РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, …….07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ВТОРИ „А“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Стефка Александрова,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 15155 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство Т.С." ЕАД срещу Решение № 412003/21.05.2018 г. по гр.д. № 88723/2017 г. по описа на СРС, 140. състав, в частта, в която предявеният срещу Й.П.М. иск е отхвърлен за сумата над 1 879, 90 лв. цена за потребена топлинна енергия (в това число и цена за дялово разпределение) за периода от м. 05.2013 г. до м. 09.2014 г. до пълния предявен размер от 3 519, 10 лв., ведно със законната лихва от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането като погасен по давност, както и за сумата над 363, 81 лв. до пълния предявен размер от 859, 16 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за период от 08.08.2014 г. до 04.09.2017 г.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Въззивникът се позовава на общите условия за продажба на топлинна енергия, действали към процесния период, които предвиждат срок за изплащане на дължимите месечни суми. Съобразно така приложимите общи условия счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че част от вземанията са погасени по давност. Предвид изложените аргументи моли актът да бъде отменен в обжалваната част. Не са релевирани доказателствени искания.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника в първоинстанционното производство Й.П.М..

В частта, в която искът срещу Й.П.М. е уважен, не е постъпила въззивна жалба, поради това в тази част решението е влязло в сила.

В съдебното заседание страните не изпращат представител.

В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е приел, че искът е бил основателен, но е погасен по давност за частта, в която се претендира сумата от 1 639, 20 лева, тъй като тази част от задължението се претендира за доставки за периода от месец май 2013 г. до месец август 2014 г., а  съгласно общите условия на „Т.С.“ ЕАД плащане на месечните сметки се дължи в едномесечен срок от публикуване на фактурата за задължението за съответния месец на страницата на дружеството в интернет. Приел е, че от тази дата настъпва и изискуемостта на вземането за съответния месец, като съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД оттогава тече и давностния срок, който съгласно изводите на първоинстанционния съд е тригодишен съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД и указанията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд (ВКС). Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 14.09.2017 г., съдът е приел, че всички задължения с падеж преди тази дата са погасени по давност. Поради това и искът за заплащане на цена на топлинна енергия е отхвърлен частично за всички вземания с падеж до 13.09.2014 г., а частично е отхвърлен и искът за лихва за забава като акцесорна претенция за същия период (чл. 118, ал. 1 ЗЗД).

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо в обжалваната си част.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Във въззивната жалба се съдържа едно възражение срещу обжалваната част от първоинстанционното решение – че Софийският районен съд не бил взел предвид, че съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на дружеството на края на отоплителния сезон се съставяла обща фактура и се сторнирали вземанията по всички месечни сметки, като от този момент едва възниквало вземане на дружеството и оттогава следвало да се приема, че тече давностният срок. Част от претендираните вземания за месеците преди септември 2014 г. пък били включени в обща фактура, издадена през юли 2015 г., поради което станали изискуеми едва тогава.

Това тълкуване почива на разглеждане на само една клауза – чл. 33, ал. 2 от общите условия на въззивника – „Т.С.“ ЕАД, от 2014 г. (на лист 25 – 26 от първоинстанционното дело). Съгласно правилата за тълкуване на договорите (чл. 20 ЗЗД) обаче действителната воля на страните следва да се извлече от цялостното съдържание на договора помежду им и съвкупната преценка на всички клаузи, а не само на една от тях.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите се месечни суми, определени в месечните прогнозни сметки, посочени в чл. 32, ал. 1 от същите общи условия в 30-дневен срок от публикуването на фактурата с месечното задължение на страницата на въззивника в интернет. Следователно размерът на това задължение се определя на края на всеки месец потребление, а датата, на която ще бъдат публикувани фактурите, се определя свободно от доставчика – въззивника „Т.С.“ ЕАД, като тя не може да предхожда края на месеца, за който е доставена енергия. По аргумент от правилото на чл. 69, ал. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането изтича след определен срок, но началото на този срок започва от действие на кредитора. Поради това за целите на давността следва да се приеме, че давностният срок тече от изтичането на 30-ия ден след първия ден, на който за дружеството – снабдител – въззивника „Т.С.“ ЕАД, е било възможно да публикува месечните сметки на страницата си в интернет. Както беше посочено по-горе, това ще бъде първият ден, следващ месеца, за който е потребена енергия, т.е. изискуемостта на месечните задължения настъпва на 31-ия ден след края на месеца, за който е била доставена топлинна енергия.

Издаването на годишна изравнителна фактура по реда на чл. 32, ал. 2 от общите условия не променя този начин на определяне на изискуемостта на задълженията – щом в самите общи условия въззивникът е определил срок за плащане на месечните прогнозни сметки, същият не може да удължава този срок по своя инициатива чрез издаване на годишна сметка. Да се приеме, че падежът на годишната изравнителна сметка създава втори момент на изискуемост на месечните прогнозни сметки означава да се допусне злоупотреба с право – от една страна въззивникът – „Т.С.“ ЕАД, предвижда падеж на месечните си сметки, за да може да ги събира принудително всеки месец, но когато се определя давностен срок, той игнорира този месечен падеж определен в чл. 33, ал. 1 от общите условия и твърди, че падежът на всички сметки е след издаване на годишната изравнителна фактура (чл. 33, ал. 2 от общите условия). Издаването на тази фактура и анулирането на предходните е чисто счетоводна операция, която няма значение за определяне на изискуемостта на задълженията. Последната се определя от правилата на гражданското право (чл. 69 ЗЗД), а не от счетоводните записвания на правните субекти.

В случая първоинстанционният съд правилно е определил падежа на задълженията за заплащане на сметките за доставена топлинна енергия, правилно е приел, че давностният срок е тригодишен, и че същият тече от падежа за плащане на всяка месечна прогнозна сметка съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Единстевното задължение, което би могло да падежира след публикуване на годишната изравнителна сметка в интернет (съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на въззивника – „Т.С.“ ЕАД) е евентуалното вземане на дружеството поради неотметена топлинна енергия в рамките на отоплителния сезон, за която с изравнителната сметка е предвидено допълнително заплащане в края му (т.е. случаят, когато в изравнителната сметка е предвидено задължение за доплащане от потребителя). Това задължение не се отчита в месечните прогнозни сметки и падежира едва с изравнителната сметка. В случая обаче изравнителната сметка от месец юли 2017 г. е включвала сума за връщане на потребителя в размер на 23, 96 лева с ДДС (съгласно индивидуалната справка за потребление за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. за процесния имот, издадена на 31.07.2015 г. от третото лице – помагач по делото – „Т.с.“ ЕООД – на лист 60 от първоинстанционното дело). Следователно по делото няма задължения, чийто падеж да настъпва за пръв път с издаване на изравнителната сметка.

Настоящият съдебен състав не намира при служебна проверка нарушения на императивни правни норми в обжалваната част от първоинстанционното решение. Поради това и доколкото оплакванията във въззивната жалба са неоснователни, се установява, че първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има единствено въззиваемата Й.П.М. съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, но тя не е направила искане за присъждането им. Следователно разноски не следва да се присъждат.

Настоящото решение е постановено по искове с цена под 5 000 лева, поради което не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, втори „а“ въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 412003/21.05.2018 г. по гр.д. № 88723/2017 г. по описа на СРС, 140. състав, в обжалваната му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                              2.