Р Е
Ш Е Н И Е
№ 135 от 22.06.2020 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 60 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и чл. 166 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Делото
е образувано след изпращане по подсъдност от Административен съд – Благоевград
на административно дело № 1313/2019 г. по описа на същия съд, образувано по
жалба от В.А.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 10/06/1/0/01503/2/01/04/01,
заведен с изх. № 01-013-6500/386/30.09.2019 г., издаден от директора на
Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) –
Благоевград, с който на основание чл.
38, ал. 1, т. 2, 9 и 23 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка
6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. (Наредба №
14/28.05.2015 г.) е отказано изплащането на финансовата помощ общо в
размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по Договор №10/06/1/0/01503/17.03.2016
г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ
за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., и на К.
е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
24 447,50 лева, ведно с начислената лихва от 02.06.2018 г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на процесния АУПДВ на основанията по чл. 146, т. 1, 3, 4 и 5 от АПК. Иска се
отмяна на акта. Претендират се направените разноски по делото.
Ответникът
– директорът на ОД на ДФЗ – Благоевград,
чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Д Г, оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
е земеделски стопанин по смисъла на §
1, т. 23 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП във вр. с чл. 4, § 1, б. „а”
от Регламент (ЕС) №1307/2013, регистриран с
уникален регистрационен номер 656375 в Интегрираната система за администриране
и контрол на ДФЗ. Той е подал заявление за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. с идентификационен номер на проекта 10/06/3/0/01503. На 17.03.2016 г.
между ДФЗ и В.К. е сключен Договор №10/06/1/0/01503/15 за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 от договора ползвателят на помощта се задължава да
изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на
договора до 01.06.2018 г. (ал. 1), като започне реалното изпълнение на бизнес
плана в срок не по-дълъг от 9 месеца от сключването на договора (ал. 2).
Съгласно Приложение 1 към договора – „Списък на критериите за подбор, по които
ползвателят е получил приоритет”, К. е получил приоритет с оглед и на следния
критерий: проекти, които водят до създаване на нови работни места и заетост в
рамките на земеделското стопанство – съгласно приложения бизнес план предвижда
създаване на две работни места през годините на изпълнение на бизнес плана, за
което е получил 11 точки.
Страните
не спорят, че К. е получил първо плащане в размер на 24 447,50 лева, след подадено заявление за плащане, като е уведомен
с писмо с изх. № 01-013-6500/479/13.05.2016
г. На 01.06.2018 г. той е подал заявка за второ плащане, към
което е приложил документи, удостоверяващи изпълнението на бизнес плана, в това
число Справка по образец за средния списъчен брой на персонала за отчетния
период от най-малко една година преди месеца на подаване на заявката за второ
плащане, т.е. до месец май 2018 г., включително. След анализ на представените
документи органът е констатирал, че за периода от 01.06.2017
г. до 31.05.2018 г. нарастването на средния списъчен брой на персонала е
0,680556, което е по-малко от 2, несъответстващ на таблица 7.1 от одобрения
бизнес план. Този извод е изведен въз основа на Справка за актуално състояние
на всички трудови договори към 03.12.2018 г., от която е видно, че по трудово
правоотношение са наети две лица, считано от 26.09.2017 г. С
Уведомително писмо за нередовности с изх. № 01-013-6500/501/08.08.2018 г. по
описа на ОД на ДФЗ – Благоевград К. е
уведомен за липси и нередовности на документи, като е указана необходимостта от
отстраняването им. В изпълнение на указаното с придружително писмо с вх. №
01-013-6500/501#1/11.09.2018 г. той е представил в ОД на ДФЗ – Благоевград
изисканите документи, както и допълнителни споразумения към трудовите договори
на наетите лица – О. А. Б. и А. М. К., от 01.10.2017 г., за промяна на
осигуряването от 4 часа на 6 часа, както и допълнителни споразумения към трудовите
договори на същите лица от 01.05.2018 г. за промяна на осигуряването от 6 часа
на 8 часа. За месец април 2018 г. К. е наел четири лица по граждански договори,
видно от Сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и Ведомост за
граждански договори, които са включени в справката
за средния списъчен брой на персонала. На база представените документи и
съгласно чл. 6, т. 5 от Методиката за изчисляване на списъчния и средния
списъчен брой на персонала, утвърдена от Националния статистически институт
(НСИ) със Заповед № РД 07-21/31.01.2007 г. на председателя на НСИ (Методиката), предвиждащ, че лицата, наети за извършване на
услуги с личен труд (граждански договор) не се включват в списъчния брой на
персонала, е извършено преизчисление на нарастването на средния списъчен брой
на персонала, а именно – 1,055556. С Уведомително писмо с вх. №
01-013-6500/501#3/23.11.2018 г. са представени нова справка за средния списъчен
брой на персонала, трудов договор, сключен с А. Б. К. на 02.01.2018 г.,
назначена на 8-часов работен ден и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение от 01.06.2018 г. В тази връзка са изискани и представени справки
от дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил и ТД на НАП София, офис Кюстендил, от които е установено, че К. е
регистрирал трудовите договори на О. Б. и А. К., а трудовият договор с А. К. не
е регистриран до месец април 2018 г., както и че Б. и К. се осигуряват на
4-часово работно време, а за месец май 2018 г. – на 8-часово работно
време. При така получената информация изчисленият от органа среден
списъчен брой към 01.06.2018 г. –
датата на подаване на заявката за второ плащане, е 0,763889,
при заложено нарастване 2.
Приемайки, че е налице „неточно изпълнение” на
бизнес плана по смисъла на § 1, т. 32а
от Допълнителната разпоредба на Наредба №
14/28.05.2015 г., което е
основание да бъде постановен отказ от получаване на второто плащане по чл. 10,
т. 2 и връщане на полученото по чл. 10, т. 1 от наредбата първо плащане, на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК ответникът е изпратил до К. Уведомително
писмо с изх. № 01-013-6500/118/31.01.2019 г. по описа на ОД на ДФЗ –
Благоевград, с което го е уведомил за откритото производство по издаване на
АУПДВ, като му е предоставил възможност в 14-дневен срок от получаването му да
представи писмени възражения по основателността и размера на публичното
вземане, подкрепено с доказателства. Писмото е връчено на адресата с препоръчена
пощенска пратка на 07.02.2019 г. и в указания срок той е представил възражение
по фактическите установявания от органа. Във възражението К. твърди, че А. К. е
работила по трудово правоотношение от 02.01.2018 г. до 31.05.2018 г. и е
осигурявана на 8-часов работен ден, а О. Б. и А. К. са осигурявани през
месеците септември, октомври, ноември и декември 2017 г. на 4-часов работен
ден, и през месеците януари, февруари, март, април и май 2018 г. – на 8-часов
работен ден, като средният списъчен брой на персонала за периода от 01.06.2017
г. до 31.05.2018 г. е 1,*********. Към възражението е приложена Справка за
актуално състояние на всички трудови договори към 20.02.2019 г., издадена от ТД
на НАП София, от която е видно, че по трудово правоотношение са наети две лица,
считано от 26.09.2017 г. – О. А. Б. и А. М. К., и едно лице от 02.01.2018 г. – А.
Б. К., като трудовото правоотношение със същата е прекратено на 31.05.2018 г. След
направеното възражение е изпратено повторно запитване до ТД на НАП София
относно работното време, на което се осигуряват Б. и К.. От представените
справки се установява, че за месец януари 2018 г. лицата са осигурявани на 4-часов
работен ден, а за месеците февруари, март и април 2018 г. са подавани веднъж
данни за осигуряване на 4 часа и втори път, след полученото писмо по
стартиралата процедура по издаване на АУПДВ, за осигуряване на 6 часа от
12.02.2019 г. Приемайки, че и при двете направени преизчисления резултатите
остават по-малко от договореното с ДФЗ увеличение на средния списъчен брой на
персонала за периода на изпълнение – 2, ответникът е постановил обжалвания акт,
отказвайки второ плащане и постановявайки връщане на сумата по първото плащане.
Актът е връчен на жалбоподателя с препоръчана пощенска пратка на 07.10.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е неоснователна
по следните съображения:
Оспореният
акт е издаден от директора на ОД на ДФЗ – Благоевград в условията на делегация
на правомощия на изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна агенция в полза
на директорите на областните дирекции с посочена конкретно компетентност, видно
от представената по делото Заповед № 03-РД/2700/24.07.2019
г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Правомощието на изпълнителния директор на
ДФЗ да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК е предвидено в чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП (ред. ДВ,
бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), а
възможността за делегиране на това правомощие – в ал. 6 на същата норма. В
случая изпълнителният директор на ДФЗ – Разплащателна агенция е определил с
цитираната заповед органи, компетентни да издават АУПДВ за вземания на фонда,
произтичащи от неспазване задължения на ползвателите на подпомагане по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. В обхвата на
компетентността на директора на ОД на ДФЗ – Благоевград са посочени актове на
бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в областни дирекции
Благоевград и Кюстендил. Съгласно чл.
24, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. заявления за
подпомагане се подават в областната дирекция на ДФЗ по местонахождение на
стопанството, което в случая се намира в с. Крайници, община Дупница,
област Кюстендил. Заявлението за подпомагане на жалбоподателя с идентификационен
номер на проекта 10/06/3/0/01503 е
подадено в ОД на ДФЗ – Кюстендил. По
изложените съображения съдът намира, че обжалваният акт е издаден от материално
и териториално компетентен орган при упражняване и в рамките на надлежно определените
му правомощия. Актът е издаден в предвидената
в чл.
59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа
реквизитите, посочени в алинея втора на същия, в това число фактическите и правните
основания за издаването му.
При
издаването на процесния акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Разпоредбата на чл.
166, ал. 2 от ДОПК сочи, че ако
в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно
вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Съгласно чл. 165 от ДОПК събирането на
държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за
установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган,
освен ако в закон е установено друго. Според чл.
27, ал. 7 от ЗПЗП (нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в
сила от 28.06.2019 г.) дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на ДОПК. Настоящият случай
попада извън приложното поле на чл.
27, ал. 6 от ЗПЗП с оглед нормата на §
12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД
на ЗПЗП (обн. ДВ,
бр. 2 от 2018 г.), съгласно която започналите производства по
издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането
на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013
г. и на мерките и подмерките по чл.
9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг. Производство е започнало по смисъла
на §
12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП (обн. ДВ,
бр. 2 от 2018 г.) при действието на издадената по силата на чл.
9а от ЗПЗП (в приложимата редакция – ДВ, бр.
12 от 2015 г.) от министъра на земеделието и храните Наредба
№ 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г., въз основа на подаденото от К.
заявление за подпомагане, одобрено за финансиране със Заповед № 03-100-РД/24/17.03.2016
г. на директора на ОД на ДФЗ – Кюстендил и сключен на същата дата Договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ №10/06/1/0/01503, като съгласно чл.
13, ал. 2 от последния периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да
предоставя на фонда изискваните му данни, документи
и/или информация, необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите
договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти,
произтичащи от отпусната помощ, е пет години и шест месеца, считано от
сключването му (т. е. от 17.03.2016 г.). Периодът на мониторинг не е изтекъл
към момента на подаване на заявката за второ плащане (01.06.2018 г.) и
образуване на производството пред ДФЗ по издаване на оспорения АУПДВ, поради което за установяването на публични държавни вземания е
приложим досегашният ред (вж.
в т. см. Решение № 2367/13.02.2020
г. на ВАС по адм. д. № 9890/2019 г., I
о., Решение № 5958/22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. №
11596/2019 г., VIII о., Решение №5992 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. №
2528/2020 г., I о., Решение №1974/06.02.2020 г. на ВАС по адм. д. №
9817/2019 г., I о и Решение №16532/04.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №
6330/2019 г., VIII о.). Не е необходимо издаването на изричен административен акт за отказ на второ плащане, за
неизпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ или за прекратяването
му, въз основа на който в последствие да бъде издаден АУПДВ (вж. в т. см. Решение
№403/13.01.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 8314/ 2019 г., VIII о.).
Жалбоподателят
е уведомен за започване на административно производство в съответствие с
изискването на чл.
26, ал. 1 от АПК с Уведомително писмо с изх. №
01-013-6500/118/31.01.2019 г. по описа на ОД на ДФЗ – Благоевград, като му е
предоставена възможност в 14-дневен срок от
получаването му да представи писмени възражения по основателността и размера на
публичното вземане, подкрепено с доказателства.
Процесният АУПДВ акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Като участник – бенефициер на помощта, жалбоподателят има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 (37) Регламент № 1303/2013. Именно в това си качество е поел задължения като страна по договор за безвъзмездна финансова помощ за разкриване на две работни места, което не е изпълнил. Условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. са уредени в Наредба № 14/28.05.2015 г. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ. Легално определение на „точно изпълнение на бизнес плана” е дадено в т. 32 на § 1 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г. и то е точно изпълнение (в количествено, качествено и времево отношение) на всяка една от следните дейности: а) изпълнение най-късно до крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана на всички заложени специфични цели и резултати, посочени в таблици №7 (колони Б и В) и № 8 (колона Г) на бизнес плана; б) изпълнение най-късно до крайната дата на периода на проверка изпълнението на бизнес плана на всички дейности и инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи, посочени в таблица № 8 (колони А, Б и В) на бизнес плана; в) придобиване на професионални умения и компетентности съгласно буква А. на раздел III „Програма за развитие на стопанството” на бизнес плана; г) придобиване на знания по основните проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор съгласно буква Б. на раздел III „Програма за развитие на стопанството” на бизнес плана; д) изпълнение на производствената програма на стопанството към крайната дата на периода на проверка изпълнението на бизнес плана по отношение на заложените култури и животни в таблици № 9 и № 10 на бизнес плана.
Проектът
на жалбоподателя е одобрен по критериите за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 4 –
проекти, при изпълнението на които се създават заетост и нови работни места,
поради което това е критерият за оценка изпълнението на бизнес плана. Съгласно
§ 1, т. 31 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г. „създаване
на едно работно място” е увеличение на средния списъчен брой
на персонала, деклариран към датата на кандидатстването, с един брой, изчислен
съгласно Методиката за изчисляване на средния списъчен брой на персонала,
утвърдена от НСИ, за отчетен период от една година спрямо
месеца, предхождащ подаването на заявката за второ плащане. Съгласно чл. 7, ал.
1 от Методиката средният списъчен брой се определя по метода на средната
аритметична величина от списъчния брой на персонала за всеки календарен ден на
месеца. Този метод е възприет, за да може да се отразят измененията в списъчния
брой на наетите лица, които настъпват вследствие на постъпвания или напускания
на работниците и служителите по време на отчетния период – месец, тримесечие,
година. В ал. 2 на чл. 7 от Методиката е посочено, че за отчетния месец
средният списъчен брой на персонала се изчислява чрез сумирането на списъчния
брой на наетите лица на пълно работно време и броя на наетите лица на непълно
работно време, преизчислени в еквиваленти на пълна заетост за всеки календарен
ден от отчетния месец, т.е. от 1 до 30 или 31 число (за февруари – 28 или 29
число), включително почивните дни и официалните празници, и полученият общ сбор
се разделя на броя на календарните дни на отчетния месец. За почивните и
празничните дни средният списъчен брой на персонала се приема за равен на
списъчния брой от предходния работен ден (чл. 7, ал. 3 от Методиката).
В случая периодът, в който следва да е налице създаване на
две работни места, е от 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г. (една година назад
спрямо месеца, предхождащ подаването на заявлението за второ плащане).
Фактическото основание за издаването на процесния АУПДВ по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2018 г. – бизнеспланът да не е
изпълнен точно, се установява от приетите доказателства. През този период К. е
наел по трудово правоотношение две лица, считано от 26.09.2017 г. – О. А. Б. и А.
М. К., и едно лице, считано от 02.01.2018 г. – А. Б. К., като трудовото
правоотношение със същата е прекратено на 31.05.2018 г. От представените
справки от ДТ на НАП София се установява, че за месец януари 2018 г. Б. и К. са
осигурявани на 4 часа работно време, а за месеците февруари, март и април 2018
г. са подавани веднъж данни за осигуряване на 4 часа и втори път, след
полученото писмо по стартиралата процедура по издаване на АУПДВ, за осигуряване
на 6 часа от 12.02.2019 г. Правилно органът е посочил, че дори и да се приеме,
че през процесния период тези лица са работили и осигурявани на 8-часово
работно време, нарастването на средния списъчен брой на персонала е 1,427867,
което е по-малко от две. При
тези данни безспорно е налице неточно изпълнение на бизнес плана в количествено
и времево отношение, тъй като не са създадени две работни места за процесния
период, представляващо основание за постановения отказ в хипотезата на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Наредба №14/28.05.2015 г., поради
което ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т.
2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ в размер на 24 447,50 лева. Както
бе посочено по-горе, разпоредбата
на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. предвижда
лихва върху размера на подлежащото на връщане първо плащане на подпомагането по
мярката, изчислена за период, посочен в договора. В чл. 17, ал. 1 от процесния
договор е уговорено, че ползвателят дължи обезщетение в размер на полученото по
договора първо плащане, заедно с неустойка в размер на законната лихва върху сумата, дължима от
датата на неизпълнението, а ако тази дата не може да бъде установена – от
датата на установяване на неизпълнението. Органът е приел, че началната дата за
изчисление на дължимата неустойка в размер на законната лихва върху сумата е 02.06.2018 г., тъй като срокът
за изпълнение на задължението е изтекъл на 01.06.2018 г. И в тази част актът е издаден в
съответствие с материалния закон.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен,
поради което жалбата против същия е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на изричн.уредба в АПК и с
оглед нормата н.чл. 144 от АПК
същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл.
78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от
Гражданския процесуален кодекс и следва да бъде
определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът намира,
че в случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в
размер на 100,00 лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от В.А.К.,
с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане № 10/06/1/0/01503/2/01/04/01, заведен с изх. №
01-013-6500/386/30.09.2019 г., издаден от д.на О.д.на Д. фонд „З.” – Б.
ОСЪЖДА В.А.К., с ЕГН **********
и постоянен адрес:***, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие” възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 100,00 (сто)
лева.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: