РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3301 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно
основание по чл.422 ГПК и по чл.240 ЗЗД, предявени в условията на евентуално
обективно съединение.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, представляван от изп. директор Мартин Деспов Деспов, чрез процесуалния
си представител в исковата молба, допълнена с молба вх. №26516/25.06.2019г.
твърди, че на 23.02.2016г. Р.П.П. (Милкова) е сключила с “УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД (УКФ) Договор за потребителски паричен кредит №2161560,
съгласно който дружеството й предоставило кредит в размер на 50000 лв, която
сума превел по банковата й сметка. Страните се съгласили общият размер на
кредита да е в размер на 50500 лв, от която сума 500 лв представлява такса за
разглеждане на кредита. Уговорили се и кредитополучателката била включена в
Групова застраховка със застрахователна премия 1830.24 лв, за което тя
подписала декларация за приемане на застраховане. Застрахователната премия била
разделена на 72 бр. месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните
месечни погасителни вноски. Съгласно клаузите на договора, усвоената парична
сума по договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на която
е фиксиран за срока на договора. Договореният годишен лихвен процент е 6.99 %,
при което възнаградителната лихва за срока на договора е в общ размер 11533.04
лв. Така, общият размер на задължението възлиза на 63863.37 лв, която сума Р.П.П.
се е задължила да върне на 72 месечни погасителни вноски по 886.99 лв всяка, с
падеж на първата вноска на 14.03.2016г., а на последната вноска на
14.02.2022г., съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от
договора. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна
вноска включва съответна част от
главницата на кредита, лихвата върху нея към момента на предоставянето му,
таксата и съответна част от застрахователната премия. Тъй като
кредитополучателката не е изпълнявала задължението си за плащане в срок на
погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, съгласно чл.12,
ал.2, б.“а” от ОУ към договора. На ответницата е изпратено писмено уведомление
за обявяване на предсрочната изискуемост на посочения в договора адрес.
Съгласно разпоредбите на приложимите към договора за кредит Общи условия, при
забава в плащанията на дължимите суми кредитополучателят дължи на кредитодателя
обезщетение за забава, поради което на ответницата е начислена сума в общ
размер 238.83 лв за периода от 19.05.2017г. до датата на завеждане на
заявлението по чл.410 ГПК в съда. Задължението по договора е обезпечено чрез
поръчителството на Т.Й.М. – втория ответник. На 19.05.2017г. е подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, заедно с Приложение
№1, към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.12.2016г., сключен между “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането на УКФ срещу Р.П.П. и Т.Й.М.,
произтичащо от Договор за потребителски кредит №2161560/23.02.2016г. е
прехвърлено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Двамата писмено са уведомени
за извършената цесия. За събиране на вземането си подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №884/2019г. на
Русенски районен съд. Тъй като длъжниците не са намерени за връчване на
издадената от съда заповед за изпълнение, на заявителя е указано да предяви иск
за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено, че Р.П.П. и Т.Й.М.
му дължат солидарно сумите 17725.15 лв частично претендирана главница за
периода от 14.05.2020г. до 14.02.2022г., заедно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане и 238.83 лв
обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. до подаване на заявлението.
Претендира разноските по заповедното производство. В условията на евентуалност
при отхвърляне на иска по чл.422 ГПК моли да бъдат осъдени Р.П.П., кредитополучател
и Т.Й.М. в качеството му на поръчител по Договор за потребителски паричен
кредит №2161560/23.02.2016г. да заплатят солидарно на “Агенция за събиране на
вемания” ЕАД сумата 17725.15 лв частично претендирана главница за периода от 14.05.2020г.
до 14.02.2022г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото.
Ответниците Р.П.П. и Т.Й.М. чрез назначения им особен
представител вземат становище за неоснователност на исковете. Възразяват срещу
твърдението, че между страните е редовно сключен договор за потребителски
кредит. Представеният по делото такъв представлява попълнена от кредитора
бланка, на която липсват подписите на кредитополучателя и на поръчителя.
Подписи, без да е посочено на кого принадлежат, са положени единствено на ОУ,
които засягат общи клаузи и не са били уговорени индивидуално. Оспорват
изискуемостта на претендираната главница, тъй като липсват доказателства как е
определен размерът й, не е ясно има ли и колко вноски са били просрочени. Освен
това ищецът претендира главница за бъдещ период, падежът на която не е
настъпил. Възразява относно факта на настъпилата предсрочна изискуемост, тъй
като не са представени доказателства за връчена покана за изпълнение на
длъжниците при подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение. За
потребителя трябва да е ясно съдържанието на материалното правоотношение, че
предсрочната изискуемост може да настъпи при условията на договора и ОУ, но
едва, когато той е уведомен. Не са спазени изискванията на чл.47, ал.5 ГПК за
връчване на книжа, поради което уведомяване няма. Прави и възражение за
нарушения изискванията, визирани в чл.10, ал.1 ЗПК, спрямо предметния договор –
изисквания за ясен и разбираем език, за форма, за формат и размер на шрифта и
др. елементи. Излага обстойни съображения, позовава се на съдебна практика при
аргументиране на възраженията. Счита и евентуално предявената претенция за
неоснователна предвид изложените съображения. Моли исковете да бъдат отхвърлени
с присъждане на разноски.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №884/2019г. на Русенски
районен съд и е назначена счетоводна експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №884/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №506/13.02.2019г. срещу
Р.П.П. и Т.Й.М. да заплатят на кредитора “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
гр. София сумите 17725.15 лв главница по Договор
за потребителски паричен кредит от 23.02.2016г, сключен с “УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, заедно със законната лихва, считано от 12.02.2019г. до
окончателното изплащане, 1868.25 лв обезщетение за забава за периода 19.05.2017г.-12.02.2019г.
както и за 391.87 лв разноски по производството и 50 лв за юрисконсултско
възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви
иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Установено е, че “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, Р.П.П.
(М) в качество на потребител и Т.Й.М. в качество на поръчител са сключили на 23.02.2016г.
Договор за потребителски паричен кредит №2161560, съгласно който “УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е предоставил на потребителя кредит в размер на 50000.00
лв, а поръчителят се е задължил към УКФ да бъде солидарно отговорен за
задълженията на потребителя (чл.13). Съгласно условията на договора, общият
размер на кредита възлиза на сумата 50500 лв, включваща освен чистата му
стойност и 500 лв такса за разглеждане на кредита. Продължителността на кредита
е седемдесет и два месеци при фиксиран годишен лихвен процент 6.99 % и годишен
лихвен процент на разходите 8.71 %. Общата стойност на задължението по кредита
възлиза на 63863.37 лв, която сума Р.П.П. се е задължила да върне на седемдесет
и две месечни погасителни вноски, всяка по 886.99 лв, като първата е дължима на
14.03.2016г., а последната - на 14.02.2022г. Потребителят Р.П. се е задължила
да плати и застрахователна премия в размер на 1830.24 лв за целия срок на
договора.
Съгласно чл.12, ал.1 ОУ, при забава в плащанията на
дължимите от потребителя суми, същият дължи на кредитодателя УКФ обезщетение в
размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. Съгласно чл.12, ал.2, б.“а ” ОУ,
кредиторът има право да обяви всичките си вземания по кредита, в т.ч. изтекли и
непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчна лихва, лихва за забава, такси
и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две
последователни погасителни вноски.
Договорът за потребителски паричен кредит №2161560,
представен в оригинал, е подписан от договарящите страни: потребител, поръчител
и УКФ и не е оспорен от ответниците, които са декларирали, че са го прочели,
разбрали и че безусловно приемат всички условия на договора, в т.ч. Общите
условия и погасителния план, представляващи неразделна част от него (стр.5 от
договора). Поради това съдът намира неоснователно направеното възражение от
особения представител. Ответницата е усвоила отпуснатия заем, видно от
приложения на л.137 документ – Авизо, Преводно нареждане за кредитен превод от
23.02.2016г. за 50000 лв, основание паричен заем 2161560.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
устно от вещото лице Р.Б.К. в съдебно заседание на 06.02.2020г., се установява,
че след усвояване на сумата по кредита
ответницата не е погасила изцяло задължението си по Договор за потребителски
паричен кредит №2161560. Извършила е девет плащания за погасяване на
задължението си по договора или в общ размер 6988.81 лв платени погасителни
вноски. Последното плащане е направила на 14.10.2016г., след което е
преустановила плащанията. Непогасеното задължение на ответницата в качеството
на потребител по посочения договор възлиза на 45834.27 лв главница и 1773.84 лв
договорна лихва.
От заключението на експертизата се установява, че
размерът на неплатената главница по договор №2161560 за исковия период: 14.05.2020г.
- 14.02.2022г. възлиза на 17724.15 лв. Размерът на обезщетението за
забава, начислено върху главницата и договорната лихва за периода от 20.05.2017г.
до 12.02.2019г. – датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК, е в размер на 8071.88
лв. Устно в съдебно заседание на 06.02.2020г. вещото лице заключава, че след
19.05.2017г. (датата на цесията към АСВ) не са постъпвали плащания по кредита.
Заключението на експертизата е прието от съда без
възражения от страните.
С индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.05.2017г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е прехвърлило на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възмездно
вземанията по договори за потребителски кредити, сключени от цедента с
физически лица, в т.ч. вземането срещу Р.П.П. и Т.Й.М., произтичащо от Договор
за потребителски паричен кредит №2161560 от 23.02.2016г. От приложените Потвърждение
за извършената цесия и Приложение №1 към Индивидуален договор за цесия от 19.05.2017г.
(л.29-32), се вижда, че по силата на договора за цесия вземането на УКФ срещу ответниците
в общ размер 47722.2 лв, в т.ч. 1887.93 лв лихви за забава към датата на
засичане – 19.05.2017г., е прехвърлено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
като в качеството си на цесионер ищецът има всички права на кредитор (45834.27 +
1887.93).
Ответниците са уведомени по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за
извършената продажба на вземането и за настъпилата предсрочна изискуемост,
видно от приложените на л.36-39 писмени уведомления от 31.05.2017г. и от
02.11.2018г. за извършената цесия от ищеца,
упълномощен от предишния кредитор (л.33) и че “Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД встъпва в правата на кредитор срещу тях преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Няма данни ответниците да са ги получили
лично, но връчването на всички книжа по делото на ответниците е надлежно, след
като е направено на назначения им особен представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Възражението, че
изискванията по чл.99, ал.3 ЗЗД не са изпълнени, е неоснователно.
Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът
приема, че цесионният договор има действие по отношение на ответниците.
Ответниците не са представил доказателства, че са
изпълнили поетото като солидарно задължение, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит №2161560/23.02.2016г., поради което предявеният
иск е основателен.
Не са допуснати нарушения при посочване на
фактическите характеристики на договор №2161560/23.02.2016г. Същият е изготвен
на разбираем език и съдържа необходимите реквизити, посочени в чл.11 ЗПК.
Нарушението относно размера на шрифта е формално и само по себе си не е довело
до ограничаване правата на ответниците. С подписването на документите всеки от
ответниците в посоченото им качество е потвърдил, че е получил, запознат е, приел
е и се е задължил да спазва условията на договора. Възраженията на особения
представител, че сключеният договор не отговаря на изискванията на чл.10 ЗПК е
неоснователно. След като изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК са спазени, то и
възражението за недействителност на договора - чл.22 ЗПК е неоснователно.
При тези данни и с оглед установеното от фактическа
страна съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да се уважи,
като се признае за установено че Р.П.П. - потребител (кредитополучател) и Т.Й.М.
- поръчител дължат солидарно на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 17725.15
лв, представляваща частично претендирана главница за периода от 14.05.2020г. до
14.02.2022г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 12.02.2019г.
до окончателното изплащане и сумата 238.83
лв лихва за забава за периода от 19.05.2017г. до 12.02.2019г. Ответниците дължат на ищеца сумата 391.87 лв разноски и 50 лв
юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело №884/2019г. на РРС.
Ищецът е предявил в условия на евентуалност иск с
правно основание по чл.240 ЗЗД за същите суми солидарно срещу ответниците,
разглеждането на които е обусловено от неуважаването на главния иск. Евентуално
съединените искове се счита предявени под условие. В случая условието, под
което евентуалният иск е предявени, не се е сбъднало - главният иск се уважава
и с евентуалния иск съдът се счита десезиран. Поради това съдът не се произнася
по тях в решението си. В т. см. съдът
съобрази даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №1/4.01.2001г. на ВКС по т.
гр. д. №1/2000г., ОСГК, т.15.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във
вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, ответниците следва да заплатят на ищеца 2037.14 лв разноски по
настоящото дело. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на 300 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп. директор Мартин
Деспов Деспов, ЕИК *********, към Р.П.П. ***, ЕГН ********** и Т.Й.М. ***, ЕГН **********,
в условията на солидарност за сумите 17725.15 лв, представляваща частично
претендирана главница по Договор за потребителски паричен кредит №2161560/23.02.2016г.
за периода от 14.05.2020г. до 14.02.2022г., заедно със законната лихва, считано
от 12.02.2019г. до окончателното изплащане и 238.83 лв лихва за забава за
периода от 19.05.2017г. до 12.02.2019г.
ОСЪЖДА Р.П.П. и Т.Й.М. да заплатят на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД сумите 441.87 лв разноски по ч. гр. дело №884/2019г.
на Русенски районен съд, както и 2037.14 лв разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: