. и начина на извършване на престъпленията му, съдът
намира, че следва да определи наказание „лишаване от свобода” над средния
размер, а именно 7 години и 6 месеца. По отношение на наказанието „конфискация”
съдът намира, че не следва да го налага, тъй като подсъдимия реално е изкарал
по-голяма част от живота си в затвора и не притежава имущество, което да бъде
конфискувано.
По отношение на подс.Я.
съдът приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 НК като определи той да изтърпи
най-тежкото от така определените му наказания, а именно „лишаване от свобода”
за срок от 12 години, тъй като деянията са били извършени от него, преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Я. и Б. следва да изтърпят наказанията
при първоначален „строг режим” доколкото се касае за извършени от тях
престъпления при опасен рецидив.
Съдът прецени, че следва да зачете
времето, през което подс.Б. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража”, считано от 20.01.2019 год.
Определяйки вида и размера на така
наложените наказанията, съдът съобрази всички обстоятелства с правно значение
за тяхната индивидуализация. Всяко от наложените наказания е съответно на
целите по чл.36 от НК, степента на обществена опасност на извършеното деяние и
на подсъдимия.
В съдебно заседание защитата на
подсъдимите изразява становище, че наказанията, които следва да изтърпят трябва
да е в минимален размер. Настоящият състав на съда не споделя това искане на
защитата поради няколко съображения:
На първо място при индивидуализацията
на наказанието следва
да се вземе предвид обществената опасност на деянието. В конкретния случай
извършените от подсъдимите деяния са със завишена степен на обществена
опасност, определяща се както от непосредствения обект на засягане, а
именно - обществените отношения свързани със собствеността на най-възрастните
членове на обществото, така и от индивидуализиращите неправомерния акт
обективни признаци.
На следващо място, за
индивидуализацията на наказанието следва да се отчете и степента на
обществената опасност на дейците, която се определя при анализ на всички
данни свързани с личността им, тяхното съдебно минало, противообществени
прояви, възраст, характеристични данни, трудова заетост. В случая, отегчаващо
отговорността обстоятелство са няколкократните осъждания, като наложените за
тях наказания явно не са осъществили целите на индивидуалната превенция, поради
което и по настоящото дело не може да му бъде определено наказание в минимален
размер.
В съдебно заседание граждански искове
за претърпени имуществени е предявила св. Й.И. съответно за 450 лв. за
престъплението по чл.199 НК и 250 лв. за престъплението по 211 НК.
С оглед крайния изход на делото и
обстоятелството, че подсъдимият Б. е признат за виновен в извършването на
вмененото му престъпление по чл.199, ал.1 НК и събраните доказателства, че
гражданската ищца е пострадала от това престъпление, съдът намира, че
предявеният граждански иск е доказан по основание. В същото време обаче съдът
намира, че предявеният иск е доказан и по размер, доколкото от събраните по
делото доказателства се установява, че сумата, която се е намирала в отнетата
чрез сила чанта на свидетелката е възлизала на 450 лв. и именно такова е предявеното
му обвинение, по което той е признат за виновен. Подсъдимият Б. следва да
отговаря за вредите, които виновно е причинил, поради което съдът го осъди да
заплати на Й.И. сумата от 450 лева, представляваща причинените й в резултат на
деянието по чл. 199, ал.1 т.4, вр. чл. 198 ал.1 от НК
имуществени вреди.
С оглед крайния изход на делото и
обстоятелството, че подсъдимият Я. е признат за виновен в извършването на
вмененото му престъпление по чл.211 НК и събраните доказателства, че
гражданската ищца е пострадала от това престъпление, съдът намира, че
предявеният граждански иск е доказан по основание. В същото време обаче съдът
намира, че предявеният иск е доказан и по размер, доколкото от събраните по
делото доказателства се установява, че сумата, която е придобита чрез измама на
свидетелката е възлизала на 250 лв. и именно такова е предявеното му обвинение,
по което той е признат за виновен. Подсъдимият Я. следва да отговаря за
вредите, които виновно е причинил, поради което съдът го осъди да заплати на Й.И.
сумата от 250 лева, представляваща причинените й в резултат на деянието по
чл.211, пр.3, вр.чл.209, ал.1 от НК имуществени
вреди.
На основание чл.189, ал.З от НПК съдът
възложи на подсъдимите сторените по делото разноски, както и държавните такси
върху уважените граждански искове. На подс.Б. съдът
възложи и разноските на НБПП за предоставената му по време на досъдебното
производство служебна защита.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС :