Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна, ….............2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Х-ти тричленен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря Добринка
Долчинкова и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия
СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1781/2022
г. по описа на Административен съд – Варна и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) срещу
Решение № 811/15.06.2022г., постановено по НАХД № 4393/2021г. по описа на ВРС,
15 състав, с което е отменено наказателно постановление
(НП) № 13-473/21.12.2020г., издадено от Изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на Университетска
многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „****“ ЕАД- Варна е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 (три
хиляди) лева, на основание чл.116ж, ал.2
от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).
Оплакванията са за неправилност на първоинстанционното решение поради
неправилно приложение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са рефлектирали негативно в правната
сфера на санкционираното лице като не са му позволили да разбере за извършване
на какво административно нарушение е ангажирана отговорността му и така е
ограничено правото му на защита. Във връзка с това са развити доводи, че в този
случай съдът е следвало да преквалифицира деянието, въз основа на правомощията, делегирани на
районните съдилища с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. 1 ЗАНН. Оспорва се и изводът,
че АНО неправилно е определил кой е субектът на административното нарушение
като е приел, че това е УМБАЛ „****“ ЕАД- Варна, а не изпълнителният директор
на лечебното заведение – проф. д-р С.П.А.-А., която е адресат на предписанията,
обективирани в Констативен протокол № 13-172/08.04.2020 година. Според изложеното в касационната жалба,
съдът неправилно е приел, че в процесното НП административнонаказващият орган
некоректно е посочил датата на извършване на административното нарушение.
Изложени са конкретни съображения. В заключение е формиран петитум касационната
инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на РС – Варна и
вместо него да постанови друго като потвърди оспореното НП. Заявена е претенция
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора –
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ при Министерство на здравеопазването. В
съдебно заседание за касатора не се явява представител.
Ответникът по касация – УМБАЛ „****“ ЕАД
се представлява от гл. юрисконсулт П. Р., която с депозирано възражение срещу
касационната жалба и в пледоарията си по съществата на касационния спор оспорва
жалбата като неоснователна. Въз основа на конкретно изложени съображения
настоява касационната инстанция да постанови решение, с което да остави в сила
решението на ВРС като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оспореното в настоящото касационно
производство Решение № 811/15.06.2022г. по НАХД № 4393/2021г. е второ по ред по
жалбата на УМБАЛ „****“ ЕАД- Варна срещу НП № 13-473/21.12.2020г., издадено от
Изпълнителният директор на ИА „Медицински надзор“ при МЗ, след като с Решение №
1363 от 26.10.2021 г., постановено по кас.н.а.х.д. № 2047/ 2021 г. състав на АС
– Варна е отменил Решение № 1363/26.10.2021 г. на РС – Варна, постановено по н.а.х.д. № 255/2021
г., и е върнал делото на първостепенния съд с указание за събиране на нови доказателства,
относими към съществото на правния спор.
При новото разглеждане на делото районният
съд е изпълнил указанията на касационната инстанция. Въз основа на
доказателствата, представени ведно с административнонаказателната преписка,
както и на тези, събрани в хода на съдебното дирене, съдът приел за установено,
че при извършена от служители на Изпълнителна агенция „Медицински надзор"
(ИАМН) проверка на УМБАЛ „****“ ЕАД, гр. Варна, представлявано от проф. д-р С.П.А.-А.,
е констатирано неизпълнение на дадени
задължителни предписания, дадени при предходна проверка и обективирани в Констативен протокол № 13-172/08.04.2020 год., издаден
от ИАМН. Предписанията е следвало да бъдат изпълнени в конкретно определен срок
– 10.05.2020 година. Едно от предписанията било от Ценоразписа на лечебното
заведение (ЛЗ) да отпадне т. 5, касаеща доплащане от пациентите, приети за лечение
по клинична пътека, в случаите, когато те прекъсват болничното си лечение по
собствено желание, преди да е изпълнен минималния болничен престой. Основание
за даване на това конкретно предписание е становището на проверяващите, че формирането
на цени за „доплащане по КП“ от ЛЗ, е в нарушение на чл. 2, ал. 4 от Наредбата
за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от
22.05.2006 г., съгласно която „лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за
оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и
приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица (ЗЗО) за
предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат
съответното направление, издадено по реда на тази наредба".
В посочения срок ЛЗ е информирало ИАМН за
предприетите действия по изпълнение на задължителните предписания. Представен е
екземпляр от нов утвърден Ценоразпис, в сила от 09.05.2020 год., в който посочената
в предписанието т. 5 е отпаднала, но била създадена нова - т. 6 със съдържание,
аналогично на отменената т. 5, но в новата
точка е дадена нова словесна интерпретация като е посочено, че „пациентите,
приети за лечение по клинична пътека, в случаите, когато прекъсват болничното
си лечение по собствено желание след извършване на всички основни диагностични
и терапевтични /оперативни/ процедури на КП, но преди да е изпълнен минималния
болничен престой, да заплащат суми, представляващи възстановяване на разход по
КП“.
Изложеното мотивирало проверяващите да
приемат, че даденото задължително предписание не е изпълнено. Приели също, че
нарушението е извършено на 08.05.2020 г. - денят на утвърждаване със Заповед №
297/08.05.2020 год. на нов Ценоразписа на УМБАЛ „****” ЕАД, в ЛЗ, гр. Варна,
ул. ****.
На 22.10.2020г. срещу УМБАЛ „****“ ЕАД гр.
Варна е съставен Акт за
установяване на административно нарушение, като описаните в него факти са
квалифицирани от актосъставителя като нарушение на чл. 7г, ал. 2, т. 3 от
Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).
Въз основа на съставения АУАН и
материалите по преписката на 21.12.2020г. АНО издал оспореното Наказателно
постановление, с което на УМБАЛ „****” ЕАД е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 (три хиляди) лева, на
основание чл. 116ж, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, за извършено
нарушение на чл. 7г, ал. 2, т. 3 от същия закон.
Решението на районния съд е мотивирано с
това, че посочената в НП за нарушена норма на чл. 7г, ал. 2, т. 3 ЗЛЗ
единствено посочва какви са правомощията на служителите на ИАМН и задължението
на държавните органи, длъжностните лица, физическите и юридическите лица да им
оказват съдействие, като в АУАН, с който е положено началото на
административнонаказателното производство, не са описани факти и действия,
които по същество да навеждат на извод за липса на съдействие от страна на
санкционираното ЛЗ на проверяващите от ИАМН. Едва в НП е посочена разпоредбата
на чл. 116ж, ал. 2 ЗЛЗ, съдържаща състав на нарушение, но същата не е посочена
в АУАН. По този начин още със съставяне на АУАН нарушителят е бил лишен от
възможност да разбере за извършване на какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност.
В допълнение съдът е посочил, че с оглед спазване
на принципа за личната отговорност в производствата по ЗАНН, при издаване на
атакуваното НП административнонаказващият орган не е съобразил, че адресат на
предписанието за заличаване на т. 5 от ценоразписа на лечебното заведение не е
самото то (лечебното заведение), а неговият представляващ - проф. д-р С.П.А.-А.,
т.е. задължено да изпълни предписанието е било физическо лице.
При издаване на НП
административнонаказващият орган е посочил, че нарушението е извършено на
08.05.2020 г., като не е съобразено, че срокът за изпълнение на задължителното
предписание по КП № 13-172/08.04.2020 год. е 10.05.2020 г. и преди тази дата
задълженото лице не може да изпадне в забава, т.е. не може да е налице състав
на административно нарушение.
Оспореното решение е правилно постановено.
Изводите на районния съд се основават на
обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се
извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност, и изцяло се споделят от настоящия тричленен съдебен състав, поради
което препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
Правилно въззивният съд е приел, че
наказателното постановление е издадено при допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като в АУАН, с който е положено началото на
административно-наказателното производство, не е посочена за нарушена разпоредбата
на чл. 116ж, ал. 2 ЗЛЗ, чиято хипотеза кореспондира с описаните в АУАН и в НП
факти. Правилни са изводите, че по този начин нарушителят е лишен от
възможността да разбере за извършване на какво нарушение се ангажира
отговорността му.
Споделят се и изводите на съда, че неоснователно
и незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лечебното заведение,
доколкото адресат на предписанието по КП № 13-172/08.04.2020 год. е физическото
лице проф. д-р С.П.А.-А. в качеството на представляващ УМБАЛ „****” ЕАД, а не
самото лечебни заведение като юридическо лице. Този извод съответства и на
приложимия закон, тъй като алинея първа на чл. 116ж ЗЛЗ предвижда хипотеза за налагане
на административно наказание глоба в размер от 1000 до 3000 лв. на
физическите лица, които не изпълнят задължително предписание по чл. 7г, ал. 2,
т. 3, ако не подлежат на по-тежко наказание.
Горното обосновава извод, че лечебното
заведение е санкционирано за неизпълнение на задължително предписание, каквото
не е било отправяно към него.
Правилни са изводите на РС – Варна, че
посочената в АУАН и НП за нарушена разпоредба на чл. 7г, ал. 2 ЗЛЗ единствено
са разписани правомощията на служителите на ИАМН, няма императивен характер
доколкото не указва на правно дължимо поведение
от страна на физическите и юридическите лица, които са обект на контрол
по този закон.
Във връзка с изложеното, несъстоятелни са
доводите на касатора, че след като е констатирал пороци при издаване на НП,
първостепенния съд, с оглед правомощията си по чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН, вр.
чл. 84 ЗАНН и чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, е бил длъжен да го „измени“. От
внимателния прочит на всички предвидени
в чл. 337, ал. 1 НПК правомощия на въззивната инстанция, същата не разполага с
правомощия да „изменя“ първоинстанционната присъда като ангажира отговорността
на друго лице.
Споделят се изводите на въззивната
инстанция, че след като за изпълнение на предписанието е определен срок с
фиксирана дата, то за дата на извършване на нарушението не може да се посочи
дата, която я предхожда. Това е така доколкото преди изтичане на определения
краен срок задълженото лице не може да изпадне в забава, респективно – не е
налице неизпълнение.
Като е достигнал до идентични правни
изводи и е отменил оспореното пред него наказателно постановление, районният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от
визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.
При този изход на спора и с оглед своевременното му заявяване, искането на представителя на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
касаторът следва да заплати на ответника – УМБАЛ „****“ ЕАД сумата от 80,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
Водим от това и на основание чл. 221, ал.
2 АПК, вр. чл. 63а, ал. 1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 811/15.06.2022 г.
на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 20213110204393/2021 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“ да заплати на УМБАЛ „****“ ЕАД с ЕИК ****сумата от 80,00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
2.