Решение по дело №447/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Административното дело е образувано по жалба на Б. В. А., [ЕГН], адрес: гр. Троян, [улица], вх. Б, ет. 4, чрез пълномощник адв. И. А. А. от АК - Плевен, с посочен съдебен адрес: гр. Плевен, [улица], против Заповед № 1484/02.11.2023 г. на кмета на Община Троян, с която на А. е наредено предвид предстоящия зимен сезон, в срок до 31.03.2024 г. да освободи държаната без основание част от недвижим [имот номер] - общинска собственост, като демонтира постройка тип „дървена барака“ зад жилищната сграда с [идентификатор] /вход „Б“/.

В жалбата е направено особено искане за спиране на предварително изпълнение на процесната заповед, по което съдът се е произнесъл с Определение № 2/02.01.2024 г. по адм. д. № 447/2023 г. по описа на АдмС Ловеч, оставено в сила с Определение № 3222 от 18.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2414/2024 г. по описа на ВАС.

В жалбата се навеждат доводи, че в проведеното от органа административно производство не са събрани доказателства, че така наречената „дървена барака“ принадлежи на адресата на заповедта. Сочи се още, че не е бил изяснен и въпросът каква част от имота следва да обслужва сградата, респективно всеки един от нейните етажни собственици, като не е обследвано и къде в имота е ситуирана т.нар. „дървена барака“. По изложените съображения се иска заповедта да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. По същество развива подробни съображения. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски съгласно приложен списък.

Ответникът - кметът на Община Троян се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В допълнително представени писмени бележки развива доводи по съществото на спора.

Съдът, след като прецени фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е инициирано по повод подадена от Г. В. В. жалба с вх. № Ж-РД-95/29.08.2023 г. до кмета на Община Троян /л. 23-24/ относно намираща се в двора на обитаваната от него сграда в режим на етажна собственост постройка. Във връзка с тази жалба до Б. А. е изпратено писмо на кмета на Община Троян /л. 27-28/, с което същата е уведомена за стартирането на производство по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за изземване по реда на чл. 65 от ЗОбС на част от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Троян.

На 02.10.2023 г. А. депозирала становище /именувано „жалба“/ по повод уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК /л. 29-34/. В същото оспорващата излага, че всички собственици на самостоятелни обекти в жилищната кооперация са си разпределили ползването на дворното място около сградата още преди години, като на определеното за нея място няма дървена барака, а е поставена дървена каса, представляваща опаковка на машина.

Кметът на Община Троян издал оспорваната в настоящото съдебно производство Заповед № 1484/02.11.2023 г. /л. 35-36/, с която на жалбоподателката на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е наредено предвид предстоящия зимен сезон, в срок до 31.03.2024 г. да освободи държаната без основание част от недвижим [имот номер] - общинска собственост, като демонтира постройка тип „дървена барака“ зад жилищната сграда с [идентификатор] /вход „Б“/. В т. 2 от процесната заповед е разпоредено, че в случай, че имотът не бъде освободен в посочения срок, служители на дирекция „Устройство на територията“ да извършат принудително му изземване, като ОП „Комунални услуги - Троян“ демонтира горепосочената постройка тип „дървена барака“.

В констативно-съобразителната част на заповедта административният орган е посочил, че е извършен оглед на място от служители на Община Троян, при който е установено, че поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Троян е публична общинска собственост съгласно § 42 от ЗОбС с начин на трайно ползване - „Комплексно застрояване“ и в западната част на имота, зад жилищната сграда /вход „Б“/ е констатирана постройка тип „дървена барака“, стопанисвана от Б. В. А..

От ответника е представена административната преписка по издаване на оспорения акт. Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания и по искане на оспорващата, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице инженер-конструктор – вх. № 2828/18.09.2024 г. /л. 82-83/.

Експертът е установил, че съоръженията, находящи се в поземлен имот с [идентификатор], не са постройки, а преместваеми съоръжения, тъй като същите нямат основи.

Съгласно заключението, двете преместваеми съоръжения са разположени пред вход „Б“ на сграда с [идентификатор] и по конкретно пред самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], представляващ апартамент № 1, ет. 1.

Вещото лице дава заключение, че целият имот с [идентификатор] се явява прилежащ терен към многофамилната жилищна сграда.

В експертизата е отразено още, че освен описаните съоръжения за дърва пред вход „Б“, в дворното място, пред вход „А“ са изградени навес за дърва и навес за паркиране на автомобили.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и пояснява, че същото е изготвено след извършен оглед на място и след като вещото лице се е запознало с плановете. В имота е отразена само една жилищна сграда като основно застрояване и няма предвидено допълващо такова. Сочи още, че всички постройки граничат с дъното на имота, разположени са по имотната граница, която не е към улицата, а към дъното на имота и че всъщност не представляват постройки, а такива направени с подръчни материали и нямат основи.

Съдът кредитира приетото и неоспорено заключение на вещото лице като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по делото, при съобразяване техническите констатации и изключване на правните изводи при преценката си.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорване като адресат на разпоредените с акта правни последици, което е засегнато неблагоприятно. Депозирана е по реда и в срока за обжалване, установен от чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 65, ал. 4 от ЗОбС с оглед данните по административната преписка, че оспорената заповед е съобщена на жалбоподателката на 30.11.2023 г. /л. 40/, а жалбата е постъпила директно в съда на 11.12.2023 г. /л. 2/. Същата е редовна по отношение на форма и съдържание и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на препращащата норма на чл. 65, ал. 4 от ЗОбС.

Оспорената Заповед № 1484 от 02.11.2023 г. на кмета на Община Троян е индивидуален административен акт. Съответно се оспорва административен акт, изрично посочен в закона, като подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност /арг. чл. 65, ал. 4 от ЗОбС/.

Предвид кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки, съдът приема жалбата за процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 65, ал. 4 от ЗОбС, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим на издаване е регламентиран със Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, поради констатирано наличие на дървена барака в част от имот – публична общинска собственост, като е разпоредено освобождаването на част от същия. Съобразно чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В обжалваната заповед се сочи, че процесният поземлен имот е публична общинска собственост по смисъла на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г./ и се намира в гр. Троян, което налага извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Видно и от представеното с административната преписка Решение № 1079 от Протокол № 46/21.09.2023 г. на Общински съвет – Троян /л. 37-38/, подписалият процесната заповед А. А. – зам. кмет на Община Троян е бил избран на основание чл. 42, ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ за временно изпълняващ длъжността кмет на общината за периода от 26.09.2023 г. до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Предвид изложеното, не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е постановена в предвидената от закона писмена форма за валидност и съдържа изложение на правните и фактическите основания, но при издаването на същата са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно е приложен законът и не съответства на целта му, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

В обжалваната заповед е налице неяснота относно коя именно част от поземлен имот с [идентификатор] следва да бъде освободена от А.. В диспозитива на процесния индивидуален административен акт органът е посочил, че жалбоподателката следва да освободи държаната без основание част от процесния имот като демонтира постройка тип „дървена барака“ зад жилищната сграда с [идентификатор] /вход „Б“/.

Видно от приетото по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, при огледа на място вещото лице е установило, че в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Троян, с адм. адрес, [улица], с НТП „Комплексно застрояване“ е построена една четириетажна многофамилна жилищна сграда със застроена площ 361 кв.м., състояща се от два входа и 16 броя самостоятелни обекти. Освен тази сграда в дворното място, пред вход „Б“ и по-конкретно пред самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], представляващ апартамент № 1 е поставено преместваемо съоръжение с дървена конструкция и обшивка от ламарина и друго преместваемо съоръжение изградено от метални тръби, обшивка от мрежа и талашит и покрив с ламарина. Двете преместваеми съоръжения служат за съхранение на дърва и са разположени едно до друго.

При тази фактическа установеност и доколкото в двора на многофамилната жилищна сграда /вход „Б“/ са налични две бараки за съхранение, то не става ясно посредством премахването на коя от двете административният орган е приел, че А. следва да освободи общинския имот.

Отделно от горното, от заключението на вещото лице се установява, че освен описаните съоръжения за дърва пред вход „Б“, в дворното място, пред вход „А“ са изградени навес за дърва и навес за паркиране на автомобили. В депозираното в хода на развилото се пред административния орган производство становище от А. по повод уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК /л. 29-31/, са наведени доводи, че собствениците на самостоятелни обекти в жилищната кооперация са си разпределили ползването на дворното място около сградата още преди години. Очевидно е направено разпределение между етажните собственици на дворното място около сградата. Това обстоятелство не е изследвано, нито обсъдено от административния орган въпреки изложените от А. обяснения.

В административната преписка не се съдържат никакви доказателствени средства по смисъла на чл. 39, ал. 1 от АПК относно приетите от органа за установени правнорелевантни факти, в т.ч. липсват и данни относно начина, по който е установено владението, респ. държането на процесната барака именно от А.. Не са съставяни протоколи от извършена проверка на място от служители на общинската администрация, липсват каквито и да било писмени доказателства относно извършена проверка на място, като в обжалваната заповед единствено се сочи, че е бил извършен оглед на място от служители на Община Троян, но същият не е документиран никъде.

В нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган не е съобразил, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като следва доказателствата да се събират служебно, да се проверят и преценят от него. Органът е следвало да установи по безспорен начин и посредством годни доказателствени средства коя именно част от общинския имот се държи без правно основание и от кого, за да ангажира правилното материалноправно основание, което да е съответно на фактическите констатации. В тази връзка законодателят в АПК е разширил кръгът на доказателствените средства с помощта, на които се установяват фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай - обяснения, декларации, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица. Съобразно служебното начало, административният орган е следвало да събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да издаде административен акт.

В случая се констатира, че възприетата от издаващия орган фактическа обстановка не кореспондира напълно с действителната такава, а актът е съставен при непълно изяснени фактически обстоятелства. По тази причина, самата мотивация на акта е несъответна.

На следващо място, заповедта е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, доколкото не се установява изпълнението на предпоставките по чл. 65 от ЗОбС. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без правно основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на съответната община. Цитираната норма предвижда следните предпоставки за издаване на заповед за изземване: имотът да е общински, да се владее или държи без правно основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала.

Между страните липсва спор относно факта, че поземлен имот с [идентификатор] е публична общинска собственост по силата на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г./, който гласи, че застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

Не се установява обаче изпълнението на втората предпоставка за приложимостта на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, а именно не се установява обстоятелството, че имотът се владее, респективно държи без правно основание. Съобразно чл. 68, ал. 1 от Закона за собствеността /ЗС/, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а според ал. 2 на същия член, държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 от ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен - намерението да се държи вещта като своя. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 от ЗС, владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене.

Отчитайки особения характер и предназначение на общинската собственост, законодателят е уредил бърз и ефикасен метод за нейната защита, установяващ правомощие за административния орган, с едностранно властническо волеизявление, изпълнимо по административен ред, да възстанови собственическите права на общината, накърнени от противоправното поведение на всяко трето лице, изразяващо се в безоснователно владеене или държане на общински имот. Административноправният способ по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е уреден като една по-облекчена процедура за защита правото на собственост на общината, която следва да се прилага само при безспорно установени предпоставки. Както вече се посочи, по делото няма спор, че се изземва общински имот, по отношение на който обаче липсват доказателства, че се владее или държи именно от жалбоподателката, още повече, че както е установил и експертът по назначената СТЕ, сградата, разположена в процесния имот се състои от 16 броя самостоятелни обекти. Не е безспорно установена и другата кумулативно изискуема предпоставка, а именно - имотът да се владее или държи без основание. Липсата на основание по смисъла на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС означава да не е налице създадена по силата на закона или по волята на страните правна връзка.

Доколкото не се спори, че А. е собственик на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], то за нея е налице законово основание да ползва съответна част от чуждия /общински/ поземлен имот в това ѝ качество. Съгласно чл. 64 от ЗС, собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Следователно, оспорената заповед е издадена при липса на едно от основанията на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС – държане без правно основание. По принцип, наличието или липсата на материалното право на собственост се разглежда в исково производство. С оглед на това и от значение в случая е единствено разполага ли държателят на вещта с валидно правно основание за упражняване на това право, което да бъде противопоставимо на правото на собственост на общината върху имота. Именно това обстоятелство не е било съобразено от кмета на Община Троян, което обстоятелство отрича наличието на втората предпоставка, за да се издаде заповедта по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. В този смисъл са и Решение № 8322 от 04.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4129/2024 г., IV о. и Решение № 8565 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16748/2009 г., III о.

Видно от приетото по делото заключение на вещото лице, целият поземлен имот с [идентификатор] се явява прилежащ терен към многофамилната жилищна сграда, която е разположена в него. Според легалната дефиниция на това понятие, съдържаща се в § 1, т. 2 от ДР на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, „Прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост“ е част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други. По смисъла, заложен в § 5, т. 23 от ДР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, „Комплексно“ е застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които се разполагат свободно стоящи или допрени една до друга. В констативно-съобразителната част на обжалваната заповед административният орган сам е приел, че поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Троян е именно с начин на трайно ползване /НТП/ - „Комплексно застрояване“. НТП е потвърден и от вещото лице в представеното заключение /л. 82/. С оглед на това, може да се направи извод, че площта, върху която са разположени дървените бараки пред вход „Б“ на сграда с [идентификатор] е именно прилежаща към нея.

Отделно от горното, напълно логично и житейски оправдано е съответна част от прилежащата площ към сградата да се ползва от всеки от етажните собственици за различни нужди.

По реда на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „и“ от ЗУЕС чрез решение на общото събрание на собствениците в сградата в режим на етажна собственост се определя начинът на използване на общите части на сградата и прилежащата ѝ площ при възникнали спорове. Следователно, въпросът кой и каква част от прилежащата към сградата площ следва да ползва и за какви нужди – места за паркиране, съхранение на материали и пр., следва да се реши измежду самите собственици на самостоятелни обекти в сградата, а не посредством провеждане на специалното производство по реда на чл. 65 от ЗОбС.

При тези обстоятелства съдът намира, че в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до непълно изясняване на правнорелевантни факти, което от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

На следващо място, съдът намира, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. В съответствие с него, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава и административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. С решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ по делото на Й. и други срещу България, по жалба № 25446/2006 г. /т. 117/ е прието, че „намесата се счита за необходима в едно демократично общество за законна цел, ако отговаря на належаща обществена нужда и по-специално, ако е пропорционална на преследваната законна цел. Доколкото е в правомощията на националните власти да направят първоначална оценка на необходимостта, крайната оценка дали причините за намесата са релевантни и достатъчни, остава предмет на оценка за съответствие с изискванията на Конвенцията от страна на съда.“. В случая, не се установява належаща обществена нужда, която да е пропорционална на преследваната законна цел по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Не се установява в конкретния случай да е налице обществена нужда за изземване на част от общинския имот от А., която обществена нужда да е по-важна и да преодолее правото на това лице да ползва съответна част от прилежащата към сградата в режим на етажна собственост площ.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие на материално правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което същата следва да бъде отменена съобразно чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

С оглед на изхода от спора се явява основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски в размерите, посочени в приложения списък /л. 86/. Оспорващата е претендирала и доказала разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 10,00 лв. /л. 43/, депозит за назначаване на СТЕ в размер на 400,00 лв. /л. 64/ и заплатено изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. /л. 44/, поради което на основание чл. 143, ал. 1 от АПК направените в съдебното производство и доказани разноски от жалбоподателката в общ размер на 910,00 лева, следва да се възстановят от бюджета на Община Троян, която е юридическото лице, към което принадлежи издателят на отменения акт.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172 ал. 1 и ал. 2, предл. второ от АПК, Ловешки административен съд, първи състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Б. В. А., [ЕГН], адрес: гр. Троян, [улица], вх. Б, ет. 4, чрез пълномощник адв. И. А. А. от АК - Плевен, с посочен съдебен адрес: гр. Плевен, [улица], Заповед № 1484/02.11.2023 г. на кмета на Община Троян.

ОСЪЖДА Община Троян, с административен адрес: гр. Троян, пл. „Възраждане“ № 1, да заплати на Б. В. А., [ЕГН], адрес: гр. Троян, [улица], вх. Б, ет. 4, сумата от 910,00 /деветстотин и десет/ лева, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България чрез Административен съд - Ловеч, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.