Решение по дело №523/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260023

 

гр. ВРАЦА, 28.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд   гражданско                  отделение в

публичното заседание на  20.01.21 г.     в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальва

    Членове:Мария Аджемова

            Росица Иванова

                                    

в присъствието на:

прокурора               секретар  Лилия Горчева

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова            

        в. гр.   дело N` 523   по описа за 2020   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 260216/21.09.20 г. на "ОББ" АД с ЕИК ***, със седалище гр. София срещу решение на районен съд гр. Мездра № 158/06.08.20 г. постановено по гр. дело № 1794/17 г. по описа на същия съд, с което са уважени предявените срещу банката въззивник обективно съединени искове от ищеца Г.В.И. с ЕГН ********** ***, а именно: - първия с правно осн. чл. 109 от ЗС, като банката е осъдена за действие – да премахне за своя сметка, от помещение собственост на ищеца Г.И., представляваща склад от 21.60 кв. м., част от самостоятелен търговски обект заведение за бързо хранене, находящо се в гр. Мездра, подробно описани движими вещи; - втория иск е с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като банката е осъдена да заплати на ищеца И. сумата 4 044.32 лв., с която неоснователно се е обогатила, в размера на пазарния наем за 14 кв. м. от помещението в гр. Мездра, собственост на ищеца И., описано по-горе, заедно със законната лихва от предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение са присъдени на ищеца и деловодни разноски в размер на 1 263 лв.

За сумата над 4 044.32 лв. до исковата сума 4 907.28 лв., предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен от районен съд, като в тази част не е постъпила въззивна жалба, при което решението на първостепенния съд в отхвърлителната част е влязло в законна сила.

Въззивникът релевира основно оплаквания за нарушения на процесуални правила. Според него районен съд направил изводи за основателност на предявените искове, без по делото да са събрани убедителни доказателства, че  движимите вещи, чието премахване се постановява с обжалваното решение, са собственост на банката. Въззивникът намира, че доколкото вещите са разположени в помещение на ищеца И., следва да се предположи, че те са негова собственост. Банката твърди, че първостепенният съд не е обсъдил обективно всички събрани доказателства в тяхната взаимна връзка. Районен съд основал изводите си на избирателно анализирани доказателства, които обслужват застъпената от ищеца теза по спора, пренебрегвайки други доказателства, например готовността на банката да изнесе за нейна сметка процесните вещи от помещението на ищеца, но не получила нужното съдействие от негова страна. Според въззивника, ищецът не е провел пълно и главно доказване по и отношение предпоставките визирани в нормата на чл. 59 от ЗЗД - обогатяване на получателя на имущественото благо, съответно обедняване на другото лице, които да произтичат от един и същ факт или група факти. Това било така, тъй като по делото не са събрани доказателства, които да установят твърденията в исковата молба, че процесните вещи /кръгли и  правоъгълни въздуховоди от поцинкована ламарина; гъвкав въздуховод; кабел за заземитилен проводник; кабел за интернет/ са собственост на банката и те пречат на ищеца на упражнява правото си на собственост и да ползва складовото помещение по предназначение.

При заявените оплаквания, въззивникът моли за отмяна на атакуваното решение, постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който предявените искове се отхвърлят изцяло. Банката претендира съдебни разноски.

Ответникът Г.В.И., чрез адв. К., представя отговор, в който подробно мотивира становище за неоснователност на жалбата. Също претендира съдебни разноски. 

Страните нямат доказателствени искания.

Окръжен съд преценява постъпилата въззивна жалба за процесуално допустимо, доколкото е подадена в срок, от надлежна  страна в производството и има за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, в рамките очертани от нормата на чл. 269 от ГПК, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:

Г.В.И. *** е предявил с искова молба вх. № 5115/04.12.17 г. пред първостепенния районен съд гр. Мездра срещу ответникта "Обединена българска банка" АД гр. София обективно съединени искове – първият иск е осъдителен с правно основание чл. 109 от ЗС, вторият иск е също осъдителен с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 4 907.28 лв.

В исковата молба се твърди, а и от приложените дела на СРС, СГС и ВКС се установява, че между страните по настоящото дело е имало спор с правно основание чл. 59 от ЗЗД, решен с влязло в законна сила, след проведен инстанционен контрол, включително и на ВКС,  решение на СРС № 122/24.08.16 г. по гр. дело № 42278/13 г., с което "ОББ" АД гр. София е осъдена да заплати на Г.В.И. с ЕГН ********** *** 692.38 лв. представляваща обезщетение за ползване от ответната банка без основание собствения на ищеца недвижим имот представляващ търговско помещение находящо се в северната част на самостоятелен търговски обект – заведение за бързо хранене, построен в УПИ VІ-1372,1378 в кв. 69 по плана на гр. Мездра за периода от 03.02.11 г. до 03.12.12 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.03.13 г.

В настоящата искова молба ищецът Г.В. се легитимира като собственик на описаното в акта на СРС помещение, с нот. акт за покупко продажба № 33/03.02.11 г. на нотариус Б. М. с рег. № *** и р-н на действие районен съд гр. Мездра и твърди, че помещението има характер на складово. В съседство /двете помещения имат обща стена/ се намирало помещение, което ответната банка ползвала в качеството на наемател за офис. Въздуховодите на отоплително-вентилационната инсталация на наетото от банката помещение преминавали през складовото помещение на ищеца и правели помещението негодно за ползване. Между ищеца В. и банката нямало никакви договорни отношения.

Инсталациите били демонтирани на 16.02.13 г., по поръчение на "ОББ" АД от "Темплекс" ЕООД, като за извършената работа бил съставен приемо-предавателен протокол от 17.02.13 г., приложен на стр. 97 от делото, подписан от представител на банката и на фирмата извършила демонтажа. Но въпреки това, помещението на ищеца не било освободено, тъй като в него останали части от инсталациите и въздуховодите, подробно описани от ищеца, по указание на районен съд, в молба вх. № 5445828.12.17 г. на стр.15 от делото. Описаните от ищеца вещи не били изнесени от ответника и към момента, което било от една страна пречка ищецът да ползва собствения си имот /складово помещение/, а от друга страна това водело до обедняване на ищеца, тъй като не могъл да реализира полза от принадлежащото му право в размер на пазарния наем за складовото помещение за периода от 04.12.12 г. до 03.011.14 г. в размера на сумата 4907.28 лв. Изложените обстоятелства давали основание на ищеца на предяви процесните обективно съединени искове.

Ответната банка оспорва исковете, с твърдения, че ищецът не е собственик на процесното складово помещение в гр. Мездра. Банката оспорва, че е собственик на вещите разположени в помещението, също така твърди, че не е знаела, че те се намират в имота на ищеца, в хода на настоящото производство банката предложила на ищеца да изнесе вещите, но той не й съдействал, което според банката го прави недобросъвестен.

При така предявените искове, районен съд е събрал относимите доказателства, приел за установена фактическа обстановка по спора, която съответства на събраните доказателства и направил правни изводи, които се споделят на настоящата инстанция, при което атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като настоящата инстанция на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първостепенния съд.

Окръжен съд не споделя заявените от банката въззивник оплаквания. От представените нот. акт № 33/03.02.11 г. на нотариус Б. М. с р-н на действие районен съд гр. Мездра, архитектурен проект и от заключенията на приетите от районен съд експертизи се установява, че процесното складово помещение е собственост на ищеца, като част от закупения от ищеца Г.В. търговски обект – заведение за бързо хранене в гр. Мездра, изграден в УПИ-1372, 1378 в кв. № 69 по рег. план на града, одобрен със заповед № 111/20.02.89 г. Неоснователни са и оплакванията на банката-въззивник, че описаните в молбата ищеца на стр. 15 движими вещи не са негова собственост и не знае, че те се намират в процесното складово помещение. От фактическа страна няма спор, че наетото от банката помещение /офис/ граничи, тоест има обща стена със складовото помещение на ищеца. По делото е представен приемо-предавателен протокол от 17.02.13 г. на стр. 97, подписан от представители на "ОББ" гр. София и на ЕООД "Темпекс" ЕООД, от който се установява, че преди завеждане на иска пред СРС на 11.03.13 г., банката е възложила на ЕООД "Темпекс" ЕООД да извърши демонтаж на въздуховодите и на отоплително вентилационната инсталация преминаващи в помещението на ищеца. Твърдението на ищеца Г.В., че части от демонтираните инсталации и въздуховоди /ламаринени тръби – кръгли и квадратни, гъвкав въздуховод, кабел за интренет, заземителен кабел/ останали в процесното складово помещение, се потвърждава от свидетелските показания, но преди всичко от изготвения в хода на настоящото производство, на 14.12.17 г., от представители на банката- ответник констативен протокол представен на стр. 25 от делото. В него са описани като налични в складовото помещение на ищеца Г. всички движими вещи посочени в уточняващата исковата претенции молба, на стр. 15 от делото.

Издадените от банката приемо-предавателен протокол  от 17.02.13 г. и констативен протокол от 14.12.17 г., за които е реч по-горе, от правна страна имат характер на частни свидетелстващи документи. В контекста на настоящия правен спор, тези документи удостоверяват неизгодни за банката факти, при което следва да се приеме, че те се ползват с доказателствена сила и имат силата на извън съдебно признание, което важи срещу банката издател. Ето защо окръжен не споделя становището на въззивника "ОББ" АД, че не е знаела, че в складовото помещение на ищеца, след демонтажа на инсталациите и въздуховодите през 2013 г., не са изнесени всички вещи и помещението не е освободено, за да се ползва своя от собственик – ищецът в производството Г.В.. Части от демонтираните инсталации и кабели са останали в склада в следващите 4 години и са били пречка собственика да ползва помещението по предназначение, доколкото в изготвения в хода на настоящото производство от представителни на "ОББ" АД констативен протокол от 14.12.17 г. са описани като налични в склада на ищеца В. части от демонтираните пред 2013 г. инсталации и кабели.

Така установената фактическа обстановка по спора, налага правния извод, че с бездействието си, изразяващо се в неосвобождаване изцяло на складовото помещение на ищеца В., ответната банка е създава пречки на ищеца да ползва собствения си имот, тоест са налице предпоставките за уважаване на първият от кумулативно обективно съединените искове – негаторния иск с правно основание чл. 109 от ЗС. Както се посочи, по делото никоя от страните не заявява твърдения за наличие на договорни отношения между тях. При това положение следва да се приеме, че е доказана и хипотезата на правната норма на чл. 59 от ЗЗД, втория от обективно съединените искове. Ползването на склада от несобственик - "ОББ" АД препятства възможността собственикът лично да ползва или отдава под наем имота и да реализира имуществени блага. В този случай от едни и същи факти – ползването без правно основание от несобственика ответник на собствения недвижим имот /склад/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период, както и обогатяването на ответната банка изразяващи се в спестяването на разходи за наем за ползване на склада за процесния период. И тъй като по-делото няма оплаквания по отношение размера на претендираното обезщетение с правно основание чл. 59 от ЗЗД, както се посочи атакуваното решение на районен съд, с което са уважени и двата предявени от ищеца Г.В. обективно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД следва да бъде потвърдено.

Окръжен съд не споделя и другото въведено от банката въззивник възражение, че ищецът е недобросъвестен и злоупотребява с правата си, тъй като е следвало по-рано да заведе процесните искове, ако действително разположените в складовото помещение вещи му пречат. Това възражение има житейски, а не правен характер. И в този смисъл, ответната банка също е била житейски недобросъвестна, като не е освободила изцяло склада на ищеца след демонтажа на въдуховодите на отоплително-вентилационната инсталация и кабели през 2013 г., като това не се е случило и до завеждане от ищеца на процесните искове през 2017 г.

Действително по делото е установено, че в хода на производството, след съставяне на  констативния протокол от 14.12.17 г., ответната банка е предложила на ищеца да изнесе движимите вещи находящи се в собствения му склад и предмет на констативния протокол, но не е получила съдействие от негова страна. Изложените обстоятелства имат отношение към претенцията с правно основание чл. 109 от ЗС, в смисъл на извън съдебно признание, но не може да се приеме, че този иск следва да се отхвърли поради неоказано съдействие от страна на ищеца, доколкото предложението на банката за освобождаване на складовото помещение е направено след предявяване на негаторния иск. Тези обстоятелства са без значение за предявения осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, тъй като обезщетението за неоснователно обогатяване, което банката е осъдена от районен съд да заплати на ищеца е за периода от 04.12.12 г. до 03.11.14 г., а претенцията по чл. 59 от ЗЗД е заявена на 04.12.17 г. п

В заключение, тъй като правните извода на настоящата инстанция и първостепенния съд съвпадат, атакуваното решение следва да се потвърди.

При изхода от спора, на ответника по жалба Г.В. следва да се присъдят съдебни разноски /адв. хонорар/ за настоящата инстанция в размер на 800 лв.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Мездра № 158/06.08.2020 г. по гр. дело № 1794/17 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София да заплати на Г.В.И. с ЕГН ********** *** сумата 800 лв. съдебни разноски за настоящата въззивна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

 

  

  

  Председател:...........        Членове:1..........

 

 

   2..........